№ 411
гр. гр.Велинград, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря М. АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20255210100461 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 КЗ.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 410 ал.1, т. 2 от КЗ вр. с
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Дженерали
Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, против Община Велинград, ЕИК
*********, и адрес: гр.Велинград, п.к.4600, бул. „Хан Аспарух“ № 35, с които
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата
от 1544.28 лева, представляваща главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС", по щета №
*********, ведно със сторените ликвидационни разходи, за настъпило на
03.02.2023 г., около 16:00 часа на ул. „Бачо Киро“ № 15 в гр. Велинград
застрахователно събитие с лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ****,
управляван от В. В. Д., със застрахователна полица № 0312220047004713 от
16.02.2022 г. към ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата начислена за периода от датата на исковата молба – 30.04.2025 г. до
окончателното плащане на вземането и мораторна лихва в размер на 407.50
лева за периода от 17.05.2023г. до 30.04.2025 г..
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 03.02.2023г., около
16:00 часа, по време на маневриране на заден ход на ул. „Бачо Киро“ № 15, в
гр. Велинград, лек автомобил марка/модел „Сеат Леон“, с per. № ****,
управляван от В. В. Д., преминал през необезопасена и необозначена шахта,
чийто капак се надигнал и нанесъл материални щети по предната част на
1
автомобила. Сочи се, че по силата на сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“, на процесния автомобил, със срок на действие от 26.02.2022г. до
25.02.2023г., при уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете, при
ищцовото дружество след настъпване на застрахователното събитие, на
06.02.2023г. е образувана ликвидационна преписка с № *********.
Застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка в размер на
1529.28лв. за следните увреждения, настъпили в следствие на процесното
ПТП: предна броня, спойлер на предна броня, протектор на предна броня,
кора под предна броня, основа на предна броня, преден десен калник, преден
десен подкалник, рамка на радиатор, държан на предна броня, държан на
преден десен халоген и десен дифузьор радиатор. Твърди, че сумата от
1529.28 лв. е изплатена от ищцовото дружество с преводно нареждане №
201В10********** от 10.02.2023г., в полза на собственика на увреденото
МПС. Добавя, че в хода на обработване на преписката са реализирани 15.00
лв. ликвидационни разноски от същото дружество. Счита се, че
необезопасеният и необозначен, компрометиран и разместен капак на
шахтата, част от намиращ се в лошо функционално състояние участък от
пътното платно е публична общинска собственост, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4,
б. „б” от Закона за водите, и представлява препятствие по пътя, което е създало
опасност за движението и за което не е сигнализирано своевременно от
отговорното да стори това лице. Излага, че за ищцовото дружество е налице
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечетелната отговорност на
ответника както в качеството му на собственик на обществения път, на който е
настъпило произшествието, така и в качеството му на възложител на работа, в
случай че изпълнението на описаните задължения е било възложено от него
самия на трето лице, тъй като съществува неизпълнение на задължение по
осигуряване на условия за безопасно движение, което се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди на
собственика на застрахованото МПС. Твърди, че на основание чл. 410, ал. 1, от
Кодекс за застраховането, след изплащане на застрахователното обезщетение,
ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования и има основание
да получи изплатената сума за обезщетение заедно с обичайните разноски по
определянето му от собственика на вещта и лицето, под чийто надзор се е
намирала тя, или от възложителя за възложената от него работа на трето лице,
при или по повод на която са възникнали вредите. Сочи, че на 09.05.2023г.
