РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Кърджали, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101745 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Л.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х., представлявано от управителя Н. Л. Л.,
чрез упълномощен адвокат, срещу ответника „М.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр.К., ул.Х.Б., представлявано от управителя Ф.Ф.И., с посочена
цена на иска 1 515 лв., формирана от 1 200 лв. главница, представляваща частично
неплатена цена на доставка и монтаж на отоплителни и вентилационни инсталации за
обект - хотел Ядрея, за която е издадена фактура N ****** от 15.05.2019г. на обща
стойност 19 200 лв., след приспаднат аванс, и от 315 лв. лихва за забавено плащане за
периода от 15.05.2019г. до 14.12.2021г. включ. Изложени са твърдения, че ищецът
извършил в полза на ответника доставка и монтаж на отоплителни и вентилационни
инсталации за обект - хотел Ядрея, за която е издадена фактура N ****** от
15.05.2019г., по която са извършени частични плащания в общ размер от 18 000 лв. и
дължима е сумата от 1 200 лв., а поради забавата е дължима и сумата от 315 лв. лихва
за забавено плащане за периода от 15.05.2019г. до 14.12.2021г. включ. Искането, което
и в съдебно заседание се поддържа чрез процесуален представител адвокат, е
ответникът да се осъди да плати на ищеца исковите суми и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М.“ ЕООД не подава отговор на исковата
молба и в съдебно заседание не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
Предявените осъдителни искове са по чл.327, вр. чл.318 и сл. от ТЗ и чл.294, ал.1
от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични вземания, произхождащи от търговска
сделка, за която е издадена процесната фактура N ****** от 15.05.2019г.. Същата е
издадена от ищеца на ответника за сумата 19 200 лв., с основание за издаването й -
доставка и монтаж на ОВ инсталация за обект „хотел Ядрея“. Фактурата е едностранно
подписана за ищеца и не засвидетелства получаването на доставката, което
обстоятелство установява неоспореното от страните заключение на допуснатата ССчЕ.
Според него, фактурата е надлежно осчетоводена от страните по нея, с упражнено от
получателя на доставката/ответника/ право на данъчен кредит по справка –декларация
по ЗДДС за данъчен период м.май 2019г., който в полза на доставчика/ищеца/ прави
частични плащания и дължима е сумата от 1 200 лв., върху която и за периода от
15.05.2019г. до 14.12.2021г. включ. законната лихва възлиза на 315 лв..
Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца,
свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство
за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на
процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за
дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото
съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница за
неплатена цена на материализираната с фактурата доставка до непогасения й размер от
1 200 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 15.12.2021г. до
окончателното й изплащане, както и с обезщетение за забава от 315 лв. за периода от
15.05.2019г. до 14.12.2021г. включ. В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по
делото заседание, ответникът не е направил възражение за неизпълнение на
доставката, в частност за забава на продавача като търговец. Поради това и предвид
осчетоводяването на доставката, съдът приема, че обстоятелствата, от които
произтичат вземанията на ищеца, са доказани главно и пълно.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да
изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената
или срещу представяне на доказателства за плащането й.
Съдът приема, че ответникът изпада в забава да плати цената на доставката от
датата, посочена от ищеца, с оглед диспозитивното начало и обстоятелство, че тази
дата съвпада с датата на фактурираната доставка по ДДС. Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ
лихва между търговци се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1
от ЗДДС осчетоводяването на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е допустимо за данъчния
период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни
2
периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1 от ЗДДС регистрираното по
ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за
данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период.
Следователно, осчетоводяването на процесната фактура е от значение за ползването на
правата по ЗДДС, но не и за възникване на правото на продавача да получи цената на
стоката, тъй като изпълнението на задължението му по договора за продажба е
правопораждият това му право факт, а в случая изпълнението на договора от
продавача не е оспорено от купувача.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски по настоящото дело в пълен размер, които възлизат на 60.60 лв. за
държавна такса по делото, 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за държавна
такса за обезпечителна заповед и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо 715.60
лв., които са в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.К., ул.Х.Б., представлявано от управителя Ф.Ф.И., да заплати на „Л.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х., представлявано от
управителя Н. Л. Л., сумите, произхождащи от неизпълнение на търговска доставка от
15.09.2019г., както следва:
1. сумата 1 200 лв., представляваща частично неплатена цена на доставка по фактура N
******/15.05.2019г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г./дата на предявяване на
иска/ до окончателното й изплащане,
2. сумата 315 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата 1 200 лв. за периода от 15.05.2019г. до 14.12.2021г. включ.,
както и сумата 715.60 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3