№ 3
гр. Варна, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600388 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение от 02.11.2023 г. по
ЧНД № 408/23 г. на Окръжен съд Разград, с което по реда на чл.306, ал.2,
вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни
актове срещу Д. Д. И., и му е определил общо наказание по правилата на
чл.25, вр.чл.23 от НК - лишаване от свобода за една година и шест месеца при
първоначален общ режим.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на
подсъдимия – адвокат М., АК Кюстендил, в която се съдържат доводи за
неправилност на постановеното определение поради отказ да се приложи
чл.66 от НК. Искането е насочено към отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на искането за групиране.
Искането не може да бъде уважено.
По отношение на Д. И. са били налице две осъждания с наложени
наказания, по отношение на които е следвало да бъде взето решение дали са в
1
условия за групиране:
- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено
от Районен съд Разград по НОХД № 161/22 г., за деяние, извършено в
периода от началото на 2019 г. до 04.06.2020 г. – с определение за одобряване
на споразумение, влязло в сила на 25.05.2022 г. и
- лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено от Окръжен
съд Разград по НОХД № 247/22 г., за деяние, извършено в периода от месец
октомври 2018 г. до 30.01.2020 г. – с определение за одобряване на
споразумение, влязло в сила на 02.10.2023 г.
Безспорно са били налице предпоставките за определяне на общо
наказание, защото всяко едно от двете деяния е било извършено преди да има
влязъл в сила съдебен акт за което и да от тях. Следвайки предписанията на
закона, и в съответствие със задължителните постановки на ППВС № 4/1965
г., Окръжен съд Разград е определил за изтърпяване по-тежкото наказание по
отношение на И. - една година и шест месеца лишаване от свобода. Взел е
решение, така определеното общо наказание да се изпълнява ефективно,
което е изцяло в компетентността му по чл.25, ал.4 от НК. Съобразил е също
изискването на чл.25, ал.2 от НК и е приспаднал изтърпяното наказание.
Според жалбата, мотивите на съда за ефективно изтърпяване са
неправилни, тъй като е взел решението, защото е приел, че наказанието по
едното споразумение е определено в нарушение на материалния закон, и
въпреки възможността за неговата евентуална бъдеща отмяна, се е
произнесъл във вреда на осъдения. Такъв подход не може да бъде споделен,
тъй като към момента на произнасянето съдът е съобразявал два влезли в сила
съдебни акта, с всички последици на тяхната задължителност, и без
процесуална възможност да интервенира спрямо тях, да обсъжда тяхната
правилност, още по-малко да се произнася с цел да „отстрани“ някакви техни
пороци. Също така невярно е твърдението в проверяваното определение, че
съдът е бил в невъзможност да постанови друго, освен реално изтърпяване на
общото наказание.
Вземането на решение по чл.25, ал.4 от НК не се намира в зависимост
от начина на изтърпяване, определен с присъдите от съвкупността, като дори
при групиране на две присъди, по всяка от които лицето е било освободено от
изтърпяване на отделно наложеното наказание, е допустимо определеното
2
общо наказание да бъде ефективно, и това се решава съобразно конкретните
обстоятелства. В случая данните за личността на Д. И. са били за завишена
степен на обществена опасност предвид многократните му предходни
осъждания, и именно това е правилното основание, поради което наложеното
му в първоинстанционния съд общо наказание следва да се търпи ефективно,
за да се обезпечи постигането на целите по чл.36 от НК, и в частност
неговото поправяне.
По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3, пр.1, вр.чл.338
от НПК съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.11.2023 г. по ЧНД № 408/23 г. на
Окръжен съд Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3