Р Е Ш Е
Н И Е
№ 270
град Велико Търново, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
249/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от *** М.И. от САК, като пълномощник на Б.Б.А. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С
молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира
заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от
Наказателно постановление № 19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник
сектор към РУ гр. Горна Оряховица, ОДМВР
– Велико Търново, отменено с влязло сила решение по АНД № 463/2019 г. на
Горнооряховския районен съд. Излагат
се доводи, че претендираната сума – заплатено адвокатско възнаграждение, е
пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с обжалването на издаденото
срещу ищеца наказателно постановление. Позовава се на тълкувателната практика
на ВКС и ВАС. Предвид гореизложеното моли да се уважи предявения иск изцяло
като се осъди ОДМВР гр. В. Търново да заплати на ищеца претендираната сума.
Претендира присъждането и на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител моли исковата молба да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага аргументи, че в приложеното АНД
се съдържало единствено адвокатско пълномощно, а не и договор за правно
обслужване, в който е уговорено заплащане на адвокатската услуга.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че искът е основателен
и доказан с представените към исковата молба доказателства за заплащане на
адвокатски хонорар.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, че срещу Б.А. е било
издадено Наказателно постановление № 19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на
началник сектор към РУ гр. Горна
Оряховица, ОДМВР – Велико Търново, с което на ищеца е била наложена глоба в
размер на 50 лв. Наказателното постановление е оспорено от ищеца с жалба,
подадена от *** М. И. и впоследствие отменено от Горнооряховският районен съд с
решение № 400/03.12.2019 г. по АНД № 463/2019 г. Решението на районния съд не е
било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Велико
Търново и е влязло в сила на 31.12.2019 г., видно от отбелязването върху същото.
В производството пред ГОРС Б.А. е
представляван от *** М. И. въз основа на пълномощно /л. 18 и л. 23 от АНД № 463/2019
г./, като последният е депозирал молба на 27.09.2019 г., с която не е направил
доказателствени искания и е изложил доводи по съществото на спора.
В кориците на АНД № 463/2019
г. липсват документи, от които да е видно наличието на договорена и заплатена
сума за осъщественото процесуално представителство по делото от упълномощения
адвокат. Към исковата молба са приложени договор за правно обслужване от
09.06.2019 г. между Б.Б.А. и Адвокатско съдружие „Сенсус Веритас – И. /л. 10/ и
партньори“ и фактура № 128/13.06.2019 г., издадена от Адвокатско съдружие
„Сенсус Веритас – И. и партньори“ за сумата от 300 лв. /л. 11/.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Ответникът – ОДМВР гр. В. Търново е юридическото
лице, в състава на което е издателят на НП. Исковата молба е предявена пред
родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Съдебното следствие по административнонаказателното
производство е приключило на 30.10.2019 г., преди измененията на чл. 63 от ЗАНН
с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен
акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав
препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
Безспорно по делото е, че издаденото НП №
19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник сектор към РУ гр. Горна Оряховица, ОДМВР – Велико
Търново е отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 463/2019 г. на РС-Горна
Оряховица. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. независимо
че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно е
налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за
ангажирането на отговорността на ответника, а именно –отменен незаконосъобразен
административен акт.
Както бе посочено, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
адвокатското възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита
не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая електронен фиш/
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието
е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото
доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ-арг. от Тълкувателно
решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а самият
договор се прилага по делото. В случая по АНД № 463/2019 г. на ГОРС липсват
приложени договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на
адвокатско възнаграждение, като такива не са описани и към подадената жалба
срещу НП. Договор за правна защита и съдействие и фактура са представени едва с
исковата молба по настоящото дело. Следва да се има предвид, че представеният
от ищеца в хода на настоящото производство договор от 09.06.2019 г. за правно
обслужване във връзка с обжалването на наказателното постановление е частен
документ, който няма материална доказателствена сила, а освен това не съдържа
достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Като
частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.
181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.".
В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като
от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да
бъде извършено. Това важи и за представената фактура.
На следващо място, в чл. 2 от
въпросния договор от 09.06.2019 г. е посочено, че сумата от 300 лв. е платена в
брой към датата на подписване на договора и в тази му част същият има
значението и на разписка за получената сума от страна на изпълнителя, като за
целта изпълнителят ще издаде и фактура. Представена е фактура № 128/13.06.2019
г. с издател адвокатското съдружие с предмет „плащане по чл. 2 от Договор за
правно обслужване от 09.06.2019 г.“ и със забележка „сумата по настоящата
фактура е платена в брой от Б.А., като с подписване на настоящата фактура от
страна на изпълнителя по договора /доставчика по фактурата/, последният
декларира и заявява получаването на възнаграждението“. Във фактурата обаче като
дата на данъчното събитие е посочена датата 13.06.2019 г., което не
кореспондира с отразеното в договора, че плащането е извършено към датата на
неговото изготвяне – 09.06.2019 г. С оглед липсата на достоверна дата на
представените документи и противоречията в съдържанието им, съдът приема, че макар
и жалбата срещу НП да е подписана от адвокат и същият да е представил писмено
становище, претендираната имуществена вреда в размер на 300 лева, съставляваща
заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, е
недоказана.
За да се присъдят претендирани
разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства за
действително направени такива, и на второ място следва тези доказателства да са
приложени по делото, по което се претендира, че са сторени, какъвто не е
настоящият случай. Възможността за установяване на щетите от
незаконосъобразният акт /НП/, представляващи направени от ищеца разноски чрез
заплащане на адвокатски хонорар е ограничена до представените във въззивното
производство доказателства за това до приключване на устните състезания. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният
иск е недоказан и следва да се отхвърли. В този смисъл е и съдебната практика
по аналогични казуси – напр. Решение № 9159 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6735/2019 г., III о.Решение № 15047 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
4247/2018 г., III о., Решение № 627 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
11350/2016 г., III о., Решение № 8833 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
3433/2016 г., III о. и др.
Въпреки изхода на делото в полза на
ответника не се следват разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Б.А. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново за
заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди
от Наказателно постановление № 19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник
сектор към РУ гр. Горна Оряховица,
ОДМВР – Велико Търново, отменено с влязло сила решение по АНД № 463/2019 г.
на Горнооряховския районен съд. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: