Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 679
13.01.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Цвета
Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова и. административно дело № 990 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от М.Р.Р. с ЕГН
**********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, за присъждане на
обезщетение в размер на 5 000 лв., за претърпени от М.Р.Р. неимуществени вреди за периода 20.10.2016г. до 30.06.2017г. по
време на престоя му в Следствен арест - гр. Хасково, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.
От съдържанието на исковата молба е видно, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди се обосновават като резултат от
допуснати нарушения на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС в периода 21.10.2016г. до
30.06.2017г. Незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица/администрацията
на Следствения арест в гр. Хасково, на което се основава исковата претенция, се
изразявало в липса на медицинско обслужване, неосигуряване на достатъчна
жилищна площ, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на
такива в помещенията, в които бил настанен, на отопление, осветление,
проветряване, дезинфекция, хигиенно-битови условия, липса на престой и разходка
на открито и други действия и бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето. Твърди, че бил държан в пренаселена килия с жилищна площ под 3 кв. м.
на човек. В килията не бил осигурен санитарен възел с течаща топла и студена
вода. Килията била мръсна, с дървеници и хлебарки. Често нямало възможност да
ползват единствената тоалетна в ареста. Банята била обща, при работещи 2-3
душа, като топла вода имало само в понеделник и то в определени часове.
Спалното бельо се сменяло много рядко, което предпоставяло развъждане на
дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и
крайниците и получил алергия. Наличието на мухъл и плесен в килиите довело до
хронична кашлица и алергия, която се обостряла при всяка смяна на време или
наличие дори на минимална плесен във въздуха. Поради липсата на тоалетна
намалил приема на вода, което се отразило зле на бъбреците му. Осветлението в
килиите било изцяло изкуствено, още по време на престоя си там започнал да се
оплаква от зачервяване, сълзене и смъдене в очите, не бил в състояние да чете
или да гледа телевизия много време след това, всяка светлина го дразнела и до
този момент се налагало постоянно да е със слънчеви очила. Обзавеждането в
килията било оскъдно – само легла и една маса, два счупени стола. Нямало килия
за пушачи. Били лишавани от адекватно медицинско обслужване. Липсата на водена
индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряването на възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа довело до
поведенческа и личностна криза. Посоченото обезщетение претендирал поради
увреждане на здравословното му състояние – недостиг на въздух поради
невентилирани и проветриви килии, атрофия на опорно-двигателния апарат поради
обездвижване, тъй като в ареста нямало място за провеждане на 1-часов престой
на открито, болки и страдания, неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт,
човешко унижение, стрес, безпокойство от действията и бездействията на
ръководството на ареста, психичен и емоционален срив поради съжителство с
рецидивисти, наркомани и психично болни, липса на естествена светлина.
По изложените в исковата молба съображения се иска
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на стойност 5000
лева, както и законната лихва от завеждането на иска – 04.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание чрез пълномощник се поддържа
изцяло исковата молба. Конкретизира се периода, за който се претендират
вредите, като се иска същият да бъде счетен от 21.10.20216г. до 22.05.2017г. Моли се да бъде уважена исковата
претенция, като бъдат присъдени разноските.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр. София, в представен чрез процесуален представител писмен
отговор оспорва изцяло по основание и размер иска с правно основание чл.284
ал.1 от ЗИНЗС, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.10.2016г. до
30.06.2017г. Предявената искова претенция от М.Р.Р. била неоснователна и
недоказана по основание и размер, поради което не били налице предпоставките по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Моли се да бъде отхвърлен иска
изцяло. Претендира се присъждане в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК за осъществената по делото
защита от юрисконсулт в размера, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура - Хасково, чрез участващия по делото прокурор изразява
становище, че не са допуснати нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и респективно не са
настъпили вредите, за които се твърди, поради което се моли предявения иск да
бъде оставен без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът М.Р.Р. *** за времето от 21.10.2016г. до
22.05.2017г. По време на престоя си в арест Хасково е бил настанен в килия №3.
Килия №3 е с големина 12 кв. м. Има отваряем прозорец на вратата на килията към
южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева
светлина. Отоплението в килията е
посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния
коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за дневно
осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има
въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на
въздуха. В килия №3 задържаният е настанен със следните лица: от 21.10.2016г.
до 23.10.2016г. с А. В.и Л. Л.; от 24.10.2016г. до 28.10.2016г. с А. В., Л. Л.
и Р. Р.; от 29.10.2016г. до 01.11.2016г. с Л. Л., Р. Р. и Т. М.; от
02.11.2016г. до 08.11.2016г. с Л. Л. и Р. Р.; от 09.11.2016г. до 24.11.2016г. с
Р. Р. и Т. М.; от 25.11.2016г. до 26.12.2016г. с Р. Р., Т. М. и В. С.; от
27.12.2016г. до 29.12.2016г. с Т. М., В. С. и К. Ж.; от 30.12.2016г. до
19.01.2017г. с Т. М.; от 20.01.2017г. до 22.01.2017г. с Т. М. и М. Ж.; от
23.01.2017г. до 24.01.2017г. с Т. М. и С. А.; от 25.01.2017г. до 26.01.2017г. с
Т. М. и К. К.; от 27.01.2017г. до 29.01.2017г. с Т. М.; на 30.01.2017г. с Т. М.
и С. А.; на 31.01.2017г. с Т. М., С. А.
и Р. К.; от 01.02.2017г. до 13.02.2017г. с Т. М., Н. О. и В. В.; от
14.02.2017г. до 26.02.2017г. с Т. М., Н. О.и И. И.; от 27.02.2017г. до
27.03.2017г. с Т. М. и И. И.; от 28.03.2017г. до 04.04.2017г. с И. И.; на
05.04.2017г. с А. С.и Ю. Й.; на 06.04.2017г. с А. С.; от 07.04.2017г. до
10.04.2017г. е сам; от 11.04.2017г. до 17.04.2017г. с И. И.; от 18.04.2017г. до
01.05.2017г. с И. И. и К. К.; на 02.05.2017г. с И. И., С. А. и К. К.; от 03.05.2017г. до 08.05.2017г. със С.
А. и К. К.; от 08.05.2017г. до 22.05.2017г. с И. И., С. А. и К. К.. Помещенията
в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният
възел е с обща площ 17,5 кв. м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни.
Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява: - по утвърден график в ареста
От 06.00 ч. до 08.00 ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и
закуска, От 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и
почистване на помещенията; - когато със задържаните лица не се извършват ПСД
времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет,
свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста; - при
заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016г.
за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГД“ИН“. Поради факта, че
същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се
изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния
възел. Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява
на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца,
осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково
в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време като
графика – разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на
открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час. Съгласно т. 26.1
от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица
ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а
медицинския специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава
предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и
контрол. Съгласно т.26.2 на същата заповед, килиите и общите помещения се
дезинфекцират два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола
на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се
мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами
поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За
целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките
на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-4102/06.10.2016г. за
вътрешния ред в арестите на ГДИН. В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали са
закупувани от службата. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън
задължителните такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване
/приготвя разтвора за почистване под ръководството и контрола на служител от
НОС/. Съотношението на вода /дезинфекционен препарат се определя от
медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и уреди за
почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за
безопасност и сигурност на тяхното здраве. Всички помещения в ареста са
оборудвани с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи и калъфки за възглавница.
Спалното бельо се сменя седмично. Задържаните лица по желание могат да ползват
собствено спално бельо.
Горната фактическа обстановка съдът
изведе от представената и приета като доказателство по делото Справка с изх. № 1861/11.11.2021г.
/л.47-48/ от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково, заверени копия
на фактури за закупени хигиенни и почистващи материали номер ********** от
05.05.2017г. (л.50), №63/28.02.2017г. (л.52), №64/27.04.2017г. (л.54),
№65/26.05.2017г. (л.56) и приложените към всяка от фактурите раздавателно-приемателни
ведомости за хигиенни материали, раздадени съответно през месец май 2017г.
(л.51), месец февруари 2017г. (л.53), месец април 2017г. (л.55) и месец май
2017г. (л.57); фактура за пране на бельо
№**********/23.05.2017г. с поръчка за предоставени услуги №059689
(л.49).
По делото е представена и справка
изх. №1939/25.11.2021г. от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково,
от която е видно, че медицинското обслужване в арест Хасково се извършва от
медицински специалист. Ежедневно при приемане и сдаване на дежурството по
арест, новият дежурен по арест извършва проверка на задържаните лица и записва
в дневник лицата, изразили оплакване относно здравословното си състояние и
нуждаещи се от преглед. В справката е отразено, че за периода на престоя си в
арест Хасково при проверка на амбулаторния дневник за извършени прегледи се
установил само един запис. М.Р.Р. е преглеждан от медицинския специалист,
обслужващ арест Хасково на 28.12.2016г. Няма други налични данни, които да
сочат, че Р. е имал нужда от медицинска помощ по време на престоя си в ареста.
При приемането му в арест Хасково на 20.10.2016г. М.Р.Р. е отказал медицински
преглед. При извършване на първоначален преглед от медицинския специалист на
арест Хасково също не са констатирани здравословни проблеми. Към справката са
приложени заверени копия на Медицинска справка на задържания под стража от
25.10.2016г. (л.41), Лист за преглед на пациент в спешно отделение №15924
(л.42), с посочено постъпване: 20.10.2016г. 19.10ч. и напускане: 20.10.2016г.
19.20ч., в който е отразено, че М.Р.Р. отказва медицински преглед, както и
извадка от дневник за извършени прегледи (л.43), от който е видно, че на 28.12.
на М.Р. е поставена диагноза ОВИ.
Допуснато е събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите А.В.В.и Тихомир Стефанов Мавродиев.
Свидетелят А.В.В.заяви, че познава ищеца от ареста,
през 2016г. били заедно в една килия за около 2 седмици, от началото на
октомври 2016г. до 26.10.2016г., когато свидетелят бил освободен. По преценка
на свидетеля квадратурата на килията била не повече от 9 м2. В килията нямало
санитарен възел. Имало отвън тоалетна, но по малка нужда се уринирало вътре в
шишета, а вече по голяма – чакали да им отворят, за да ги заведат до
тоалетната. Шишетата вечер ги изхвърляли. Килията нямала прозорец. Имало една
луминесцентна лампа. Килията била без прозорец. Вентилация всъщност имало, но
тя била не за да вкарва въздух, а за да изкарва. Въздух влизал от дупките на
вратата. Там, където били с ищеца, вратата била плътна, но горе имало решетка
като прозорец, в смисъл самата решетка имала капак, понякога го отваряли,
понякога го затваряли, но по принцип била плътна. Килията нямала никакъв
прозорец. Веднъж седмично, в събота, им давали кофата и палка, за да си
почистят. Понякога нямало и препарат, в повечето случаи имало само вода.
Единствено си спомнял, че имало дървеници, които били ужасно много. Банята била
отвън, като топлата вода била за около 10 мин. за цялата килия и това е. По
принцип в събота, а понякога и неделя можело да се къпят, един път седмично. Знаел, че ищецът пускал веднъж молба, че има нужда от
медицинска помощ, но не знаел после какво е станало с нея. По принцип лекар не бил
идвал да го преглежда. Той (ищецът) бил стресиран, много се задушавал, кашлял и
получил обриви по тялото. След излизане от ареста свидетелят му бил на свиждане
в затвора и ищецът бил драстично отслабнал.
Свидетелят Т.С.М.заяви, че познава ищеца от престоя им
в следствения арест, били в една килия около 4 месеца, от края на септември
2016г. до средата на март 2017г. Били в килия №3. За този период в килията били
четири човека. Килията била може би 2,50м. на 3м. Нямало тоалетна вътре.
Прозорци нямало. Светлина от никъде не влизала, по принцип имало едно прозорче
на самата врата 40/40см., когато го отворят, но от там не можело да влезе
светлина. Имало лампичка над вратата, обикновена крушка и това било цялото
осветление. Луминесцентна лампа нямало. Килията си я почиствали те веднъж
седмично. Кофа и вода им давали, препарат – не, и метла. Къпели се веднъж
седмично в банята на етажа, само че почти се къпели със студена вода, защото
докато дойде техния ред и топлата вода свършвала. Вечер излизали буболечки, казвали им дървеници (не знаел точно как се казват),
нахапвали ги и не можели да спят. През деня се скривали, обаче нощем излизали. Били
като кърлежи, но пиели кръв и изчезвали.
От така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по правата на
човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД „Изпълнение на
наказанията“, да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като
се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил
поставен при задържането. Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана
като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност -
неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на
задържания /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална
свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил
настанен/, при претендирано обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени
вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко,
нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Държавата,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК, във вр. с чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ и
претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е задържано лицето в
арест Хасково, е допустим и подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, като делото е подсъдно на
Административен съд - Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - гр. София се явява
доказан по основание, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 - т. е на нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
вкл. и по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от М.Р.Р. искова молба, релевираната като
основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се
изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия на същия при задържането му - на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на други битови условия в
помещението, в което е бил настанен /пряк и директен достъп до естествената
светлина и възможност за естествено проветряване и др./, както и неосигуряване
на адекватно медицинско обслужване.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв. м. Първоначално в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било
посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на
програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/
2012 г./, е било предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в
нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1 януари 2019 г. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на
чл.20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно §9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза
в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода.
