МОТИВИ по НОХД № 410
/ 2020 год. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт
в С.
ОКРЪЖЕН СЪД за
разглеждане срещу
- подс. Ц.М.З. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан с ЕГН **********, с
обвинение за това, че на 15. 03. 2020 год., в село М. И., община Е., област Софийска, в съучастие
като съизвършител с подс. И.Х.И. и подс. М.В.Б. е отнел чужди движими вещи:
един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и
седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел „Note
5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/
лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5" на
стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /притискане на
пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а"
от НК - „след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК" /НОХД № 246/2015 г. по описа на СОС/ - престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл.
20, ал .2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, срещу
- подс. И.Х.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, с обвинение за това, че на
15 март 2020 год., в с. М. И., община Е., област Софийска, в съучастие като съизвършител с подс. Ц.М.З. и подс.
М.В.Б. е отнел чужди движими вещи: един брой мобилен телефон, марка
„Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен
телефон, марка „Samsung", модел „Note 5" с IMEI 355721258751785, на
стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка
„Samsung", модел „Note 5" на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв.
и парична сума в размер на 1045. 00 /хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на
обща стойност 1507. 00 /хиляда петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
/притискане на пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/ - престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, както и срещу
- подс. М.В.Б. - роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, с обвинение за това, че на 15 март 2020 год., в с. М. И., община Е., област Софийска, в съучастие като съизвършител с подс. Ц.М.З. и подс.
И.Х.И. е отнел чужди движими вещи: един брой мобилен телефон, марка
„Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен
телефон, марка „Samsung", модел „Note 5" с IMEI 355721258751785, на
стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка
„Samsung", модел „Note 5" на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв.
и парична сума в размер на 1045. 00 /хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на
обща стойност 1507. 00 /хиляда петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
/притискане на пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/ - престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Представителят на С.о.п. поддържа обвиненията изцяло,
като заявява, че същите се доказват по несъмнен и категоричен начин на базата на сторените от всеки един от подсъдимите самопризнания по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК - подкрепени от събраните на досъдебното
производство доказателства. Предлага, всеки
един от подсъдимите да бъде признат за виновен в извършването
на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като пледира, съдът да наложи на всеки
един от тях наказание „лишаване
от свобода” както следва: за подс. Ц.З.
в размер на 7 години и 6 месеца, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК на пет години, за подс. И.И. в размер на 4 години и 6 месеца, което
да бъде редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на три години,
изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от пет години, като през първата година на изпитателния срок,
съдът му определи и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК и за подс. М.Б.
в размер на 4 години и 6 месеца, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК на три години, изпълнението на което да бъде отложено при условията
на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. По отношение на
веществените доказателства представителят на държавното обвинение намира, че след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства
по делото и в частност, един брой маратонки с надпис „NIKE AIR“, черни на
цвят и един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5", бял
на цвят, да
бъдат върнати на заинтересованите лица, а останалите да бъдат унищожени по
предвидения ред.
Защитата на подсъдимият Ц.З. в
лицето на служебния защитник адв. Е.М. от САК не
оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на
съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за налагане на наказание под възможния законов минимум,
след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК. Подс. З. се присъединява към изложението на защитника си като в последната
си дума изразява съжаление за стореното и моли за определяне на по-леко
наказание.
Защитата на подсъдимият И.И.
в лицето на адв. Г.У. от САК също не оспорва
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно
следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пледира се за налагане
на наказание около минималния законов размер, което да бъде редуцирано с една
трета и се моли, да не бъде налагана пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК. Подс. И. се присъединява към изложението на защитника си като в последната
си дума изразява съжаление за стореното и моли за определяне на по-леко наказание.
Защитникът на подс. М.Б. - адв. Б. Б. от САК също не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на
провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. И тук се пледира за налагане на наказание около минималния законов размер. Подс. Б. се
присъединява към изложението на защитника си. В последната си дума изразява
съжаление за постъпката си и моли за налагане на по-леко наказание.
С.
окръжен съд, трети първоинстанционен състав, след като прецени доводите на
обвинението, тези на защитата, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изхождайки от направеното по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК от страна на подс. Илиев и от страна на подс.
Любенов изцяло признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и
обясненията на подсъдимите, заключенията по назначените по делото
експертизи, писмените и веществените
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното :
От фактическа страна
Подсъдимите И.Х.И. и М.В.Б.
към месец март 2020 год., живеели в село М. И., община Е.. Двамата познавали се
познавали с подс. Ц.З., тъй като сестра му живеела на
семейни начала с подс.И.И..
На датата 15 март 2020 год.,
подсъдимите И.И. и М.Б.
*** като се придвижили до там с лек автомобил марка „Опел", модел „Вектра", с per. № *******, собственост и управляван от подс. Б.. Вечерта
около 19 : 00
часа, решили
да се прибират в село М. И.. С тях тръгнал и подс.
З., който имал намерение да гостува в дома на подс. И.. По време
на пътуването си взели решение да извършат кражба, тъй като нямали средства.
Около 20 : 00 часа, се намирали в село М. И.. Движели се по главната улица на селото и преминали
покрай къщата на пострадалия Д.Н.П., в която не светело. /последният живеел сам в
едноетажна къща и по това време бил заспал/.
Тримата
подсъдими се придвижили до къщата на подс. И.И., който влязъл вътре и взел една тениска, мръсно бяла на цвят, с
надпис „Denim" и три чифта гумени ръкавици. Отвън, подсъдимите скъсали тениската на три парчета, които използвали за маски на
лицата им, а ръкавиците поставили на ръцете си. Тримата пеша отишли до дома на
свидетеля Д.П.. Входната врата на двора била метална и заключена.
Подсъдимите лица
прескочили телената ограда, преминали през градина, където имало изорано място
и след това по стълби, стигнали до входната врата на къщата. Подс. З. с крак я ритнал, след което и тримата проникнали вътре. В това време,
свид. Д.П. бил в
първата стая от ляво на етажа. Същият се събудил от шума и попитал „кой е, кой
е".
Подсъдимите влезли в
стаята при него, светейки си с фенерчета и не включили електрическото осветление. С влизането си, казали на пострадалия
„давай парите, къде са парите".
Подсъдимите Б. и И.
притиснали тялото на П. до вратата, хванали го през кръста и за врата, като по
този начин препятствали съпротивата му. През това време подс. З. намерил
мъжка черна чантичка, черна на цвят, с прегради и ципове. От нея взел хиляда
лева. Сумата се състояла от една банкнота с номинал от 50 лв., а останалите по
20 лв., 10 лв. и 5 лв. След това намерил кожено портмоне, от което взел две
банкноти от по 20 лв. Продължил да търси пари и на масичка, на която имало
сумата от 5 лв. на монети също прибрал. Сред вещите видял и един куфар, от
който взел два мобилни телефона марка „Samsung", бели на цвят и един
мобилен телефон марка „Nokia", черен на цвят, с копчета.
Веднага след това, подсъдимите З., Б. и И. напуснали къщата на Д.П.. На излизане опитали да
поправят бравата на дръжката. Закрепили винчетата на мястото им, на металната
пластина на бравата. Заключили входната врата от външната страна и поставили
ключа на перваза на прозореца, на стаята, в която спял свид. Д.П.. После, преминали през
дворното място, през изораната площ и прескочили оградата на същото място от
където влезли, след което отишли до дома на подс. И..
Там, подс. З. от общо
отнетата парична сума /1045 лв./ дал на подсъдимите Б. и И. по 270 лв. Останалата част от парите и двата
мобилни телефона, марка „Samsung" задържал за себе си. Подс. Б. пък взел мобилния телефон „Nokia".
След това, подс. З. ***. Тримата потеглили с автомобила на подс. Б..***, местността
„П. в.", на разстояние от
7, 5 км. от Асфалтова база - гр. Е., подс. И. изхвърлил парче
от тениската, ползвано за маска и касови бележки, които били между отнетите
банкноти. След това край пътя преди село С., подс.
З. взел от подс. Б. мобилния апарат „Nokia" и го изхвърлил край пътя. /въпросния мобилен телефон
бил ползван от пострадалия П. със сим-карта, издадена от мобилния оператор
„Виваком"/.
На следващия ден, 16 март 2020 год.,
сутринта, Д.П. отишъл в дома на свидетеля Д. И., на който разказал, че през нощта бил ограбен
от три лица. Свидетелят И. уведомил кмета на селото, а той от своя страна
органите на полицията.
Местопроизшествието било посетено от служители на
полицейското управление в гр. Е., като
бил проведен оглед в дома на Д.П., при който била установена побитост на дървената входна врата,
до бравата, с дължина 7 см. и широчина 1 см. Отчупена била част от дървото с
дължина 18 см. В двора, в дясно от къщата, в изораната площ били установени следи от
обувки: с дължина 30 см., ширина в предната част 11, 5 см, а в задната част 9
см. и с дължина 28 см., широчина в предната част 10 см. и в задната част 9 см.
Първата следа била с шарки от линии, а втората, с шарки на квадрати / в.ж. л.77 -л.102 от дос. пр.-во/.
В резултат на получени данни, било извършено претърсване на лекия автомобил, марка „Опел Вектра", с per. № СО 4728 ВС,
собственост на подс. М.Б. в резултат на което, намерени и иззети банкноти, както следва: 21 банкноти с номинал 20
лв., 15 банкноти с номинал от 10 лв. и 3 банкноти с номинал от 5 лв. Общата
сума, която била намерена зад скоростния лост, под пластмасова кора възлизоала на 585. 00 български
лева. На задната седалка в автомобила бил намерен и иззет чифт ръкавици, платнени, с
гумено покритие в областта на пръстите, оранжев цвят /в.ж. л.103 -л. 113 от дос. пр.-во/.
Проведен бил и оглед на датата 17. 03. 2020 год., в местността „Правешки
връх", между град Е. и град Правец, в дясно от главния път, където на отстояние от 4 метра били установени касови
бележки - 5 броя, издадени от „Български пощи" ЕАД, ПС - М. И.. Една от
касовите бележки е с отбелязване „клиент Д.Н.П. /в.ж. снимка № 8, л. 128, фотоалбум към протокол за оглед от 17. 03. 2020 год. от дос. пр.-во/. В
близост до касовите бележки, било
открито парче от трикотаж, мръсно-бяло на цвят,
завързано на възел, с надпис „Denim", като следва да се посочи, че мястото на огледа било показано
на разследващите от подс. И..
При извършен обиск на подс. Ц.З., на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗМВР, бил намерен 1 брой мобилен телефон, бял на цвят, с надпис
„Samsung". Полицейският служител, извършил обиска, с протокол от 19. 03. 2020 год. е предал на
разследващия орган посочения мобилен телефон.
Съгласно протокол за оглед
на веществено доказателство, мобилният телефон с марка „Samsung" е с IMEI 355721258751785,
бял на цвят, модел „NOTE 5", без СИМ-карта и без деформации. Същиятсъгласно заключението по съдебно-оценителната
експертиза възлиза на стойност от 285. 00 лева. Съгласно същото заключение, стойността на мобилния телефон „Samsung" модел „NOTE 5" е
140. 00 лв., а на мобилния телефон „Nokia" е 37.00 лв. Общата
стойност на отнетите вещи /телефони и пари/ към датата на инкриминираното
деяние - 15
март 2020 год.,
според експерта изготвил заключението
по съдебно-оценителната експертиза /л.161 от дос. пр.-во/ възлиза на сумата от 1507, 00
лева.
Видно от заключението по трасологичната експертиза, от изследваните маратонки с надпис
„Nike" /предаден чифт маратонки „NIKE AIR", черни на цвят с протокол
за доброволно предаване от 17.03.2020 г. от обв.И./ и следите от стъпките,
фиксирани и заснети в протокол за оглед на местопроизшествие от 16. 03. 2020 год., се установява наличие на
общи признаци и най-вероятно трасологичните следи от стъпки, оставени в
изораната площ са от протектовия грайфер на дясна подметка на маратонка „Nike"/в.ж. 148-л.152 от дос. пр.-во/.
От справката за съдимост на подс. З. е видно, че същият
е бил осъден
за тежко умишлено престъпление, а
именно, по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК по НОХД № 246/2015 г. по описа на СОС, като му е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода, изпълнението на което не може да бъде отложено по
чл.66 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на констатираната по делото доказателствена съвкупност - показанията на
разпитаните по делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви, си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото експертизи, протоколите за
извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, писмените доказателства, всички, прочетени
съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени
доказателства и с оглед направеното от страна на всеки един от подсъдимите признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от тях съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Тъй като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение по реда на чл. 372,
ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползува от същите. Последните изцяло кореспонидрат с показанията на
свидетелите дадени в рамките на проведеното досъдебно производство, заключеният
по назначените по делото експертизи и писмените доказателства имащи значение за
изясняване на обективната истина по делото. Съдът възприема изцяло и
заключенията на прочетените по делото експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по
несъмнен и категоричен начин, че :
подсъдимият Ц.М.З. на датата 15. 03. 2020 год., в село М. И., община Е., област Софийска, в
съучастие като съизвършител с подс. И.Х.И. и подс. М.В.Б. е отнел чужди движими
вещи: един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00
/тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел
„Note 5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и
пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5"
на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /притискане на
пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а"
от НК - „след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК" /НОХД № 246/2015 г. по описа на СОС/, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал .2,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК. както и че :
подсъдимият И.Х.И. на датата 15 март 2020 год., в с. М. И., община Е., област Софийска, в
съучастие като съизвършител с подс. Ц.М.З. и подс. М.В.Б. е отнел чужди движими
вещи: един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00
/тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел
„Note 5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и
пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5"
на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /притискане на
пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/, като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, както и че:
подсъдимият М.В.Б. на датата 15 март 2020 год., в с. М. И., община Е., област Софийска, в
съучастие като съизвършител с подс. Ц.М.З. и подс. И.Х.И. е отнел чужди движими
вещи: един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00
/тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел
„Note 5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и
пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5"
на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/ лева, от владението на Д.Н.П.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /притискане на
пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата/, като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
От обективна страна и тримата подсъдими са осъществили действия от
съставното престъпление грабеж, тъй като на първо място са действали в съучастие помежду си, като съизвършители, при общност
на умисъла за извършване на грабеж. Налице е предварително взето решение да извършат
престъплението, налице е и разпределение на ролите им, на конкретните действия, явяващи
се проявни форми на изпълнителното деяние. Така, подсъдимите И. и Б.
са упражнили физическа сила /принуда/ по отношение на пострадалия, а подс. З. е отнел вещите и
парите от владението на Д. П..
Употребената от подсъдимите физическа сила -
притискането на пострадалия до вратата и задържането му през кръста и врата са
били от такова естество, че да сломят съпротивата на П., като потърпевшия не е
бил в състояние да попречи на тримата
подсъдими да установят своя фактическа власт върху вещите предмет на
престъплението - 1един брой мобилен телефон, марка
„Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен
телефон, марка „Samsung", модел „Note 5" с IMEI 355721258751785, на
стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка
„Samsung", модел „Note 5" на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв.
и парична сума в размер на 1045. 00 /хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на
обща стойност 1507. 00 /хиляда петстотин и седем/ лева.
Също от обективна страна,
вследствие на осъществената по отношение на пострадалия физическа принуда
изразяваща се в притискането на пострадалия Д.Н.П. до вратата и задържането му
през кръста и врата, подсъдимите Ц.З., И.И. и М.Б. са установили върху
процесните движими вещи предмет на грабежа - един брой
мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и седем/ лв.;
един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел „Note 5" с IMEI
355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/ лв.; един брой
мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5" на стойност 140. 00
/сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00 /хиляда и
четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда петстотин и
седем/ лева своя фактическа власт, като същевременно са
прекъснали фактическата власт, упражнявана върху тези вещи от страна на
пострадалия П..
Съгласно трайно установената съдебна практика,
"при съизвършителството не е важен конкретният каузален принос на всеки
един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност
общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от
изолирано въздействие само на единия обвиняем върху обекта на престъплението, а
е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние". При
осъществяването на съставното престъпление "грабеж" е достатъчно
единият от извършителите ла осъществи принудата, а другият или и двамата да
извърши отнемането, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство и
за двамата обвиняеми /в този смисъл Решение № 138/27.06.2017 г. по н.д. №
511/2017 г. на ВКС, първо н.о./.
Съдът приема, че и тримата подсъдими са
участвували в изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление грабеж, защото
грабежът е съставно престъпление, а не двуактно такова, поради и което
участието на всеки един от подсъдимите в една от съставките му /в едно от
престъпленията, които са елементи на общото съставно престъпление/ обосновава
съответна наказателна отговорност за цялото престъпление. Горният извод следва
предвид безспорно установеното по делото, че и тримата подсъдими са участвували
в поне един от двата акта на изпълнителното деяние на престъплението грабеж.
Установява се в частност и, че при отнемането на инкриминираните вещи един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00
/тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел
„Note 5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и
пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5"
на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/лева, подсъдимите са
упражнили не само непосредствено физическо въздействие върху вещите /отнемайки
ги от пострадалия в чисто физически аспект/, но и спрямо и върху самият владелец
на тези вещи.
Обсъжданото престъпление, от страна на подс. З. е
осъществено при наличието на квалифициращия признак опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а"
от НК, тъй като същият е осъден за тежко умишлено престъпление, а именно, по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, по НОХД № 246 / 2015 год. по описа на СОС, на 4
години лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено и не може да бъде отложено при условията сна чл. 66, ал. 1 от НК. Това наказание е изтърпяно на датата 16. 11. 2018 год., обстоятелство
обуславящо извода, че срокът по чл. 30, ал.1 от НК не е изтекъл.
От субективна
страна подсъдимите са извършили деянието, респективно деянията, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като
те са съзнавали обществненоопасния характер на деянието, предвиждали се
неговите общественоопасни последици и са
искали настъпването на тези последици.
В частност
прекия умисъл на подсъдимите е обхващал обстоятелствата, че процесните вещи - един брой мобилен телефон, марка „Nokia", на стойност 37. 00
/тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен телефон, марка „Samsung", модел
„Note 5" с IMEI 355721258751785, на стойност 285. 00 /двеста осемдесет и
пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Note 5"
на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв. и парична сума в размер на 1045. 00
/хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на обща стойност 1507. 00 /хиляда
петстотин и седем/лева, се намират
във владението на пострадалия Д.Н.П., че тези вещи са чужди, т.е. че те не са
на подсъдимите, че владелеца /пострадалия/ не е съгласен вещите да му бъдат
отнети и че това несъгласие в случая се преодолява чрез упражнената от
подсъдимите физическа принуда. Иначе казано, и тримата подсъдими са съзнавали, че вещите: един брой мобилен телефон, марка
„Nokia", на стойност 37. 00 /тридесет и седем/ лв.; един брой мобилен
телефон, марка „Samsung", модел „Note 5" с IMEI 355721258751785, на
стойност 285. 00 /двеста осемдесет и пет/ лв.; един брой мобилен телефон марка
„Samsung", модел „Note 5" на стойност 140. 00 /сто и четиридесет/ лв.
и парична сума в размер на 1045. 00 /хиляда и четиридесет и пет/ лв., всичко на
обща стойност 1507. 00 /хиляда петстотин и седем/лева, са се намирали във владението на техният собственик - свид. Д. Найдеиов П.,
съзнавали са, че последния не е съгласен вещите да му бъдат отнети и че това негово несъгласие ще преодолеят чрез упражнени върху него физически действия. Съзнавали са,
че действат в съучастие, като съизвършители, съзнавали са, че упражняват
физическа принуда чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалия.
Налице е и специфичната
цел, а именно, че подсъдимите използуват силата за да установят своя фактическа
власт върху процесните движими вещи, както и че същите отнемат тези вещи с
намерение да ги присвоят.
От субективна страна всеки един от подсъдимите
като съизвършител е имал в съзнанието си както представата, че при извършването
на деянието не е сам, така и волята да осъществи намерението си да присвои
вещите заедно с другия участник в изпълнителното деяние.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото
наказание за извършеното от подс. Ц.М.З. престъпление е лишаване от свобода от
пет до петнадесет години, като съдът
може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновното лице.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК съдът счете, че на
подсъдимия следва да се определи наказание под средния законов размер на предвиденото в
разпоредбата на чл. 199 от НК, а именно - седем години и шест месеца лишаване от
свобода.
При индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе в предвид високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, същата степен на опасност на дееца, който е
неколкократно осъждан, както и отегчаващите
отговорността на подсъдимия З. обстоятелства. В частност
като отегчаващи наказателната отговорност на този деец обстоятелства, съдебният
състав отчита обстоятелствата, сочещи трайно формирано
престъпно поведение, изведено от на
практика еднородната престъпна деятелност на подс. З., както и лошите
характеристични данни. Като смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства
следва да бъдат отчетени влощеното му социално-икономическо състояние и сравнително невисоката му възраст към момента
на извършване на престъпното деяние. Състава на съда счете, че следва да
приеме, че в конкретния случай е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
на подсъдимия З. обстоятелства, което пък в
съвкупност мотивира определяне на
именно такова по размер, наказание
Ръководейки се от императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на седем години години и шест месеца с една трета, като наложи на подс. Ц.з. наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години.
