Решение по дело №1455/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от Р. А. М., [държава], с посочен по делото адрес: ***, срещу Решение №12485/02.12.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Изложил своята история подробно, но не били възприети правилно от органа причините за напускане на страната. Неправилно органът преценил, че не било налице риск от изтезание или унизително отношение, т.е. хипотеза по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Но ако не съществувала заплаха за личността, то дали жалбоподателят щял да потърси убежище на хиляди километри от страната си. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото закрила на лица, чийто убеждения възникнали вече в приемащата държава. Административната процедура била проведена повърхностно и това водело до незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34293/29.08.2024г. по описа на ДАБ Р. А. М. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 28.08.2024г., както и покана от същата дата за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 29.10.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че бил роден в [населено място], обл.Д. А. З. и живял там до напускането на [държава] на 18.06.2024г. Не останал в Турция повече от тринадесет дни и на 11.08. пристигнал незаконно в България. Трафикант го качил на кола, а после го заловили от полицията. Нямал роднини в ЕС. Имал *** образование, работил като ***. Бил ***, ***, не бил арестуван и осъждан в [държава], нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Жена му останала в [държава]. Военни действия виждал през 2017г., брат му бил убит тогава след взрив. Не бил отбил военна служба и не бил търсен за мобилизация. Цялото му семейства останало в родното място. Имал *** образование и работил като ***. Напуснал [държава] заради войната, която не била приключила. Страхувал се да не бъде хванат и изпратен на фронта или пък да го заловят от групировките. В [държава] нямало бъдеще за него, затова искал да е в страна, където може да получи статут. Искал да се предаде в България, но го заловили преди да стори това.

С Решение №12485/02.12.2024г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Р. А. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 16.12.2024г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 16.12.2024г.

Представена е справка №МД-02-41/05.11.2024г. и №МД-02-3/15.10.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и в района на Д. А. З..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Р. А. М..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-41/05.11.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно района на Дейр ал Зор, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие както в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган сочи и че дори да се завърне в [държава], жалбоподателят би могъл да води нормален живот със семейството си. Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

В настоящия случай чужденецът сочи и че мотивиран от възможността да бъде взет за военна служба. В тази насока не са посочени никакви конкретни обстоятелства и получаване на повиквателна с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната служба. Не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките. Липсата на изрично призоваване на лицето да служи в армията към настоящия момент и непосредствено преди да напусне страната не е ирелевантно за спора. Освен това след 27.11.2024г. и падане на режима на президента обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Бунтовниците и членовете на дотогавашното правителство работят за преход при прехвърлянето на властта.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Наред с изложеното и предвид специфичните обществени отношения, регулирани от Закона за убежището и бежанците и предвид това, че предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл.9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често е динамична и бързо променяща се, при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и новите факти и обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт. С оглед специалната разпоредба на чл.9, ал.3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход - т.е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в [държава].

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната е той е живял в същото село, където е останала и съпругата му, както и семейството на родителите му. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. М., [държава], с посочен по делото адрес: Харманли, срещу Решение №12485/02.12.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.