№ 465
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201186 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. Г. Б. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-0769-005842/ 18.02.2025г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер
на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че не е извършено описаното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на
21.03.2025г., а жалбата срещу него е депозирана в същия ден). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.11.2024 г., около 17.17 часа, в гр.Бургас, св. В. В.- служител в Първо РУ на
ОДМВР-гр. Бургас, се движил с патрулен автомобил по ул.“Струга” в посока бул. „Стефан
Стамболов“. На кръстовището с бул. Даме Груев“ до бензиностанция „Шел“, регулирано със
светофарна уредба в нормален режим на работа, жалбоподателят Б., движещ се пред
патрулния автомобил, управлявайки лек автомобил Хонда Легенд с рег.№ *, навлязъл в
кръстовището и преминал през него на светещ червен светлинен сигнал, забраняващ
навлизането в кръстовището. Патрулният автомобил настигнал и спрял управлявания от
1
жалбоподателя автомобил.
За констатираното св. В. съставил срещу Б. АУАН с бланков номер
1405197/18.11.2024 г., за неспазване на светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН, като впоследствие подал писмено възражение,
оспорвайки нарушението.
Въз основа на АУАН на било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 183, ал.5, т. 1
ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на свидетеля В., които са еднопосочни и безпротиворечиви,
които съдът кредитира изцяло. Касае се за показания на полицейски служители, като
липсват каквито и да е било обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната
безпристрастност. Показанията на свидетеля се подкрепят и от изгледания в съдебно
заседание запис от камерите на кръстовището.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл.6 т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според
чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването. Според чл.30 ал.1 от ППЗДвП, пътните
светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на
пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи
върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни
сигнали с определено значение. В чл.31 ал.7 от ППЗДвП е определено значението на
светлините подавани от светофарите. Значението на червената светлина е императивно и
еднозначно определено и означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. В конкретния случай, свидетелят е имал пряка видимост към
светлинния сигнал, който е виждал жалбоподателя, тъй като се е движел след него.
Жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.183
ал.5, т.1 от ЗДвП, като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в
2
зоната му на действие.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.6, т. 1 ЗДвП, да се съобразява своетo поведение
със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като
неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава
сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-005842/ 18.02.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП, на В. Г. Б. с ЕГН:
**********, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Б. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР- гр. Бургас сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3