№ 80
гр. *****, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № ************** по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу А. П. М.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „****** 1“, бл. ***, вх. 1, ет. 9, ап. 42, аб. № *****. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 685,25 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 145,39 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 24.01.2024 г., сума в размер на 16,76 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 21.01.2024 г.
Ответникът А. П. М., чрез назначения по делото особен представител адв. В. Т.,
1
е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва
исковете като недопустими – поради това, че на ответника не бил даден срок да заяви
дали приема или се отказва от наследството, а при условията на евентуалност – и като
неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
2
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответника първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото.
От приложен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 19.08.1988 г. се установява, че И. К. М. и П.
С. М. са придобили правото на собственост върху апартамент № 42, находящ се в гр.
*****, ж.к. „****** 1“, бл. ***, ет. 9.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РМЛ24-ВК08-
485/2024 от 29.03.2024 г., издадено от Столична община, район ******, се установява,
че П. С. М., починал на 28.02.2016 г., е оставил като свои наследници по закон
съпругата си И. К. М., починала на 01.03.2017 г., и сина си А. П. М.. С оглед смъртта
на И. М. към момента по делото се установява единствен собственик на процесния
имот да е ответникът въз основа на наследствено правоприемство.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
3
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършва от дружеството „Т. С.“ ЕООД след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище дружеството
за дялово разпределение е отчело водомера в имота за процесния период, като са
попълвани документи за главен отчет, подписани от потребител. По данни на ФДР в
имота не е имало монтирани отоплителни тема и топлоразпределители. Отдава се
енергия за сградна инсталация, изчислена на база 160 куб.м. за имота. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от
845,08 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Предвид доказване на иска по основание, следва да бъде разгледано релевираното
от ответника възражение за погасяване по давност на част от дълга:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
/давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 06.03.2024 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 06.03.2020 г., а
4
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.01.20121 г. – 30.04.2022 г., т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ищеца по отношение на заявените вземания в производството.
Според заключението по съдебно счетоводната експертиза размерът на дълга за
периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2022 г. възлиза на сумата от 576,90 лв. Предвид
липсата на доказано по делото погасяване на дълга искът за главница следва да бъде
уважен за сумата от 576,90 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 685,25 лв. искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска
до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая е установено, че третото лице помагач е извършвало дялово
разпределение, поради което и предвид цитираната нормативна уредба ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира и получи плащането за стойността на
услугата дялово разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
релевирания период са издадени описаните в заключението фактури на обща стойност
– 16,76 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за релевирания период върху непогасената по давност
част от главницата за реално доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 115,16
лв. По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 115,16 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 145,39 лв. искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците.
Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 1150 лв., от
които 400 лв. за депозит за особен представител на ответника, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв. държавна такса в исковото производство и 600 лв. депозити за
експертизи. Предвид основателната част от иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 957,75 лв., представляваща разноски за производството.
Ответникът е представляван от особен представител и не е направил разноски,
поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 576,90 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 16,76 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 06.03.2024 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 115,16 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к.
„****** 1“, бл. ***, вх. 1, ет. 9, ап. 42, аб. № *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу А. П. М., ЕГН
********** искове както следва:
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 576,90 лв. до пълния предявен размер от 685,25 лв. и за периода от
01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., като погасен по давност;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 115,16 лв. до
пълния предявен размер от 145,39 лв., като погасен по давност;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,70 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 21.01.2024 г., като
неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к.
„****** 1“, бл. ***, вх. 1, ет. 9, ап. 42, аб. № *****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. М., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 957,75 лв.,
представляваща дължими разноски по исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8