№ 14388
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110121176 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу К. Б. А. и В.
Б. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната
дължимост /по ½ част от всеки/ на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8506/2025г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 777,37лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-
30.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, 106,65лв.
- мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.- 06.02.2025г., 67,84лв. -
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г., ведно със
законната лихва от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, и 13,99лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода 16.07.2022г.-06.02.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
********* топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.
Отричат да са потребители на топлинна енергия за имота и да се намират в облигационна
връзка с ищеца, а евентуално отговаряли само за 1/3 част. Считат, че ищецът няма вземане за
дялово разпределение. Оспорват да дължат лихва за забава, като считат, че не са изпаднали
в забава за плащане. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно
изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „******“ ООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
1
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен жилищен имот от
01.08.1966г. /л. 23-24/, съгласно който Б. А. А. придобива правото на собственост върху ап.
№ 82, находящ се в ******** Съгласно приложеното удостоверение за наследници, Б. А. е
починал на 31.07.2007г., като е оставил за свои законни наследници Л. А.а – съпруга, В. А. –
син и К. А. – син. Л. А.а е починала на 20.11.2023г., като е оставила за свои законни
наследници двете си деца В. А. и К. А..
От изложеното се налага изводът, че ответниците са станали собственици на
процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от своите родители. Без
значение е, че майка им е починала на 20.11.2023г. (през процесния период), доколкото
двамата се явяват единствени нейни законни наследници и наследяват при равни дялове.
Тоест, до нейната смърт отговарят като съсобственици на имота, придобит като наследство
от баща им, а след нейната смърт наследяват нейните задължения в качеството й на
съсобственик и съответно наследяват и притежаваната от нея идеална част от имота и
занапред отговарят отново като съсобственици. Възражението за евентуални
разпоредителни сделки с имота е неоснователно, тъй като е недоказано. В случай че твърдят
наличието на разпореждане с имота в периода от придобиването му през 1966г. до
процесния период, в тяхна тежест е да установят наличието на такъв факт, което не са
сторили.
По делото се установява, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа.
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че
ответниците отговарят за стойността на доставената топлинна енергия през процесния
период в съответствие с дяловете им – всеки по ½ част.
Ответниците не оспорват стойността на доставената топлинна енергия през
процесния период, поради което не е и допусната съдебно-техническа експертиза. Същата
възлиза на претендираната сума от 777,37лв., която се явява дължима.
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
2
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“
ЗЗД, е подадено на 12.02.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 12.02.2022., биха били погасени по давност. Най-ранното задължение
обаче, което се претендира в настоящото производство, е от м.05.2022г., от което следва, че
няма обхванати от погасителна давност вземания и възражението е неоснователно.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Спорно е между страните дали ответниците са изпаднали в забава и дължат
мораторна лихва върху главните вземания, като размерът на лихвата за забава не е спорен.
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и
заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ -
клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия
въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, като правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с
наредбата по чл. 125, ал. 3. Приложимата наредба е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл. 70, ал. 5, 6 и 7 от нея, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ всяка
година в срок до 10 юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение, а в срок до 15
юли изготвя общата годишна изравнителна сметка за сградата-етажна собственост и изготвя
и предоставя на клиентите в сградата-етажна собственост индивидуалните им изравнителни
сметки. Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите в отношенията между страните общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на
същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2
– клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия може
да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде
извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка.
Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10 юли за отчитане и до 15 юли
за изготвяне на изравнителна сметка. От това следва, че правилата в общите условия (чл. 33,
ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват корективно, а не напълно буквално, както е сторено
от ответниците. Едва след издаване на общата фактура започва да тече 45-дневния срок за
плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава за
плащането му по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Както в общите условия, така и в общите фактури
3
ясно е определен падежът на вземанията. В двете издадени за процесния период общи
фактури е посочен краен срок за плащането им, като този срок съответства на правилото по
ОУ за 45-дневен такъв. Начислената и претендирана от ищеца мораторна лихва в размер на
законната лихва е от деня, следващ деня на падежа, както изисква чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по
чл. 32, ал. 2, като в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на СГС - Решение №
2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. № 7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г. по в.
гр. д. № 8545/2022г. на СГС, Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. № 9659/2024г. на
СГС, Решение № 2352 от 09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС, Решение № 648 от
07.02.2024г. по в. гр. д. № 14758/2021г. на СГС и много други. Цитираната от ответниците
съдебна практика няма задължителен характер, настоящият съдебен състав я намира за
изолирана и не я споделя.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово разпределение и
лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице – помагач /с предишно наименование „*****“ ООД и
впоследствие „******“ ООД/. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети, протоколи и съобщения, това дружество е продължило да извършва
услугата и към процесния период. Ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период
възлиза на сумата от 67,84лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна давност по
изложените по-горе съображения относно давността. Ето защо, този иск се явява изцяло
основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство съразмерно на ищеца следва да се присъдят разноски от
73,91лв., а в исковото производство 172,47лв. или общо 246,38лв.
Ответниците са доказали разноски в размер на по 400лв. за платени адвокатски
възнаграждения в заповедното и исковото производство. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. При съобразяване
установената практика, че депозирането на възражение не се отличава с никаква сложност и
необходимост от обосновка, същото следва да бъде намалено на 50лв. Предвид че и
исковото производство не се отличава с правна и фактическа сложност, налице е признание
на част от фактите, приключило е в едно открито съдебно заседание и материалният интерес
е нисък, същото следва да бъде намалено на 300лв. Или общо за двете производства по
350лв. на всеки ответник. Съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо тях, им се
дължат по 5,07лв. При извършена компенсация, на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 236,24лв. (246,38лв. минус 10,14лв. е равно на 236,24лв.).
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„********” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ******, срещу К. Б. А.,
ЕГН: **********, и В. Б. А., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ******** ап. 82, че
ответниците дължат на ищеца разделно по равно (всеки по ½ част) следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 8506/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 777,37лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г. до имот, находящ се в *********
ведно със законната лихва от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, 106,65лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-06.02.2025г., 67,84лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната
лихва от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
13,99лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г.-06.02.2025г. върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г. в размер от 67,84лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. А., ЕГН: **********, и В. Б. А., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: ******** ап. 82, да заплатят на „********” ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: ******, разделно – всеки по ½ част сумата от
236,24лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „******“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5