№………..................../………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
1379 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. А.К., против решение №
913/24.02.2020г. по гр.д. № 13139/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г.Ц.М., ЕГН:**********
с адрес: ***, не дължи сумата от 1614.97 лева по фактура №**********/24.07.2019год., начислена под
формата на корекция на ответното дружество „Енерго - Про Продажби" АД, за
обект находящ се в гр. Варна
ул.Усмивка № 7,
за периода от 05.07.2017год. – 04.07.2018год. по фактура№ **********/12.07.2019
г. за кл.№ ********** и аб.№ ********** , на основание чл.124,ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да му плати сумата
от 414.60лв.,представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
Считайки
обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по
Наредба № 1/09.07.2004г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор от Г.Ц.М., ЕГН:********** с
адрес: ***, писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В с.з. на 15.09.2020г. въззивното дружество „Енерго Про
Продажби“ АД, чрез адв. В.М. поддържа въззивната си жалба. Г.Ц.М.,
не изпраща представител, но в писмена молба чрез
процесуалния си представител адв. В.Г. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Двете страни претендират разноски. Въззивката страна възразява
за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази
следното:
В
исковата си молба Г.Ц.М., ЕГН:********** с адрес: ***.Г. се моли да бъде прието за установено, че не дължи на
„Енерго Про Продажби” АД сумата
от 1614.97
лева по фактура
№**********/24.07.2019год., начислена под формата на корекция на
ответното дружество „Енерго - Про Продажби" АД, за обект находящ се в гр. Варна ул.Усмивка № 7, за периода от 05.07.2017год. – 04.07.2018год. по
фактура№ **********/12.07.2019 г. за кл.№ ********** и аб.№ ********** , на
основание чл.124,ал.1 ГПК. Претендира сторените
разноски. Оспорва дължимостта на
посочената сума, понеже не му е било доставено и не е потребил такова количество ел.енергия. Оспорва констатациите, обективирани в КП № 1301468/04.07.2018г. Действията
на ответника при извършване на проверката, довели до съставянето на КП от „ЕРП Север” АД не почиват
на законов регламент.
В срока за отговор
ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Г. оспорва
иска. Излага подробни съображения за
неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 04.07.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя.
Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена
съобразно правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на
средството за измерване при която са снети показанията на електромера. От тях в
тарифен регистър 1.8.3 са установени 8675кВтч при
извършеното софтуерно прочитане на съхранява в паметта на регистъра информация, а в сумарния регистър 1.8.0.-15280кВтч. Твърди, че това количество ел.енергия е реално
доставена и потребена от абоната ел.енергия, останала неотчетен и незаплатена.
Излага се, че при проверката на СТИ са
спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. Претендира
присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът има
предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1301468/04.07.2018г. служители
на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на средството за
търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект
на потребление. Електромерът, отчитащ потребяваната в
обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 508633. Протоколът е изготвен в
отъствието на абоната, но в присъствието на Румяна Цончева Апостолова-негова сестра и
подписан от съставителите и лицето от домакинството на абоната.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен
протокол № 1705/16.07.2019г. на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният електромер е
получен в плик, пломбиран с пломба № 508633. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван
достъп до вътрешността му. Констатирано е наличие на преминала енергия по
тарифа Т3 от 8675.6кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Със становище от 22.07.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1705/16.07.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 05.07.2017г. до 04.07.2018г. в размер на 8675кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество
ел. енергия като е издало фактура № 0283234138/24.07.2019г. за сумата от 1614.97лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по
допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел.енергия. Ел.енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 8675кВтч е отчетена от процесния електромер. Съгласно
данните по Становище от 22.07.2019г. ел.енергията, натрупана в 1.8.3 е отчетена от
процесния електромер. Установена е намеса в тарифната схема на електромера. Тя е софтуерна
и се изразява в претарифиране на електромера, като се въвежда още една тарифа
към заводските, където се записва потребена ел.енергия, но след като не се
визуализира, не се инкасира и не се
заплаща. Това се осъществява посредством човешка намеса. Не е описано по какъв
начин е осъществена тази намеса и в какъв времеви период, но поради
неправомерното препараметризиране, данните от самоотчетите на електромера по
дни и месеци не еса съхранени.
Видно от
протокол № 1042745/08.10.2015г., с който е монтиран проверяваният електромер, са
посочени данните за нощна и дневна тарифи, но липсат данни за върховата тарифа.
Предвид
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която
не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е
спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество
ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по
смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в
сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, „Енерго-Про Продажби“
АД е посочило, че намира правно основание в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ,
послужило като нейно основание. В чл. 50
от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две
тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството
за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в
регистър 1.8.3. Вещото лице по
изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в
параметризацията на електромера, но по делото не се установява това, още
по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват
доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ,
съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след
монтирането му, още повече, че в протокола за монтиране на проверявания
електромер не е удостоверен монтажа при нулеви показания в регистър 1.8.3. Не
се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания
електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита
протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“
и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да
се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с
ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани
както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците
при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на
проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила
за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна. Но разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 04.07.2018г.,
тоест след тяхната отмяна. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми,
регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното
документиране.
Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/. Освен това не са ангажирани и доказателства за показанията по
различините тарифи и по-специално Т3 при монтажа на проверявания електромер.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че
заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното
решение, последното следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество
следва да бъдат възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал.
1 ГПК в размер на сумата от 350.00лв.,
представляваща заплатено от М. адвокатско възнаграждение, видно от договор за
правна защита и съдействие от10.09.2020г. и списък по чл. 80 от ГПК на л.24 и 25
по делото. Направеното от въззивната страна възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно,
предвид това, че е към посочения от законодателя минимум, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражгдения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 913/24.02.2020г. по гр.д. № 13139/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г.Ц.М., ЕГН:**********
с адрес: ***, не дължи сумата от 1614.97 лева по фактура №**********/24.07.2019год., начислена под
формата на корекция на ответното дружество „Енерго - Про Продажби" АД, за
обект находящ се в гр. Варна
ул.Усмивка № 7,
за периода от 05.07.2017год. – 04.07.2018год. по фактура№ **********/12.07.2019
г. за кл.№ ********** и аб.№ ********** , на основание чл.124,ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да му плати сумата
от 414.60лв.,представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна М. Д. и Г. Коршия, да заплати на Г.Ц.М.,
ЕГН:********** с адрес: ***, сумата от 350.00лв ., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: