Р Е Ш Е Н И Е
№ 1923
гр.Пловдив, 12.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СТАНКА ДЕВЕДЖИЕВА
като разгледа АНД № 4909/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 315214 – F327134/29.01.2018г., издадено от В. Н. Н., на длъжност *** ТД
НАП-Пловдив, с което на Н.М.Я., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се поддържа, че от март 2017г. дружеството не извършва
дейност, няма нарушения и други задължения, Държавата не е ощетена по никакъв
начин, представен е ГФО за 2016г. в Търговския регистър на Агенция по
вписванията с вх.№ 20170904100724, с оглед на което сочи ниска степен на
обществена опасност на нарушението и предлага да бъде приложен реда на чл.28 от ЗАНН, като наказателното постановление бъде отменено. Жалбоподателят Я. се
явява пред съда и поддържа жалбата, сочи че не следва да бъде глобяван за
такова нещо, предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ш. оспорва жалбата, сочи че от всички събрани по
делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, което не се
отрича и от сами жалбоподател. Поддържа, че административнонаказващият орган
правилно е приел, че не следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване
вредоносни за фиска последици, също сочи, че нарушението не е единствено,
предвид представените пред съда доказателства. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/.
Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, предвид следното:
Административнонаказателната преписка по наказателно постановление №
315214 – F327134/29.01.2018г., издадено от В. Н. Н., на длъжност *** ТД
НАП-Пловдив е изпратена на РС-Пловдив без приложени доказателства за факта и
момента на връчване препис от наказателното постановление по реда на чл.58,
ал.1 от ЗАНН на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да изпрати цялата преписка на съответния районен съд, ето защо – в
доказателствена тежест на въззиваемата страна е да представи всички
доказателства за осъществяване процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН, а именно –
факта и момента на връчване препис от наказателното постановление на
жалбоподателя.
С оглед на горното и липсата на представено от въззиваемата страна
доказателство за връчване на наказателното постановление, както и предвид
разпределение на доказателствената тежест, то съдът е задължен да приеме, че
жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо настоящата жалба следва да се прецени като процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Н.М.Я., ЕГН:********** бил *** на „Влабор“ ЕООД –
търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2016г., видно от
подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№
164351700446517/28.03.2017г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят Я., в качеството си на *** на „Влабор“ ЕООД не публикувал
годишен финансов отчет на същото дружество за 2016г. в Търговския регистър към
Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до
30.06.2017г..
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 19.07.2017г. с писмо
на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с
писмо изх.№ 20-00-122/09.08.2017г. на ЦУ на НАП.
С оглед на горното, на 01.09.2017г. свидетелят Ц.Г.К., в качеството и на
*** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F327134/01.09.2017г. срещу Н.М.Я.,
ЕГН:********** за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Последният АУАН бил съставен в присъствието на Я., който го подписал, без да
отрази възражения. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Ц.Г.К., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля К. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – копие от заявление за обявяване на годишни финансови
отчети Г2 с вх.№ 20170904100724 от което се установява, че жалбоподателят Я. е
подал същото заявление за дружество „Влабор“ ЕООД след дата 30.06.2017г., а
именно – на 04.09.2017г. – включително след съставяне на АУАН за същото на
01.09.2017г., което се установява и от справка в общодостъпния Търговски
регистър.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-755
от 14.08.2017г. на министъра на финансите – от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството
и на *** в ТД НАП - Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.М.Я., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството – за това, че на 01.07.2017г., в гр.Пловдив, в качеството си на ***
на „Влабор“ ЕООД – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството, не публикувал годишен финансов отчет на
същото дружество за 2016г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до
30 юни на следващата година, а именно – до 30.06.2017г..
Установено е, а и не оспорва от страните, че „Влабор“ ЕООД, е търговец по смисъла на Търговския закон,
чиито *** е жалбоподателят Я.. Ето защо и последния, на основание чл.16 ал.1
т.4 от Закона за счетоводството отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този
закон. Поради това именно за жалбоподателя Я. съществува задължение по смисъла
на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния
финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския
регистър. В този смисъл отчета за 2016г. е следвало да бъде публикуван до
30.06.2017г., а това е била сторено от жалбоподателя Я. едва на 04.09.2017г.,
като причините за закъснението в конкретния случай са ирелевантни за предмета
на настоящото производство.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че дружеството
няма нарушения и други задължения, Държавата не е ощетена по никакъв начин,
представен е ГФО за 2016г. в Търговския регистър на Агенция по вписванията с
вх.№ 20170904100724. Следва да се посочи, че в случая се ангажира отговорността
на Я. в лично качество, за която задълженията и нарушенията на юридическото
лице, съответно – и липсата на такива, са ирелевантни. Трябва още да се обърне
внимание, че в случая годишният финансов отчет на дружество за 2016г. е
публикуван от жалбоподателя с едно значително забавяне – едва да на 04.09.2017г.,
включително – след като спрямо същия жалбоподател вече е съставен АУАН за
горното нарушение, поради което и не се касае за незначително забавяне от един
или няколко дни, нито се сочат някакви обективни причини за същото.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за физически лица –
глоба в размер от 200 лева до 3 000 лева. В случая и наказанието е определено в
минимален размер, а именно – 200 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 315214 –
F327134/29.01.2018г., издадено от В. Н. Н., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с
което на Н.М.Я., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.