РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. М., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20251600100049 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба на А. А. Н. с ЕГН:
********** против „Д.” АД, ЕИК: ***, представлявано от Главният изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителният директор Б.А.В. със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
89Б.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 18.10.2024г./датата
на уведомяване на застрахователя/ . Ищеццата твърди , че на 07.10.2024 година, около 12:55
часа, в село Б., община Б., област М., се е движела по левия тротоар на улица „П.”, гледано
от улица „Липа” към улица „Ком”. По същото време В. В. М. с ЕГН:**********, решил да
приведе в движение лек автомобил марка „ХХХ”, модел „ХХХ“ с регистрационен номер
***, който е бил паркиран в двора му. За целта следвало да извърши маневра движение на
заден ход, излизане от гараж от дом номер 155, да премине през тротоара, по който е вървяла
пострадалата, за да достигне до пътните ленти на улица „П.” и да се включи в
движението.При тази маневра ,извършена в нарушение на ЗДП ,блъснал ищцата,като й били
причинени следните увреждания :Разкъсно-контузна рана в областта на челото в ляво;
Кръвонасядане на дясната скула; Охлузване на дясното коляно;луксации на раменната и
акромиоклавикуларната стави; ЧМТ– Комоцио. След пътно-транспортното произшествие
ищцата е откарана във ФСМП-Б., където е прегледана от екип на СМП, след което е
извършена хирургическа обработка и шев на раната в областта на челото в ляво ,след което
е изписана от болничното заведение, въпреки че не е била ориентирана за време, място и
събития, с оплаквания от гадене, главоболие и световъртеж. Поради липса на адекватна
лекарска помощ ищцата била откарана от нейния син по спешност във Военномедицинска
академия. След извършените първични прегледи Неврохирургия е хоспитализирана в
Клиника по към Военномедицинска академия - МБАЛ С.. При неврологичния преглед от
специалист по неврология било установено, че нямала спомен за случилото се, същата била
неориентирана за време и място, липса на движение в лява раменна става поради болка,
1
невъзможна походка. Неврологичния статус на ищцата е оценен по Глазгоу Кома Скала на
14 точки при максимални 15 точки. Вследствие на обективното състояние е взето решение
на същата да бъде извършена Компютърна томография на главата. Във връзка с луксацията
на лявата раменна става в деня на приемането след краткотР. анестезия е репонирана ставата
и е направена превръзка - тип Дезо. В болничното заведение е проведено лечение,
извършени са множество прегледи, изследвания и консултации, вследствие на което е
поставена окончателна диагноза: Разкъсно-контузна рана на челото и луксации на раменната
и акромиоклавикуларните стави, като е проведена и оперативна интервенция №
393/08.10.2024г.- обработка, пластика и сутуран на скалпов дефект вляво фронтално.
Проведена е терапия с Цефтриаксон, Фракспирин, Ибупрофен и Физиологичен серум.
Изписана е от болничното заведение на 11.10.2024г. с препоръки за медикаментозно и
домашно лечение, включително и обездвижване на горния ляв крайник, назначени са й
контролни прегледи. На 14.10.2024г. е прегледана от специалист по съдебна медицина, който
установил следните травматични увреждания: Разкъсно-контузна рана на челото в ляво,
кръвонасядане на дясна скула, охлузване на дясно коляно, изкълчване на раменната и
акромиоклавилкуларните стави. Ищцата твърди, че от пътно-транспортното произшествие
до настоящия момент е в тежко физическо състояние, като причинените й наранявания
водят до силни болки в областта на раменната става, силно главоболие и гадене.
Оздравителният процес при нея е дълъг и възстановяването настъпва много бавно, като
същото не е приключило и към настоящия момент, при нея се наблюдава ограничен обем на
движенията в горния ляв крайник. Получените травматични увреждания са довели до трайно
затруднение на движенията в областта на ляв горен крайник за период от време, по-голям от
30 дни. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето. ,като е останал траен и загрозяващ белег в областта на челото, който ще бъде
пожизнен. Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство №
227/2024г., по описа на РУ - Б., пр.пр. № 4731/2024г. по описа на РП -М., Териториално
отделение - гр.Б.. Издаден е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1023-
55339 от 07.10.2024г. Видно от направената справка в информационната система на
Гаранционен фонд, управляваният от В. В. М. лек автомобил марка „ХХХ” с
регистрационен номер *** има валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП сключен със ,Д.” АД, с полица №
BG/06/124001867259 валидна от 18.06.2024г. до 17.06.2025г. С молба с вх.№ 94-
320/18.10.2024г. е сезиран ответника Д.” АД с искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалата неимуществени вреди, като са приложени и данни за банкова
сметка, по която ответникът да заплати определеното обезщетение, но до настоящият
момент такова не е изплатено. Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева
(тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2024г. - датата,
на която е сезиран ответника за образуване на застрахователна щета до окончателното й
изплащане.
Ответникът ,Д.” АД, ЕИК: *** чрез своя процесуален представител е представил
писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.На първо място се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция/изцяло или частично/ ,като се твърди,че
не са налице условията на чл.45 ЗЗД .На второ място ответникът твърди наличие на
съпричиняване / нарушение от страна на пешеходката на правилата за движение,като същата
се е движила неправомерно/ /,освен това се опорва,че всички тези увреждания са настъпили
при ПТП. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение ,както и искането за
присъждане на обезщетение за забава . Не оспорва наличието на действаща застраховка към
деня на ПТП . Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
2
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата
молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на
ПТП:
В условията на произшествието автомобилът е бил паркиран в дворния имот на адрес
№ 155 със задна част (с гръб) към платното за движение на ул. „П.“.
Водачът е предприел маневрата движение на заден ход, като за да се включи в
движението по улицата и продължи в посока Б., е следвало да премине през цялата ширина
на лявата пътна лента за движение, да пресече забранителната пътна маркировка Ml и да
промени посоката на движение към Б.. При това движение автомобилът е бил със скорост
около 6 км/ч.
При достигане в близост до отсрещния бордюр, в този момент пешеходката се е
движила по платното за движение в близост до бордюра и в срещуположна посока на
движение на превозните средства.
При последващото движение назад, на разстояние от около 40 см от бордюра
пешеходката е блъсната, загубила е равновесие, като пада върху бордюра, където са
намерени остатъци от биологичен материал.
За водача на автомобила ударът е настъпил, когато пешеходката се е намирал в
дясната му „мъртва зона“.
След настъпилото произшествие, водачът на автомобила не е останал на
местопроизшествието, а е продължил движението си в посока Б. без да спре, а пешеходката
е транспортирана в болница. Автоекспертът счита, че предвид възрастта на пешеходката,
както и здравословното й състояние в условията на произшествието, не е възможно същата
да е навлязла внезапно на платното за движение, като по този начин да постави водача на
л.а. в невъзможност да предотврати удара в тялото й,като основна и единствена причина за
ПТП са субективните действия на водача на л.а., който преди да започне извършването на
маневрата движение назад,не се е убедил , че пътят зад автомобила му е свободен и че няма
да създаде опасност за останалите участници в движение, и ще извърши маневрата по
безопасен начин. По време на маневрата, водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад автомобила си и своевременно да предприеме действия за аварийно спиране при
възникване на опасност за движението. Наблюдението на пътя зад автомобила, водачът е
имал възможност чрез двете външни странични огледала за обратно виждане, от огледалото
вътре в купето, както и с обръщане на главата в посока назад.
С протоколно определение от 19.03.2025г. по ЧНД № 70/2025г. БРС е одобрил
споразумение между РП-Б. и подсъдимия В. В. М.,с което подсъдимият е признат за
виновен в това,че на 07.10.2024г. в с.Б.,обл.М. при управление на лек автомобил марка
„ХХХ”, модел „ХХХ“ с регистрационен номер ***,при извършване на маневра/движение на
заден ход от излизане на собствения си гараж/,нарушил разпоредбите на чл.40,ал.1
ЗДП,чл.123,ал.1,,т.1 и т.2 ЗДП и по непредпазливост причинил на А. Н. средна телесна
повреда,изразяваща се в изкълчване на лява раменна и ключично-лопатъчна
става,причинило затруднение на торния ляв крайник за срок над един месец –престъпление
3
по чл.343,ал.1,б.б,пр.2 във вр. с чл.342,ал.1 ,пр.3 НК,като на основание чл.78 а НК е
освободил М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание.
По делото безспорно е установено, че за лек автомобил марка „ХХХ”, модел „ХХХ“ с
регистрационен номер *** има валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП сключен със ,Д.” АД, с полица №
BG/06/124001867259 валидна от 18.06.2024г. до 17.06.2025г.
Не е спорно също, че ищцата е завела извънсъдебна претенция пред ответника с
молба с вх.№ 94-320/18.10.2024г. с искане за изплащане на обезщетение за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди, като са приложени и данни за банкова сметка, по която
ответникът да заплати определеното обезщетение, но до настоящият момент такова не е
изплатено.
От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че при процесното ПТП
А. Н. е получила следните увреждания : Изкълване /луксация/ в областта на левите
раменната и акромио-клавикуларната стави ,която води до трайно затруднение на
движенията на левият горен крайник за срок над един месец, травми в областта на главата -
разкъсно-контузната рана на челото и кръвонасядането в областта на дясна скула , водещи
до временно разстройство на здравето, не опасно за живота и охлузването в областта на
дясното коляно ,с което е причинено БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Вещото лице заключва, че установените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Видно от СМЕ, от получените травми
пострадалата несъмнено е търпяла значителни болки и страдание, като оздравителният
период на такива травми /при нормално протичащ оздравителен процек/ е около 20 - 25 дни
за травмите в областта на главата /разкъс но-контузната рана и кръвонасядането/ и около 2,5
- 3 месеца за травмата в областта на лявата раменна става.Към момента на изготвяне на
експертизата състоянието на пострадалата е задоволително, без данни за настъпили
усложнения от получените травми които да застрашават пряко здравето и живота на
пострадалата.При прегледа е установено,че има данни за непълно възстановяване на
увреждането в областта на лявата раменна става - налице е разкъсване и луксация в областта
на акромиоклавикуларната става с дислокация /изместване/ на клавикулата /ключицата/,като
с оглес вида и давността на увреждането, както и възрастта на пострадалата може да се
твърди, че това увреждане няма да се възстанови напълно без инвазивна /оперативна/
намеса. Непълното възстоновяване на увреждането в областта на лявото рамо е съпроводено
с болезненост и невъзможност да извършва движения /повдигане и ротация на левият горен
крайник/ в тази област в цялостният им обем, което от своя страна води и до затруднение в
извършването и на различни дейности от ежедневният и живот.
От показанията на св. Е. Г. /син на ищцата/ се установява, че след катастрофата
майка му е била неадекватна, в Б. били обработили раните, но не е била добре ,поради което
и я закарал във ВМА,където я е приели веднага . Престояла е в болницата няколко дни,след
което я изписали . Свидететелят твърди,че и към настоящия тя не е възстановена напълно
,има болки в рамото и не може пълноценно да използва ръката си .
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
4
на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от КЗ е предвидено
задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В случая
това задължение е изпълнено като на 18.10.2024г. ищцата е предявила пред ответника като
застраховател претенция за заплащане застрахователно обезщетение за причинените й от
реализираното на 07.10.2024г . ПТП, като обезщетение не е определено и изплатено.
По делото са установени материалноправните предпоставки за пораждане
отговорността на ответника като застраховател по валиден договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за заплащане обезщетение на уреденото лице
ищцата по делото – за вредите , които е претърпяла , пряка и непосредствена последица от
виновно и противоправно деяние , осъществено от водача на лекия автомобил В. М. .
Наличието на деликт в причинна връзка, с който ищцата е претърпяла вреди е установено по
задължителен за съда начин от влязлото в сила споразумение от 19.03.2025г. по ЧНД №
70/2025г. по описа на РС Б..
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по
продължителен период от време. В резултат на деликта ищцата е получила една средна и
няколко леки телесни повреди, които са подробно описани по-горе .Безспорно е
установено,че и към момента липсва пълно възстановяване на увреждането в областта на
лявото рамо , а и такова не се очаква ,което означава, че болките ще продължат, както и
неудобството при ползване на този крайник .
Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2024 г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , периода на възстановяване , липсата на пълно
възстановяване от травмата в областта на лявото рамо, възрастта на ищцата , претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
5
затруднения при предвижването, стрес , промяна в обичайния й начин на живот , както и
предвид обичайната продължителност на болките и страданията при липса на доказателства
за търпени такива , съответно психологически и емоционални преживявания с по-голям
интензитет от нормалните за получените увреждания , то съдът приема сумата 25 000 лева за
справедлив размер на обезщетението за физическите болки и психическите страдания.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
допуснати от ищцата нарушения на правилата за движение на пешеходците , съдът намира
за неоснователно. Съгласно чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване .
Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в
действие или бездействие , но всякога поведението му следва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат , като го обуславя в някаква степен. Безспорно е
установено по делото, че в района на ПТП тротоарът не може да бъде използван, тъй който е
засаден с високи храсти и е в лошо състояние , което не позволява движение на пешеходци,
особено на такива с трудна подвижност/ищцата се е придвижвала с бастун/ , поради което и
ищцата правомерно с оглед разпоредбата на чл. 108,ал.2 ЗДвП се е движила по платното за
движение , противоположно на посоката на движение на ППС- срещу лекия автомобил и в
близост до банкета. Разпоредбата на чл. 108,ал.2 изисква движението на пешеходеца в тази
ситуация да е по възможност най-близо до лявата граница на платното за движение. Според
заключението на вещото лице, ударът между инициалния контакта на задна дясна
странична част на л.а. „ХХХ“ и тялото на пешеходеца е настъпил на около 4,10 м по
дължина на платното за движение в посока на огледа (Б. - С.) спрямо левия край на
металната двукрилна врата на имота и на разстояние от около 40 см от левия бордюр в
посока на огледа (съответно на 7,50 ч от десния бордюр) по ширина,т.е. тя се е движила
възможно най-близо до лявата граница на платното за движение .
Несъмнено е установено по делото, че лекият автомобил е извършвал маневрата
движение на заден ход, преминанал е цялата ширина на платното за движение с извъртят
волан наляво, достигнал със задната си дясна част почти до отсрещния тротоар, където в
същия момент на платното за движение се е намирала пешеходката, и продължил
движението си напред в посока Б. без да спира. Видно от приложения снимков материал , в
момента, когато задната част на л.а. е била върху бордюра от страна на имота, пешеходката,
движейки се, е била на 7,50 м зад автомобила. При упражнен непрекъснат контрол по време
на маневрата назад, водачът е могъл да възприеме пешеходката, като опасност, което го
задължава да бъде внимателен и предпазлив към тази категория участници в движението,
като най-рискова. През цялото времетраене на видео записа се вижда, че пешеходката се
движи по платното за движение.
Безспорно е установено, че ищцата е възрастен човек, имала е зрителни нарушения –
напълно сляпо дясно око и ляво око, страдащо от дегенеративна миопия / късогледство/ ,
което води до непълна и неточна ориентировка в околната среда, за да се премести още по
вляво, за да избегне удара.
Разпоредбата на чл. 113 ЗДвП предвижда правила за пресичане на пешеходци и е
неприложима относно поведението на ищцата при липса на данни да е пресичала платното
за движение. Няма и доказателства / а и вещото лице пояснява,че с оглед възрастта на
пострадалата и затрудненото й придвижване-същата е с бастун не е възможно същата да се
движи бързо / същата да е навлязла внезапно на платното за движение, поради което и не е
допуснато нарушение на задължението по чл. 114,т.1 ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обективно ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат , движела се е по платното за движения при липса на
6
тротоар и невъзможен за ползване банкет срещуположно на посоката за движение на
автомобила , възможно най-близо до лявата му граница съгласно изискванията на чл.
108,ал.2 ЗДвП , като единствената причина за ПТП-то е поведението на водача на лекия
автомобил, който в нарушение задълженията си по чл.40,ал.1 ЗДП,чл.123,ал.1,,т.1 и т.2 ЗДП
при възможност да възприемане своевременно намиращата се срещу него на платното за
движение възрастна жена и при наличие на техническа възможност да спре, не е предприел
аварийно спиране .
Относно претенцията за заплащане лихви за забавено изпълнение , съдът приема
следното:
Ищецът е поискал с исковата си молба заплащане обезщетението за неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава , считано от 18.10.2024 г. Процесният договор за застраховка
ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г. , с който отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3
във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл. 429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице,
но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3, според които отговорността на
застрахователя за лихви за забава е с начален момент от по-ранната дата от тази на
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования
или от увреденото лице. Изрично в чл. 494,т. 10 КЗ е предвидено, че застрахователят не
заплаща обезщетение за лихви , освен в случаите на чл. 429,ал.2 при спазване условията на
ал. 3 . В конкретния случай по делото е установено, че на 18.10.2024г. ищцата е предявила
пред застрахователя претенцията си за заплащане застрахователно обезщетение за
настъпилото на 07.10.2024г. застрахователно събитие, поради което при липса на други
данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да бъде прието, че
именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във
връзка с ал. 3 от КЗ.
Предвид гореизложеното лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от 18.10.2024г., както е поискано с исковата молба.
Над сумата 25 000 лева предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските :
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78,ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и
двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени списъци по чл.
80 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството,поради
което не е направила такива.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
държавна такса с оглед уважения иск в размер на 1000 лева, както и 5 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Установените по делото разноски на ответното дружество са в размер на 1100 лева
депозити за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение . Съразмерно с
отхвърления размер на иска за неимуществени вреди на ответника се следват разноски в
размер на 280 лева.
7
На основание чл. 38,ал.1,т. 2 от Закона за адвокатурата на упълномощения от ищцата
адвокат В. О. , представлявал ищцата безплатно , следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Съдът определя размер на същото на сумата 3180 лева с включен ДДС,
като съобрази извършените от пълномощника на ищцата по делото процесуални действия в
защита интереса й – активно участие в трите проведени по делото съдебни заседания ,
процесуална активност за попълване делото с доказателства, становища по доводи и
възражения на насрещната страна .
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.” АД, ЕИК ***, представлявано от Главният изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителният директор Б.А.В.; със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
89Б на основание чл. 432,ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Н. от село Б., обл. М. , ул. П.
№ 245 , ЕГН ********** по банковата сметка, посочена в исковата молба, сумата 25 000
лева / двадесет и пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични
увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 07. 10.2024г. по вина на В. В. М. ,водач на
лек автомобил марка „ХХХ” с регистрационен номер М 5087 ВМ , чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 18.10.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения до предявения размер от 30 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д.” АД, ЕИК: ***, представлявано от Главният изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителният директор Б.А.В.; със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
89Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. В.
О. , АК С., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева, с включен
ДДС .
ОСЪЖДА А. А. Н. от село Б., обл. Монана , ул. П. № 245 , ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ Д.” АД, ЕИК: ***, представлявано от Главният изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителният директор Б.А.В.; със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
89Б сумата 280 лева. разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска .
ОСЪЖДА „ Д.” АД, ЕИК: ***, представлявано от Главният изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителният директор Б.А.В.; със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
89Б заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД М.
сумата 1000 лева държавна такса и 5 лева държавна такса при служебно издаване
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
8
9