Независимо, че към процесния период тези разпоредби не
са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да осигури на
лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. На това право на
лишените от свобода лица съответства насрещното административно задължение при
изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу България,
Решение от 28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008 г.
по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т.
срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други
срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Н. и други срещу България" е посочено, че вече постановените
решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси
за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че за периода от 21.10.2016г. до 22.05.2017г. ищецът е пребивавал
в арест Хасково. По време на престоя си в арест Хасково ищецът е бил настанен в
килия №3. Квадратурата на килията е 12 кв.
м. Броят на задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Хасково, е
както следва: от 21.10.2016г. до 23.10.2016г. с А. В.и Л. Л.; от 24.10.2016г.
до 28.10.2016г. с А. В., Л. Л. и Р. Р.; от 29.10.2016г. до 01.11.2016г. с Л.
Лл, Р. Р. и Т. М.; от 02.11.2016г. до 08.11.2016г. с Л. Л. и Р. Р.; от
09.11.2016г. до 24.11.2016г. с Р. Р. и Т. М.; от 25.11.2016г. до 26.12.2016г. с
Р. Р., Т. М. и В. С.; от 27.12.2016г. до 29.12.2016г. с Т. М., В. С. и К. Ж.; от
30.12.2016г. до 19.01.2017г. с Т. М.; от 20.01.2017г. до 22.01.2017г. с Т. М. и
М. Ж.; от 23.01.2017г. до 24.01.2017г. с Т. М. и С. А.; от 25.01.2017г. до
26.01.2017г. с Т. М. и К. К.; от 27.01.2017г. до 29.01.2017г. с Т. М.; на
30.01.2017г. с Т. М. и С. А.; на 31.01.2017г. с Т. М., С. А. и Р. К.; от 01.02.2017г. до 13.02.2017г. с Т.
М., Н. О.и В. В.; от 14.02.2017г. до 26.02.2017г. с Т. М., Н. О.и И. И.; от
27.02.2017г. до 27.03.2017г. с Т. М. и И. И.; от 28.03.2017г. до 04.04.2017г. с
И. И.; на 05.04.2017г. с А. С.и Ю. Й.; на 06.04.2017г. с А. С.; от 07.04.2017г.
до 10.04.2017г. е сам; от 11.04.2017г. до 17.04.2017г. с И. И.; от 18.04.2017г.
до 01.05.2017г. с И. И. и К. К.; на 02.05.2017г. с И. И., С. А. и К. К.; от 03.05.2017г. до 08.05.2017г. със С.
А. и К. К.; от 08.05.2017г. до 22.05.2017г. с И. И., С. А. и К. К..
От така установеното следва, че свободната жилищна
площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели
и броя на настаняваните в нея лица/, е била значително под 4 кв.м. за всяко
задържано лице през определени периоди от време. В помещението не е имало
санитарен възел и течаща вода. Достъпът до такива се осъществявал съгласно Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГД “ИН“.
Санитарните помещения и достъпът до течаща вода в арест Хасково се използвали
от задържаните лица: - по утвърден график в ареста От 06.00 ч. до 08.00 ч. -
личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска, От 17.30 ч. до
22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията; -
когато със задържаните лица не се извършват ПСД времето от 08.30 ч. до 17.00 ч.
се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на
чистотата и хигиената в ареста; - при заявено желание по всяко време на
денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред
в арестите на Главния Директор на ГД“ИН“. Поради факта, че същият е общ и се
ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно
желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел /съгласно т.3 от
Справка изх. №1861/11.11.2021г. – л.47-48/. Ето защо за безспорно установена по
основание съда приема претенцията на ищеца, касаеща липсата на санитарен възел
и минимално изискуема площ за обитаване.
От данните по справката, сочещи наличието на отваряем
прозорец на вратата на килията в арест Хасково към коридора за осигуряване на
свеж въздух и на слънчева светлина, съда не достигна до извода за наличието на възможност за приток на свеж
въздух и на слънчева светлина, доколкото същия не представя наличието на пряк
достъп до естествено проветряване и пряк достъп до дневна светлина на арестантското
помещение през коридора.
На
следващо място, съдът приема за доказани твърденията, че провеждането на
престой на открито се е извършвало в затворено помещение. Видно от цитираната
справка, престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществявал
на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв. м. с два прозореца,
осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. От така събраните доказателства,
безспорен е факта, че полагаемия се на арестантите престой на открито не
по-малко от един час на ден не се провежда на открито, а в затворено помещение,
като наличието на прозорци в същото не изпълва законово установените норми за
разходка „на открито“.
Съдът
приема за доказани и твърденията на ищеца, че в арест гр. Хасково бил извеждан
на баня само по един път седмично, което е в нарушение на чл.151 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като тези твърдения се доказват от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
За доказани съдът приема и изложените твърдения, че
постелъчните материали се сменяли /изпирали/ изключително рядко. Видно от
Справка с изх. № 1861/11.11.2021 г., всички помещения в ареста са оборудвани с
дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи и калъфки за възглавница. Наред с това
обаче, по делото липсват доказателства пране на постелъчното бельо да се е извършвало
периодично. Единствено е представена фактура (л.49) за пране на бельо –
чаршафи, по поръчка от 16.05.2017г. От горното може да се направи извод за
нарушение на чл.151 ал.1 т.4 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказани
фактите досежно описаните в исковата молба санитарно - битови условия, при
които е бил поставен ищецът М.Р.Р. при пребиваването му в арест Хасково за
описаните по-горе дни в периода от 21.10.2016г. до 22.05.2017г. в частта им,
касаеща липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсата
на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липсата на
възможност за естествено проветряване и пряк достъп до дневна светлина, както и
непровеждане
на престой на открито не по-малко от един час на ден и неосигуряване на условия за
задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично.
Недоказани
са твърденията за недостатъчно отопление
през зимата. Видно от приложената по делото справка, отоплението в килията е
посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния
коридор. Показанията на разпитаните по делото свидетели не водят до различен
извод, още повече, че същите не изложиха никакви твърдения в тази насока.
Недоказани
останаха и наведените твърдения за нарушение на чл.151 ал.2 от ЗИНЗС. Видно от
изложеното в описаната справка, съгласно т. 26.1 от Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица
ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест, а медицинския специалист към ареста извършва
контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за
извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.26.2 на същата заповед,
килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при
необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния
арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни
препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и
хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за
хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по
раздел IV от Заповед № Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.
В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали са закупувани от службата. Задържаното
лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия,
получава приготвен разтвор за почистване /приготвя разтвора за почистване под ръководството
и контрола на служител от НОС/. Съотношението на вода /дезинфекционен препарат
се определя от медицинското лице към ареста.
Не бяха доказани
и твърденията за заболявания и здравословни проблеми, причинени именно в
резултат на условията, в които ищецът е бил поставен в ареста. Показанията на
свидетеля А. В.в тази насока са неконкретизирани и не са категорични.
Свидетелят заяви, че през 2016 г. пребивавал
заедно с ищеца за около 2 седмици в килия №3 в арест Хасково, като
посочи, че ищецът е пуснал веднъж молба, че има нужда от медицинска помощ, но
не знае какво станало после. Сочи също, че по принцип лекар не идвал да го
преглежда. Според свидетеля ищецът бил стресиран, много се задушавал, кашлял и
получил обрив. От справка изх. №1939/25.11.2021г. /л.40/ е видно, че
медицинското обслужване в арест Хасково се извършва от медицински специалист.
Ежедневно при приемане и сдаване на дежурството по арест, новият дежурен по
арест извършва проверка на задържаните лица и записва в дневник лицата,
изразили оплакване относно здравословното си състояние и нуждаещи се от
преглед. В справката е отразено, че за периода на престоя си в арест Хасково
при проверка на амбулаторния дневник за извършени прегледи се установил само
един запис. М.Р.Р. е преглеждан от медицинския специалист, обслужващ арест
Хасково на 28.12.2016г. Няма други налични данни, които да сочат, че Р. е имал
нужда от медицинска помощ по време на престоя си в ареста. При приемането му в
арест Хасково на 20.10.2016г. М.Р.Р. е отказал медицински преглед. При
извършване на първоначален преглед от медицинския специалист на арест Хасково
също не са констатирани здравословни проблеми.
Горното води до
извод за недоказаност на възраженията на ищеца, че е имал описаните в исковата
молба здравословни проблеми – обриви по тялото, получена алергия, хронична
кашлица, затруднения с дишането, задълбочаване на ринит, проблеми с бъбреците и
с очите, и то именно като резултат от условията, при които е бил поставен в
арест Хасково. По делото не бяха представени медицински документи, от които да
се установяват по безспорен начин твърденията на ищеца в тази насока.
Относно твърденията, че липсата на водена
индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряването на възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа довело до
поведенческа и личностна криза на ищеца, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.152 ал.1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната
работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са
насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на
умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. От
цитираната разпоредба е видно, че коментираните дейности са приложими за лица,
които са осъдени и изтърпяват наказание лишаване от свобода, а не за
задържаните под стража, какъвто е конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които М.Р.Р. ***
рамките на периода на исковата претенция 21.10.2016г. до 22.05.2017г.,
накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Р. България и респ. от
страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" е
допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и на чл.2, т.3, чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни битови стандарти от
гледна точка на минимална обитаема площ през определени периоди от време,
необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество; пребиваването заедно с други до 3 души в килията, липсата на
пряк достъп до свеж въздух и дневна светлина , липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост в определени
случаи ищецът да ползва пластмасови бутилки за облекчаване на физиологичните си
нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в
присъствието на останалите задържани лица, непровеждане на престой на открито
не по-малко от един час на ден и неосигуряване на условия за задължителна смяна на
личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично неминуемо водят до
потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет
създаденото на М.Р.Р. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано
като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството", доколкото
минимално необходимата площ за живот и по - скоро нейната липса би могла да рефлектира
неблагоприятно върху психическото здраве на всеки човек. Дори и
обстоятелството, че ищеца е лице, задържано в арест Хасково, което по своето естество предполага
ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не следва да бъде
поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното наказание. Така
установените санитарно - хигиенни и
битови условия сами по себе си предполагат настъпването на неблагоприятни
последици от нематериален характер за ищеца и са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на Р. и общочовешки ценности, защитени
от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката
личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му
сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
условията, в които е бил поставен Р. ***, предвид кумулативния им ефект, следва
да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ следва да се
приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани
като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране.
Още повече предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите,
причинени на задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката
"задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в
степента и характера на преживените страдания от ищеца, има за последица
унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС. До горния извод съда достигна, независимо от
обстоятелството, че пребиваването на ищеца в посоченото помещение за задържане
не е траело продължителен период от време, само по себе си, но негативния ефект
от неблагоприятните битови условия, безспорно е могъл да даде отражение върху
емоционалното състояние на ищеца, обстоятелство което с оглед разпоредбата на
чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС не следва да се доказва от ищеца, а да се презюмира при липса на оборващи това
твърдение доказателства.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др./. Освен това отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на М.Р.Р., надвишаващи
неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са
довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС
за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на правата и
достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от М.Р.Р. иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", е доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на
5 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода
на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето
/физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и при
прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС,
съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 650.00
лева.
Доказано по делото е, че Р. е пребивавал в ареста в
гр. Хасково в исковия период реално 214
(двеста и четиринадесет) дни и като отчита спецификата на неговия случай, и
съобразно установената в тази насока трайна практика от Върховния
административен съд, с оглед характера и невисокия интензитет на увреждането и
оттук по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за доказания
период, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следва обезщетение в
размер на 650.00 лева. Сумата следва
да бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ изплащане. В останалата част- до пълно предявения размер
от 5 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На ответника се дължат разноски в производството
единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне на иска изцяло или
при отказ от иска изцяло, съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
Доколкото в конкретния случай липсват горепосочените предпоставки,
неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски.
С оглед разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, на ищеца
следва да се присъди сумата от 10 лв. - внесена държавна такса. Ответникът
следва да заплати и възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от
иска. От данните по делото е видно, че предявеният иск е от 5000.00 лева, като
претенцията е уважена до размера на 650.00 лева, респективно отхвърлената част
от иска е 4350.00 лева. Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 600
лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар (л.30). При тези данни, на
ищеца, съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 78.00 лева /( 600 х 650): 5000.00 = 78.00 лева /.
Или общо дължимите на ищеца разноски следва да са в размер на 88.00 лева.
Водим от горните
мотиви, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
гр.София, ***, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********,
сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от М.Р.Р. неимуществени вреди от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в
периода от 21.10.2016г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
04.10.2021г., до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.Р., ЕГН **********, срещу
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.София иск в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 5 000 лв.,
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
гр.София, ***, да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 88.00 /осемдесет и осем/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Административен
съд – гр. Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: