РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600480 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С Присъда № 126/02.10.2023 г. постановена по НОХД № 2525/2022 Г.
Старозагорският районен съд е ПРИЗНАЛ подс. Х. Г. К., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“ №92, в
магазин ,,*” се заканила с убийство на И. Д. Д., и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК я е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното
наказание за срок от ТРИ години.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. С. Н. К., със снета по
делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“
№92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И. Д. Д. и това заканване е
1
възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК я е ОСЪДИЛ на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ години.
Старозагорският районен съд е ОСЪДИЛ подсъдимите С. Н. К. и Х. Г.
К. да заплатят солидарно на И. Д. Д. 4 000 /четири хиляди/ лева обезщетение
за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
датата на непозволеното увреждане – 17.12.2019 година – до окончателното
изплащане на главницата, а в останалата част до 6 000 лева го е ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
С решение №171/14.07.2025г. по ВНОХД №1332/2024г. Старозагорският
окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
На 26.09.2025г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното
дело от Х. К. и С. К. за отмяна на съдебните актове и признаването им за
невинни и оправдаване по повдигнатите обвинения с отхвърляне на
гражданския иск. Като алтернативно становище се поддържа искане за
възобновяване на наказателното дело и връщането му в съответната фаза на
съдебното производство за ново разглеждане.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, съдилищата по същество
са направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, въз основа на които са приели за безспорно установена
фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното:
Пострадалата И. Д. живеела на съпружески начала със св. Д. К.. Същият
2
е брат на съпругът на подс. Х. К..Подсъдимата С. К. е дъщеря на подс. Х. К..
Свидетелката И. Д. работила в магазин „*”, находящ се в централната
част на гр.., на бул.“.“ №92. На 17.12.2019г. била на работа в магазина. Около
13.00 часа подсъдимите влезли в магазина. Вътре имало една клиентка, която
разглеждала стоката. Подсъдимите изчакали клиентката да излезе и веднага се
нахвърлили върху пострадалата. Избутали в пробната и започнали да я
блъскат и удрят с юмруци в областта на главата и горната част на гръдния
кош. Подсъдимата С. К., освен с юмруци, нанасяла удари по главата на
пострадалата с дамската си чанта, след което започнала да я „дере“ с нокти в
горната част на гръдния кош. Разкъсала блузата на пострадалата, като
отправила закани с думите: „ще те затрия, ще ти съсипя живота, ще те убия“.
В същото време подс. Х. К. хванала св. И. Д. за шията и започнала да я
души, като същевременно и крещяла с думите: „......................................, ще те
унищожа, ще ти изтръгна червата, ще те убия,“. Пострадалата се уплашила,
молела подсъдимите да я оставят и на няколко пъти извикала за помощ.
През това време й се обадил св.Д. К.. Тя включила телефона на
високоговорител и му казала, че кака му и дъщеря й дошли да я бият в
магазина и искат да я убият.
След като разговорът прекъснал свидетелят се обадил на тел. 112 и
подал сигнал, че две жени - Х. и С. бият съпругата му в магазин „*”, находящ
се в гр.*, на бул.“*“ №90.
На мястото на инцидента бил изпратен полицейски екип- св.С. В. и
св.М. Д., които огледали района, но не намерили магазина, тъй като в
бързината си св.Д. К. посочил неправилен адрес.
На 18.12.2019г. св. И. Д. посетила съдебен лекар, където е прегледана и
било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице №116-
Ш/2019г.
В искането за възобновяване се развива довод за нарушаване принципът
ne bis in idem. Това възражение подробно е било обсъдено в мотивите към
атакуваното решение на въззивния съд. Пловдивският апелативен съд
принципно споделя изложените в атакуваното решение съображения, но счита
за необходимо да посочи следното:
3
Първоначално, с постановление от 20.02.2020г. /л.24 ДП/, е отказано
образуване на досъдебно производство по преписка, започната по заявление
от И. Д. за въпросния случай.
На 09.04.2020г. в РС гр. Стара Загора е депозирана частна тъжба от
пострадалата И. Д., по която на 13.04.2020г. е образувано НЧХД № 876/2020г.
С определение от 12.05.2021г. производството по НЧХД 876/2020г. е
прекратено и делото изпратено по компетентност на Районна прокуратура –
Стара Загора на основание чл. 287 ал.7 НПК, тъй като съдът е приел, че се
касае за престъпление от общ характер.
След изпращане на делото в прокуратурата, с постановление от
18.05.2021г. /л.1 ДП/, е образувано настоящото досъдебно производство за
деяния по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 НК и по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК.
Напълно законосъобразно Старозагорският окръжен съд е приел, че
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК не налага абсолютна забрана за
образуване на наказателно производство и не води винаги до прекратяване на
образуваното второ по ред производство, когато спрямо същото лице, за
същото деяние е имало постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Това е така само, ако спрямо лицето е налице приключила с
влязъл в сила съдебен акт наказателна процедура, т.е. лицето е било
окончателно оправдано или осъдено. Постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на
обжалване, без това да е обвързано с какъвто и да било срок.
Не може да се приеме за основателен и доводът в искането, че е
нарушено правото на защита на подсъдимите, понеже на практика
производството в досъдебното производство е продължило след отменено
прокурорско постановление по жалба на самите обвиняеми /тогава/.
Пловдивският апелативен съд внимателно обсъди това възражение и го
намира за неоснователно.
След образуване на досъдебното производство и привличане на
обвиняемите с постановления, съответно на 24.08.2021г. /л.38 и л.42 ДП/ и на
11.10.2021г. /л.46 и л.49 ДП/, прокурорът е изготвил постановление за
частично прекратяване на 10.01.2022г. /л.127 ДП/. С него е прекратил
4
досъдебното производството по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 вр. чл. 20
ал.2 НК и е постановил продължаването му по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 НК.
Това постановление е обжалвано от обвиняемите Х. К. и С. К..
Постановлението е атакувано и от пострадалата И. Д..
С определение №130/18.02.2022г. по ЧНД 146/2022г. /л.132 ДП/
Старозагорският районен съд е отменил постановлението като
незаконосъобразно по жалби на обвиняемите, а е приел жалбата на И. Д. за
просрочена. Този съдебен акт е влязъл в сила на 05.04.2022г., видно от
отметката върху него, и безпредметно да бъде коментирано доколко е било
правилно.
Впрочем, по-нататъшната хронология на развитие на досъдебното
производство показва, че правата на осъдените не са нарушени. Това е така,
понеже с постановление от 10.03.2022г. /л.134 ДП/ са разделени материалите
по обвинението по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 вр. чл. 20 ал.2 НК в
друго производство, а настоящото производство и продължило единствено по
обвинението по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. По това обвинение
досъдебното производство никога не е прекратявано, за да се твърди, че по
някакъв начин е утежнено положението на обвиняемите, предвид
произнасянето на Районен съд Стара Загора с определение №130/18.02.2022г.
по ЧНД 146/2022г.
Прецизността изисква да се отбележи, че против постановлението за
разделяне е била депозирана жалба и с постановление от 12.05.2022 г. на
Окръжна прокуратура – Стара Загора то е било потвърдено. След това се е
произнесла и Апелативна прокуратура на 23.06.2022г., приемайки че жалбата
против постановлението на Окръжна прокуратура – Стара Загора е
недопустима.
Двете обвиняеми са привлечени с постановления от 13.09.2022 год. за
извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, по който текст е внесен и
обвинителния акт.
По отношение останалите възражения в искането, свързани с обсъждане
от двете съдебни инстанции на събраните по делото доказателства е
5
необходимо да се посочи, че те са на практика относими към обосноваността
на съдебните актове на инстанциите по същество. Обосноваността обаче е
извън предмета на касационните основания, които подлежат на обсъждане в
производството по възобновяване.
В изпълнение указанията на предходното отменително решение на
апелативния съд, с което делото е възобновено, въззивната инстанция е
направила подробен анализ на събраните по делото доказателства и
формирането на волята на съда е ясно проследима, като е посочено правните
изводи въз основа на кои годни доказателства са изградени. По този начин е
изпълнено изискването, регламентирано в чл.13 и чл. 14 НПК за обективно,
всестранно и пълно изясняване на делото и разкриване на обективната истина.
Даден е ясен и убедителен отговор на всички възражения на защитата.
Съдилищата по същество са направили напълно законосъобразен извод,
че с деянието си Х. Г. К. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК,
понеже на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с
убийство на И. Д. Д., и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Осъдената С. Н. К., също е осъществила съставомерните признаци на
деянието, очертано в хипотезата на чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, понеже на
17.12.2019г. в гр., на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И.
Д. Д. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Поради това и няма основание за отмяна на съдебните актове на
Районния и Окръжния съд в Стара Загора и искането на обвиняемите в тази
насока не може да бъде споделено.
По делото не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на съдебните актове и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Неоснователен и доводът в искането за отхвърляне на предявените
граждански искове срещу осъдените.
С деянието си по чл.144,ал.3, във вр.с ал.1 от НК те са причинили
неимуществени вреди на пострадалата, изразяващи се в претърпени
вследствие на деянието болки и страдания.
6
Правилно е преценено, че на основание чл.45 ЗЗД осъдените дължат
обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД същото се определя по справедливост. С основание
е прието от въззивната инстанция, че размерът на дължимото обезщетение е
уважен по справедливост, а именно искът е уважен до размера на 4000 лв., а в
останалата му част – до размера на 6000 лв. е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. К. и С. К. за възобновяване
на ВНОХД №1332/2024г. с решение №171/14.07.2025г. на Старозагорския
окръжен съд и НОХД № 2525/2022г. с присъда №126/02.10.2023г. на
Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7