№ 726
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 3278/17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 14096/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав, е отхвърлен предявеният
от „Екосет“ ЕООД гр. София срещу Академия на МВР гр. София, частичен
осъдителен иск, квалифициран от първоинстанционния съд с правно
основание чл. 73 ал. 1 ЗС, за заплащане на сума от 100 000 лева като част от
претенция за 144 000 лева обезщетение за лишаване от ползи вследствие
владение от Академия на МВР на собствени на „Екосет“ ЕООД един брой
кабина за преводачи „Евростандарт“ 160х160х200, алуминиева конструкция с
размери 2х (160х160х200) и един брой кабина за преводачи „Евростандарт“
160х160х200, алуминиева конструкция с размери (160х160х200), за периода
от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение, в срок, чрез ССЕВ, на 16.12.2022 г.
е постъпила въззивна жалба вх. № 87161/16.12.2022 г. от ищеца по делото
„ЕКОСЕТ“ ЕООД чрез неговия процесуален представител адвокат К. К., с
надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към
1
въззивната жалба.
Въззивникът обжалва решението в неговата цялост с твърдението, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни аргументи по
съществото на спора. Поддържа се, че за периода на исковата претенция от
09.04.2021 г. до 18.11.2021 г. първоинстанционният се е определил
неправилно правната квалификация на спора.
Поддържа се, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва
ползването на процесните кабини, поради което и крайният извод на съда се
явява неправилен. Твърди, че лишена от правна логика е частта от решението,
че „не са представени доказателства, че вследствие владението на кабините за
процесния период за ищеца не са настъпили ползи, които той със сигурност
би получил, ако е владеел вещите“. Твърди се, че това обстоятелство ищецът
няма как да докаже, доколкото не подлежат на доказване отрицателни факти.
Оспорва въведеното от ответника възражение за погасено по давност вземане
на ищеца с твърдението, че в случая давността е 5-годишна.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендират се
сторените разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответникът Академия на МВР. Отговорът е депозиран
чрез юрисконсулт Л. И. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърдението си, че не е
ползвал неоснователно процесните кабини. В направеното уточнение с
писмена молба от 22.03.2023 г. твърди, че е ползвал кабинките за преводачи,
поради това, че ги е считал за негова собственост. Твърди, че изграждането на
кабинките е станало през 2008 г. по СМР, извършени от трето за спора лице,
както и че същите са направени като част от оборудването на залите и са били
във вида, формата и мястото си още с приемане на СМР. Поддържа се, че за
уважаване на претенцията по чл.73 ЗС е необходимо по делото да бъде
установено по категоричен начин връзката между обедняването на
собственика на имота и действията на недобросъвестния владелец. Твърди, че
обезщетението се присъжда за загуба на разумно очаквана печалба или на
пропуснат доход, който при нормални условия би бил реализируем. Развиват
се подробни съображения по съществото на спора.
2
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец поддържа въззивната
си жалба чрез своя процесуален представител по съображения подробно
изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се
направените разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ответникът в
първоинстанционното производство и чрез своя процесуален представител
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди
обжалвания съдебен акт. Подробни съображения излага в писмена защита,
депозирана по делото. Не претендира разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от „ЕКОСЕТ“ ЕООД срещу Академията на Министерството на
вътрешните работи за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от
право на ползване на собствените му един брой кабина за преводачи
„Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с размери
160х160х200 и един брой кабина за преводачи за преводачи „Евростандарт
160х160х200“, алуминиева конструкция с размери 2 х 160х160х200, находящи
се на територията на Академията на МВР, за период от пет години назад,
считано от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска - 22.11.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Въззивният съд намира, че първостепенният съд неправилно е
определил правната квалификация на предявените искове като такава по
чл.73, ал.1 от ЗС.
Същата следва да бъде определена въз основа на въведените с исковата
молба спорни факти и обстоятелства и заявената с нея и търсена от съда
защита на субективното право. Съдът определя правната квалификация като
изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата
3
молба и прилага правните норми, квалифицирайки по този начин
материалното субективно право, предявено с иска. В исковата молба изрично
е посочено, че ищецът е собственик на процесните кабини за преводачи, че ги
е отдавал под наем на ответника до началото на 2016 г., за което последният е
заплащал наем, че след това кабините се ползват от ответника без основание,
посочено е, че вещите се намират във фактическата власт на ответника без
правно основание, с което е създадена реална възможност за спестяване на
наема, който ответникът би плащал за нейното ползване, следователно
ползата, от която е лишен собственика следва да се определи въз основа на
месечния наем за имота.
Така въведените с исковата молба факти сочат безспорно на правна
квалификация по чл.59, ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът претендира добив
(граждански плодове-наем) от ответника, при условията на отнето без
основание владение на процесните кабини за преводачи, съизмерим със
средния пазарен наем на кабинките, тъй като ползващият без основание
ответник, независимо каква полза извлича и остойностява, си спестява
разходите за наем.
Заявеното основание на вземането не е за добиви по Закона за
собствеността, доколкото нито се претендира реален добив, който
принадлежи на собственика на вещта, нито се претендира добив, който е
могъл ответникът в качеството си на обикновен владелец да получи.
По горните съображения въззивният съд приема, че правната
квалификация на предявения иск е именно тази по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
При тази правна квалификация и с оглед дадените от въззивния съд
указания относно релевантните факти и разпределената доказателствената
тежест с Определение № 394/10.02.2023 г. и след анализ на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени
и доказани следните факти и обстоятелства:
С влязло в сила на 09.04.2021 г. Решение от 11.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 30001/2017 г. по описа на СРС, 45 състав е признато за установено
в отношенията между страните по предявения от „ЕКОСЕТ“ ЕООД срещу
Академия на Министерството на вътрешните работи, иск с правно основание
чл.108 от ЗС, че „ЕКОСЕТ“ ЕООД е собственик на процесните един брой
кабина за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с
4
размери 160х160х200 и един брой кабина за преводачи за преводачи
„Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с размери 2 х
160х160х200, находящи се на територията на Академията на МВР и е осъдил
Академията на предаде на „ЕКОСЕТ“ ЕООД владението им.
Така и със сила на пресъдено нещо между страните е установено
правото на собственост на ищцовото дружество върху процесните движими
вещи на основание сключени възмездни договори за изработка и монтаж от
2007 г. и 2008 г. с трети за спора лица - „АВ ПЛАСТ“ ЕООД и „СИ ДИЗАЙН
ИНЖЕНЕРИНГ“.
Съответно със силата на пресъдено нещо е отречено твърдяното от
ответника Академията на МВР право на собственост върху процесните
кабинки въз основа на сключен с трето лице договор за изработка и монтаж
на алуминиева дограма, респ. въз основа на присъединяване към главна вещ
по смисъла на чл.97 от ЗС, основания поддържани и в настоящото
производство, които предвид формираната СПН не подлежат на пререшаване
в настоящия процес.
Производството по ревандикационния иск е започнало на 12.05.2017 г. и
приключило на 09.04.2021 г.
С оглед на горното безспорно и за процесния период от 18.11.2016 г. до
09.04.2021 г., със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че
ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесните кабини без
правно основание. След уважаване на иска за собственост ответникът се е
превърнал в държател на движимите вещи, т.е. безспорно и за периода от
09.04.2021 г. до края на претендирания период 18.11.2021 г. няма качеството
на владелец.
В същност от доказателствата по делото, включително и тези намиращи
се в приобщеното към доказателствата гр.д.№ 30001/2017 г. по описа на СРС,
45 състав, не се установява качеството на владелец, та било то и
недобросъвестен от страна на ответника.
Установява се, че от 2007 г., съответно 2008 г. ответникът е започнал да
упражнява фактическа власт върху преводаческите кабини въз основа на
договор за наем с ищцовото дружество, заплащайки му съответния месечен
наем. Така установената фактическа власт е държане, не владение.
Действително между страните не е спорно, че през 2016 г. кабините за
5
преводачи са заприходени от Академията, а през 2017 г. са включени в
инвентарната книга, но съобразно приетото в мотивната част на т.2Г от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК на
ВКС, осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или
друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от
фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за
стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.)
придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.
Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не
може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е
придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен
способ /сделка, придобивна давност или др./.
По горните съображения не може да бъде споделен изводът на
първостепенният съд, че заприходяването на кабинките означава, че след тази
дата ответникът ги е владеел за себе си. Не са ангажирани други
доказателства, които безспорно да установяват, че през 2016 г. ответникът е
променил своето намерение и от държател се е превърнал във владелец,
установявайки недобросъвестно владение.
Между страните е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване,
че в процесния период от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г. процесните две кабини
са се намирали в сградата, собственост на ответника и са се ползвали от него.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
се установява, че месечният наем за двете процесни кабини е в размер на 3
402 лв. Същият е пресметнат по метода на непосредственото сравнение с
подобни аналози, приравнени с коефициенти.
При така установените факти и при неправилно приета правна
квалификация по чл.73, ал.1 от ЗС, първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва
страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. В този смисъл
подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
6
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с
което предявената частична претенция ще следва да бъде уважена изцяло.
От правна страна предявеният иск съдът квалифицира по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД.
