№ 537
гр. Видин, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. С.
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
в присъствието на прокурора Р. Илк. П.
като разгледа докладваното от Милена Ст. С. Гражданско дело №
20231320101408 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Е. А. Б. от гр. ******, чрез
адвокат Б. В. против Прокуратурата на Република България, с която е
предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за
причинени неимуществени вреди.
Претенциите на ищеца произтичат от това, че през 2017 г. по ДП №
77/2017 г. по описа на ГПУ – Видин, пр.пр. № 1357/2017 г. по описа на РС –
Лом е бил привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено
престъпление по чл. 281, ал. 1, т. 1, 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК. Взета му била мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер на
1000 лева. Внесен бил обвинителен акт в РС – Лом където било образувано
НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд – Лом, по което е постановена
оправдателна присъда на 03.12.2021 г. Присъдата е потвърдена от ОС –
Монтана с решение от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на ОС –
Монтана.
Поддържа се от ищеца, че за времето от 2018 г. до края на 2022 г. докато
траело наказателното производство против него, търпял психически вреди,
изразяващи се в безпокойство, срам пред близки и роднини, както и пред
1
бизнес партньори. Ищецът търпял и неудобствата да пътува за съдебни
заседания до гр. ******. Здравословното му съС.ие във връзка със
заболяването му захарен диабет, се влошило.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна
да му заплати сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано
от датата на възникване на правото на обезщетение - 05.10.2022 г. до
окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция по
основание и размер. Наведени са доводи, че ищецът не е доказал, че
твърдените неимуществени вреди са във връзка с воденото срещу него
наказателно производство. Посочено е, че наказателния процес е протекъл в
разумни срокове. Възразено е срещу размера на претендираното обезщетение
като силно завишен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-медицинска експертиза. Приложено е НОХД №
253/2019 г. по описа на Районен съд – Лом.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по
отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
От материалите по приложеното НОХД, се установява, че с
Постановление от 26.07.2018 г. разследващият орган е привлякъл в качеството
му на обвиняем Е. А. Б. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на
31.10.2017 г. в землището на гр. ******, обл. ******, местност „******“, на
около 350 м югозападно от табела за речен км 748 на р. ******, като
извършител в съучастие с Е. Б. Е. и Н. Н. М. с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци /Б. К., Б. И., С.
Х. Р., М. А., К. Д., Д. Б., В. К., Д. К., Д. К. и Д. К. – всички граждани на ******
/да преминават през страната /чрез извършване на превоз от вътрешността на
страната до землището на гр. ******, обл. ******, местност „******“/ в
нарушение на закона /чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република
България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
2
трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“/, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство –
товарен автомобил, марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, лек
автомобил марка „******“, неустановен модел и регистрационен номер и лек
автомобил марка „******“, неустановен модел и регистрационен номер и е
извършено по отношение на лица ненавършили 16-годишна възраст /Д. К. на
14 г., Д. К. на 14 г. и Д. К. на 2 г./ и по отношение на повече от едно лице.
Със същото постановление на Е. А. Б. е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 1000.00 лева. Постановлението му е
предявено на 15.08.2018 г. В деня на привличане на лицето в качеството му на
обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие.
На 02.01.2019 г. прокурор при РП – Лом е внесъл в РС – Лом
обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е. Б. Е. и Н. Н. М. за извършено престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на РС –
Лом. С протоколно определение от 28.02.2019 г. по НОХД № 1/2019 г. по
описа на РС – Лом, потвърдено с Определение от 16.05.2019 г. по ВЧНД № 30/
2019 г. по описа на ОС – Монтана, влязло в сила на 16.05.2019 г.,
производството е прекратено поради допуснати в хода на досъдебното
производство и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Делото е върнато
на РП – Лом за отстраняване на посочените нарушения в мотивите на
определението.
На 28.06.2019 г. прокурор при РП – Лом отново е внесъл в РС – Лом
обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е. Б. Е. и Н. Н. М. за извършено престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 253/2019 г. по описа на РС –
Лом. С присъда № 260039 от 03.12.2021 г. подсъдимият Е. А. Б. е признат за
невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е
потвърдена с Решение № 82 от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа
на Окръжен съд Монтана. Решението е окончателно.
Разпитаните в настоящото производство свидетели Е. А. Е. и А. Е. А. –
роднини по права линия на ищеца, установяват, че във връзка с воденото
3
срещу ищеца наказателно производство, същият бил разстроен, бил се
затворил в себе си, изпитвал срам от цялото семейство, бил притеснен. И
двамата свидетели посочват, че от както започнали делата срещу него се
разболял от диабет и имал високо кръвно налягане. Свидетелят А. А.
установява, че работата на ищеца е свързана с пътувания в цяла ******, а
именно с покупко-продажба на животни – крави и телета. Посочва, че
високото кръвно налягане на ищеца и пътуването му по дела затруднявало
тази дейност и той не можел да пътува във връзка с работата си. Срамувал се
от това, че го обвиняват несправедливо, срамувал се да не се разбере в
махалата, срамувал се от децата и внуците си, бил неадекватен, замислен и с
високо кръвно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите дотолкова, доколкото
същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Вещото лице по назначената и приета съдебно- медицинска експертиза
е дало заключение, че от данните по делото и извършения клиничен преглед
може да се направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново
зависим диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия.
Вещото лице посочва, че от така представените медицински документи в
делото – само за кратък период от време от м. август до м. октомври 2024 г.,
не може да се направи извод кога е възникнало заболяването, тъй като в
делото е упоменато, че се касае за давностен такъв. Също така не може да се
направи извод и кога е възникнало очакваното усложнение – диабетна
полиневропатия. Посочило е още, че „стресът“ не е сред факторите, които
водят до появата на диабетната полиневропатия или нейното по-бързо
развитие.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ за сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
4
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания,
въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга
страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват
разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от
действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно
отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.
От доказателствата по делото се установява, че образуваното
наказателно производство против ищеца е приключило с оправдателна
присъда. Същото е продължило около 4 г. и 2 м. На ищеца е била взета мярка
за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000.00 лева. Следователно,
в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ като материално правно основание за обезвреда – правно
положение, при което лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение,
което е основание за търсене на обезщетение за вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на
държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна,
т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са
причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е
било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта,
достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни
законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое
материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е
правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание
за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на
материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите
5
за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на
истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е
незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на
процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата
основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния
случай.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази
критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ.
задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е индивидуален и е
свързан с конкретния случай. Същият се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и
обективни съществуващи обстоятелства.
В настоящия случай, от ангажираните от ищеца гласни доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, преценени по реда на чл. 172 ГПК с
оглед родствените им връзки с ищеца, се установява, че във връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство, същият бил разстроен, бил затворен
в себе си, изпитвал срам, бил притеснен, неадекватен, като твърдят, че от
както започнали делата срещу него, се разболял от диабет и имал високо
кръвно налягане, също така установяват, че пътуването на ищеца във връзка с
насрочените съдебни заседания възпрепятствало и работата му. Вещото лице е
посочило, че от данните по делото и извършения клиничен преглед може да се
направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново зависим
диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия, но не
може да се направи извод кога е възникнало заболяването, също и че „стресът“
не е сред факторите, които водят до появата на диабетната полиневропатия
или нейното по-бързо развитие.
По делото не се събраха безспорни доказателства за здравословното
съС.ие на ищеца преди образуването на наказателното производство срещу
него, както и не се събраха такива, от което да се напправи категоричния
извод, че заболяването на ищеца - диабет /захарна болест/ тип 2, усложнен с
6
диабетна полиневропатия, е възникнало именно по повод на образуваното
наказателно производство или се е влошило във връзка с това.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта им относно
соченото от тях обстоятелство, че откакто са започнали делата срещу ищеца,
същият се разболял от диабет. Това е така, защото от една страна показанията
на свидетелите не се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства, нито от приетата съдебно – медицинска експертиза. От друга
страна, тези свидетели като роднини на ищеца по права линия, се явяват
заинтересовани от изхода на делото, тъй като с техните показания в тази
насока за ищеца ще е налице по – благоприятен изход на делото. Безспорно е
обаче, че привличането на един човек като обвиняем, призоваването му да се
явява в това качество пред разследващите органи, внасянето на обвинителен
акт и призоваването му като посъдим, се отразява негативно върху
емоционалното и психическото му съС.ие, което от своя страна неминуемо
рефлектира и върху здравословното съС.ие.
Следва да се вземе предвид и продължителността на воденото
наказателно производство около 4 г. и 2 м. – от 26.07.2018 г. - датата на
привличането на ищеца като обвиняем по ДП до 05.10.2022 г. – датата на
постановяване на решението на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдена
оправдателната присъда на ищеца.
Съдът намира за основателен довода на ответника относно завишеност
на размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно
съобразно тежестта на обвинението и периода, за който е траело увреждането,
тъй като наказателното производство се е развило както в досъдебната фаза,
така и в съдебно производство в разумни срокове около 4 г. и 2 м., предвид, че
се касае за разследване на престъпления досежно трима обвиняеми.
Настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 5000.00 лева. Този размер е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Безспорно е, че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат на това, че
е привлечен като обвиняем, а в последствие и като подсъдим. В
производството не се събраха доказателства за претърпени неимуществени
вреди извън обичайните такива, ищецът не успя да докаже по безспорен
7
начин, че заболяването диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна
полиневропатия е възникнало именно по повод на образуваното наказателно
производство или се е влошило във връзка с участието на ищеца в това
производство. Искът за разликата над тази сума е неоснователен. Правото на
обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, от който момент същото става изискуемо –
05.10.2022 г.
С оглед изхода на делото, ответната страна ще следва да заплати на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 2.00 лева -
за платена държавна такса, 120.00 лева – разноски за вещо лице и 400.00 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
1000, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Е. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
******, местност ****** сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 253/2019 г. по описа на РС –
Лом, потвърдена с решение № 82 от 05.10.2022г. по ВНОХД № 91/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Монтана, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2022 г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран
размер над присъдената сума до сумата от 25 000.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
1000, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Е. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
******, местност ****** разноски по делото в общ размер от 522.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9