№ 68
гр. К., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН**********, от село О.,
община К. срещу Наказателно постановление № 9516/01.08.25 г., издадено от
началник отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр.
С., с което му се налага глоба в размер на 3000 лева, за извършено нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1, пред.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни или тежки ППС.
В жалбата са изложени твърдения, че наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, доколкото е приложен неправилно
материалния закон от страна на АНО.
Административно-наказващия орган не изразява писмено становище
до приключване на съдебната прения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото наказателно постановление №
9516/01.08.25 г., издадено от АНО, се установява, че на жалбоподателя му се
налага глоба в размер на 3000 лева, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“, пр. 2 ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
пред.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни или тежки ППС.
От акта за установяване на административно нарушение се
установява, че на 03.07.25 г., в 13,43 ч. на път II-81, км 6, на отбивна
площадка в посока на движение от гр. К. към гр. С., жалбоподателят е
управлявал и извършвал превоз на товари МПС с 4 оси, с две управляеми оси,
марка „***“, с модел ***, рег. №*****, като извършвал превоз на асфалт, без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.
Необходимостта от разрешение се изисква, доколкото, при извършено
измерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна,
модел DFW – КR 118844 и ролетка № 1311/18 /5м. /, е констатирано, че
натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 31.205 т., при максимално
допустимо натоварване на оста от 19, т., като превишението е 12.205 т., което
прави ППС – то тежко, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по
смисъла на чл. 56, ал. 3 ЗП и Заповед № РД – 11-560/25 г. на Председателя на
УС на АПИ и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, в присъствието на
нарушителя и един свидетел, подписан е от нарушителя и от свидетеля и
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 ЗАНН.
Измереното натоварване и превишаване се установява от материалите
по делото, като последното не е и спорно по делото. Наред с това
жалбоподателят се е подписал на разписката от извършеното замерване на
място.
2
Съдът кредитира извършените замервания, доколкото същите са
изготвени на база на правилно измерени показатели/видно от приобщените
писмени доказателства касаещи техническата годност на измервателното
средство/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл. 6, ал. 1,
т. 6, б. „в“ от Наредбата– с четири оси с две управляеми оси, е 19 т., доколкото
е измерено разстояние между осите от 1. 40 м.
В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда
на посочената разпоредба, е 31,205 т. или с 12.205 т. над допустимото.
С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко
превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото
натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата.
От приобщения по делото заверен препис от трудов договор от
31.05.23г., сключен между „***“ ЕООД и жалбоподателя, е видно, че
последният изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен самосвал-12 и
повече тона“.
От приобщеното по делото копие от свидетелство за регистрация, част
2, се установява, че товарен автомобил марка „***“, с модел ***, рег.
№*****, е собственост на ***“ ЕООД.
С оглед установеното от фактическа страна, то съдът прие, че жалбата
е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения:
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат
по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като
републикански път, само след издадено разрешително от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.
Съобразно тълкувателно постановление №2/08.10.25г., постановено
по тълкувателно дело №5/23г. от ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС,
е прието, че отговорността по чл.26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, следва да бъде
търсена от лицензираните превозвачи или физическите лица, които са собственици на
извънгабаритни или тежки ППС.
Когато водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно
3
превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, не е
собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач/какъвто е
настоящия случай/, то отговорността на същият следва да бъде търсена за
нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата. Водачът не е задължен да иска издаването на
съответното разрешително, поради което е недопустимо да му бъде търсена
отговорност за чуждо поведение.
За пълнота следва да се отбележи, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водача на ППС по чл. 177, ал.
3, т. 1 ЗДвП, не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на другите лица по чл. 37 от
наредбата, при констатация, че същите са извършили посочените в нея
нарушения.
При тези съображения съдът намира, че са нарушени съществено
правата на жалбоподателят, като в конкретния случай не само е нарушен
материалния закон, като не е приложена относимата разпоредба и санкция, но
и по този начин е възпрепятстван жалбоподателя да се защити в хода на
производството. Тези пороци не могат да бъдат санирани или отстранени в
хода на настоящото производство, поради което обжалвания акт следва да
бъде отменен в цялост.
По отговорността за разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалването на наказателните постановления, страните имат право на
разноски по реда на АПК. Такива са поискани от въззивника, като доколкото е
отменен изцяло обжалвания акт, то съдът намира, че такива следва да му
бъдат присъдени. Същият е представил доказателство за сторени разноски в
размер на 700 лева за адвокат, като доколкото не е релевирано възражение за
прекомерност в срок, то съдът не следва да намали посочения размер.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал. 2, т. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 9516/01.08.25 г.,
4
издадено от началник отдел „Оперативен контрол и контрол на
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към АПИ – гр. С., с което на М. С. М., ЕГН**********, от село О.,
община К., е наложена „глоба“, в размер на 3000 лева, за извършено
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП, във вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пред.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни или тежки ППС.
ОСЪЖДА АПИ- гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН**********,
от село О., община К., сумата от 700 лева за адв.възнаграждение по
настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5