Решение по дело №4231/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260215
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20193230104231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 04.11.2020 г.

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

         Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4231 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

          Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.    

Образувано е по искова молба на П.К.Ж. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат В.Й., срещу “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от *** по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 887.17 лева, представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/01.11.2019 г. с краен срок за плащане 11.11.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 20.09.2018 г. до 18.12.2018 г. в размер на 4488 киловатчаса, представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес с. ***, общ. Добричка, №*** както и за заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.  Ищецът твърди, че е потребител на ответното дружество и редовно е заплащал задълженията си към него; на 18.12.2018 г. в негово присъствие е била извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, отчитащо консумираната електрическа енергия в неговия имот; обяснено му е, че се извършва подмяна на електромерите; никой не му е казал нищо за неизправност на стария електромер; малко преди 11.11.2019 година е получил уведомление и фактура за корекция, според които е установено неточно измерване на електрическа енергия и е коригирана неговата сметка за използвана електрическа енергия за периода от 20.09.2018 г. до 18.12.2018 г. с начислена допълнително сума в размер на 887.17 лева и срок за плащане 11.11.2019 г.; издадена е фактура за електроенергия, която не е употребил; не става ясно на какво основание е извършена корекцията; с Решение на ВАС правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени; той няма пряк достъп до електромера; отсъствието на изрично предвидена правна възможност за една от страните по договора за доставка на електрическа енергия да извършва корекция в сметките за отминал период обуславя извода за неправомерността на предприетата от доставчика процедура; ПК/Г Настоява се  настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на направените по делото разноски.

      В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като при извършената на 18.12.2018 г. на място и на 28.10.2019 г. от БИМ проверка на средството за търговско измерване на ищеца е констатирано, че „…..осъществен е достъп до вътрешността на електромера, следи от отваряне по корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие върху схемата…..“; извършена е едностранна корекция по смисъла на чл.38 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, като е спазен реда за констатирането на неточното отчитане на електрическата енергия; на 31.10.2019 г. е изготвена по методологията на чл.38 ал.3 т.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ фактура, представляваща начислена корекция по справка за корекция на сметки при липсата на конкретен измерител на отклонението; сумата по фактурата е различна от тази, дължима съгласно издадените по-рано фактури, поради което и заплащането на последните не се отразява върху дължимостта на процесната сума; на основание на чл.183 от Закона за задълженията и договорите купувачът е длъжен да плати цената за доставената стока; с измененията в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. е делегирано правото на ДКЕВР да установи правила за установяване на дължимите суми в случаите на „неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”; настоява за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждането на направените по делото разноски.

      В последното съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е посочил, че процесният електромер е в класа на точност, метрологичните му характеристики съответстват на нормативните, няма данни за външно устройство и неточно измерване, а измервателната грешка е в границата на допустимата; не са установени нарушения във функционалността на измервателния уред; исковата претенция е основателна, като желае присъждането на сторените по делото разноски.     

     В последното съдебното заседание ответното дружество чрез своя процесуален представител е заявило, че искът е неоснователен и недоказан; действително към момента на извършването на проверката правилата за измерването на количеството електрическа енергия са отменени с решение на ВАС от 08.11.2018 г., но има практика на ВКС, ДОС и ДРС, според която по безспорен начин се установява правото на дружеството да извършва корекционна процедура на основание на чл.183 от Закона за задълженията и договорите, тъй като се счита, че тази електроенергия е потребена и нейното заплащане се дължи от потребителя; настоява за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на направените разноски.     

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:   

     Предявеният иск е процесуално допустим.

     Разгледан по същество, той е основателен.

     Ответникът не е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. След констатирано неточно измерване/неизмерване от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – гр. Варна (оператор на електрическата мрежа) на електрическата енергия за процесния обект на ищеца, без в справката за корекция (на лист 31 от делото) да е записано каквото и да е основание, е извършена корекция, при която ответното дружество е изчислило и коригирало сметката на потребителя за предишен период. В самата фактура (на лист 5) и уведомлението за нейното издаване (на лист 6) също не е посочено основание за нейното издаване. Проверката е извършена на 18.12.2018 г., когато е действал чл.83 от Закона за енергетиката, но още не са били приети новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и са обнародвани в Държавен вестник – бр.35 от 30.04.2019 г., като са влезли в сила на 04.05.2019 г. В същото време с окончателно Решение №13691/08.11.2018 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд са били отменени предишните Правила за измерване на количеството електрическа енергия, като решението е било обнародвано в Държавен вестник на 23.11.2018 г., т.е. около един месец преди датата на извършването на процесната проверка. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №118/18.09.2017 г. по търговско дело №961/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че е без значение обстоятелството дали част от периода, за който е извършена корекцията, предшества влизането в сила на новите ПИКЕЕ, доколкото периодът на корекцията е определен съобразно правилата на новите ПИКЕЕ; важно е към датата на корекцията да е имало действащи правила. В настоящия случай към 18.12.2018 г. такива правила за извършване на корекции на сметки, издадени от КЕВР и основани на законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, не са съществували.  От съставения констативен протокол от служители на електроразпределителното дружество (на лист 29 - 30) не се установява нито наличието на конкретно количество преминала електрическа електроенергия в скрит регистър, нито наличието на конкретен измерител на грешката при измерването; записано е единствено, че средството за измерване се демонтира и предава за изследване в БИМ. Според съставения от БИМ констативен протокол (на лист 32 – 33 от делото) електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия; осъществен е достъп до вътрешността на електромера – има следи от отваряне на корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата (доколкото в констативния протокол на електроразпределителното дружество няма такива данни, възможно е да се касае за техническа грешка при изписването или констатацията да е останала от проверката на друго измервателно устройство). В заключението си вещото лице също е посочило, че няма данни за установена отрицателна измервателна грешка, т.е. да е отчетено по-малко количество електроенергия от действително преминалото, както и няма данни, от които да се установи влиянието на допълнителното устройство върху точността на измерването. Според вещото лице измерването е извършено по реда на чл.48 ал.1 т.1 буква б) от ПИКЕЕ и остойностяването е извършено съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ – по цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител; вещото лице също посочва, че тези разпоредби на ПИКЕЕ са били отменени към момента на извършването на проверката; периодът на корекция е определен, като е приложена максимално допустимата продължителност от 90 дни преди проверката; вещото лице не е работило с електромера, защото не е имало такава задача, като основава заключението си единствено на констатациите на БИМ. Ответното дружество в отговора си на исковата молба се е позовало на чл.38 от Общите условия на ДПЕЕЕМ от 07.11.2007 г. като основание за извършената корекция, но клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съгласно разпоредбата на чл.146 от същия закон е нищожна; според Решение №104/05.07.2010 г. по търговско дело №885/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение №165/19.11.2009 г. по търговско дело №103/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, до 17.07.2012 г. е липсвала нормативна уредба (наличието на общите условия не преодолява тази празнота), даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за изминал период и тази невъзможност за едностранна последваща корекция е приложима както за периода до отмяната на издадената на основание на чл.91 ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители (отм.), така и за действащия Закон за енергетиката (обн. в ДВ – бр.107/2003 г.) и издадената на основание на чл.116 ал.7 от същия Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; в постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №29/15.07.2011 г. по търговско дело №225/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС също е прието, че законодателят не е предвидил нито методика, нито възможност за едностранна корекция в сметките на потребителите за потребена електрическа енергия за минал период преди 17.07.2012 г., включително и въз основа на съставени официални свидетелстващи документи; след влизането в сила на допълненията в Закона за енергетиката на 17.07.2012 г. с новата разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 е допуснато уреждане (в правилата за измерване на количеството електрическа енергия) на начините за измерване при „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, като законодателят е делегирал на ДКЕВР създаването на правила за уреждането на отношенията с абонатите в случаите на грешка в измерването (по предложение на енергийните дружества); затова е основателно твърдението на ищеца в исковата молба за неравноправността на процесната клауза в Общите условия на ДПЕЕЕМ и нейната нищожност с оглед на разпоредбите на чл.143 и чл.146 от Закона за защита на потребителите. Неоснователно е и твърдението на ответното дружество за дължимостта на процесната сума съгласно най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, а също и променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение №254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019 г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС, според която дори при липсата на уредена процедура в ПИКЕЕ, правоотношението между дружеството – доставчик на електроенергия и ищеца представлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия, за който са приложими специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите; съгласно чл.183 от Закона за задълженията и договорите при отчитането на по-малко от доставеното в действителност количество електроенергия купувачът дължи доплащането на разликата; водещ е принципът на недопускането на неоснователното обогатяване. В настоящия случай няма открит скрит регистър и няма измерено конкретно количество електрическа енергия, което да не е отчетено; средството за техническо измерване е метрологично годно и няма данни за допусната конкретна грешка (в проценти) при измерването на преминалото през него количество електроенергия. Изложеното обосновава основателността на предявения отрицателен установителен иск за недължимостта на процесната сума.

       На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени направените от него по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 351 лева (в това число 51 лева внесена държавна такса (включително 1 лев за банковия превод) и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение).

       Водим от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд   

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

РЕШИ:

 

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че П.К.Ж. с ЕГН ********** *** не дължи на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, сумата от 887.17 лева (осемстотин осемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/01.11.2019 г. с краен срок за плащане 11.11.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 20.09.2018 г. до 18.12.2018 г. в размер на 4488 киловатчаса, представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес с. ***, общ. Добричка, №***.

     ПК/ГПК   ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, да заплати на П.К.Ж. с ЕГН ********** ***  направените от него разноски по гр. дело №4231/2019 г. по описа на ДРС в размер на 351 (триста петдесет и един) лева. 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: