№ 12954
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110106086 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД
срещу И. И. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 1848,76 лева – главница, от която сумата 1824,41 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., и сумата 24,35 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,22 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата И. И. С. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца
1
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
************************, с абонатен № ********, през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***********” ЕООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.
гр. д. № ********* по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата И. И. С. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Г..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На
първо място възразява, че ответницата не била клиент на топлинна енергия за процесния
имот, тъй като не била нито собственик, нито ползвател на жилището. Апартаментът се
ползвал от трето за спора лице – С.И., на чието име била открита партидата и което дължало
заплащане на цената на доставената топлинна енергия. На следващо място твърди, че
претенцията била неоснователна и поради извършен отказ от предоставяната от ищеца
услуга чрез пломбиране на всички отоплителни тела в имота. Оспорва съществуването на
облигационни отношения между страните през исковия период. Ответницата не била
участвала в общото събрание на етажната собственост, на което било взето решение за
сключване на договор с „***********“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение, поради което действията на етажната собственост не я обвързвали. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва изпадането на ответницата в
забава, тъй като по делото не били представени доказателства за изпращане на покана за
плащане от страна на ищеца, а клаузата на общите условия за публикуване на месечните
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество била нищожна. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „***********” ЕООД не оспорва предявените искове, като
изразява становище, че същите били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „**************” ЕАД, редовно призован, се
2
представлява от юрк. Първанов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Изразява становище, че
макар по делото да било установено, че в имота живеел свидетелят С.И., последният не бил
нито собственик, нито вещен ползвател на жилището. Претендира присъждане на
направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата И. И. С., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира
писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на
направените възражения.
Третото лице – помагач „***********” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по
третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.
От представена по делото фактура № ************** г., издадена от „**************“
ЕАД, се установява, че свидетелят С.С.И. заплатил сумата в размер на 7300 лева за
пломбиране на 4 броя радиатори в процесното жилище. Видно от декларация от 28.10.1997
г., подадена до ищеца от същото лице, пломбираните радиатори след пускане на
отоплението били студени.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том І, рег. № 3192, нот. дело №
113/2007 г. по описа на нотариус В.А., рег. № ******, с район на действие Софийски районен
съд, се установява, че на 18.05.2007 г. ответницата и съсобственикът й – свидетелят С.С.И.
дарили на дъщеря си Надежда Стоилова С. процесния недвижим имот. В нотариалния акт е
отбелязано, че дарителят И. С. си запазвала правото на ползване върху дарявания имот до
края на своя живот безвъзмездно.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № *********** г., сключен между „***********“ ЕООД и
етажната собственост, и протокол от 23.09.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на
3
************************* г.
Видно от протокол от 23.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. *****, ***** взело решение за сключване на договор с „***********” ЕООД
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с
абонатен № ******** съсобственикът С.С.И. изразил съгласие за извършване на услугата
топлинно счетоводство, като се подписал в съответната графа.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 03.10.2002 г. бил подписан
договор № 4654/03.11.2001 г. между етажната собственост в бл. *****, *****, в качеството
на възложител, и „***********” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки. Съгласно т. 1.2. от договора възложителят се задължил да
заплаща за извършената от изпълнителя дейност, като размерът на възнаграждението е
определен в т.т. 5.1. – 5.9. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово
разпределение била извършвана от „***********” ЕООД, е констатирано и от вещите лица,
изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2)
експертизи.
С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за процесния имот била
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база един потребител поради липса на водомер.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По
делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на
топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в
подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им
4
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„**************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответницата са разпитани свидетелите С.С.И. и М.В.П.. От думите им се установява, че
процесното жилище било собственост на ответницата и бившия й съпруг – свидетеля И.,
като при навършване на пълнолетие на тяхната дъщеря двамата й дарили имота.
Ответницата формално си запазила пожизненото право на ползване върху жилището, но
след 1998 г. нито тя, нито дарената живеели в него. И двамата свидетели са категорични, че
по уговорка между страните по сделката в апартамента останал да живее С.И., на чието име
били всички партиди, включително тази в ищцовото дружество. Последният заявява, че
радиаторите в имота били демонтирани много отдавна и ползвал единствено топла вода.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че С.И. е бивш съпруг на ответницата, а М.П. – нейна
близка приятелка, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания.
Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във
вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелите, освен че се
допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Обстоятелството, че същите са в лични отношения с една от страните по делото,
им е дало възможност да придобият преки впечатления от ползването както на процесния
недвижим имот, така и от предоставяната от ищцовото дружество услуга в него, като съдът
няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР
„******“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.
Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 24 часа на последния ден от
месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
5
„технологични разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка
на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „***********” ЕООД два броя изравнителни сметки, че за процесния
апартамент се разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация според пълния
отопляем обем на жилището и за битово горещо водоснабдяване на база един обитател за
2019 г. и двама обитатели – за 2020 г. Вещото лице установило, че топлинната енергия за
сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в
зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 157 куб. м. Поради липса на
монтиран водомер за топла вода, топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ за
процесния период била определена при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за
едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За
исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за
доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 1670,74 лева не включвала просрочени суми от предходни периоди.
Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ******** било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на 114,32 лева (за доплащане) за целия исков период. А за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. дължимата сума за топлинна енергия съгласно издадените
фактури била в размер на 1484,02 лева, изравняването за същия период възлизало общо на
127,21 лева (за доплащане), или общият разход за топлинна енергия за посочения период
възлизал на 1611,23 лева. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за
процесния имот била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба
и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било
извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция
бил обект на метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории
през м. 03.3015 г., м. 03.2017 г., м. 03.2019 г. и м. 03.2022 г., като било установено, че същият
е технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответницата плащания на претендираните от ищеца суми. Според заключението общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на 128,74 лева и
представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
имало погасени задължения извън процесния период, а именно това по фактура за м. 06.2020
6
г. в размер на 30,30 лева. Стойността на потребената топлинна енергия с включени
изравнителни сметки за исковия период и възстановена сума от корекция на цена възлизала
на 1794,17 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период били в общ
размер на 24,35 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната
главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 30.09.2021 г.,
била в размер на 252,40 лева върху сумата за топлинна енергия и 4,82 лева върху стойността
на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
Основният спорен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, е имала
ли е ответницата качеството „клиент на топлинна енергия“ през процесния период. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия. Следователно, по правило страна (купувач) в правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди са собственикът или титулярят на вещното право на
ползване върху топлоснабдения имот и те дължат цената на доставената топлинна енергия.
При определени условия съгласно задължителната съдебна практика клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Тези въпроси са разгледани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
7
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от Закона за
енергетиката (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените
от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В същото тълкувателно решение обаче е прието, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
8
енергия за собствените му битови нужди. След прекратяване на договора между
топлопреносното предприятие и ползвателя на облигационно основание, което може да бъде
установено със закриване на партидата на ползвателя при топлопреносното предприятие, и
при неустановяване на нещо различно, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява според посоченото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ спрямо собственика или титуляря на
ограниченото вещно право на ползване в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
собствени битови нужди при публично известни общи условия.
Прилагайки изложените задължителни правни аргументи към настоящия случай, се
налага изводът, че през исковия период ответницата не е притежавала качеството „клиент на
топлинна енергия“ за процесния имот. Безспорно се установява по делото, че след дарението
на имота през 2007 г. в полза на трето за спора лице, И. С. си е запазила правото на ползване
върху дарения имот до края на своя живот безвъзмездно. По правило, в хипотезата на
учредено вещно право на ползване именно титулярят на това ограничено право следва да
отговаря за задълженията за топлинна енергия, тъй като той ползва имота. От изслушаните
по делото свидетелски показания обаче беше установено, че от 1998 г. ответницата е
напуснала жилището и повече не е живяла в него. По съгласие на новия собственик и на
титуляря на вещното право на ползване, след дарението през 2007 г. в апартамента останал
да живее бившият съпруг на ответницата и предишен съсобственик на жилището –
свидетелят С.И.. Нещо повече, между това трето ползващо се лице и ищцовото дружество
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е видно от
обстоятелството, че партидата с абонатен № ******** е на негово име. Във всички
представени от ищеца фактури, касаещи процесния период, както и в изравнителните
сметки, издадени от третото лице – помагач, като клиент, титуляр на партидата и задължено
лице е посочен именно С.С.И.. Този договор, сключен между третото ползващо се лице и
топлопреносното дружество, не е бил прекратяван през исковия период, като няма каквито и
да било данни за прехвърляне на партидата, т.е. за сключване на последващ договор с новия
собственик или с ответницата в качеството й на вещен ползвател за доставка на топлинна
енергия. Това фактическо и правно положение напълно съответства на постигнатото между
всички страни съгласие – праводател, правоприемник и титуляр на вещното право на
ползване. Освен това същото е в пълно съответствие с приложимите към процесните
облигационни отношения общи условия на ищцовото дружество, които са неразделна част
от сключения договор за доставка на топлинна енергия. Съгласно клаузата на чл. 12, т. 12 от
Общите условия от 2016 г. клиентът бил длъжен при придобиване на топлоснабден имот или
на вещни права върху такъв имот да поиска в 30-дневен срок от придобиване на
собствеността или вещните права от продавача да му бъде открита партида. А в чл. 61, ал. 2
от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че ако предишният собственик или ползвател в
случаите по ал. 1 не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
откриване на партида на новия собственик или ползвател съобразно предоставения акт за
собственост или ползване. Следователно, съгласно уговорките между страните по договора
за дарение, в съответствие със сключения между третото ползващо се лице и
9
топлофикационното дружество договор за доставка на топлинна енергия и в изпълнение на
приложимите към последния общи условия на ищцовото дружество се налага изводът, че
клиент на топлинна енергия за процесния имот през исковия период е бил именно
свидетелят С.С.И., а не ответницата. Третото ползващо се лице, което се намира в договорни
отношения с ищцовото дружество, е носител на задължението да заплати дължимите суми за
доставената до имота топлинна енергия и за услугата дялово разпределение.
С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответницата не е имала качеството „клиент на топлинна
енергия“ по отношение на топлоснабдения имот, поради което не дължи претендираните
суми. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск по чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответницата е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. Видно от приложения към последния договор за правна защита и съдействие,
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева било заплатено от
ответницата изцяло в брой при подписването му. Процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на така заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че
след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-
438/22 („*************“ ЕООД срещу „***************“ АД) съдът не е обвързан
императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга,
10
включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между
клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство
приключи в едно съдебно заседание, с изслушване на две експертизи и събиране на
допълнителни гласни доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото е малка, доколкото се касае за често срещан спор с
топлопреносно предприятие, по който има изобилна съдебна практика, облекчаваща
значително защитата на ответницата, намира, че на същата следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева вместо поисканите 550 лева. С
оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът „**************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата И. И. С.
сумата в размер на 510 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************” ЕАД, ЕИК ****************,
представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „**********************, срещу И. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район „************************, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1848,76 лева – главница, от
която сумата 1824,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент ************************, с абонатен № ********, и сумата 24,35 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,22
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до
30.09.2021 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично
11
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. № ********* по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „**************” ЕАД, ЕИК
****************, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „**********************, да заплати на
И. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район „************************,
сумата 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „***********” ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление ***********************, представлявано от
управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач на страната на ищеца
„**************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № ********* по описа за 2021
г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12