Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3323
02.12.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На пети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1989 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт *****, срещу Я.П.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която
се претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3685/16.10.2018
г. по ч.гр.д. № 7307/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 502.22 лева за неизплатени цени по фактури за ползвани В и К
услуги - доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 31.07.2015 г. до 26.04.2018 г., с отчетен период
на фактурите от 25.09.2015 г. до 25.05.2018 г., за абонатен номер *****, сумата
от 69.24 лева – вземане за лихва за периода от 26.10.2015 г. до 10.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението – 12.10.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в *****,
с абонатен номер *****, като се сочи, че задълженията за горния период 31.07.2015г.
до 26.04.2018г. не са заплатени.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат С.Р.-А., с която исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че липсват доказателства за
съществуваща между страни облигационна връзка и собствеността досежно процесния водоснабден обект. Оспорва се иска по
размер, в това число и данните от мобилния отчет, като се излага, че не е ясно
по какъв начин е отчитано и остойностявано изразходеното количество вода.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 7307/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени
и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от 31.07.2015
г. – 26.04.2018 г. са начислени 153 куб.м. вода /средно по 4. 63 кум. на
месец/, като стойността им възлиза на 502. 22 лв.
По делото като свидетел е разпитана С.П.,
изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди към ищцовото
дружество, като обслужва района, където попада процесният водоснабден имот. От
показанията и се установява, че първоначално данните са били записвани с
тетрадки, а след това справката за изразходените количества вода се е извъшва с мобилно устройство, като въз основа на реално
видените от нея показания на водомера, е нанесла съответните данни за
изразходените количества вода. В случая за абоната били начислявани суми
служебно, тъй като не е осигурявал достъп до имота /за което по делото са
представени и протоколи/, като след засичането на останалите водомери и общо
потребление се е начислявала на този абонат съответната разлика. Така или иначе
обаче в периода има извършени и реални отчети, като въз основа на тях се е
извършило изравняване – добавяне или съответно приспадане на определени
количества вода, според показанията на водомера към момента на огледа му.
Свидетелката сочи, че в този апартамент има четири водомера – два за студена
вода и два за топла вода – по един от всеки вид в банята и кухнята, като този
за топла вода в банята не се ползвал.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответникът, като в случая няма и спор в тази насока.
Видно от данните по делото се налага извода, че именно ответникът е собственик
на обекта, като го е декларирал като собствен пред Община Бургас и след това
липсват данни да се е разпоредил с него. Кой действително е живял в имота, на
какво основание и т.н. е без значение за настоящото дело. Това би могло да има
значение в отношенията между собственика респективно собствениците и трето
лице/лица, но е ирелевантно за настоящия спор.
По отношение на количеството изразходена
вода и предвид оспорванията на ответника, следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, предвид
показанията на свидетелката П.. Това че лицето не е осигурявало достъп за част
от периода, не означава, че за съответния такъв период не следва да му се
начислява вода. Напротив съгласно чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. При невъзможност за отчитане
на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане, което в случая очевидно не е сторено. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, както е и
в случая. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1. Отделно от това съдът намира, че по делото се
установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесния
обект, като са извършвани и реални отчети и количеството изразходена вода е
засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство, като е извършено
изравняване – добавяне или съответно приспадане на определени количества вода,
според показанията на водомера към момента на реалния отчет. Търсената сума по
фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира,
че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не
са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което
съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент
чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/,
както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни
в настоящото производство.
Основателна
се явява претенцията на ищцовото дружество за
присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 345 лв.,
включваща заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен
представител в размер на 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото, 20
лв. за издадените съдебни удостоверения.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 420 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Я.П.Б. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3685/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7307/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 502.22 лева за неизплатени цени по фактури за ползвани В и К услуги
- доставена, отведена и пречистена вода за периода от 31.07.2015 г. до 26.04.2018
г., с отчетен период на фактурите от 25.09.2015 г. до 25.05.2018 г., за
абонатен номер *****, сумата от 69.24
лева – вземане за лихва за периода от 26.10.2015 г. до 10.10.2018 г. и законната
лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 12.10.2018 г.,
до окончателното й изплащане. Осъжда Я.П.Б. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 420 лв. /четиристотин и
двадесет лева/ за направените разноски, от
които 75 лева за производството по
ч.гр.д. № 7307/2018 г. и 345 лева за гр.д. № 1989/2019 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.