Решение по адм. дело №1702/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от Н. А. Н., [ЕГН] от гр. Бяла, чрез адв. Е. Ф. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0442-000207/30.06.2025 г. издадена от Началник Сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на закона. Твърди, че не е имал качеството на водач, защото мотоциклетът бил паркиран. В допълнение твърди, че е неправостособен водач. Моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 24.06.2025г. в гр. Бяла по ул. "Черноморска"[улица]посока паркинга на Централен плаж Бяла, управлява собствения си мотоциклет [Марка] с испански рег. № ****, рама ********, жълт на цвят, като при извършена проверка отказва да му бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARKА-0045. Издаден му е Талон за медицинско изследване /ТМИ/ № 114861, който е подписан от него лично.

Съставен е АУАН серия GA № 1428423 за това, че жалбоподателят отказва за му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, с което е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

В Разпореждане № 9061/15.08.2025г., с което е насрочено производството по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като е указал на жалбоподателя, че следва да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, които той твърди, че са различни от посочените от органа. Въпреки дадените указания, по делото не е постъпил в писмен вид искане за сбиране на доказателства, а в проведеното съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Тези факти не са опровергани от жалбоподателя, поради което съдът ги приема за верни. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде налице отказ за извършване на проверка с техническо средство или тест за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

Правилно е приложен и материалният закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, се извършва при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства, приема за безспорно установено извършено от Н. Н. нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Кредитирайки писмените доказателства по делото, вкл. АУАН и ТМИ № 114861, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета, т. е. че е имал качеството водач, както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARKА-0045. Издаденият талон за изследване е в предписаната от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози форма. Същият не е оспорен с годни доказателства, поради което се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ. В него е отразено, че водачът е отказал да бъде изпробван с доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, свързани с нарушение на закона от страна на органа поради това, че Н. не е имал качеството на водач, тъй като в момента на проверката моторът не е бил в движение и само защото проверяващите го познавали, му съставили акта. Неоснователно е и възражението, че е неправоспособен водач и спрямо него не може да се прилага мярка лишаване от правото да управлява МПС. Видно от приложената в административната преписка справка, отнетото свидетелство за управление на МПС по НОХД № 3218/2023г. на ВРС е със срок от 07.08.2023г. до 07.03.2024г. и към момента на проверката наказанието е изтекло.

Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца“. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП юридически факт е фактът на установен отказ на водача на МПС от извършване на проверка с техническо средство или отказ да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото безспорно е установено в настоящото производство.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0442-000207/30.06.2025 г. издадена от Началник Сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна.

 

ОСЪЖДА Н. А. Н., [ЕГН] да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.

 

Решението не подлежи на обжалване.