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на
чл.59 ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е
лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното му
задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана, получени
ли са от това приходи, усвоени ли са добивите-естествени или граждански
плодове през исковия период, без значение за основанието и доказването му е
конкретната печалба на ответника, от конкретно реализирани добиви
включително. Последният се е обогатил като си е спестил наем. Дължимото
на основание чл.59 от ЗЗД е предвид установените за конкретния имот, а в
случая конкретни движими вещи, средни наемни пазарни цени. Изцяло в този
смисъл Решение № 88/09.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1487/2019 г. по
описа на ВКС, ІІІ г.о., ГК, което се споделя напълно от настоящия съдебен
състав и в което решение съставът на ВКС е направил разграничение между
исковете с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД и тези по ЗС-чл.93, чл.73,
ал.1, предвид обстоятелството, че основанията на всичките тези искове са
извъндоговорни и почиват на принципа на установената в правото забрана за
обогатяване без основание за чужда сметка.
Основната разлика е обаче, че в общия случай на чл.59, ал.1 от ЗЗД,
ответникът без основание ползва недвижим имот и лишава собственика от
ползите, които имотът, респ. съответната вещ му би му осигурявал съобразно
неговия вид, състояние и предназначение. При исковете по ЗС се претендира
един добив, който съгласно общото правило на чл.93 ЗС, чл.73, ал.1 ЗС, или
съгласно специално правило в друг закон, се следва на ищеца от
собствеността.
С оглед приетите за доказани факти и обстоятелства, въззивният съд
намира, че ищецът доказа главно и пълно елементите от фактическия състав
на предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а именно:
На първо място безспорно е доказано с оглед влязлото в сила между
същите страни решение по ревандикационен иск за процесните движими
7
вещи, че именно ищецът е техен собственик.
На второ място между страните е прието за безспорно, че в процесния
период движимите вещи фактически са ползвани от ответника, а влязлото в
сила съдебно решение безспорно и със СПН установява, че същите са
ползвани от него без наличие на правно основание, което ползване безспорно
е продължило да е без правно основание и след влизане в сила на решението.
Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 1/1979 г., при хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е.
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Доколкото е приложим общия принцип, че никой не може да
се обогатява за чужда сметка, от съществено значение е установяването - за
всеки конкретен случай - в какво се изразява обедняването, съответно
обогатяването, за да бъде правилно остойностен дължимия размер. В този
смисъл Решение № 50025 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 1811/2022 г., г. ., ІІІ ГО
на ВКС.
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС №
1/28.05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при
неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не само при
увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за
сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато
собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без
основание. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда
вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за
успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато е установено, че
ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било
възможно. Задължението да обезщети собственика й, произтича от
създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването,
а обедняването на собственика се съизмерява със същата сума - пазарният
наем за процесното имущество за съответния период. Правно - релевантното
обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с
придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на
иначе необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му
блага, като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са
8
без значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено
условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго лице. В този смисъл
Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС,
Решение № 252 от 23.01.2015 г., по гр. д. № 2858/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
др.
По размер искът е доказан, съобразно неоспореното от страните
заключение, съобразно което средният пазарен наем за двете процесни
кабини и за процесния период възлиза на сумата от 3402 лв. месечно, или
общо за претендирания период - 204 120 лв., който размер е по-голям от
частично претендирания от 100 000 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищеца е
погасено с изтичане на тригодишния давностен срок. Вземането за
обезщетение от неоснователно обогатяване се погасява с изтичането на
общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а претенцията е
предявена за пет години назад, считано от датата на предявяване на иска-
19.11.2021 г. (исковата молба е подадена до съда чрез куриер). За срока на
давността-напр. Решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г., Г.К.,
ІV Г.О. на ВКС и др.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до пълния им
предявен размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото съдът ще следва да присъди на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца направените от него разноски пред
първоинстанционния съд в пълния им размер от 8 030 лв., от която сума: 4
000 лв. внесена държавна такса, 500 лв.-депозит вещо лице и 3 530 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските направени пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 10 650 лв., от която сума: 2000
лв.-държавна такса и 8650 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от
въззивника адвокатско възнаграждение, тъй като именно това е минималния
9
му размер на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем
интерес от 100 000 лв.
При този изход на делото на въззиваемата страна, разноски не се
дължат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3278/17.11.2022 г., постановено по гр.д. №
14096/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Академия на Министерство на вътрешните работи, гр.София,
бул. „Александър Малинов“ № 1 да заплати на основание чл.59 ЗЗД на
„ЕКОСЕТ“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна-1“, бл.14,
вх.Г, ет.2, ап.72 сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лв.), частично предявена от
общо претендирана сума от 144000 лв., представляваща обезщетение за
ползване без правно основание на собствените на ищеца един брой кабина за
преводачи „Евростандарт“ 160х160х200, алуминиева конструкция с размери
2х (160х160х200) и един брой кабина за преводачи „Евростандарт“
160х160х200, алуминиева конструкция с размери (160х160х200), за периода
от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати от сумата от 8 030 лв.
(осем хиляди и тридесет лв.), разноски направени от ищеца пред
първоинстанционния съд и сумата от 10 650 лв. (десет хиляди шестстотин и
петдесет лв.) разноски направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11