Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр. Габрово, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВАНЯ НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 1575 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. № 6420/19.08.2019 г. на
Клаудиа В.Ш. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу
Р.Е.Ш. с твърдения за извършени на 13.08.2019 г. и 15.08.2019 г., актове на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Молителката поддържа, че ответникът е неин син и
употребява наркотици. Излага, че на 13.08.2019 г., около 20.30 часа ответникът
отишъл в жилището й и започнал да звъни на вратата, но молителката не му
отворила, защото същият имал проблеми с наркотиците и се опасявала, че ще направи
скандал. Тогава ответникът започнал да разбива собствения й лек автомобил марка
Ауди Q 5 – счупил задното стъкло, отскубнал чистачките, ритал с крак
автомобила, като нанесъл значителни щети. Молителката натиснала паник бутона и
се обадила на охраната на „РИТ” да извикат полиция, но преди да дойде ответникът бил избягал.
Излага, че на 15.08.2019 г. била на работа в
кабинета си в гр. Габрово, ул. „Скобелевска” № 30, като винаги заключвала кабинета си, тъй като ответникът
правел скандали и се страхувала от идването му. Около 16 часа се позвънило на
звънеца пред кабинета, като молителката погледнала през шпионката и видяла, че
е синът й и не му отворила. Молителката натиснала паник бутона и дошъл
охранител от СОТ, но синът й бил изчезнал. Моли съда да наложи мерки за защита
по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложените в
молбата актове на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител поддържа молбата, която
счита за доказана.
Ответникът, Р.Е.Ш., чрез неговия процесуален
представител оспорва молбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от
направена от съда служебна справка по Наредба №14/2009 г., че ответникът е
низходящ от първа степен на молителката.
В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
молителката К.В.Ш. е изложила описание на всеки от твърдените актове на домашно
насилие, осъществени от ответника Р.Е.Ш. на посочените в молбата за защита
дати, която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за
неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът цени
като доказателство за осъщественото от ответника на 13.08.2019 г. и 15.08.2019 г. поведение, доколкото
изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството
доказателства.
В производството са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Пенка
Димитрова Дончева и Силвия Димова Илиева. Въз основа на същите съдът
приема за установено, че страните имат конфликтни отношения свързани със
спорове от имуществен и неимуществен характер. От показанията на свидетеля Дончева, показанията на която съдът
кредитира като съответни на другите събрани в производството доказателства и в
една част основани на преките й впечатления се установява, че на
13.08.2019 г. ответникът отишъл пред
дома на молителката, където двамата разговаряли, след което ответникът в нейно
присъствие нанесъл няколко удара върху собствения й лек автомобил, при което
счупил задното стъкло. Съдът не кредитира показанията на св. Илиева в частта в
която сочи, че не е видяла ответника да нанася удари върху автомобила на
молителката, тъй като същите противоречат на показанията на другия свидетел и
признанието на ответника пред съда направено в хода на устните състезания.
Останалите обстоятелства, които свидетелите възпроизвеждат не са релевантни към
предмета на спора.
В хода на устните
състезания ответникът изрично признава, че е осъществил повреждането на лекия
автомобил на ищцата.
Други доказателства от значение за правния спор не
са ангажирани, като необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не
установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, направеното от ответника признание пред съда и неопроверганата от
ответника декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдът приема, че автор на акта на
домашно насилие осъществен на 13.08.2019 г., подробно описан от молителката
Клаудиа В.Ш. в молбата й за защита, е Р.Е.Ш.. Доказателствата, събрани в
производството безпротиворечиво установяват, че същият е предприел поведение,
изразено в упражняване на психическо и емоционално насилие по отношение на
молителката – чрез увреждане в нейно присъствие на паркирания пред дома й личен
автомобил. Агресивното поведение, което сам ответникът признава да е предприел
следва да се цени като форма на противоправно поведение, насочено не конкретно
срещу личността на молителя, а срещу негова движима вещ, чрез което поведение
обаче се въздейства върху нейното психо-физическо състояние. Именно в резултат
на възприетата кризисна ситуация и проявеното вредоносно въздействие върху
нейна движима вещ молителката безспорно е изживяла психо-емоционален стрес.
Увреждането от ответника на лекия автомобил на пострадалата в нейно присъствие представляват
форма на психическо въздействие, от естество да предизвиква негативни
психо-емоционални изживявания у нея.
От друга страна съдът намира, че твърдяното
поведение на ответника на 15.08.2019 г. не
покрива характеристиките на акт на домашно насилие. Търсенето на едно
лице на работното му място на посочената дата не съставлява домашно насилие. Под
насилие законът има предвид противоправно поведение, което засяга
неблагоприятно права и интереси на пострадалото лице.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е
обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). С оглед изложеното, съдът счита, че
спрямо ответника Р.Е.Ш., като извършител на психическо и емоционално насилие по
отношение на молителката, следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице. За налагането на тази
мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да
нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на
другите физически лица.
В случая,
следва да бъде приложена и мярката по чл.5, ал.1, т.3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН -
забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалото лице,
обитаваното от него жилище и работата му на по-малко от 50 метра за срок от три
месеца. Съдът намира, че тази мярка би била достатъчно ефективна, тъй като
актът на насилие е осъществен при контакт на пострадалата с ответника, като
последният е търсил такъв против волята й в обитаваното от нея жилище.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата,
че няма да бъдат обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид
тежестта на акта на домашно насилие, времето, през което е извършен (във вечерен
час на денонощието), и мястото на извършването му (пред обитаваното от молителката
жилище), съдът счита, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и
3 ЗЗДН трябва да бъде наложена за минималния срок от три месеца, а
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 2 ЗЗДН последици. Касае се за еднократен акт на психическо насилие
(опосредено от въздействие върху обект на правото на собственост), което не
предполага да се налага мярката за защита за по-дълъг срок от минималния такъв.
Не е необходимо да се налагат останалите мерки, предвидени в разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи ответникът да предприемал
противоправно поведение по местата за социални контакти и отдих на молителката. На следващо място, поради непосочване на точните места за
социални контакти и отдих на молителката и с оглед тяхната неопределеност,
забрана на ответника да ги приближава би била бланкетна и безпредметна.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до
1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на
нарушението – психическо и емоционално насилие, времето и мястото на
извършването му, като приема, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
минимален размер на 200 лева, тъй като страните са роднини по произход и
поведението му е провокирано от съществуващ спор относно лични документи и
ползването на недвижим имот.
При този изход
на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Р.Е.Ш. следва да заплати по
сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката Клаудиа В.Ш.,
сумата 300 /триста/ лева – разноски за производството, представляващи платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с
адв. Х. на 11.09.2019 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Р.Е.Ш., ЕГН **********, роден на ***
г., с адрес: ***, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА Р.Е.Ш., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Клаудиа В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на Р.Е.Ш., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: *** да се доближава на по-малко от 50 /петдесет/
метра до Клаудиа В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, жилището й и работата й /с
адрес гр. Габрово, ул. „Скобелевска” № 30/ за срок от три месеца, считано от
издаване на заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1, 2 и 3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.Е.Ш., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Р.Е.Ш., ЕГН
**********, роден на *** г., с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН,
глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Р.Е.Ш., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Габрово държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр.
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Е.Ш., ЕГН **********,
роден на *** г., с адрес: ***, да
заплати на Клаудиа В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 /триста/ лева
– разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената
заповед подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на
полицейското управление по адресите на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: