РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Стара Загора, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря А. Н. Т.
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20255530200180 по описа за 2025 година
Производството по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № ...... г. на Началник група в ОД МВР
Стара Загора Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора на жалбоподателя М. Д.
Д. от град .... са наложени административни наказания на основание чл.174
ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата си жалбоподателят М. Д. Д. моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Счита, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действително
случилото се. Твърди, че няколко пъти вкарвал въздух в техническото
средство за установяване употребата на алкохол, но уредът не отчел нищо.
Сочи, че полицаите му издали талон за кръвна проба и му казали да се яви в
СПО на УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ след 45 минути. Според жалбоподателя
това време е крайно недостатъчно за да стигнел от летище ..... до
медицинското заведение, имайки предвид предвижването до сградата,
натоварения трафик, това, че е от друг град и не познавал улиците на ......
Поради това е закъснял да се яви в рамките на 45 – те минути, за да му бъде
взета кръв. Независимо от това и с леко закъснение след 45-те минути, се е
явил и е дал кръв за изследване и пробата му не обуславя ангажиране на
административна отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат Р. от АК - Русе. Поддържат жалбата срещу
1
наказателното постановление. Жалбоподателят претендира направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за наказващия орган се явява процесуален
представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендирира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите и становищата на страните,
събраните доказателства преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, срещу
акт подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото и приети с определения писмени доказателства и
от показанията на свидетелите К. К., Г. М., А. Ч., Д. Н. се установява следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят М. Д. Д. живее в гр......... Ноември 2024 г. му предстояла
операция в град .... за смяна на тазобедрена става. Във връзка с това на
18.11.2024 г. жалбоподателят и съпругата му пътували от град ... за град ... На
18.11.2024 г. жалбоподателят, около 12 часа, управлявал лек автомобил "..." с
рег.№ ......, собственост на ......, по бул....., в посока север юг. В района до
летище Стара Загора жалбоподателят е спрян за проверка, при което трябвало
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабр. номер ARPM-0701. Жалбоподателят многократно се опитал да
вкара/издиша въздух в техническото средство, но неуспешно. На място му е
издаден и връчен талон за изследване №...., в която е вписано, че не дава
качествени проби на издишания въздух. Талонът за изследване №..... е връчен
на жалбоподателя в 13:30 часа на 18.11.2024 г. В талона е вписано, че до 45
минути от връчването му жалбоподателят трябва да се яви в СПО на ......., за
да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
На жалбоподателя е съставен и връчен АУАН, за това, че на 18.11.2024 г.,
около 12.10 часа, управлявал лек автомобил "...." с рег.№ ....., собственост на
......., в посока север юг, като до летище Стара Загора в 12,50 часа е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабр. номер ARPM-0701 – нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В АУАН е
вписано, че виновно е нарушил сочената разпоредба – отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят се е явил на посоченото в талона място и в 14,30 часа е
дал кръв за изследване.
Видно от Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/
2
химическа експертиза № А317/20.11.2024г., в кръвната проба на
жалбоподателя е отчетено 0,32 промила.
На 18.11.2024г., в 14 часа и 30 минути на жалбоподателя е взета кръв за
изследване от медицинско лице. Този час е извън дадения срок в талона от 45
минути. В протокола не са отразени причини за забавянето на взимане на
кръв.
Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което наказващият орган е наложил на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвидените кумулативни наказания
глоба в размер на 2000 лева и две години лишаване от правото да управлява
МПС.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач на МПС,
който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или да не
е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Алинея 4 на същия текст
указва, че редът по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Анализът на цитираните разпоредби и систематичното им място в закона,
съотнесени и с разпоредбите от Наредбата сочи, че субект на нарушението
може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за
алкохол, т.е. отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Водачът следва да е
отказал проверката, какъвто хипотеза не е налице в разглеждания случай.
Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на
посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят е управлявал посочения
лек автомобил, т.е. притежавал е качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от
ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Спорът е дали има отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническото средство или както се установи същият е направил многократни
опити да даде проба въздух, но уредът не отчел нищо. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетелите Г. М., А. Ч., Д. Н., които сочат, че
жалбоподателят многократно е имал проблем с изкарването на необходимата
за тестване от техническо средство въздушна струя. По делото са налице
приети писмени доказателства за прекаран от жалбоподателя ковид в края на
2021 г. След като пробата с техническото средство не е могла да бъде
отчетена, жалбоподателят доброволно е отишъл и е дал кръв за изследване за
алкохол в ......., т.е. съдействал е за проверката.
Съдът приема, че в случая жалбоподателят не е осъществил
3
изпълнителното деяние по чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, а именно: не е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Не е налице и втората проява от изпълнителното
деяние на нарушението, тази при която жалбоподателят да не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
В конкретния случай следва да бъде съобразен резултата от кръвната
проба, обективиран в Протокола № А 317 от 21.11.2024 г., макар и
жалбоподателят да не се е вместил във времевото ограничение, очертано му в
талона за медицинско изследване.
Нормата на чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата предвижда, че вземането на кръв
при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в
срока за явяване, определен в талона за медицинско изследване- до 45 минути,
когато нарушението е извършено на територията на населено място и до 120
минути в останалите случаи, като според ал.8 крайния срок за явяване на
водача за медицинско изследване се определя от контролния орган по
сравнително субективни фактори (според съда), като отдалечеността на
лечебното заведение и възможен трафик.
От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят не е от
Стара Загора и не познава града, пътувал е за друг град във връзка с
предстояща му операция по смяна на тазобедрена става, когато е спрян за
процесната проверка. Времето на проверката е делничен ден при натоварен
трафик. Жалбоподателят макар и да не е успял да се яви в Спешно приемно
отделение в крайния времеви срок, очертан в талона за изследване, до 45
минути считано от 13,30 часа, е дал кръвна проба в рамките на максимално
допустимия срок, предвиден в Наредбата. Резултатът от кръвната проба не
обуславя ангажиране на наказателна или административна отговорност.
Отчетеният резултат от кръвната проба, няма причина, да не бъде зачетен,
защото ако се приеме другата теза, то това означава, че на практика лицата,
които управляват превозни средства в извън населени места попадат в по –
благоприятно положение от лицата, които управляват превозни средства в
очертанията на населено място. Действително, ако жалбоподателят не беше
спазил 120 – минутния срок за даване на кръвна проба, със сигурност не
следва да се зачита резултата й, но в конкретния случай няма причина да не
бъде зачетен резултата от кръвното изследване.
При липса на доказателства удостоверяващи отказ на жалбоподателя да
изпълни предписанието за медицинско изследване, съдът намира, че
твърдяното нарушение се явява недоказано, а атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. Делото е
разгледано в три заседания, с присъствие на защитник, пътуващ от град ... до
град Стара Загора. В полза на жалбоподателя следва да се присъди
4
възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лева, което да се възложи в тежест
на ОД на МВР – Стара Загора, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ......г. на Началника група в ОД
МВР Стара Загора Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с което на М. Д. Д.,
ЕГН **********, от гр........, на основание чл.174 ал.3 предл.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на М. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева, направени по делото
разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5