Р Е Ш Е Н И Е
№
17.02.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Д.М. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№7086/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.280, ал.1, вр.чл.286, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, вр чл.36, ал.2 от ЗАдв.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”, представлявано от ***, чрез адв. И. А.,
против „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, с която се твърди, че ответникът е
бил упълномощил ищеца, да образува против „Инжстрой” ЕООД гр. Плевен, заповедно
производство, по чл. 410 от ГПК. Във връзка с упълномощаването е издадена
фактура № **********/11.01.2016г, на
стойност 1900лв., която не е заплатена от ответника. Твърди се, че въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 1341/2016г на ПлРС, по
което е издадена заповед за изпълнение
против ответника, срещу която той е възразил. Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр.
Плевен, че дължи сумата в размер на
1900лв.—главница, съставляваща дължимо адвокатско възнаграждение, по фактура №
**********/11.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
„ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, чрез адв. В. П., в срока на чл.133 от ГПК,
изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответникът не се задължил по
процесната фактура, същата не е подписана от представляващия дружеството и не е
осчетоводявана. Твърди се, че ответното
дружество „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, не е упълномощавала ищцовото
адвокатско дружество, да го представлява по никакви дела, в т.ч. и заповедни.
Посочва се, че ответникът не е сключвал договори за правна защита и съдействие
с ищцовото адвокатско дружество. Твърди се, че ответникът е упълномощавал адв. С.П.,
да го представлява в производствата по ч. гр.д.№ 752/2015г., гр.д.№ 1356/2015 и
по гр.д.№ 2199/2015- по описа на ПлРС, в
качеството му на адвокат, но не и като съдружник в ищцовото адвокатско
дружество. Твърди се също, че адвокатското възнаграждение е изплатено на адв. П.,
което е отразено в договорите за правна защита и съдействие.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №912/02.03.2016г.,
по ч. гр.д.№1341/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният срок, ищецът- кредитор, е предявил настоящия
установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото, е представена фактура
без №, от дата 11.01.2016г, съставена от ищеца АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”,
с МОЛ- С.П., на стойност 1900лв-с вкл. ДДС и посочено основание- заповедно
производство по фактури № 212 и № 213/21.07.2014г., с получател- ответното
дружество „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от ***. Съдът, с
определение № 4691/24.11.2016г, служебно е изискал ч.гр.д.№752/2015г на ПлРС,
от което се установява следното: посоченото ч. гр. дело, е образувано въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, със заявител „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр.
Плевен, представлявано от ***, против длъжника „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, гр. Плевен, за
заплащане на дължими суми по фактури № **********/21.07.2014г. и
№**********/21.07.2014г., с обща стойност на главницата 18325,87лв. Видно от
приложеният договор за правна зашита и
съдействие от 06.02.2015г. и пълномощно, се установява, че кредиторът- заявител
„ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, е упълномощил АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”,
представлявано от С.П., да го представлява по ч. гр. дело, против „Инжстрой”
ЕООД. Заявлението по чл.410 от ГПК, е подписано от адв. С. П., като пълномощник
на заявителя. От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се
установява също, че страните по него, са
уговорили възнаграждение в размер на 1900лв., което е посочено, че е изплатено
изцяло и в брой. Договорът е подписан и от двете страни.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от която се установява следното: след проверка в счетоводството на
страните, ВЛ е констатирано, че ищцовото дружество, е издало данъчна фактура №**********/11.01.2016г.,
на стойност 1900лв., на отв. ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, в т.ч. начислен
ДДС на стойност 316,67лв., който е внесен по сметка на Републиканския бюджет. ВЛ
посочва, че при проверка в счетоводството на ответника, е установило, че за
2016 година, фактура
№**********/11.01.2016г., не е осчетоводявана; същата не е включена в
дневниците за покупки на дружеството, не е ползван данъчен кредит и не се
установява плащане на сумата по тази фактура. В счетоводството на ищеца също няма отразяване на плащане на сумата по
фактурата, същата е осчетоводена по сметка 411 „клиенти” по партидата на
ответника, и към момента на проверката в оборотната ведомост е отразено, че
отв. „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен има задължение към ищеца, в размер на
1900лв., по процесната фактура. В с.з. ВЛ посочва, че приложената по делото с ИМ фактура, която е
без номер, съответства на фактура №**********/11.01.2016г., която е вписана в
счетоводството на ищеца. приложената
по делото фактура на л. 8 от делото е
предявена на ВЛ, която изрично заявява, че
това е осчетоводената фактура. По делото е изслушана допълнителна ССЕ,
от заключението по която се установява, че от счетоводните записвания и
хронологичната ведомост на сметка 511/ каса/, за периода от м. януари 2015г. до
30.04.2015г., няма отразено плащане от касата на ответното дружество, което да
е свързано с договор за правна помощ от 06.02.2015г., за сумата от 1900лв. В
с.з., ВЛ уточнява, че сметка 511, е
сметката, по която се извършват разплащанията в брой, като съответно посочва,
че когато един разход е отчетен в дружеството, по тази сметка 511, може да се
установи дали разхода е отчетен- дали е
платен от дружеството. ВЛ изрично посочва, че сумата от 1900лв., по
договора за правна защита и съдействие
от 06.02.2015г, не е отчетена като платена по тази сметка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Договорът за правна защита и
съдействие по дела, е вид договор за поръчка, който обаче се подчинява на
специалните правила по ЗАдв. Съобразно нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение по сключен договор за процесуално представителство, за разлика
от обикновеният договор за поръчка по ЗЗД, винаги се дължи. Самата изискуемост
на задължението, когато то е определено по своя размер, възниква от момента на
поканата до длъжника, доколкото задължението за възнаграждение, по договора за
поръчка, няма определен законов срок за изпълнение. В настоящата хипотеза,
видно от представеният договор за правна защита и съдействие, се установява, че
страните по него, са уговорили конкретна цена на адвокатското възнаграждение-
сумата от 1900лв. и начин на плащане- в
брой. В договора е посочено, че сумата от
1900лв. е изплатена изцяло, в
брой, от доверителя. Съдът установява също, видно от приложеното ч. гр.д.№
752/2015г.- влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1356/2015г. на ПлРС, образувано
по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване дължимостта на
сумите по посоченото ч. гр. дело, че тези разноски са присъдени в полза на ищеца по посоченото
дело- „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от пълномощника АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО ”П., ***”, чрез адв. С. П.. Изрично ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
т.1, се посочва, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай, той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Това разрешение е постановено в общият смисъл, че на присъждане
подлежат само действително направените разноски. В случая по делото не се
оспорва валидността на договора за
правна помощ от 06.02.2016г., въз основа на който, адв. С. П., като
пълномощник на „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД,
гр. Плевен, е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, против „ИНЖСТРОЙ” ЕООД, гр.
Плевен, въз основа на което е образувано ч. гр.д.№ 752/2015г по описа на ПлРС.
Въз основа на валидно сключеният договор
за правна защита и съдействие, са предприети и съответните валидни процесуални
действия от страна на пълномощника- адв. П.. В този смисъл, твърденията на
ответника, чрез адв. В. П., че между
ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен и ищцовото адвокатско дружество, не са
сключвани договори за правна защита и съдействие, за неоснователни. По така
сключеният обаче договор за правна защита и съдействие от 06.02.2015г,
довереника- АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”, е получил уговореното адвокатско
възнаграждение от 1900лв., скрепено с подписа на представляващия дружеството - адв.
П., което както бе посочено по- горе,
има характера на разписка за получаване на сумата. Факта на последващо издаване на процесната фактура за сумата от 1900лв., е
ирелевантно към настоящият правен спор и сама по себе и си не може да обоснове
дължимостта на претендираната сума. Същата е издадена 11 месеца след
подписването на договора за процесуално
представителство, от страна на самият кредитор, и съответно- е осчетоводена
само в неговото счетоводство. Следва да се отбележи също и факта, че основанието
за дължимостта на процесната сума, е Договора от 06.02.2015г, а не издадената в
последствие фактура. Съдът намира също, че факта, че за периода от м. януари –
до м. април 2015г. вкл., няма осчетоводено плащане по сметка 511- каса, по
счетоводните данни на ответника, не може да обоснове извода, че по договора за
правна защита и съдействие от 06.02.2015г, няма изпълнение от страна на
довереника за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение. Заключението по
допълнителната ССЕ не може да обори
доказателствената сила на частният свидетелстващ документ- разписката,
подписана от страната, удостоверяваща неизгодни за нея факти.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният установителен иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.280, ал.1, вр.чл.286, вр.
чл.79, ал.1, от ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва, в полза на ответника, да
бъде присъдена сумата от 363лв- разноски, по представеният списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”,
БУЛСТАТ *********, представлявано от ***, чрез адв. Ив. А., иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.280, ал.1, вр. чл.286, вр.
чл.79, ал.1, от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД,
гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***– управител, ДЪЛЖИ сумата
от 1900лв.- по №**********/11.01.2016г., съставляваща адвокатско
възнаграждение по ч. гр.д.№752/2015г по
описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК-29.02.2016г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение №912/02.03.2016г., по ч.гр.д.№1341/2016г. по описа на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”П., ***”,
БУЛСТАТ *********, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ***,
представлявано от ***– управител, сумата от 363лв- направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: