Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.06.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 414 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.И.М.срещу решение от 04.09.2019 г., постановено
по гр.дело № 30717/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 69 с-в, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК ********, срещу С.Й.В., ЕГН **********
и П.Н.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.Й.В., ЕГН **********
и П.Н.В., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК ********, сумата
от 282,55 лв., представляваща лихва, начислена върху дължимата цена на топлинна
енергия за периода от 31.07.2013 г. до 05.07.2016 г., както и сумата от 6,77
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2013 г. до 05.07.2016 г. Твърди
се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на
закона, по съображения изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни- ответници С.Й.В.
и П.Н.В., чрез пълномощника си адв.Н.К., оспорват жалбата,
по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1
от ГПК. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице - помагач на страната на ищеца-
„Н.И.“-ООД, гр.София, не взема становище
по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Фактическите и
правни констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон.
В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от
приложимите към исковия период Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното
задължение на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия
действително възниква ежемесечно и периодично.
Настоящият въззивен състав приема, че
публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно
и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение,
то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и
предоставената услуга дялово разпределение през процесния период от време,
поради което предявените искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
С оглед на така
изложените съображения, предявените от ищеца срещу ответниците установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници
по делото. От друга страна, с оглед изрично направеното искане, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Н.К., пълномощник на въззиваемите страни- ответници С.Й.В. и
П.Н.В., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв., предвид
обстоятелството, че същата е оказала безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемите страни- ответници, видно от приложен по делото
договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.09.2019
г., постановено по гр.дело № 30717/2017
год. по описа на СРС, Г.О., 69 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв.Н.К.
от САК, с личен номер: ********, със съдебен адрес:***, офис 2, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Н.И.“-ООД,
гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.