РЕШЕНИЕ
№ 260098
гр.П., 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – П., гражданска
колегия, открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.№ 689 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Искът е за делба и
производството е във фазата по
извършването й.
С влязло в законна сила решение
№ 190/01.10.2019 г., по това дело е допусната делба между ищеца С.И.И. и
ответниците В.Т.С. и М.И.Д., върху самостоятелен обект в сграда (СОС) с
идентификатор ..., по КККР на гр.П., с адрес гр.П., ул. ..., ..., намиращ се в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., с площ 73.03
кв.м., с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент; 193.50/507
кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на гр.П., с
адрес гр.П., ул. ..., с площ 509 кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер
по предходен план 2151, кв.135, парцел ІХ; постройки от допълващото застрояване
в поземления имот, съставляващи: тоалетна във входа на сграда 2, с подход от
допълнително входно предверие; килер, с подход от паянтово антре; паянтово
антре, с вход от изток, същото предверие за следваща на запад паянтова
стая; паянтова стая „лятна кухня”, с
вход от изток и втори изход на запад;
паянтово антре, от запад на лятната кухня, с вратш на изток и на запад към
паянтов навес и паянтова складова ниша, разположена зад паянтовото антре и
паянтовата стая, при квоти по 7/16 ид.ч. за С.И.И. и М.И.Д. и 2/16 ид.ч.
за В.Т.С..
За да се произнесе по
извършването на делбата съдът взе предвид следното.
По делото e изслушано и прието като
доказателство заключението на вещото лице инж.К.М. по извършената в тази фаза съдебно-техническа
експертиза, съгласно което основният делбен имот – СОС с идентификатор ..., както и допуснатите до делба идеална
част от поземлен имот с идентификатор ... и постройки от допълващото
застрояване, са неподеляеми.
Предвид разпоредбата на чл.69,
ал.2 ЗН, съгласно която всеки наследник може да иска своя дял в натура,
доколкото това е възможно и тъй като от делбените имоти не могат да се обособят
реални дялове за всеки от съделителите, делбата следва да се извърши чрез
изнасяне на публична продан или чрез възлагане, ако са налице предпоставките за
това.
Когато предмет на делба е поземлен имот,
чието предназначение е за жилищни нужди /чл.
4, ал. 7, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони/, образуването
от него на два или повече самостоятелни обекта води до запазване на
предназначението на всеки от новообразуваните обекти. Когато имотът е застроен
със сгради на основното и на допълващото застрояване и е неподеляем, е
невъзможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на
основното застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото
застрояване и самия поземлен имот. Пречката за такова обособяване на дялове
произтича от обстоятелството, че сградите на допълващото застрояване имат
обслужващ характер спрямо основното застрояване и не представляват
самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата /сградите/ на
основното застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, така и
дворното място не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния
жилищен имот – Решение № 89/12.07.2019
г. по гр. д. № 3607/2018 г., I г. о., ГК на ВКС.
Ищецът е направил искане за
възлагане на допуснатите до делба имоти по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, с
твърдение, че е живял в наследствения имот, представляващ жилище, към момента
на открИ.е на наследството и понастоящем няма друго жилище.
Страните не спорят, а и се
установяват от събраните по делото доказателства, в това число показанията на
изслушаните свидетели А.Д., М. И., Г.К.и П.С., твърденията на ищеца, че е живял
в делбения жилищен имот към момента на открване на наследството и няма друго
жилище, поради което искането му е основателно и делбените имоти следва да
бъдат поставени в негов дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
От горепосоченото заключение на
вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че
пазарната стойност на допуснатите до делба имоти е в общ размер 56 609
лв., поради което и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
съделителките В.Т.С. и М.И.Д. суми съответно в размер 7 076 лв. и
24 766 лв., за уравнение на дяловете им, които суми са дължими в срока
по чл. 349, ал. 5
от ГПК – шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение.
По делото са предявени в срок и
претенции по сметки от страните.
Правното основание на първата предявена от ищеца претенция по сметки е чл.346 ГПК, вр.с чл.12, ал.2 ГПК, за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца, съответно на квотите си в съсобствеността,
сума в общ размер 4 500 лв., с която приживе на общите
наследодатели
ищецът е спомогнал да се увеличи наследството,
представляваща стойността на подробно описани необходими и полезни разноски,
направени в периода 2 000 г. – 2007 г., индивидуализирани в депозираната в проведеното на 10.07.2020 г. открито
съдебно заседание по делото писмена молба, изразяващи се
в направата на външна мазилка през 2 000 г.; иззидване на стени на
терасата за обособяване на кухня, извършено през 2002 г.; подмяна на дограма в
кухня и югозападната стая, изграждане на вътрешен алуминиев портал, поставяне
на ламинат в западната стая, поставяне на моноблок в тоалетната и на балатум в
останалите помещения, грундиране и боядисване на всички стаи, които дейности са
извършени през 2007 г.
Ищецът е предявил и претенция
по сметки с правното
основание чл.346 ГПК, вр.с чл.30, ал.3 ГПК, за осъждане на
съделителите да заплатят на ищеца, съответно на квотите си в съсобствеността,
сума в общ размер 920 лв., представляваща стойността на подобрения в делбените имоти, направени от ищеца след
2016 г., когато е починал
общия наследодател И. И., изразяващи се в подмяна на дограма на южната стая и
изграждане на водомерна шахта, извършени през 2016 г.; пребоядисване на
помещения и поставяне на первази и изготвяне на проект за изменение на КККР,
извършени през 207/2018 г.
Искът по сметки е
от категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат да
бъдат разгледани във втората фаза на делбата, и затова, когато наследникът има
материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки, че не е
възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение да се
пресметне в негова полза. При заявена претенция по сметки, във връзка с искане
за присъждане на парично обезщетение, с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН,
според правопораждащият фактически състав на тази разпоредба сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство, но не е
бил възнаграден за това, може да иска неговият принос да бъде признат в
делбеното производство и да бъде възмезден от останалите сънаследници,
съобразно правата на всеки от тях – Решение № 42/20.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2619/2016 г., II г.
о., ГК на ВКС и цитираната в него съдебна практика на касационната
инстанция.
Съгласно заключението на вещото
лице с извършените от ищеца и посочени в заключението подобрения стойността на
процесното жилище е увеличена с 2616
лв. При съобразяване на обстоятелството, че в тази стойност е включено увеличението,
основано на подмяна на дограма на южната стая, за която ищецът сочи, че е
извършена след смъртта на общия наследодател, съдът приема, че стойността на
увеличението по претенцията с правно основание чл.12, ал.2 ЗН е 2 449 лв.
Неоснователно е възражението,
че тази претенция е погасена по давност, тъй като съгласно т. 4, б.
"б" от Постановление № 7/28.11.1973
г., Пленум на ВС, давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от
предявяване на иска за делба.
Неоснователно е
възнаграждението на ответниците за неоснователност на претенцията, основано на
твърдението, че ищецът е бил възнаграден за подобренията, чрез безвъзмездното
ползване на имота, преживе на наследодателя.
От значение за
отхвърляне на претенцията на сънаследника за пресмятането на увеличението на
наследството в имот или пари е не изобщо ползването на имота, а ползването му
приживе на наследодателя, което би могло да бъде зачетено като възмездяване за изразходваните
средства, с което е увеличено наследственото имущество – Определение № 42/24.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4653/2014 г., I г. о.,
ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика на ВКС.
По настоящото не са установи ползването
на имота от ищеца приживе на наследодателя, по начин,
който дава основание да се приеме, че чрез извлечените ползи същият да
е възмезден за приноса в увеличаване на наследството, при положение, че общият наследодател И. И. е ползвал имота
докато е бил жив, като участието на наследодателите в извършването на
подобренията е отчетено от вещото лице при определяне
стойността на увеличението на наследственото имущество.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че претенцията на ищеца по чл.12, ал.2 ЗН е установена по основание и
до размера от 2 449 лв., поради което ответницата В.Т.С. дължи на ищеца
сума в размер 312 лв., а ответницата М.И.Д. дължи сума в размер 1 071 лв.,
представляващи припадащите се на ответниците част от сумата, с която се е
увеличила стойността на неследственото имущество, съобразно квотите им в
съсобствеността.
По отношение на разноските,
извършени след смъртта на общия наследодател, за които не се установи съгласие
на ответниците, съобразно нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
последните следва да възстановят на съсобственика,
който ги е направил, стойността от подобренията, с които се е увеличила
стойността на техните дялове, респективно ответниците
дължат на ищеца сума в общ размер 421 лв., от която 344 лв., с които се е
увеличила стойността на дворното място и 117 лв., увеличението, основано на
подмяна на дограма на южната стая, съответно ответницата В.Т.С. дължи на ищеца
сума в размер 52 лв., а ответницата М.И.Д. дължи сума в размер 184 лв.
Ответниците също са предявили
претенции по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ГПК, за осъждане на ищеца да
им заплати обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот,
съответно 30 лв., месечно за първата ответница и 100 лв., месечно за втората
ответница, считано от датата на предявяването на претенциите.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че единствено ищецът е ползвал делбените
имоти, поради което претенцията по сметки на ответниците се явява установена по
основание.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС
следва да е изискуема към момента на предявяването и. Съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от
момента на писменото поискване до момента на предявяването на претенцията
(което е допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебно
заседание по извършване на делбата) – Решение № 99/13.05.2016
г. по гр. д. № 83/2016 г., I г. о., ГК на ВКС.
Предвид посочената съдебна
практика, при липса на писмено поискване от ответниците преди предявяване на
иска, обезщетението е дължимо за периода от 19.12.2018 г. – датата на подаване на отговора на исковата молба, до 10.07.2020 г. – датата на предявяване на претенцията по сметки.
Съгласно заключението на вещото
лице пазарния месечен наем на допуснатите до делба имоти е 238.64 лв., поради което по претенцията
по сметки ищецът дължи на ответницата В.Т.С. сума в размер 566.77 лв,
представляваща обезщетение за горепосочения процесен период, съобразно квотата
в съсобствеността (29.83 лв.месечно за периода), както и дължи на ответницата
сума в размер 1 983.60 лв. (104.40 лв. месечно за периода).
По
отношение на разноските по делото съдът намира следното.
Съгласно
чл.355 от ГПК страните заплащат разноски по делото за делба съобразно
стойността на дяловете си.
По
делото страните са извършили разноски за депозити за възнаграждения на вещото
лице по извършените в двете фази на делбата съдебно-технически експертизи,
които разноски са определени от съда и заплатени от страните съобразно квотите
им в съсобствеността, поради което и тъй като предявените от всяка от страните
претенции са частично уважени, разноски на страните не следва да бъдат
присъждани.
Предвид
уважаването на претенциите по сметки на ищеца, в тежест на ответниците следва
да бъде възложена държавната такса по тези претенции в размер 100 лв., по 50
лв. за всяка от ответниците.
С
оглед уважаването на претенциите по сметки на ответниците, в тежест на ищеца
следва да се възложи държавната такса по тези претенции в размер 100 лв.
Ищецът С.И.И. следва да заплати
държавна такса за делбата в размер 990.64 лв., определена съобразно
предписанието на чл. 8 от ТДТССГПК.
Ответницата В.Т.С. следва да
заплати държавна такса за делбата в размер 283.04 лв., на основание чл. 8 от
ТДТССГПК.
Ответницата М.И.Д. следва да
заплати държавна такса за делбата в размер 990.64 лв., на основание чл. 8 от
ТДТССГПК.
Мотивиран от изложеното
Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** , със съдебен адреса*** – адв.М.Д.,
на основание чл.349, ал.2 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти, както
следва:
– самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ..., по КККР на гр.П., с адрес гр.П., ул. ..., ..., намиращ се
в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., с площ 73.03
кв.м., с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, нива на
обекта 1, с прилежащи части 19.36 кв.м. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ....2.2;
– 193.50/507 кв.м. в идеални
части от поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на гр.П., с адрес гр.П.,
ул. ..., с площ 509 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана,
с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен
план 2151, кв.135, парцел ІХ, при съседи поземлени имоти с идентификатори ...,
..., ..., ..., ...
– постройки от допълващото
застрояване в поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на гр.П.,
съставляващи: тоалетна във входа на сграда 2, с подход от допълнително входно
предверие; килер, с подход от паянтово антре; паянтово антре, с вход от изток,
същото предверие за следваща на запад паянтова стая; паянтова стая „лятна кухня”, с вход от изток
и втори изход на запад; паянтово антре,
от запад на лятната кухня, с вратш на изток и на запад към паянтов навес и
паянтова складова ниша, разположена зад паянтовото антре и паянтовата стая.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** , със съдебен адреса***2
– адв.М.Д., да заплати на В.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адреса***, пл. ... – адв.П.Т., сума в размер 7 076 лв. (седем хиляди
седемдесет и шест лева), за уравнение на дела й, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното й изплащане.
УКАЗВА на С.И.И., ЕГН **********, че следва да заплати паричното уравнение
на В.Т.С., ЕГН **********, заедно със
законната лихва, в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** , със съдебен адреса***2
– адв.М.Д., да заплати на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адреса***, пл. ... – адв.П.Т., сума в размер 24 766 лв. (двадесет и четири
хиляди седемстотин шестдесет и шест лева), за уравнение на дела й, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на С.И.И., ЕГН **********, че следва да заплати паричното уравнение
на М.И.Д., ЕГН **********, заедно със
законната лихва, в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН **********, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, сума в размер
312 лв. (триста и дванадесет лева),
представляваща припадащите се на ответницата част от увеличената стойност
на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, от подобрения в самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ..., по КККР на гр.П., извършени от ищеца в периода 2
000
г. – 2007 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за
разликата над уважения размер от 312 лв. до предявения размер от 512.50 лв.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ***********, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, сума в размер
1 071 лв. (хиляда седемдесет и един лева),
представляваща припадащите се на ответницата част от увеличената
стойност на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, от подобрения в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ..., по КККР на гр.П., извършени от ищеца в
периода 2 000
г. – 2007 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за
разликата над уважения размер от 1 071 лв., до предявения размер от 1 793.75
лв.
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН **********, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер 52 лв. (петдесет и два лева), представляваща припадащите се на ответницата част от увеличената стойност на
наследственото имущество от подобрения в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... и поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на гр.П.
извършени от ищеца в периода 2016 г. – 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
ищеца за разликата над уважения размер от 52 лв. до предявения размер от 115
лв.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ***********, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер 184 лв. (сто осемдесет и четири лева), представляваща
припадащите се на ответницата част от увеличената
стойност на наследственото имущество от подобрения в самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ... и поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на гр.П.,
извършени от ищеца в периода 2016 г. – 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
ищеца за разликата над уважения размер от 184 лв. до предявения размер от
402.50 лв.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, да заплати на В.Т.С., ЕГН **********,
на основание чл.31, ал. 2 ЗС, сума в размер 566.77
лв. (петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
правото й да ползват делбените
имоти, съобразно квотата й в
съсобствеността, за периода от 19.12.2018 г. до 10.07.2020 г.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, да заплати на М.И.Д., ЕГН ***********,
на основание чл.31, ал. 2 ЗС, сума в размер 1 983.60
лв. (хиляда деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки),
представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
правото й да ползват делбените
имоти, съобразно квотата й в
съсобствеността, за периода от 19.12.2018 г. до 10.07.2020 г.
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на съда държавна такса за извършване на
делбата в размер 990.64 лв. (деветстотин и деветдесет лева и
шестдесет и четири стотинки), както и държавна такса по претенциите по сметки в
размер 100 лв.(сто лева).
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на съда държавна
такса за извършване на делбата в размер 283.04 лв.
(двеста осемдесет и три лева и четири стотинки, както и държавна такса по
претенциите по сметки в размер 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ***********, да заплати по сметка на съда държавна
такса за извършване на делбата в размер 990.64 лв.
(деветстотин и деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки), както и държавна
такса по претенциите по сметки в размер 50 лв. (петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: