РЕШЕНИЕ
№2286
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното гр. дело № 18864 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от А.Н.Т. ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 2 511, 69 лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 258,26 часа за периода от 19.11.2016 г.
до 18.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението,
както и обезщетение за забава в размер от 281,12 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата в периода от първо число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда в края на отчетния период, а именно от 01.01.2017 г. до
18.11.2019 г.
Ищецът твърди, че работи като *****
по служебно правоотношение при ОД на МВР - Пловдив на длъжност “*****” в **** с
месторабота в *****. Същият е служител на МВР от **** г., като понастоящем
продължава да изпълнява трудовите си задължения в МВР Пловдив. Заявява, че в
процесния период, а именно от 19.11.2016 г. до 18.11.2019 г. е полагал труд при
сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени.
Заявява, че не е получил в пълнота дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд. Положените часове извънреден труд се получават след
превръщането на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, което не е
извършено от ответника в процесния период. Твърди, че е положил 225,75 часа
извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително възнаграждение за
неговото полагане в размер на 2511, 69 лв. Твърди, че падежът на задължението
за заплащане на допълнителното възнаграждение е краят на месеца на полагането
на труда за отчетния период съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение,
по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2511,69
лв., представляваща допълнително възнаграждение за 258,26 часа положен
извънреден труд, както и сумата от 281,12 лв. - обезщетение за забавено плащане
на главницата в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на
труда в края на отчетния период до 18.11.2019 г., като всички главници се
претендират и наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.
В законоустановения за това срок е
депозиран отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Признава
се обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно ал. 2 на същия текст статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не
са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. В процесния период ищецът
заемал длъжността „*****“ в „*****“ към *****. Не е спорно и обстоятелството,
че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд –
дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл.187, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че в уредбата не е налице празнота, поради което
и не следва да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и
НСОРЗ. Сочи, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители.
Поддържа, че в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00ч. в ал. 2 е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на *****а на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Твърди, че действаща в процесния период е
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда, за организацията, за разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР било посочено, че извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.1 на държавните служители
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР. Заявява, че поради
спецификата на работата не се прилагат ЗДСл или КТ, както и НСОРЗ по отношение
на тези служители – полицейски органи. Счита, че липсва уредба, която да
допуска преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143. Намира за
необосновано е препращането към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по
аналогия. Поддържа, че следва да се има предвид и писмо изх. № ***** г. на МТСП
относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време, което се извършва ежемесечно. В същото не е прието превръщане
на нощни часове в дневни и заплащане на извънреден труд. Нощният труд е
заплатен с увеличение на ищеца. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски. Моли разноските на ищеца за заплатено адвокатско
възнаграждение да бъдат редуцирани до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 19.11.2016 г. до 18.11.2019 г.
ищецът е заемал длъжността „*****“ в „*****“ към *****.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 19.11.2016 г. до 18.11.2019 г. ищецът е положил 1 808 часа
нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. В. л. е установило, че
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 %, се равняват на
259 часа превърнат нощен труд към дневен с равностойност от 1 869, 19 лв.
и обезщетение за забава от 220, 50 лв.
Спорен в производството по
делото е въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на
ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл.
187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда
правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия
текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ***** на вътрешните работи.
За процесния период, по
силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период),
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
всички на *****а на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл.
187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем
часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на
нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с
тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон,
тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ,
според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и
работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му
последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва
да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно
най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е
5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо
смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен
труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че
след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се
зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем.
Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от
осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в
конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00
часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за
продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените
часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са
отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще
бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на
нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството
оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага труд в
рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при
това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд,
ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната
продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд,
именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Следва да изтъкне, че посочения
в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в
дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а
именно, че нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически
отработеното време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова
ангажираност, тъй като съставлява най-съществената правна последица от
полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано настъпване на
определени благоприятни за работника компенсаторни правни последици. Ако се
приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика
между нощен и дневен труд.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който
работи по трудово правоотношение, също може да работи на смени и да престира
нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и
служителите на МВР, последното обаче не е аргумент, че положения от този
работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния
процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на
работния процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на
нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към
разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав
приема, че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на
труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника.
Поради това, съдът приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се
явява доказана по основание.
Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора
на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В
разглежданата хипотеза, няма спор, че ищецът е служител в ответното
министерство, като от прието по делото
експертно заключение се установява, че при приравняване на положения от ищеца
нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени допълнително 259 часа труд. Тези
часове с оглед сумарното отчитане на работното време, представляват извънреден
труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния
период. Ето защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в размер на
1 869, 19 лева, до която сума предявеният главен иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния му предявен размер от 2 511, 69 лв. –
отхвърлен.
Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение посоченото задължение, последният е
изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В чл. 187
ал. 9 от ЗМВР е посочено, че редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на *****а
на вътрешните работи. Във връзка с това е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава от първо число
на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда, поради което следва
да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Вещото лице е
определило размера на обезщетението за забава за сумата от 220, 50 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2019 г., до който размер следва да бъде
присъдено обезщетението за забава, като за разликата над този размер до пълния
му предявен от 281, 12 лв. исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Предвид
изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, следва ответникът да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда
разноските в производството, съобразно уважената част от предявените искове,
или за сумата от 83, 59 лв. В производството са сторени разноски за изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза в размер на сумата от 100 лв., от които
ответникът следва да заплати сумата от 74, 82 лв. Следователно и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от общо
158, 41 лв.
В
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ЗАдв. на ищеца се следват разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове в
размер на сумата от 299, 30 лв. от общо сторените в размер от 400 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, тъй като неговия размер е
съобразен с минимума установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
В полза на ответника и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно с
оглед отхвърлената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата
от 25, 18 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, със седалище гр. Пловдив,
ул. “Княз Богориди” № 7 да заплати на
А.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, сумата от
общо 1 869, 19 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 259 часа за периода от 19.11.2016 г. до
18.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер от 220,
50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от първо
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда в края на отчетния период,
а именно от 01.01.2017 г. до 18.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд над присъдения размер от 1 869, 19 лв. до пълния му
предявен размер от 2 511, 69 лв. и предявеният иск за заплащане на обезщетение
за забава над уважения размер от 220, 50 лв. до пълния му предявен размер от 281,12
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 158, 41 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 18864/2019 г. на Районен съд -
Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
А.Н.Т. сумата от 299, 30 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 18864/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
А.Н.Т. да заплати на основание чл. 78, ал. ГПК на
Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив
сумата от 25, 18 лв. – разноски за юрисконсутско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. №18864/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анна Дъбова
Вярно с оригинала!
КЯ