ответникът е получил покана с изх. № ********* от 05.05.2023г., да
възстанови сумата от 1544.28 лв., представляваща сбор от изплатеното
обезщетение в общ размер от 1529.28 лв. и 15.00 лв. начислени разноски, като
му била предоставена цялата ликвидационна преписка по щета № ********* и
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Предвид, че към датата на
депозиране на исковата молба процесното задължение не е погасено, моли
исковете му да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника оспорва изцяло предявените искове
2
по основание и по размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
ищеца за настъпилите имуществени вреди, като твърди, че участъкът където
се твърди да е осъществено процесното ПТП е бил в ремонт и водачът на
автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното
платно. Излага, че мястото, където се сочи, че е настъпило ПТП-то попада в
обхвата на Строеж: "Реконструкция на улични водопровод и канализация и
реконструкция/рехабилитация на пътна настилка на улица „Бачо Киро“ в град
Велинград", с въведен временен и постоянен режим на движение на МПС-та
по улица „Бачо Киро, за което има издадено Разрешение за строеж
№108/08.07.2022г. и Протокол от 04.08.2022г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на
техническата инфраструктура със възложител на строителството Община
Велинград, като обекта е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-ПЗ-82/16-08.2023г.. Предвид изложеното моли исковете да бъдат
отхвърлени. Ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От Полица № 031222004704713, че към датата на застрахователното
събитие, автомобил марка „Сеат“, с per. № ****, има валидна застраховка
„Каско на МПС“ към ищцовото дружество, със срок на действие от 26.02.2022
г. до 25.02.2023 г..
От платежно № 201В1О**********/10.02.2023 г.(стр.34), се установява,
че „Дженерали Застраховане” АД е изплатило на В. В. Д., сума в общ размер
на 1529,28 лв„ представляващо обезщетение за претърпени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Сеат“, с per. № ****.
От представеното и прието по делото Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, се установява, че на 03.02.2023 г., в гр.
Велинград, при маневра на заден ход по ул. „Бачо Киро“ № 15, водач на
автомобил марка „Сеат“, с per. № ****, попаднал в дупка с шахта, намираща
се на пътното платно, по което е образувана ликвидационна преписка с №
*********, и е определено застрахователното обезщетение в размер на
1529.28лв. за уврежданията, настъпили в следствие на процесното ПТП.
Видно от представената от ищеца до ответника регресна покана /лист
35 от делото/, първият е уведомил Община Велинград, че следва да заплати
исковата сума в 7 дневен срок от поканата, която според обратната разписка
известие е получена на 09.05.2023 г..
3
От разпита на свидетеля В. В. Д., проведен по делегация пред Районен
съд Пазарджик се установява, че управлявал лек автомобил „Сеат Леон“ с
рег. № ****, който претърпял щети по предната броня във Велинград
вследствие на ПТП, но автомобилът бил в състояние на движение и не е
повикал полиция. Свидетеля излага, че след произшествието се обадил на
ищцовото дружество за да съобщи за настъпването на застрахователно
събитие. Сочи, че при потегляне автомобила бил спрян в лентата за насрещно
движение. Твърди, че причината за реализиране на ПТП била извършена от
него маневра за движение назад, при което не видял шахтата, която се
намирала в лявата страна на пътя, гумата на колата му я повдигнала и капака
на шахтата се мушнала под калника на автомобила. Излага, че пътния участък,
където е настъпило процесното ПТП е бил прав, пътното платно било в лошо
състояние и по-надолу по улицата се извършвали ремонтни дейности.
Свидетеля твърди, че от страната от която той навлезнал в улицата, не е видял
да има временна маркировка или временни пътни знаци, указващи правилата
на движение по нея. Излага, че по негова преценка се е движел с 5 км/час, с
пуснати светлини. Сочи, че не е имало препятствия, които да ограничават
видимостта му към шахтата, но въпреки това той не я е видял. Твърди, че ако я
е бил видял е имал възможност да я избегне.
От приетата по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че описаното от водача на автомобила надигане на капак на шахта
(при маневра на заден ход с 5 км/ч) по-скоро не обяснява напълно получените
повреди. Вещото лице излага, че вероятно има друг механизъм – например
невнимателно (не плавно), косо слизане на заден ход от бордюр, праг или
пропадане в дупка, които могат да станат причина за описаните повреди.
Вещото лице не е намерило основание да приема наличие на пряка причинно-
следствена връзка между описваното ПТП и вредите, нанесени на
застрахованото МПС „Сеат Леон“, с рег. № ****. Последното е изчислило, че
стойността на щетите, нанесени на застрахования обект, по пазарни цени към
датата на застрахователното събитие е: 1587.50 лева. Определянето на
разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на
застрахователно обезщетение и за приключване на щетата са предмет на
вътрешно фирмена преценка, поради което вещото лице е посочило, че не
може да отговоря на въпроса: Каква е стойността на разноските, които
застрахователят обичайно прави за определяне на застрахователно
4
обезщетение и за приключване на щетата. Все пак, от лични наблюдения е
приел, че посочената стойност: 15 лв. е в рамките на обичайната практика.
