Решение по к. адм. дело №1846/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А., [ЕГН], срещу решение № 6605 от 21.07.2025 г. по адм.дело № 711/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за присъденото обезщетение.

В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Аргументите в тази насока се, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелските показания на О. С. и С. П., които имат преки и непосредствени впечатления от условията, при които е живял А., както и е игнорирал наличието на дървеници и хлебарки, преминаването през двора, за да се достигне до банята, невъзможността да се ползва пералня в затвора и липсата на адекватна медицинска грижа, които обстоятелства са причинили неимуществени вреди.

Моли обезщетението да бъде увеличено, предвид факта, че неимуществените вреди се присъждат по справедливост, а в случая, сумата от 129.95 лв. не е справедлива и не отговаря на интензитета на претърпените вреди.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител .

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалният представител ст. юриск. Ч. е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Административен съд-Пловдив, XXХI състав, като разгледа, поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и доводите по тях, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е по искова молба на М. А. А. срещу ГДИН.

Ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 30.09.2024 г. до 15.12.2024 г. в Арест – Пловдив и от 15.12.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Арест/Затвора Пловдив през процесния период, а именно: в липса на достатъчно жилищна площ без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че ищецът е пребивавал в Ареста – Пловдив от 30.09.2024 г. до 15.12.2024 г. и в Затвора – Пловдив от 15.12.2024 г. до 31.03.2025 г. Прието е, че във втория исков период е налице нарушение на чл.3 ЗИНЗС пренаселеност на помещенията, които ищеца е обитавал за 26 дни.

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периода, както е посочено по-горе, съответно, и за отделни части от доказания период, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца. Съответно, като справедлив размер на това обезщетение, съдът е приел, че то следва да бъде в размер на 129,95 лв. Тази сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия през горепосочения период, при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и е присъдено обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата за нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е отхвърлил исковата претенция за процесните периоди за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. като неоснователна и недоказана.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая, съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т. ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която, размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е преценил показанията на свидетеля С. в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Доколкото в свидетелските показания на С. се съдържат данни за условията в килиите от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки, с които според настоящия съдебен състав, страната е успяла да обори твърденията на А. относно спорните обстоятелства. Правилно не са кредитирани показанията на св.С. П. извън установените периоди по делото за пренаселеност на помещенията, в които е бил настанен ищеца.

По отношение на наличието на хлебарки и дървеници, според касационната инстанция в обжалваното решение правилно се приема, че от страна на затворническата администрация са представени достатъчно доказателства относно предприети действия по дезинфекция и дератизация на помещенията, обитавани от затворника. В хода на първоинстанционното производство са представени протоколи за ДДД обработка в Затвора Пловдив за извършени по график ДДД обработки против хлебарки и дървеници, съставени на съответните дати, на които е била осъществена обработката. Видно от тях е извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна и е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове. Явно задълженията на изпълнителя по договора са изпълнявани регулярно за процесните период и е направено необходимото и изискуемо от ответника.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС, а видно и от справките на длъжностните лица на затворническата администрация, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на лишените от свобода. Предвид горното, не може да се обоснове извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочения вид, по смисъл на чл.3 от ЗИНЗС, при положение, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва наличието на незаконосъобразно бездействие.

Що се отнася до другите наведени основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че нови доказателства в тази насока не се представят.

Предвид горното настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба.

По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6605 от 21.07.2025 г. постановено по адм. дело № 711/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.