Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,22.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1440 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу В.В.И.
с ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6 чрез пълномощника си
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№290/2019г. по описа на РС-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение в размер на 576.25 лв. за неизплатени далекосъобщителни
връзки. Твърди се, че между ищеца/ и ответника са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:1/ договор за мобилни услуги от 15.08.2016г. и
допълнително споразумение към него с което е избрана абонаметна програма Нон
Стоп 29.99лв. със срок на действие 24 месеца до 15.08.2018г. с клиентски №....
и титуляр по предпочетения мобилен номер .... 2/ договор за мобилни услуги за
номер **********, сключен на 18.07.2016г. с абонаментен план интернет 6500 със
срок до 18.07.2018г, като на същата дата ответникът сключва и договор за лизинг
за мобилен номер ********** мобилно устройство таблет модел Alcatel
Pixi3 8 4G Black посредством 23 месечни вноски в размер на 4.99лв. Твърди
се, че на 27.09.2016г е сключено допълнително споразумение за мобилен номер ....
за абонаментен план Нон Стоп 40.99 със срок до 27.09.2018г. Сключен е и договор
за лизинг и е взето на изплащане мобилно
устройство марка Samsung модел Galaxy
J5 Dual Black посредством 23 месечни вноски в размер на 10.69лв.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му от ищеца мобилни услуги
като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №..... За
потребените от абоната услуги за периода от 01.09.2016г до 31.01.2017г. ищецът
е издал фактура №**********/01.10.2016г. за отчетен период 01.09.2016г. до
30.09.2016и е начислена сума з разговори и месечни абонаменти в размер на
85.08лв. , от които 25.93 лв. без ДДС за абонаментен план Нон Стоп 40.99 за
мобилен номер ...., 8.33лв. без ДДС за мобилен интернет на максимална скорост,
1069лв. лизингова вноска , 0.16 лв. без ДДС кратки текстови съобщения , 5.16
лв. международни разговори и 0.16 лв. без ДДС разговори към грижа на клиента,
за мобилен номер ********** – 16.66 лв./без ДДС/ за абонаментен план интернет
6500, 4.99лв. вноска лизинг и 30 лв.
услуги с добавена стойност. Дължимата сума е платима в срок 16.11.2016г. Ищецът е издал фактура
№**********/01.11.2016г за отчетен период 01.10.2016г. до 31.10.2016г. общо за
сумата от 123.27лв., от която за мобилен номер ....-25.82 лв. без ДДС, за
абонаментен план Нон Стоп 40.99, 10.69лв. лизингова вноска , 15 лв. други
услуги, 0.32 лв. кратки съобщения и 0.32лв. разговори към грижа за клиента, за
мобилен номер ********** -16.66лв. без ДДС за абонаментен план интернет
6 500лв. , 4.99лв. вноска лизинг. Дължимата сума е следвало да се плати в
срок 16.11.2016г. Издадена е фактура №**********/01.12.2016г. за отчетен период
01.11.2016г до 30.11.2016г общо за сумата от 66.68 лв. от които за мобилен номер
....-25.82лв. без ДДС, за абонаментен план Нон Стоп 40.99лв. 10.69лв. вноска
лизинг, 0.02 лв. разговори към гриза за клиента, за мобилен номер **********
16.66лв. без ДДС за абонаментен план интернет 6500лв. Дължимата сума е следвало
да се плати в срок 16.11.2016г. Твърди се, че ответникът е потребил, но не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 275.03лв. фактурирани в три
последователни месеца – за месец октомври 2016, медец ноември 2016 и месец
декември 2016г.Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.Твърди се, че с кредитно известие
от 01.01.2017г е извършена корекция на дълга като е сторнирана сумата от
18.08лв. за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 15.68лв. е и
отразен неизплатени баланс в размер на 275.03лв. за предходните три отчетни
периода ,при което задължението за плащане възлиза на сумата от 272.63лв.
