№ 2
гр. Чирпан, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Християна В. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20255540100752 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от ищецът Д. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез
адвокат – пълномощник Лилия Кирилова Борисова – САК, със съдебен адрес: гр. София
1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, с който моли съдът да обяви Договор за
потребителски кредит № L 394901/13.03.2025 г. сключен между Д. Б. и „ЮтеКредит
България“ ЕООД, с ЕИК: ********* за нищожен, поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищец по делото е Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат-
пълномощника Лилия Кирилова Борисова- САК със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.
„Триадица” № 5Б, ет. 3, офис № 311, тел. 088 787 6684 , а исковата претенция е насочена
против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул. "Черковна" № 38, ет. 1, офис 4, управители: Ирина Крайчева и
Росен Антов с цена на: главния иск: 1 920,16 лева и е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 и 3 от ЗЗД.
Ищецът изнася в ИМ, че на 13.03.2025 г. Д. Б. била сключила Договор за кредит №
LЗ94901, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД й е бил предоставил в заем
сумата от 1600,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.98 % и ГПР от 64.74 %. Следвало да внесе
общо дължима сума от 1 920,16 лв., като сумата включвала главница и лихва.
Твърдят, че Договор за кредит № LЗ94901 бил нищожен. Същият съдържал
следните нищожни неравноправни клаузи:
ГЛП била 50.98 % - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това
основание договора следвало да се обяви за нищожен.
Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави било да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този
смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по
гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г.
на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала
1
трикратния размер на законната лихва, която към 13.03.2025 г. е била 12.59 % (съответно
трикратния й размер е бил -37.77 %). По този начин се накърнявали добрите нрави, което
обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;
Според чл. 22 от ЗПК - когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до
настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална
недействителност, защото последиците й били изискуеми при самото сключване на договора
и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Твърди се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление,
давало информация на потребителя, какъв бил размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Годишният процент на разходите, представлявал така нареченото "оскъпяване" на
кредита и включвало всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В
ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвало ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно били включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 64.74 %, ГЛП е
50.98 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
За да се отговори на въпроса дали договорът бил нищожен, поради противоречие
със закона следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Принципно нямало пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен
процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не била
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) бил определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 било отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
2
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните можели
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20Юг.
на ВКС. ОСТК, добрите нрави били неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост били общоприети в
обществото и субектите на правото следвало да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им бил придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно
се третирали икономически слаби участници в оборота, използвали се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Противоречието със закона и/или добрите нрави правило уговорката за ГЛП
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятствала възникването на вземането и
предпоставяла нищожността на договора, тъй като годишният лихвен процент бил един от
основните елементи на договора за потребителски кредит и без него било невъзможно
съществуването му, съответно не била приложима в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД, тъй като сделката не била сключена без недействителните й части.
С оглед на гореизложеното, моли да се обяви Договор за потребителски кредит №
LЗ94901, сключен на 13.03.2025 г. между Д. Б. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
********* за нищожен, поради противоречието със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
Разпределена по пера общата сума на договора била следната - 1 600 лв. главница и
320,16 лв. лихва по договора.
Моли още да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1 т. 2 от Закона за адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за размери на
адвокатските възражения.
Възразява да се присъждат разноски на ответника. Излагат се подробни
съображения.
Видно от постъпилия в срок отговор на ИМ с вх. № 4997/26.08.2025 г. от
ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София,.к. 1505, р-н Оборище, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Лига
Лемберга чрез пълномощник - юрк. В. Ц. Ц., заявяват, че оспорвали предявеният иск по
основание и размер, като считали същия за неоснователен, като излагат подробни
съображения за това, в това число цитират и практика на СЕС.
Молят съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу
тях иск от Д. П. Б. с ЕГН **********, по който било образувано настоящото дело.
Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Молят също, при присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, същото да
бъде значително под минималния праг на Наредбата и да е не повече от 150.00 лева.
Молят да им се присъдят съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева.
От ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4,
представлявано от Лига Лемберга чрез пълномощник - юрк. В. Ц. със съдебен адрес: гр.
София, ул. Черковна № 38, ет. 1 офис 4 депозират в РС – Чирпан е предявен насрещен иск
срещу Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с цена на иска: 1515.09 лева.
Твърди се, че предявявали иска при условията на кумулативност.
3
Молят съдът да осъди Д. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК ********* следните суми: - непогасена главница в размер
на 1 426,95 лева, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; - падежирала непогасена възнаградителна лихва
в размер на 61,13 лева за периода от 12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. (датата на предсрочната
изискуемост); - лихва за забава в размер на 27,01 лева за периода от 07.07.2025 г. до
25.08.2025 г..
На 14.11.2025 г. в РС – Чирпан е постъпил отговор с вх. № 6938 на насрещен иск с
от Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез адвокат-пълномощника Лилия
Кирилова Борисова- САК съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица” №5Б, ет. 3, офис №
311, тел. 088 787 6684. Твърди се, че по един нищожен договор кредитополучателя дължал
само и единствено главницата без възнаградителна лихва, поради което и признават иска в
частта на незаплатена главница в размер на 1 426,95 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от становищата на страните,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не е спорно, че на 13.03.2025 г. Д. Б. е сключила Договор
за кредит № LЗ94901, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД й е бил предоставил
в заем сумата от 1600,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.98 % и ГПР от 64.74 %. Следвало да
внесе общо дължима сума от 1 920,16 лв., като сумата включвала главница и лихва.
Не е спорно, че ищцата е усвоила сумата и е направила плащания, както следва на
12.04.2025 г. 173,05 лева по главница и 67,04 лв. по договорна лихва и на 12.05.2025 г. 35,20
лв. по договорна лихва или в общ размер на 275,29 лв.
Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК.
В конкретния случай съдът приема за безспорно установено, че размерът на
определената между страните възнаградителна лихва надвишава повече трикратния размер
на законната лихва.
В тази връзка виж определения от 01.03.2025 г. основен лихвен процент на интернет
страницата на БНБ
https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/index.htm?
firstDays=06&firstMonths=01&firstYear=2025&lastDays=19&lastMonths=03&lastYear=2025&searchAction=true
който считано от 01.03.2025 г. е в размер на 2,59 % .
Следователно законната лихва към момента на сключване на договора е в размер на
12,59 %.
Както бе посочено по- горе между страните е бил уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 50,98 % следователно съотношението на уговорената договорна
лихва към законната е в размер на 4, 05 пъти. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са били
приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а клаузите в договори, надвишаващи този
размер, се считат нищожни.
Отделно от горното следва се има предвид и Договорения ГПР между страните в
размер на 64,74%, надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване
на договора от 12, 59%, при определения от БНБ основен лихвен процент / 2,59%/ и 10
4
пункта надбавка равно на 12,59 % по 5 равно на 62,95 %. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума,
дължима от потребителя. ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и по арг. от
ал. 5 от същия се явява нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за
възнаградителна лихва.
Безпредметно е обсъждането какво се включва в ГПР, тъй като посоченият процент
в договора надхвърля петкратния размер на законната лихва.
Отделно от горното следва да бъде изрично посочено, че при положение, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което
се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази
насока са и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.
д.5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на
ВКС, 4 г. о. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер
на възнаградителна лихва и законната лихва, което съотношение в настоящият случай е 4
пъти, както бе посочено по- горе.
С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави
(критерии за норми на поведение, установени в обществото) и Закона и се явява нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение
не е възникнало за ищеца.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит
като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.
1, предл.1 и 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно ответницата по насрещния иск дължи връщане на чистата стойност по
кредита. Не е спорно, че ответницата по насрещния иск е получила сумата от 1600,00лева и
че извършила доброволни плащания по кредита в размер на 275,29 лева.
Ответницата дължи чистата стойност на кредита 1600,00 лева, от която следва да се
приспаднат доброволните плащания в размер на 275,29 лева или искът за главница е
основателен за сумата от 1324,71 лева или превалутирано в евро в размер на 677,13 евро ,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2025 г. до плащането й, а претенциите за
падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на 61,13 лева за периода от
12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. (датата на предсрочната изискуемост); - лихва за забава в
размер на 27,01 лева за периода от 07.07.2025 г. до 25.08.2025 г. следва да се отхвърлят като
5
неоснователни.
По разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. В случая ищцата е освободена от
заплащане на ДТ с нарочно определение на съда поради което и на същата не се дължат
разноски, тъй като такива не са сторени.
В случая се претендира адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗА. Ответникът е
заплатил държавна такса от 60,00 лева по насрещния иск и иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда
при произнасяне по отговорността за разноските, като предпоставките за присъждането им
са: 1) да има доказателства за извършване на безплатна правна помощ; 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При кумулативното наличие на
двете условия съдът е длъжен да присъди адвокатското възнаграждение, платимо на
процесуалния представител, като при определяне конкретния размер се изхожда от
действителната фактическа и правна сложност на спора. В случай, че страната, която следва
да заплати направените по делото разноски, оспори наличието на предпоставки по чл. 38, ал.
1, т. 1-3 от ЗА за предоставяне на правна помощ, тя следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставянето на адвокатска помощ по различни от посочените в разпоредбата причини,
като такива в настоящия случай липсват. В случая при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото съдът
съобрази сложността на делото, извършените процесуални действия от страните и определи
на адв. Л. Б. възнаграждение в размер на 400, 00 лева, които следва да бъдат възложени на
ответното дружество.
По разноските, сторени от ответника по предявения от него насрещен иск:
Предвид изхода на спора и частичното уважаване на предявения насрещен иск на
ответника се дължат съразмерно сторените разноски по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. В чл. 25 от цитираната Наредба е предвидено, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т. е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ответника следва
да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200, 00 лева,
прези съразмерното им определяне.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса за разглеждането на предявения иск - в размер на
50 лв., тъй като ищцата е била освободена от внасяне на държавни такси и разноски по
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника по насрещния
иск Д. П. Б. да заплати на ищеца " ЮтеКредит България" ЕООД, направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 341,52 лв. или 174,62 евро.
6
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД Договор за
потребителски кредит № LЗ94901, сключен на 13.03.2025 г. между Д. П. Б. и „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, поради противоречието със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА Д. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат –
пълномощник Лилия Кирилова Борисова – САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.
„Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Черковна" № 38,
ет. 1, офис 4, управители: Ирина Крайчева и Росен Антов сумата от 1324,71 лева или
превалутирано в евро в размер на 677,13 евро, представляваща главница по Договор за
паричен заем № L 394901, сключен на 13.03.2025 г., претендирана по насрещния иск, ведно
със законната лихва, считано от 26.03.2025 г. до плащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до размер на 729, 59 евро / равняващо се на 1426,95 лева /непогасена
главница, както и в частта на претендираните: - падежирала непогасена възнаградителна
лихва в размер на 61,13 лева за периода от 12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. (датата на
предсрочната изискуемост) и лихва за забава в размер на 27,01 лева за периода от 07.07.2025
г. до 25.08.2025 г., като носнователни.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Черковна" № 38, ет. 1, офис 4, управители: Ирина
Крайчева и Росен Антов да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ в размер на 25,56 евро
дължима държавна такса за производството по уважения иск.
ОСЪЖДА " ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Черковна" № 38, ет. 1, офис 4, управители: Ирина
Крайчева и Росен Антов да заплати на Лилия Кирилова Борисова – САК, със съдебен адрес:
гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА размер 204,52 евро.
ОСЪЖДА Д. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат –
пълномощник Лилия Кирилова Борисова – САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.
„Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Черковна" № 38,
ет. 1, офис 4, управители: Ирина Крайчева и Росен Антов направените по делото разноски в
общ размер на 174, 62 евро, съобразно на уважената част .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7