Р Е Ш Е Н И Е
№ 260432
Гр.Пловдив, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 15.09.2020 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При участието на секретаря Валентина Василева като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№1461/2020
г. по описа на
ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Община ****, с адрес гр. ****,
представлявано от д-р Е. К. , в качеството му на ****, чрез пълномощник
юрисконсулт Д.Т., против Решение № 90/27.03.2020 г., постановено по гр. д. №1622/
2019 г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е отхвърлен предявеният от
Община **** против „МАГИСТРАЛИ“
АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 5000 лв., представляваща договорна неустойка съгласно чл. 16,
ал. 1, т. 4, предл. второ от договор № 91/01.06.2015 г. за обществен превоз на
пътници поради предсрочно прекратяване
на изпълнението на възложените превози от страна на „МАГИСТРАЛИ“ АД, която
е претендирана със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и с което е осъдена да заплати разноските на
ответника по делото.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение, както и че същото е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи, че
неправилно РС не е уважил доводите на община **** за дължимостта на неустойката
поради неизпълнение на договора; счита, че са налице кумулативните предпоставки
на чл.92,ал.1 ЗЗД за уважаване на иска –неустойката да е договорена, кредиторът
да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от
длъжника /р.55/11.9.15 г. по т.д.№58/14 г.,ВКС,2ТО/; че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите без да е нужно
да се доказват – ищецът следва да докаже само неизпълнението на договора и
своята изправност. Счита, че Общината е доказала своята изправност по договора,
както и неизправността на ответника, който е прекратил извършването на
обществения превоз на пътници без да са налице прекратителните условия на
чл.16,ал.1,т.1 от договора;счита, че писмо №46-00-20/28.01.2019 г. на Агенцията
по обществени поръчки към МФ е неотносимо към спора, т.к. процесната обществена
поръчка е открита през 2015 г. по реда на ЗОП, отм. през 2016 г., когато са
действували други разпоредби. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
да се уважи предявения иск. Претендира за разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемата
страна „МАГИСТРАЛИ“ АД, ЕИК: ****, чрез адв.А.К. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа
се, че съгласно чл.16,ал.1,т.1 от подписания договор между страните, договора
се прекратява с изтичане на срока или с изразходване на прогнозната стойност и
че по чл.3,ал.2 от договора- общата му стойност не може да надвишава сумата
329496,67 лв. – прогнозната стойност на Обособена позиция №4, а от заключението
на в.л. се установявало, че приходите, получени от „МАГИСТРАЛИ“ АД в изпълнение на договора са над 1000000 лв., т.е. налице
е основание за прекратяване на договора, тъй като общият размер на
приходите надхвърля сумата329496,67 лв. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение прецени събраните по делото
доказателства съгласно чл.269 от ГПК, и като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от Община Карлово против „МАГИСТРАЛИ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лева - дължима неустойка на осн.чл.16,ал.1,т.4 за неизпълнение на сключения между страните договор №91/01.06.2015 г. за обществен превоз на пътници по Обособена позиция №4 с автобусни линии:К.-К.;К.;К.-С., изразяващо се в прекратяване на изпълнението на възложените превози преди изтичане на срока, тъй като съгласно чл.1/2/- срокът на изпълнение на поръчката е 60 месеца от сключването на договора, т.е. до 01.06.2020 г., а договорът е прекратен от ответника на 01.02.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор от 01.06.2015 г. със срок от 60 м., но счита, че договорът е прекратен с изразходване на прогнозната стойност.
Съгласно чл.16, ал.1, т.1, предл.2-ро от договора, същият се
прекратява с
изтичане на срока или с изразходване на прогнозната стойност, която съгласно
чл.3,ал.2 от договора е 329496,67 лв. А в чл.16,ал.1,т.4 – при
прекратяване на изпълнението на възложените превози преди изтичане на срока за
неизпълнение на сключения между страните
договор е договорена неустойка от 5000 лв.
Спорът по делото се свежда до начина на изчисление на прогнозната стойност на процесния договор.
Въззивникът счита, прогнозната стойност от 395 396 лв. не е достигната, тъй като за предоставената
услуга е заплатила сума от 202017,23 лв. с ДДС, включваща компенсации и субсидии;
че при изчисляване на прогнозната стойност следва да се
има предвид единствено размерът на изплащаните от Възложителя компенсации, но
не и стойността на продадените от превозвача карти и билети, тъй като приходите
от карти и билети нямат характер на бюджетни средства, платими от Възложителя.
Въззиваемият счита, че прогнозната стойност включва
получените компенсации и субсидии от Община **** и приходите от продадени карти и билети за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г., които са в общ размер на 1 003 060.48 лв., т.е. над визираната в чл.3,ал.2 от договора сума на
прогнозната стойност.
Не се спори, че договорът е подписан при
действието на ЗОП към 01.06.2015 г. и към този момент следва да се определи
прогнозната стойност на ОП. Съгласно
чл.15,ал.3 ЗОП/в сила до 16.02.2016 г./, при определяне стойността на
обществената поръчка се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на ОП“, а съгласно
чл.21/1/ от действуващия ЗОП – прогнозната стойност на ОП се определя от
възложителя и включва всички плащания без ДДС, поради което ПОС намира, че
текстовете на двата закона са единтични. Затова ПОС намира, че разясненията,
дадени в писмо
№46-00-20/28.01.2019 г. на Агенцията по обществени поръчки към МФ, където се
казва, че прогнозната стойност включва всички плащания към изпълнителя
независимо дали тези плащания са направени от възложителя или от трети лица /по
аргумент от Директива 2014 24 ЕС/, касаят както договорите, сключени при
действието на ЗОП/отм./, така и по действуващия ЗОП. В подкрепа на този извод е
Регламент /ЕО/№1370/2007 на Европейския парламент и на съвето от 23.10.2007 г.
относно обществените услуги за пътнически превоз с ж.п. и автомобилен
транспорт, който има пряко действие по отношение на националното
законодателство. В чл.2 , б.“к“ от същия е казано, че „стойност„ означава
стойността на услуга, маршрут, обществена поръчка за услуги или схема за
компенсиране на обществен пътнически превоз, която съответства на пълното
възнаграждение на оператора на обществени услуги преди начисляване на ДДС, вкл.
всякакъв вид компенсации, изплатени от обществените органи и приходи от
продажбата на билети.
От
заключението от 13.02.2020 г. на в.л.Р. М. по приетата ССЕ, неоспорена от
страните и според съда компетентно изготвена, се установява, че прихода,
получен от въззиваемия от продажбата на билети и карти и от компенсации и
субсидии от община **** по договора, за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018
г. , е в размер на 1006037,58 лв., т.е. прогнозната стойност е надвишена, което
дава право на изпълнителя да прекрати договора съгл.чл.16,ал.1,т.1,пр.2 на това
основание.
Следователно въззиваемият не е нарушил договора си с въззивника, поради което не дължи неустойка.
До
същия извод е достигнал и КРС, поради което решението му като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските:
С
оглед изхода от делото – неоснователност на въззивната жалба, на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски, които съгласно приложения ДПП, са в размер на 750 лв. –платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/27.03.2020
г., постановено по гр. д. №1622/ 2019 г. по описа на Районен съд- Карлово.
ОСЪЖДА Община ****, с адрес гр. ****, представлявано от кмета Е. К.
да заплати на „МАГИСТРАЛИ“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 750 лева, представляваща разноски по делото
пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.