№ 5499
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110171451 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 71451 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 107285/13.12.2021г. на
СРС, подадена от ЗАД "******" срещу ЗК "**********" АД.
Ищецът ЗАД "******" чрез адв. С.М. - АК-София, е предявил срещу
ответника ЗК "**********" АД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 13917,81 лева (частично от 27835,62 лева), представляваща
регресно взе****е за застрахователно обезщетение (с включени 15,00
лева ликвидационни разноски) по щета № 0300-21-777-500059 за
нанесени вреди на товарен автомобил марка „****“, модел „18.460", рег.
№ *********, при пътно-транспортно произшествие на 03.01.2021г. на
път Е-79 в близост до град В., причинено виновно от водача на товарен
автомобил марка „******“, рег. № ********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (13.12.2021г.) до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 893,13 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 27.04.2021г.-12.12.2021г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
03.01.2021г. на път Е-79 до град В. водачът на товарен автомобил марка
„******“, рег. № ********, виновно причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден товарен автомобил марка „****“, модел
„**** рег. № *********. Към датата на събитието за увредения автомобил
при ищеца била сключена застраховка „Каско“ с покритие по "Клауза А"
/пълно каско/ (полица № ************). За автомобила, управляван от
причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с
ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била
образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-21-777-500059. За
отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят заплатил
сумата от 27820,62 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът
предявил регресна претенция спрямо ответника, заедно с 15,00 лева за
ликвидационни разноски. Ответникът отказал да изплати процесната сума. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява
от адв. М. или не изпраща представител. Предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Застрахователна Компания
"**********" АД чрез ст.юрк. Л.С. е депозирал Отговор на исковата молба,
вх. № 15966/28.01.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва се механизмът на застрахователното събитие, вида,
степента и характера на уврежданията, както и тяхната стойност. Оспорва се
застрахованият при него водач да има вина за настъпването му, напротив -
вината за това била на водача, управлявал застрахования при ищеца камион.
Претенцията се оспорва и като прекомерна и завишена. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Г. /
юрк. С.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
състезания.
2
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен
договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. По иска за лихви следва да се докаже
наличие на неплатено на падежа парично задължение и продължителността на
забавата. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
взе****е, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представената на л. 6 застрахователна полица, за влекач марка
"****", модел "18.460", рег. № *********, е налице сключена при ищеца
застраховка "Пълно Каско - Валутна Клауза" с покритие за периода
19.12.2020г.-18.12.2021г. Ответникът не е оспорил изрично обстоятелството,
че гражданската отговорност за автомобила "******" е застрахована при него,
което следва от цялостното му процесуално и извънпроцесуално поведение.
Видно от двустранен протокол от 03.01.2021г., на 03.01.2020г. на път Е-
79 е настъпило ПТП между влекач марка "****", модел "18.460", рег. №
*********, с прикачено към него ремарке и МПС "******" с рег. № ********.
За установяване на фактите относно настъпването на механизма на ПТП
по делото като свидетели са разпитани водачите на двата камиона - М.Е. и
И.И.. Свидетелят Е. е управлявал влекача "****" в посока от вътрешността на
България към Дунав мост 2 до гр. В.. В неговата пътна лента към границата
имало опашка от камиони. Свидетелят подкарал камиона към близък
паркинг, където да преспи, тъй като нямал достатъчно часове за каране. Карал
плътно до колоната от камиони, за да може да се разминава с насрещния
трафик. Карал на аварийни с около 20 км/ч. Видял "******"-та отсреща и
човекът в кабината , като решил, че това е водачът. Оказало се обаче, че тя е
с десен волан, а човекът бил пътник. Водачът от своя страна си гледал
телефона и се ударили. Сочи, че когато настъпил ударът, "****"-ът вече бил
спрял. "******"-та била с голяма скорост (към 70 км/ч) и водачът не можал да
реагира, въпреки че набил спирачки. Ударили се челно. Свидетелят И. е
управлявал "******"-та. Потвърждава, че същата е с десен волан. На
посочената дата се прибирал от Румъния. След българската граница имало в
3
другото платно голяма колона от тирове. Движел се с около 50-60 км/ч.
Преди завой видял срещу него да се движи влекач "****", който завил плътно
до колоната от тирове, но ремаркето му останало странично. Свидетелят
преценил, че не може да се осъществи разминаването, и се ударили. Не си
спомня дали другият камион се е движил или е бил спрял когато настъпил
ударът, но за себе си твърди, че управляваният от него автомобил е бил в
движение.
