РЕШЕНИЕ
№ 14299
гр. ***, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110101947 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. ***, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** „***, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 8,71 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,59 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 31.12.2021 г. до 14.10.2024 г., сумата от 0,15 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до
30.06.2022 г. , ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 0,19 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г., за които
суми на 13.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 61874/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи
условия, чиито клаузи са обвързали потребителя. Поддържа, че съгласно договора и
приложимите общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.***,
ж.к.***, бл.***, вх.***, ап.***, аб.№ ***. Твърди, че ответникът е изпаднала в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „***, с
който оспорва предявените искове. Не отрича доставянето на топлинна енергия до
1
процесния имот, но счита, че е налице неправилно осчетоводяване на заплатените от „***
суми при ищцовото дружество.
Поддържа, че всички задължения на ответника са заплатени в срок. В условията на
евентуалност, релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
В конкретния случай с оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото)
следните обстоятелства: че между страните съществува облигационно отношение по
доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ж.к.***, бл.***, вх.***, с аб. № ***, по силата на сключен писмен договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който до процесния имот е доставено
претендираното количество топлинна енергия. Така отделените за безспорни факти се
подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото -
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №
*** г. и договор № ***/*** г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „******“ АД на потребители в гр. ***, сключен за срок от пет години,
считано от 27.11.2017 г. (по делото няма данни за прекратяване на договора преди изтичане
на срока му).
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за
процесния период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди”.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период ответникът като
собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител
на ТЕ за стопански нужди по смисъла на цитираните законови разпоредби и дължи
заплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия. Договорът е сключен
при публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „*** ***“ АД на потребители в град ***, приети с Решение по Протокол №
23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „*** ***“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ***, които са влезли в сила спрямо
2
ответника, поради което ответното дружество се явява потребител на енергия за стопански
нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.
Спорен между страните е единствено въпросът дали претендираното от ищеца
задължение е погасено от ответника чрез извършено плащане.
В тази връзка по делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено. От заключението се установява, че за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. за
абонатен номер № *** са начислени суми по фактури за консумирана топлинна енергия в
размер на 682,42 лв., като всички суми са заплатени от ответното дружество със закъснение.
Вещото лице изяснява, че по всички плащания ответникът е посочвал, че заплаща главница
и въпреки, че е плащал със забава е превеждал само точния размер на главницата. Ищецът е
използвал два различни способа на погасяване. За периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г.
ищецът е погасявал изцяло главницата, като по този начин е оставала неизплатена лихва за
забава върху вече платените главници за топлинна енергия и за дялово разпределение. През
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. при всички плащания от страна на ответника,
ищцовото дружество е погасявало първо лихвата за забава, начислена до датата на плащане,
а в последствие и по-голямата част от главницата до размера на платената сума. Съгласно
заключението непогасеното задължение за главница за топлинна енергия за процесния
период е в размер на сумата от 8,71 лв. и 0,15 лв. за цена на доставена услуга дялово
разпределение. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 4,59 лв., от
които 1,41 лв. върху платената главница, и 3,18 лв. върху непогасената главница за топлинна
енергия и 0,09 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *** дружество,
в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2024 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 18.10.2021 г. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена за топлинна енергия за периода от м. 11.2021 г. до м.04.2023 г.,
3
като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца
– тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Следователно процесните вземания не са обхванати от института на погасителната
давност и наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.
Ето защо, ответникът „*** се явява задължен за сумата от 8,71 лв., поради което
предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна енергия за периода от м.11.2021 г. до
м.04.2023 г., се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 0,15 лв. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Това се установява и от приетото по делото заключение насъдебно-
счетоводна експертиза, видно от което таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „*** ***” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за
главен отчет и изравнителните сметки, че третото лицепомагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че
в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период –
това за м. 09. 2021 г. се счита за възникнало на 30.09.2021 г., или същото е станало
изискуемо м.10.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.10.2024 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца за потребители в град ***,
приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „*** ***“ АД
на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ***. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „*** ***“ АД на потребители в град ***, одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ***, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от
Общите условия от 2007 г. при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните
суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по
сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът
изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за
плащане, т. е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок
за изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника
в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
4
ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни. Ответникът не
оспорва получаването на данъчните фактури от ищеца, като оспорва единствено факта, че е
извършил плащане по същите. Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките, въз
основа на които да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за плащане, респ. дължи
лихва за забава. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2021 г. до
14.10.2024 г. възлиза на 4,59 лв. С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, представляващ лихва за забава, дължима за главницата за топлинна енергия, се явява
основателен в пълния предявен размер от 4,59 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 18.10.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 0,19 лв., начислена за периода от 31.10.2021 г. до
14.10.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
525 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„*** има право на разноски в размер на 73,96 лв. за заповедното производство и 517,69 лв.
за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „*** има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Последният до
приключване на устните състезания по делото не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ до бл. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че *** дължи на
„***, следните суми: сумата от 8,71 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и
5
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, аб. № ***, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
18.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,59 лв., представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
31.12.2021 г. до 14.10.2024 г., и сумата от 0,15 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.06.2022 г. , ведно със
законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми на 13.11.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
61874/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер 0,19 лв. за периода от
31.10.2021 г. до 14.10.2024 г.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“,
бул. „***“ до бл. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,96 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 61874/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
517,69 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6