Съдът намира, че в случая за
постигане целите на наказанието и отчитайки социално-икономическото положение
на този подсъдим, е достатъчно на подс. З. да бъде наложено единствено
наказанието „лишаване от свобода”, без да бъде налагано и факултативно
предвиденото наказание „конфискация” до една втора от имуществото му.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното на подс. Ц.З. наказание лишаване от свобода за срок от пет години да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, приспадна времето през
което същия е
бил задържан, считано от 20. 03. 2020 година.
Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер и
начин на изпълнение,
ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на
други престъпления, а и ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на
обществото.
Предвиденото наказание за извършеното от подс. И.Х.И. престъпление е лишаване от свобода от три до десет години.
Изхождайки от нормата на чл. 54 от НК съдът счете, че на
подсъдим следва да се определи наказание под средния
законов размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 198 от НК, а именно - четири години
и шест месеца лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе в предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, степента на опасност на самия деец, като констатира и
отчете, значителен превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия И. обстоятелства, което пък в съвкупност мотивира определяне на именно такова по размер, наказание.
В частност като смекчаващи наказателната отговорност на този деец
обстоятелства, съдебният състав отчита влощеното му социално-икономическо състояние, сравнително невисоката му възраст към момента
на извършване на престъпното деяние, както и оказаното от него съдействние по
време на проведеното досъдебно производство за разкриване на обективната истина
по случая. Като отегчаващи вината на
този подсъдим обстоятелства следва да бъдат отчетени наличието на предходни
осъждания и недобрите характеристични данни.
Ръководейки се от императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години
и шест месеца с една трета, като наложи на подс. И.Х.И. наказание „лишаване от свобода” в размер на три години.
Като
счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК биха били достигнати по - реално и пълно и без да се налага подс. И. ефективно да изтърпява
наложеното му наказание /същият към
настоящия момент се явява неосъждан/, съдът приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с
изпитателен срок от пет години, но на
основание чл. 67, ал.
3 вр. чл. 42б, ал. 2 от НК постанови
отношение на този подсъдим
да бъде изпълнявана пробационна мярка „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца. Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер ще въздейства на подсъдимия предупредително,
ще го възпира от извършване на други престъпления, а и ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Предвиденото наказание за извършеното от подс. М.В.Б. престъпление е лишаване от свобода от три до десет години.
Изхождайки от нормата на чл. 54 от НК съдът счете, че и на подсъдим следва да се
определи
наказание под средния законов размер
на предвиденото в разпоредбата на чл. 198 от НК, а
именно - четири години и шест месеца лишаване от свобода.
При
индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе
в предвид високата степен на обществена опасност на деянието, степента на
опасност на самия деец, като констатира и отчете, значителен превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия Б. обстоятелства, което пък в
съвкупност мотивира определяне на
именно такова по размер, наказание. В частност като смекчаващи наказателната
отговорност на този деец обстоятелства, съдебният състав отчита влощеното му социално-икономическо състояние, сравнително невисоката му възраст към момента
на извършване на престъпното деяние, както и необременетото му съдебно минало.
Отегчаващи вината на този подсъдим
обстоятелства не се констатират по делото. Следва да се посочи обаче, че в
случая съдът не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като прие, че по
делото не се констатират многобройни или
изключителни по своя характер смекчаващи вината на подс. Б. обстоятелства, при наличието на които и най -
лекото предвидено в закона наказание, да се оказва несъразмерно тежко спрямо
извършеното от него.
Ръководейки се от императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години
и шест месеца с една трета, като наложи на подс. М.Б. наказание „лишаване от свобода” в размер на три години.
Като
счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК биха били достигнати по - реално и пълно и без да се налага подс. Б. ефективно да изтърпява
наложеното му наказание /същият към
настоящия момент се явява неосъждан/, съдът приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с
изпитателен срок от пет години. Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер ще въздейства на подсъдимия
предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления, а и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
При съобразяване с разпоредбата на
чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови, след
влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства по делото : : един
брой маратонки с надпис „NIKE
AIR“, черни на цвят и един брой мобилен телефон марка
„Samsung", модел „Note 5", бял на цвят да бъдат върнати на
заинтересованите лица, а останалите да бъдат унищожени по предвидения ред.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Ц. М. З., И.Х.И. и М.В.Б., с установени по делото самоличности, да
заплатят в полза на РУ на МВР Е. направените по делото деловодни разноски, в
размер на по 93 лева за всеки един от
тях.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: