№ 15914
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110162365 по описа за 2021 година
С разпореждане № 32220/20.02.2025 г. на адвокат И. А. Н. е наложена глоба в размер на 100
лева на основание чл. 89, т. 2 ГПК.
Препис от разпореждането е връчен на адвокат И. А. Н. на 17.03.2025 г.
С молба от 19.03.2025 г. адвокат И. А. Н. е поискал наложената глоба да бъде отменена.
Настоящият състав намира искането за неоснователно.
По искане на ищцовото дружество, инкорпорирано в молба от 22.03.2024 г., съдът е указал с
разпореждане от 26.03.2025 г. на адвокат И. А. Н. да посочи банкова сметка, по която
ищцовото дружество може да му заплати доброволно дължимите разноски. Препис е
получен на 04.04.2024 г., но указанието не е изпълнено.
Указанието на съда не е изпълнено, а на 19.12.2024 г. от адвокат И. А. Н. е депозирана
молба за издаване в негова полза на изпълнителен лист за присъдените в полза на адвоката
разноски.
На 09.01.2025 г. от съда е дадено повторно указание на адвокат И. А. Н. за представяне на
сметка за доброволно плащане, като е предупреден, че може да му бъде наложена глоба.
Препис е връчен на адвокат И. А. Н. на 03.02.2025 г.
С молба от 10.02.2025 г. адвокат И. А. Н. изрично отказва да изпълни указанията на съда.
Възразява, че нямало такова процесуално задължение на ответника и не можел да бъде
задължаван за това, като е поискал и издаване на изпълнителен лист.
Съдът намира, че разпореждането до адвокат И. А. Н. не е неправомерно, тъй като макар и
чл. 127, ал. 4 ГПК пряко да предвижда задължение само ищецът да посочи банкова сметка,
съдът е длъжен да дава на страните и други указания във връзка с изясняване на процеса и
техните задължения във връзка с правилното развитие на процесуалните отношение – чл. 7,
ал. 1, изр. второ ГПК.
В случая чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК задължава съдът да посочи банкова сметка, по която могат
да се преведат присъдените суми, а за ищеца предвижда и възможност да посочи друг начин
1
за плащане.
Очевидно е намерението на законодателя да изиска от всяка страна, на която съдът
присъжда разноски, да бъде указано и да посочи къде може да се плати, като така да улесни
събирането на вземането и да не създава предпоставки за забава на кредитора по чл. 95 и сл.
ЗЗД. Такова задължение за добросъвестно съдействие е принцип както на гражданския
процес – чл. 3 ГПК, така и на материалното гражданско право – чл. 63, ал. 1 ГПК и чл. 95
ГПК.
Поради това съдът на основание тълкуването на съвкупността от тези разпоредби в
светлината на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК може да укаже на всяка страна, която иска да получи
пари по делото, да посочи начин на плащане, където насрещната страна да изплати
задължението. В случая ответникът и представителят му по делото упорстват умишлено да
не предоставят такива данни, като така нарушават общото си задължение за
добросъвестност по чл. 3 ГПК.
Във връзка с това и разпоредбата на чл. 89, т. 2 ГПК, която дава право на съда да налага
глоби за неизпълнение на разпорежданията на съда за организация на процеса, на адвокат
И. А. Н. правомерно и обосновано е наложена глоба в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, инкорпорирано в молба с вх. № 97188/19.03.2025 г., за
отмяна на наложена с разпореждане № 32220/20.02.2025 г. на адвокат И. А. Н. глоба в
размер на 100 лв., на основание чл. 89, т. 2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване препис
на адвокат И. А. Н..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2