№ 2526
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20214340 от 22.11.2021г. постановено по гр. д. № 78327/2018 г. на
СРС, 24-ти състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „В. И К.” ЕАД,
ЕИК ****, срещу И. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, район Подуяне“, ул.
„****, установителни искове с правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 156,24 лева - главница по
издадени фактури за периода от 25.11.2014Г. до 25.07.2016Г. за потребени ВиК услуги
за отчетен период 29.09.2014Г. до 28.06.2016Г., както и сумата от 25,50 лева - лихва за
забава за периода от 26.12.2014Г. до 28.11.2017Г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на сумата, за които суми в производството по ч.гр.дело № 87675/2017 г. по описа на
СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „В. И К.” ЕАД с излагане на доводи
за неправилност на постановеното решение. Изразява становище за неправилност и
необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа становище, че
в проведеното пред първата инстанция производство е установено при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на ВиК услуги за посочения аб.
№ и имот, че е титуляр на партидата. Поддържа, че ответникът е собственик на този
1
имот, както и че партида за имота е открита на негово име. Същевременно заявява, че
представената по делото справка от имотния регистър е годно доказателствено
средство за установяване собственост или учредено вещно право на ползване върху
имота.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове.
Въззиваемата страна И. В. Г. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с
който заявява, че същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и неправилно.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част
изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният
съд е приел, че по делото не се установява, чрез представените писмени доказателства,
че ответникът е титуляр на партидата на процесния имот, респ., че същият е
собственик на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на
исковата стойност. Приел е, че чрез представената по делото справка от Имотен
регистър при Агенция по вписванията не установява право на собственост спрямо
имота в полза на ответника.
Така формираните изводи не се възприемат от настоящия състав по следните
съображения:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за В. и К., се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според
нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/
2
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите
на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ
легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги", това са юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от
19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от
13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2,
ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За
установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е
представена поименна справка от имотния регистър, според която ответникът е
собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Карнобат, ул.Клокотница, 4, като
няма данни това вещно право да е отчуждено от него преди или през процесния
период.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
3
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за
периода от 01.01.1991 г. до 28.06.2021 г., която не е оспорена от ответника, е годна да
установи притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от
ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на
вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния
период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно
право върху част от имота обосновава извод за наличието на облигационно
правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което
ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на
тяхната стойност.
Събрани са в първоинстанционното производство и доказателства относно
доставката на ВиК- услуги в процесния имот, като видно от приетото като неоспорено
от страните заключение на комплексна съдебно техническа и съдебно- счетоводната
експертиза, стойността им за партида с кл. №835625 за периода от 25.11.2014Г. до
25.07.2016 г. възлиза на сумата от 156.24 лв., представляващо цена на 100 куб.м.,
изчислени при реално измерено количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено по електронен път чрез монтирания водомер при
осигуряван достъп до имота.
Върху тази сума на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се следва законна лихва в размер
на 25.50 лв. за периода 26.12.2014г. до 28.11.2017г. при съобразяване, че искът е
предявен за посочения размер, а дадените констатации от ССчЕ са за дължима лихва за
забава за същия период в размер на 34.25 лв.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде отменено като неправилно и предявените установителни искове следва
да бъдат уважени в цялост за сумата 156.24 лв.-главница за потребени ВиК услуги в
периода 25.11.2014Г. до 25.07.2016 и сумата 25.50 лв.-лихва за забава върху
главниците за периода 26.12.2014г. до 28.11.2017г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски в производството, както следва: 75.00 лв.-
разноски за заповедното производство; 1535.00 лв. за исковото производство пред
първата инстанция според представения списък и 290.00 лв.-разноски за въззивното
производство по списък.
4
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20214340 от 22.11.2021г. постановено по гр. д. №
78327/2018 г. на СРС, 24-ти състав, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от „В. И К.” ЕАД, ЕИК ****, срещу И. В. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район Подуяне“, ул. „****, установителни искове с правно чл.422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата
от 156,24 лева - главница по издадени фактури за периода от 25.11.2014г. до
25.07.2016г. за потребени ВиК услуги за отчетен период 29.09.2014г. до 28.06.2016г.,
както и сумата от 25,50 лева - лихва за забава за периода от 26.12.2014Г. до
28.11.2017Г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми в
производството по ч.гр.дело № 87675/2017 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „В. И К.” ЕАД, ЕИК ****,
срещу И. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, район Подуяне“, ул. „****,
установителни искове с правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, че И. В. Г. с ЕГН ********** дължи на„В. И К.” ЕАД, ЕИК ****, сумата от
156,24 лева - главница по издадени фактури за периода от 25.11.2014г. до 25.07.2016г.
за потребени ВиК услуги за отчетен период 29.09.2014г. до 28.06.2016г., както и
сумата от 25,50 лева - лихва за забава за периода от 26.12.2014Г. до 28.11.2017Г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.дело №
87675/2017 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА И. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на „В. И К.” ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 75.00 лв.-разноски за заповедното производство;
сумата 1535.00 лв. –разноски за исковото производство пред първата инстанция и
сумата 290.00 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6