№ 22
гр. гр. Лом, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20221620200569 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А. М. А. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 22-0294-001070 от 11.11.2022 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и „лишаване от правоуправление“
за срок от 8 /осем/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-001070 от 11.11.2022 г. на
жалбоподателя А. А. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ от 300,00 лв. и лишаване от
1
правоуправление за срок от 8 месеца за това, че управлява лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, собственост на ** от гр. Лом, като при
направена справка с ОДЧ се установява, че МПС - то е с прекратена
регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 13.10.2022 г. св. около 15:00 ч. в с. Пишурка, на ул. „Георги
Димитров“ служителите на РУ - Лом – Р. Р. и Д. Л., които извършвали
контрол по безопасност на движението, спрели за проверка лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***. Водач бил жалбоподателят А. А.. При
направена справка с ОДЧ установили, че автомобилът е собственост на Г**
от гр. Лом и е с прекратена регистрация поради липсата на сключена в срок
застраховка „гражданска отговорност“. На А. е съставен АУАН от св. Р. за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Актът е
подписан без възражения и А. получил препис от него. Материалите са
изпратени на РП – Монтана, като на 09.11.2022 г. с Постановление на
прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а
преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на
административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-
001070/11.11.2022 г., с което наложил съответните административни
наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че А. А. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
2
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че А. е управлявал
въпросният лек автомобил „Мерцедес МЛ“ (това обстоятелство не се отрича в
подадената жалба). Безспорно е, видно от събраните по делото писмени
доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация от 04.10.2022 г.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че А. е знаел за това. Въпросният лек автомобил не е
негова собственост, а на лицето ** от гр. Лом. Затова А. е бил с представата,
че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с поставени
регистрационни табели на съответните места. При това положение няма как
жалбоподателят да знае, че автомобилът, който е използвал, е с прекратена
регистрация, след като е с редовни регистрационни табели. А. А. е бил само
водач на МПС-то, за него няма задължение нито да регистрира превозното
средство, нито да следи дали не е прекратена регистрацията му (която в
случая е била прекратена по-малко от 10 дни преди да се случат процесните
събития). Следователно той не е предвидил, но не е и бил длъжен да
предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран
поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“. Според легалната
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая
описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е
налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите . А. не е целял, нито допускал
настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил
длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст
3
е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения –
аргумент от чл. 11 от ЗАНН. След отказа на прокурора да образува досъдебно
производство, преписката е изпратена на АНО за реализиране на
административнонаказателна отговорност. АНО обаче е следвало да извърши
проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и
събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност
на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от А. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. Затова наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-001070 от
11.11.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на А. М. А. от гр. Лом, ***,
обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 8 /осем/ месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4