По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал. 1
КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване
на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие на визираните в чл. 49
ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на
лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа /без да се установява конкретното лице изпълнител/,
настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на приетата САТЕ, съдът прави извод, че ищецът не доказа
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
По делото е безспорно наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка "Каско на МПС " между ищеца
и увреденото лице за лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № ****, както и
извършеното от ищеца плащане на сумата от 1529,28 лв. с платежно
нареждане от 10.02.2023 г. в полза на собственика на увреденото МПС.
В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на
пътно-транспортнот произшествие не е съставен официален удостоверителен
документ от органите на МВР- „Пътна полиция“-протокол за ПТП. Следва
обаче да се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС,
които не са причинени от друго ППС и МПС е в състояние да се придвижи на
собствен ход, произшествието по начало не се посещава от органите на МВР –
5
„Пътна полиция“ и за него не се съставят документи по аргумент от
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисия
за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Поради липса на доказателства, от които да се установи по безспорен
начин механизъм на настъпване на вредите по процесно МПС, по посочения в
исковата молба начин, то съдът счита, че настъпилата щета би могла да е
реализирана при различни обстоятелства. В този смисъл съдът кредитира
заключението по изслушаната съдебно автотехническа експертиза, като
обективно и пълно, като в същото вещото лице не констатира наличие на
пряка причинно-следствена връзка между описваното ПТП и вредите,
нанесени на застрахованото МПС „Сеат Леон“, с рег. № ****, позовавайки се
на събраните гласни доказателства, чрез разпита на единствения очевидец на
процесния инцидент. Съдът като кредитира напълно свидетелските показания
счита, че същите макар последователни не водят до извод процесните щети да
са причинени по описания в исковата молба начин, опирайки се не само на
изслушаната експертиза, но и на обикновената житейска логика. Липсват
доказателства автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала
на водача да забележи своевременно шахтата върху пътното платно. Нещо
повече той е бил наясно още, когато е паркирал автомобилът си на процесната
улица, че на нея се извършва ремонт, от където следва, че е трябвало да
прояви по- голяма бдителност. Отделно от това следва да се посочи, че при
извършването на маневра назад по аргумент от разпоредбата на чл. 40, ал. 2
ЗДвП водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности, което от гласните доказателства се установява,
че не е сторено. Ето защо съдът приема, че не е установен по безспорен начин
механизмът на процесното ПТП, така както е описан в исковата молба, а на
следващо място и причинно-следствената връзка между настъпилото
застрахователно събитие и вредоносните последици, а именно - че вредите по
автомобила са настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и
несигнализирана шахта на пътното платно.
При липса на елементи от фактическия състав, които следва да са се
реализирали за да бъде ангажирана отговорността на ответника, то съдът
6
счита, че искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, настъпване
на неговата изискуемост и момента, от който ответникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и
възраженията си срещу възникването и съществуването им.
Поради неоснователността на предявения главен иск следва да се
отхвърли и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да заплати сторените от ответника разноски в размер на 200
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 410 ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, против Община
Велинград, ЕИК *********, и адрес: гр.Велинград, п.к.4600, бул. „Хан
Аспарух“ № 35, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1544.28 лева, представляваща главница за
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско на МПС", по щета № *********, ведно със сторените
ликвидационни разходи, за настъпило на 03.02.2023 г., около 16:00 часа на ул.
„Бачо Киро“ № 15 в гр. Велинград застрахователно събитие с лек автомобил
„Сеат Леон“ с рег. № ****, управляван от В. В. Д., със застрахователна полица
№ 0312220047004713 от 16.02.2022 г. към ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху главницата начислена за периода от датата на исковата
молба – 30.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането и мораторна
лихва в размер на 407.50 лева за периода от 17.05.2023г. до 30.04.2025 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ
7
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Велинград, ЕИК *********, и адрес: гр.Велинград, п.к.4600, бул.
„Хан Аспарух“ № 35, сумата от 200лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8