Определение по дело №756/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 959
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100500756
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

град Бургас ,12.03. 2020 година

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия , в закрито заседание на 12.03 през

две хиляди и двадесета година ,              в състав  :

ПРЕДСЕДАТЕЛ Мариана Карастанчева ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова

мл.с. Марина Мавродиева

при секретаря.................... като разгледа докладваното

от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 756 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от директора пткомисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова против решение № 7/13.01.2020 г.постановено по гр.д. № 1210/2019 г на Районен съд - Несебър, с което въззивната Главна дирекция е осъдена да заплати на П.К.П. от с.***, сумата от 1583Д9 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд -общо 228,37 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1Д43 на положнияотнегозапериодаот01.10.2016 г. до30.06.2019 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 230,94 лв, представляваща общ сбор от лихва за забава върху главницата за периода от от 30.10.2016 г до 02.10.2019 г., както и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работи ата заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто      е        и                             ищецът.              Счита,              че

приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и акт овете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 ОТ ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът                  на               полагане,    отчитане    и

заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма, Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. t ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. з ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент i, а не както е по КТ - 8 часа към i часа, което е равно на коефициент i, из. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по о, 25 лева на час съобразно Заповед № 81213-791/28,10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. .Подробно се изтъкват аргументи в защита на тезата ,че дори и при прилагане на общите трудови норми ,на чието съдържание ищецът се позовава ,е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,43 да служи като генериране на извънреден труд . Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.З ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи - положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.. В случай ,че съдът не възприеме изцяло мотивите на въззивната жалба ,се настоява да се вземе предвид че през периода 01.01.2018г. -17.07.2018 г. е действала редакцията на чл.9г от Наредбата за работното време ,почивките и отпуските и този период следва да се изключи от претендираните суми . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма искания по доказателствата

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. чрез адвокат Л.С. - с пълномощно от първата инстанция, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:*** N9 37 ,РДПБЗН»Бургас , против Решение № 7/13.01.2020 г. постановено по гр.д. Ш 1210/2019 г.г. на Районен съд-Несебър.

НАСРОЧВА делото на 22.04.2020 г. от 10,30 часа ,за което да се призоват страните..

Препис от настоящото определение да се връчи на

страните.

Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: I                 ЧЛЕНОВЕ:  г