По делото са изслушани заключения на вещи лица по първоначална и
повторна съдебно-технически експертизи. Съдът кредитира и двете,
доколкото изводите им относно механизма и причините за ПТП са
еднопосочни и непротиворечиви. Вещите лица са установили, че мястото на
удара е на път Е-79 на около 1850м. към Дунав мост 2 след отбивката за
бензиностанция "Съни" и на 90 м. след У-образното кръстовище с отбивката
в ляво по път Е-79. В пътното платно мястото на удара е от средата му до
около 2,50 м. в ляво от осевата линия, гледано в посока към Дунав мост 2. И
двата камиона са били с десните си колелета върху осевата линия, а с левите -
около средата на лявата пътна лента. Ударът между тях е челен, централен, по
цялата ширина на кабините, а пораженията са като цяло идентични. Според
едното вещо лице скоростта на движение на камиона "****" непосредствено
преди удара е била 16,22 км/ч, а на камиона "******" - 2 км/ч, а според
другото - 29,31 км/ч, съответно - 0 км/ч. От заключенията на вещите лица,
съдейки по редица косвени белези и механиката на удара, става ясно, че към
момента на удара камионът "****" е бил в движение и в процес на активно
спиране, а камионът "******" е бил спрял или се е движил с незначителна
скорост. И двете вещи лица посочват, че ударът за водача на камиона "****" е
бил предотвратим, като същият е имал достатъчна видимост и време за
реакция и ПТП се дължи на липса на адекватна преценка и поведение от
негова страна при навлизане и движение в лявата пътна лента въпреки
наличието на непрекъсната двойна осева линия.
Съдът намира, че по делото не се доказа настъпването на ПТП да е по
вина на застрахования при ответника водач на камиона "******". Този свой
извод съдът основава върху заключенията на вещите лица, доколкото същите
чрез притежаваните от тях специални знания и съдейки по редица преки и
косвени белези, определят, че камионът "****" се е движил към момента на
удара, докато "******"-та практически е бил спрял. В тази връзка показанията
на разпитаните по делото свидетели, макар в определени детайли да се
подкрепят от заключенията на вещите лица, не са достатъчно информативни
и са с ниска доказателствена стойност, доколкото от произшествието е
изминало време, а всеки от водачите възприема и пресъздава обективната
действителност през собствената си преценка и стремеж за самооправдание.
Ясно е, че водачът на влекача "****", с оглед колоната спрели камиони в
голяма част от неговото пътно платно, не е имал друга обективна възможност
да се придвижи до паркинга, освен ако премине частично в насрещната пътна
лента. Това движение обаче е следвало да бъде със значително повишено
вни****ие, с ниска скорост и готовност да спре при всяка една опасност,
включително насрещно движещо се превозно средство, на което да осигури
път. От заключенията на вещите лица става ясно, че той е имал достатъчно
видимост и време да реагира и при необходимост да спре, та да избегне удар
4
или за да пропусне насрещно движещия се, което негово задължение следва
от чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 44, ал. 2 ЗДвП. Той не е сторил това. Напротив -
насрещно движещият се попътно в своята лента камион "******" на практика
е спрял пред възникналата на пътя опасност. Неговият водач е пасивен
участник в ПТП, тъй като, независимо дали се е движил или е бил спрял,
ударът би бил настъпил.
При това положение, доколкото липсва неправомерно и виновно
поведение на застрахования при ответника водач, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като обсъждане на останалите
доказателства и доводи на страните се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има единствено ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Съобразно
изхода от делото и доказаните разноски в полза на ответника следва да се
присъдят 255,00 лева, с включено юрисконсултско възнаграждение от 100,00
лева. Не следва да се присъждат разноски от 37,00 лева за внесен депозит за
свидетел, доколкото свидетелят И. е отказал да му бъде изплатена посочената
сума,тя би следвало да е налична по депозитната сметка на съда и страната
може да поиска да ѝ бъде възстановена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД "******" , ЕИК *********, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД , ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 13917,81 лева (частично от 27835,62 лева), представляваща
регресно взе****е за застрахователно обезщетение (с включени 15,00
лева ликвидационни разноски) по щета № 0300-21-777-500059 за
нанесени вреди на товарен автомобил марка „****“, модел „****", рег.
№ *********, при пътно-транспортно произшествие на 03.01.2021г. на
път Е-79 в близост до град В., причинено от водача на товарен
автомобил марка „******“, рег. № ********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (13.12.2021г.) до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 893,13 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 27.04.2021г.-12.12.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД "******", ЕИК *********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД , ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 255,00 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 71451/2021г.
на СРС).
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6