Неизпълнението на абонат а-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на обща стойност от 272.63лв. е довело до едностранно
прекратяване на договорите от страна на ищцовото дружество на
21.12.2016г.Поради прекратяване на договора за мобилни услуги на основание
т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите
месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство таблет и за предоставяне на абоната на мобилно
устройство Samsung са обявени за
предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3, ал.2 от договорите за лизинг месечните
лизингови вноски се фактурира от лизингодателя и се заплащан от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.
При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите-1 во число от месеца и падежът на лизинговите вноски е указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.Съгласно чл.12 ал.2
от Общите условия към договора за лизинг при прекратяване на договора за мобилни услуги поради
неизпълнение на задължението на абоната за заплащането им в указаните срокове
месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите както и в
случай на забава на дължимите съгласно тези договори плащания. Лизинговите
вноски дължими след месец февруари 2017г
са обявени за предсрочно
изискуеми и са фактурирани във фактура
№**********/01.02.2017г. съгласно уговорения погасителен план като за таблета
се дължи цена в размер на 89.82 лв. за лизинговия период обхващащ месец
февруари 2017г до месец юни 2018г. , за другата лизингова вещ се дължи цена в
размер н а213.80лв. за лизинговия период от месец февруари 2017г до месец
август 2018г.Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 272.63лв. незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №.... за периода от 01.09.2016г до
31.01.2017г.Моли се съда постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
303.62лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
18.07.2016г. и по договор за лизинг от 27.09.2016г. Претендират се разноски в
исковото производство. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е
подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, в което са развити съображения по съществото на
спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№290/2019г по
описа на РС-Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед
№156/22.01.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против
ответника за следните суми:576.25лв., представляваща вземания за предоставени
далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.09.2016г до 31.01.2017г,
за което е издадена фактура №**********/01.02.2017г., ведно със законна лихва
върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението 21.01.2019г до
окончателното заплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва в размер на 110.40лв. за периода от
17.02.2017г до 07.01.2019г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК , поради което на основание чл.415, ал.1т.2 от ГПК ищецът е
предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането , различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение , може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство. В настоящия случай ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение , но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 272.63лв. като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с
това, посочено в заповедта за изпълнение.Така предявения установителен иск е
допустим като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание
чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производство. Предвид постановките в ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС в настоящото
производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо
съединяване на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и предявяване при
условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове.
По настоящото дело са предявени
обективно съединени искове, а именно - положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 272.63лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №....
за периода от 01.09.2016г до 31.01.2017г. , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението -21.01.2019г., за която сума е издадена Заповед №156/22.01.2019г
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№290/2019г по описа на
РС-Пазарджик и осъдителен иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 303.62лв., ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 18.07.2016г.
и договор за лизинг от 27.09.2016г.
Предявените искове са допустимо и
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ,ал.1 от ГПК съдът намира
следното:
За основателността на този иск
следва да се установят следните материално правни предпоставки : валидно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
От представените от ищеца писмени
доказателства, неоспорени от ответника, а и от
изслушаната съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи, че между страните на 18.07.2016г. е сключен договор , по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилни услуги за мобилен телефонен номер .... съобразно
условията на абонаментен план Нон Стоп. От своя страна ответникът се е съгласил
да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29.99лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца до
15.08.2018г. На 27.09.2016г. е подписано допълнително споразумение към този
договор като абонаментната такса по
абонаментния план Нон Стоп е 40.99/30.99
срокът на договора е до 27.09.2018г. На 18.08.2016г е сключен договор,
по силата на който ищецът се е задължил
да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** съобразно условията на
абонаментен план интернет 6500 като ответникът се е задължил да заплаща месечна
абонаментна такса в размер на 19.99лв.
За ползваните от абоната В.И.
мобилни номера .... и ********** ищецът
е издал три броя фактури на обща стойност 272.63лв. както следва:1/ фактура
№7246621939_01.10.2016г. с падеж на
плащане 16.10.2016г. за отчетен период 01.09.2016г до 30.09.2016г. за сумата от
85.08лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и
тяхната цена, които са подробно посочени
и в констативната част на заключението, 2/ фактура №**********/01.11.2016г. с
падеж на плащане 16.11.2016г за отчетен период 01.10.2016г до 31.10.2016г за
сумата от 123.27лв., ведно с описание
на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена, които са
подробно посочени и в констативната част
на заключението и 3/ фактура №**********/01.12.2016г с падеж за плащане
16.12.2016г. за отчетен период 01.11.2016г до 30.11.2016г за сумата от 66.68
лв. ., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и
тяхната цена, които са подробно посочени
и в констативната част на заключението. След приспадане на уговорените отстъпки
като това е станало с кредитно известие
№7250788325801.01.2017г. ищецът е издал фактура №**********/01.02.2017г. за
сумата от 272.623 лв. с падеж на погасяване 16.02.2017г. От заключението на
вещото лице се установява, че задълженията на абоната В.И. към ищцовото
дружество за периода от 01.09.2016г до 31.01.2017г възлизат на сумата от 272.63
лв.
Предвид изложеното съдът намира, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги срещу
заплащане на уговорената цена съгласно тарифния план. С оглед естеството на
договора и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на
ответника. Съобразявайки и обстоятелството, че към неоспорените от ответника фактури
са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от ответника
телефонни номера съдът приема, че искът за признаване на установено дължимостта
на сумата от 272.63 лв. представляваща цената на ползваните далекосъобщителни
услуги за доказан по основание и размер. Ответникът, носещ доказателствената
тежест нито установи, нито противопостави възражение, че е платил исковата
сума. Ето защо исковата претенция за сумата
от 272.63лв. за която е издадена заповед №156 от 22.01.2019г по
ч.гр.д.№290/2019г по описа на РС-Пазарджик е основателна и следва да бъде
уважена като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
По осъдителния иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира
следното:
За успешното провеждане на този иск
ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателят вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние , годно за обичайното или уговорено потребление.
От представените от ищеца и
неоспорени от ответника писмени доказателства както и от кредитираното
заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на
18.07.2016г между страните е сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът в
качеството на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на
лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство Таблет
модел Alcatel Pixi3 8 4G Blackс телефонен номер
********** срещу заплащане от страна на лизингополучателя на обща лизингова
цена от 119.76лв. Договорът е със срок
от 23 месеца като е приложен погасителен план , съгласно който
лизингополучателят всеки месец се е
задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 4.99лв. Съгласно чл.4 от
договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му
е предал устройството във вид, годен за употреба . Вещото лице заключава, че
неплатените лизингови вноски възлизат на сумата от 89.82лв.
Установява се също така, че на
27.09.2016г между страните е сключен
договор за лизинг, съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е
предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Samsung модел Galaxy
J5 Dual Black с телефонен номер .... срещу заплащане от страна на
лизингополучателя на обща лизингова цена
от 256.566лв. Договорът е със срок от 23 месеца като е приложен
погасителен план , съгласно който лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в
размер на 10.69лв.Съгласно чл.4 от договора с подписването му
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба .Вещото лице заключава, че неплатените лизингови вноски
по този договор възлизат общо на 213.80лв.Доколкото се установи, че ищецът е
предоставил за ползване на ответника мобилните устройства във вид , годен за
употреба и е изтекъл срокът на лизингови договор , то съдът намира, че
ответникът е следвало да заплати цената на лизинговите вещи.
Предвид изложеното и този иск се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен .
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно т.12 от ТР№4 от 18.06.2014г на ВКС
ОСГТК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 205 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 455лв. разноски за исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на В.В.И. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш. за
сумата от 272.63лв., представляваща стойността на неизплатени
далекосъобщителни услуги , потребени за периода от 01.09.2016г до 31.01.2017г
по фактура №**********/01.02.2017г. , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението-21.01.2019г.до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№156 от 22.01.2019г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№290/2019г по описа
на Районен съд –Пазарджик.
ОСЪЖДА
В.В.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.
Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“,
Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. сумата от 303.62 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 18.07.2016г. за мобилно
устройство Таблет модел Alcatel Pixi3 8 4G Blackи по договор за лизинг от 27.09.2016г за мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy J5 Dual Black.
ОСЪЖДА В.В.И. с ЕГН **********
*** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш. сумата от 205 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 455лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :