МОТИВИ
към
Присъда
№2 от 07.01.2020г. по НОХД № 5216/2019г. по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 15.11.2019г. обвинителен акт от Районна
прокуратура-Варна, с който срещу подсъдимия Ю.Е.М. , роден на *** ***, българин, български гражданин,
висше образование, разведен, не осъждан, безработен, ЕГН **********, са
възведени обвинения за престъпления както следва:
- За престъпление по чл.152, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, затова, че на 22.05.2016
г. в землището на с. Засмяно, обл. Варна, направил
опит да се съвкупи с лице от женски пол - В.Х.Х.,
като го принуди към това със сила, но деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини;
-
За престъпление по чл.150, ал. 1, във вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, затова, че на 22.05.2016 г. в землището на с. Засмяно, обл. Варна, направил опита да извърши действия с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление, чрез употреба на сила по отношение
на лице, навършило 14-годишна възраст -В.Х.Х., родена
на *** г., като я хванал за врата и натиснал главата й към половия си орган, но
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини,
И
- За престъпление по чл.150, ал. 1
от НК,
затова че на 14.06.2016 г. на поляна, находяща се над
вилната зона на гр. Варна, в близост до с. Каменар, обл.
Варна, в лек автомобил Рено с per. № ТХ 0476 ХВ, чрез
употреба на заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст -Т.П.П., родена на *** г., като опипал и започнал да гали лявото
й бедро и хванал с ръка горната част на лявата й гърда.
Предвид изразеното в хода на
разпоредителното заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната
процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
Производството
по делото бе насрочено по реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия
бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетелите, обвиняемия и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявените срещу
подсъдимия обвинения, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като счита същите за доказани от обективна и субективна страна. Моли подс. да бъде признат за виновен в извършване на деянията
по чл. 150, ал. 1 от НК, едно от които във фазата на опита и по чл. 152, ал. 1 вр.чл. 18, ал. 1 от НК и да му бъде определено наказание
към средния размер предвиден от закона, което да бъде изтърпяно ефективно в
условията на затвор. При индивидуализиране на вида и размера на наложеното
наказание, предлага да бъдат съобразени разпоредбите на закона - чл. 54 и чл.
57 от НК, както и особената разпоредба на чл. 58А, ал. 1 от НК предвид
процедурата, по която се разгледа делото и принципите за определяне на наказанието
съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК, както и конкретно предвидената специална
разпоредба по вид и размер наказание за този вид престъпления. Изтъква, че престъпленията
по чл. 150 и по чл. 152 от НК засягат обществените отношения свързани с половата
неприкосновеност на личността, със свободния избор на сексуален партньор, като
индиректно се засяга и представата за лична чест и достойнство. Счита, че подсъдимият
е съзнавал обществено-опасния характер на деянията, предвиждал е
обществено-опасните последици и съзнателно е целял и искал настъпването им. От
обективна страна с описаните в обв. акт действия и
цялото поведение подсъдимият е извършил престъпно посегателство срещу личността
спрямо две пострадали лица с цел да възбуди и удовлетвори своето полово желание
без съвкупление, при едно от които е употребил сила макар да е останало във
фазата на опита, целящо извършването, но не е успял да осъществи реално до
финал това свое престъпно поведение при едно от тях. Изпълнителното деяние по
чл. 152 от НК включа съвкупление с пострадалата отново без нейно съгласие, не
се изисква съгласно законодателната воля съпротива, която да бъде
продължителна, също така да се били изчерпани всички възможности за защита. От
обективна страна престъплението макар и останало във фазата на опита е
осъществено от подсъдимият чрез употреба на сила спрямо пострадалата, за да
сломи нейното несъгласие, както и съпротивата й е засегнало личността й и
половата й неприкосновеност. Посочва, че за извършване на престъпната дейност
подсъдимият е планирал предварително своите действия и на безлюдно място е
осъществявал тези престъпления като е посягал на половата неприкосновеност на
жертвите си бе да зачита правото им на свободен избор. Сочи, че степента на
обществена опасност на процесните деяния е висока,
тъй като е засегнат широк кръг обществени отношения, обуславящи свободата на
избор на сексуален партньор, засягащи половия морал и неприкосновеност. Счита,
че личната обществена опасност на дееца макар и неосъждан е завишена предвид заключението
на комплексната СПЕ, където е отразено, че е налице престъпна упоритост и
тенденция за незачитане неприкосновеността на личността на гражданите, тъй като
извършеното не е изолиран акт в неговото поведение и обхваща три деяния
извършени при една и съща обстановка и след предварително планиране. Изразява
становище, че смекчаващо отговорността обстоятелство е единствено
необремененото съдебно минало на подсъдимия. Отчита като отегчаващи такива -планиране
и създаване на подходящи условия за осъществяване на престъпната цел и неговата
престъпна упоритост, с която е преследвал целите си. За това счита, че
ефективно наказание при поисканите параметри лишаване от свобода би
удовлетворило специалната и генерална превенция съгласно законодателната воля,
като на осн.чл. 23, ал. 1 от НК след определяне на
наказанията за всяко едно от престъпленията, предлага същите да бъдат групирани
в едно общо, тъй като всички деяния са извършени от подсъдимият в условията на
реална съвкупност. Моли на подс. да бъдат възложени
направените по делото разноски, както и за произнасяне по отношение на
веществените доказателства.
Защитникът на подсъдимия, в пледоарията
си по съществото на делото, акцентира че по отношение на пострадалата Х. са
налице две обвинения – опит за изнасилване и опит за блудство. В диспозитивната част на обв. акт
по отношение на деянието по чл. 150 от НК била посочена датата, на която то е
осъществено, както и самите действия, в които се изразява това деяние, а именно
хванал пострадалата за врата, натиснал главата й към половия си орган, като
деянието е останало недовършено. По отношение на престъплението по чл. 152 от НК в диспозитивната част на обв.
акт не било посочено в какво се състои изпълнителното деяние за разлика от
другите две престъпления, но счита, че от обстоятелствената част на обв. акт било видно, че ставало въпрос за същите деяния.
Счита, че по естеството си деянията описани в обв. акт
са насочени към възбуждане на полово желание. Изтъква, че ако се приеме тезата
на прокуратурата, че това се прави с цел осъществяване на полов акт по чл. 152
от НК, то тогава изразява становище, че тези деяния биха улеснили извършването
на самия полов акт и изнасилването ще погълне блудството. Счита, че ако са
предприети някакви други действия по отношение сломяване на съпротивата и
постигане на желана цел, не може да се приеме, че е налице опит за изнасилване.
Сочи, че блудството е формално деяние и и то не би могло да бъде извършено при
условията на чл. 18, ал. 1 от НК. Моли, ако подс.
бъде признат за виновен, при определяне на наказанието да бъде съобразено наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, както
и психиатрично психологичното изследване, което е направено в хода на ДП където
било посочено, че са налице шизоидни личностови особености,
психоза или тежка невроза, а по отношение на психологическото изследване е
отбелязано, че е налице личностно разстройство. Счита, че тези особености на
личността на подс. значително снижава волевия праг и
задръжки, които той може да осъществи вследствие на това личностно разстройство
и останалите проблеми от психиатричен характер. Това следва да бъде отчетено
при определяне на наказанието. Моли наказанието да бъде определено към предвидения от закона минимум и да бъде редуцирано
с една трета, както и да бъде отложено неговото изпълнение по реда на чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
Ю.М. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт . В последната си дума моли за справедливост.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През 2016 г. подс. Ю.М. се
развел със съпругата си, като започнал да живеел сам в гр. Варна, на ул.
„Дебър" № 27, приземен етаж. В този период той решил да търси сексуални
партньорки. За целта, представяйки се за работодател, започнал да публикува
обяви в интернет сайт „Заплата бг." /www.zaplata.bg/ и
вестник „Позвънете", в които сочел, че наема домашна прислужница или наема
персонал за хотел. На посочения телефон за връзка се обаждали кандидатки, с които подс. М. си уговарял среща. Още по време на телефонния
разговор подс. М. се осведомявал за възрастта,
семейното положение и местоживеенето на обадилите се кандидатки. Информирал се
и дали те са от гр. Варна или от друго населено място. Водил списък, в който
отбелязвал тези данни. Вписвал и съответните телефонни номера на жените.
През месец май 2016 г. св. В.Х.Х. попаднала на обява, публикувана от подс.
М. в интернет сайт „Заплата бг.". В обявата било
посочено, че се търси рецепционистка за хотел в КК
„Златни пясъци", като не се посочвало име на същия. Св.Х. се заинтригувала
от обявената работна позиция и изпратила своя автобиография. В отговор, тя била
потърсена на посочения от нея телефон от подс. М. и
двамата провели разговор. Уговорили си среща в района на магазин „Ню Йоркър" в гр. Варна, състояла се на 18.05.2016 г. . По
време на срещата им подс. М. обяснил на св. Х., че е
приятел на собствениците на хотела, които били руски граждани и им помагал с
набирането на персонал. Обещал на Х., че на 21.05.2016 г. ще я заведе в хотела,
където да подпише трудов договор с работодателя. Впоследствие я уведомил по
телефона, че датата на срещата се променила за следващият се ден, т.е.
22.05.2016 г.
На посочената дата /22.05.2016г./ подс. М. се обадил на св. Х. по телефона и й обяснил, че ще
я заведе на язовир, откъдето до 17.00 ч. ще я вземат бъдещите й работодатели.
Същия ден, около 13.00 часа, подс. М. пристигнал с
управлявания от него лек автомобил„Рено Еспейс"
с peг. № ТХ 0476 ХВ на адреса
на който живеела св. Х.,***. Св. Х. се качила в автомобила, като носела със
себе си два сака с дрехи, тъй като подс. М. й обещал,
че ще бъде настанена в стая в хотела, в който щяла да работи. След това, от
магазин за дрехи втора употреба, подс. М. купил на
св. Х. униформа, която да носи по време на изпълнение на работните си
задължения -бяла риза и пола и по негово настояване, св. Х. се преоблякла с
униформените дрехи. След това с автомобила двамата отпътували в неизвестна за
св. Х. посока. Пристигнали на язовир в землището на село Засмяно, общ.
Аксаково, обл. Варна.
След пристигането им на язовира, подс. М. започнал да лови риба, като едновременно с това
употребявал алкохол /бира и водка/, който носел в автомобила. През цялото това
време св. Х. чакала пристигането на бъдещите си работодатели.
В един момент подс.
М. започнал да гали св. Х. по косата, по краката и пъхнал ръката си между
краката й. Св. Х. се отдръпнала и казала на подс. М.
да не я пипа. Подсъдимият продължил да консумира алкохол, като през цялото
време обяснявал на св. Х., че изпитвал желание да прави секс с нея, но
свидетелката категорично му заявила, че не желае да правят секс. Тогава подс. М. я заплашил, че ако не промени поведението си, няма
да получи обещаната заплата от 800 лева и ще съжалява. Тъй като станало 17.00
часа, а работодателите от хотела не се появявали, св. Х. започнала да настоява
да си тръгват. Под предлог, че автомобилът му се развалил, подс.
М. заявил на свидетелката, че се налага да останат за вечерта. По това време
св. Х. вече се била преоблякла със свои дрехи - дънки
и тениска.
Тъй
като била много притеснена от поведението на подс. М.,
отишла до автомобила, за да си вземе телефона и да се обади на свой приятел,
който да я прибере обратно в гр. Варна. Извадила телефона от чантата си и
застанала на предната дясна седалка на автомобила с намерение да проведе
разговор. В това време до автомобила дошъл подс. М..
Той съборил св. Х. на предна лява седалка и легнал върху нея, като започнал да
я опипва. Св. Х. се съпротивлявала, заплакала и молела подс.
да я остави. Въпреки това подс. М. продължил да я
опипва и същевременно правел опити се да свали дънките
й, като й говорел, че „неоправена" няма да си тръгне. Св. Х. се
съпротивлявала, като с двете си ръце държала дънките
си, за да не може подс. М. да ги свали. В един момент
св. Х. успяла да го отблъсне. Незабавно след това подсъдимият, който вече си
бил събул бельото си, я хванал за врата, като се опитал да наклони главата й
към половия си орган. В този момент св. Х. успяла да излезе извън автомобила. Тогава
тя била хваната за ръката от подс. М., който я дърпал силно обратно към превозното
средство. Св. Х. успяла да се отскубне и да избяга в намиращата се в близост
гора. Докато тичала, позвънила на телефон „112" и съобщила за случилото се.
По телефона била насочвана в каква посока да върви, за да стигне до място,
където ще могат да я намерят полицейските служители. Следвайки насоките по
телефона, свидетелката се озовала до хижа, в близост до рибарниците в с.
Засмяно, където изчакала полицейските служители.
Впоследствие св. Х. била отведена в РУ –
Аксаково. По подадените от нея информация и описание, подс.
М. бил установен от служители на реда докато спял в автомобила си до язовира.
Бил задържан и отведен в РУ - Аксаково за изясняване и работа по случая.
Въпреки това подс.
М. продължил да публикува обяви и да се представя като работодател.
На 14.06.2016 г. св. Т.П.П.
попаднала на обява, подадена от подс. М. във в.
„Позвънете", в която било отразено, че се търси жена за почистване на
къща. Имало телефон за връзка. На същата дата св. П. позвънила на обявата и
разговаряла с подс. М., който се осведомил за
възрастта й, както и за факта, че не била от гр. Варна. Уговорили се да се
видят в същия ден пред пункт на „Спорт тото", намиращ се до Централна поща
в гр. Варна. Св. П. се придвижила с автобус № 31 от кв. „Виница", където
временно била отседнала до центъра на града, като пътувала заедно с приятелят
си св. С.С.. В 15.18 ч. св. П. се обадила на подс. М. и му казала, че след 15 минути ще пристигне на
мястото на срещата.
След като слезли от автобуса, св. П. и св.
С. се разделили, като последният останал да я чака в градинката зад Катедралния
храм „Св. Успение Богоридично", така че да има
пряка видимост към мястото на срещата. Св. П. отишла на уговореното мястото, а след
около 5 минути пристигнал подс. М., който й предложил
да я заведе до вилата, която следвало да почиства. Св. П. се съгласила и
тръгнала с него към паркирания наблизо лек автомобил „Рено Еспейс"
с peг. № ТХ 0476 ХВ. Двамата
влезли в превозното средство, като св. П. седнала на предна дясна седалка. Едва
след като отпътували, подс. М. обяснил, че вилата се
намира извън пределите на гр. Варна. По време на движение водили разговор, като
подс. М. се интересувал дали свидетелката ще може да
се справя със задълженията - да чисти и готви. Междувременно, докато пътували,
в 15.51 ч. св. П. написала съобщение на приятеля си - св. С., с което го
уведомила в какъв автомобил се качила. В хода на разговора подс.
М. споделил, че бил гинеколог и заговорил за болести, предавани по полов път и
започнал да дава съвети на свидетелката в тази насока. Когато стигнал ул.
„Прилеп" в гр. Варна, подс. М. насочил
автомобила по пътя за село Каменар и на разклона продължил по пътя за гр.
Балчик. След известно разстояние завил наляво и продължил да шофира по черен
път. Обяснил на св. П., че ще се отклонят за кратко от пътя си, за да си купи мед.
Малко след това заявил, че е объркал пътя. Спрял автомобила в гориста местност
в близост до с. Каменар и слязъл под предлог, че ще огледа района. Върнал се и
от жабката на предна дясна врата извадил газов пистолет, като обяснил на св. П.,
че пистолетът е боен. Заредил пистолета и предложил на св. П. да стреля във
въздуха. Тя се съгласила и под негова инструкция произвела изстрел във въздуха.
След това подс. М. влязъл в автомобила, като имитирал
действия, че прави опит да го приведе в движение. Разяснил на св. П., че
автомобила често загасва и след половин час ще може да запали. Докато стоял в
автомобила, подс. М. започнал разговор на сексуална
тематика. Предложил на св. П. да се съблече, за да прегледа гърдите й, след
това да събуе бельото си, за провери дали не е болна от венерически болести, но
тя не се съгласила.
В
един момент подс. М. предложил на св. П. да правят
секс и макар, че тя категорично му отказала, подс.
продължил да настоява, а междувременно се пипал в областта на половия орган.
През цялото време подс. държал пистолета си на видно
място, под волана в ляво, за да може св.П., да го вижда.
Притеснена от поведението на подс. М., св. П. написала съобщение на св. С., с което го
уведомила за ситуацията и поискала помощта му да сигнализира за случая в
полицията. Без да вземе под внимание несъгласието на св. П., подс. М. започнал с дясната си ръка да я гали по лявото
бедро. Тя отблъснала ръката му и заявила, че не желае да я пипа. Въпреки това и
без смущение подс. М. протегнал ръката си, пъхнал я
под блузата на свидетелката и хванал лявата й гърда. Св. П. отново го
отблъснала и за пореден път обяснила, че действията му не са й приятни, като настояла
да потеглят. Подс. М. за пореден път имитирал, че
стартира автомобила като обяснил, че заради проблема в запалването ще се наложи
останат да пренощуват, тъй като нямало как да се приберат в гр. Варна. След
това излязъл от автомобила съблякъл се чисто гол, върнал се в преводното
средство като легнал на задните седалки и помолил св. П. да го масажира.
Възмутена и същевременно притеснена, свидетелката незабавно излязла от
автомобила и запалила цигара. Използвала, че е извън МПС и в 17.37 ч. и незабелязано
изпратила на св. С. ново съобщение с номера на управлявания от подс. М. автомобил.
Междувременно подс.
се облякъл и казал на св. П., че отива да се разходи и я предупредил да не се
отдалечава от автомобила, тъй като наоколо имало много чакали. Св. П.
използвала момента и се обадила на св. С., който вече бил в полицията. Тъй като
не могла да му опише къде се намира, за да може да бъде установено
местонахождението й, св. С. бил инструктиран от полицейски служители и й
изпрати съобщение, тя да позвъни на телефон „112".
В този момент подс.
М. се върнал в автомобила и свидетелката не могла да сигнализира. Поради тази
причина в 17.51 ч излязла отново от автомобила с обяснение, че ще разговаря по
телефона си с приятелка и ще потърси по-добър обхват, за да се свърже. Тъй като
през цялото време действията й били стриктно следени от подс.
М., св. П. позвънила на телефон „112", но не посмяла да води разговаря,
тъй като се страхувала той да не узнае за действителните й намерения. Затова се
върнала в автомобила и отново попитала подс. М. къде
се намират. Той й обяснил, че са на 15 км. от главния път и са над вилните
зони. Св. П. написала тази информация в съобщение до св. С.. След това се огледала
и преценила, че по следите от гуми на автомобила ще може да се върне обратно и
да стигне до главния път, и да избяга. Отдалечила се под предлог, че ще
облекчава физиологична нужда, като първоначално вървяла бавно, но като стигнала
завой с храсти, които спирали видимостта на подсъдимия, бързо побягнала и в
това време провела по телефона разговор със служител на МВР, на който разяснила
къде се намира. На два - три метра от главния път чула зад себе си шум на автомобил.
Обърнала се и видяла, че подс. М. управлява зад нея.
Излязла на главния път, като продължила да разговаря с полицейския служител. Подс. М. я настигнал и спрял автомобила, като й казал да
влезе вътре, но тя не се съгласила.
В
този момент по пътя преминал неустановен лек автомобил, св. П. помахала и водачът
спрял. В момента, в който влязла в превозното средство, до нея приближил подс. М., отворил вратата и й оставил 20 лева. През цялото
време свидетелката не прекъснала контакта по телефона с полицейските служители.
Водачът на автомобила в който се качила я откарал до автобусната спирка на „ВиК" - Варна, където била установена от служители на
ОД МВР -Варна.
В хода на разследването била назначена и
изготвена компютърно-техническа експертиза на иззетите при претърсване и
изземване от 15.06.2016г. в помещение, находящо се в
гр. Варна, ул. „Дебър“ № 27, партер, обитавано от подс.
Ю.Е.М. - процесор на компютърна
конфигурация - бяла кутия с надпис „Super rite mаster“ с поставена в предната част флашка
с „TENDA“. От заключителната част на експертизата е видно, че: В твърдия диск,
от предоставения за изследване обект се установило програмно приложение Skype.
Установеното програмно приложение позволявало провеждането разговори, размяна
на съобщения и файлове. Установени били 4 (четири) използвани скайп потребителски профила: "ally_bg",
"bibina968", "ivan.vazovV и "zhulian.madzharov". Установената
кореспонденция от посочените скайп потребителски
профили, била съхранена на предоставен с експертизата оптичен носител.
Създадени били електронни таблици с информация за скайп
потребителските профили, техните контактите и провежданата кореспонденция,
съхранени на предоставен с експертизата оптичен носител.
В твърдия диск, от предоставения за
изследване обект се установили 3192 (три хиляди сто деветдесет и два) файла,
отговарящи на условията на постановената задача, описани в изследването, а
именно налична кореспонденция, снимки,
видеоклипове, документи, обяви за работа, автобиографии, записки с телефонни
номера.
Установените
файлове били копирани на предоставен с експертизата оптичен носител, като била
запазена файловата структура от изследвания обект. Подробна информация за
установените файлове била дадена в електронна таблица, съхранена на предоставен
с експертизата оптичен носител.
В твърдия диск, от предоставения за
изследване обект се установило програмно приложение Mozilla Firefox.
Установеното програмно приложение било интернет браузър, позволяващ
разглеждането на интернет страници. В запазената история от посещаването на
интернет страници, се установили страници за обяви за работа, като: "bazar.bg", "buljobs.bg", "econ.bg", "jobs.bg", "jobs.borsa.bg", "jobsagents.com", "jobtiger.bg", "mycv.bg", "olx.bg", "pozvanete.bg", "rabota.bg", "rabota.buljobs.bg", "varnajobs.com" и "zaplata.bg". За интернет
страниците "jobs.bg", "jobtiger.bg", "rabota.bg" и "zaplata.bg", се установявили данни, че същите са използвани от потребителя
в качеството на работодател. В запазената информация за попълвани полета на
интернет страници, се установили попълвани полета за "PositionTitle" с: "домашна помощница",
"камериерка" и "хигиенистка".
Установените данни от използването на
програмно приложение „Mozilla Firefox",
били предоставени в електронни таблици, съхранени на предоставен с експертизата
оптичен носител. Файловете свързани с постановените въпроси били съхранени на
предоставени с експертизата 3 (три) оптични носителя.
В хода на разследването е била назначена и
изготвена съдебно-балистическа експертиза, от чието
заключение се установява, че представеният за изследване пистолет е газов марка
„EKOL", модел „Volga", калибър 9 мм., годен
да произведе изстрел и да води автоматична стрелба с 9 мм. патрони за газово
оръжие. Представените два броя патрони са 9мм. за газово оръжие със съдържание
на „нонивамид", годни да произведат изстрел.
От заключителната част на изготвената в
хода на ДП съдебно-медицинска експертиза се установява, че: освидетелестваната
В.Х.Х. е получила кръвонасядания
на лявата мишница, кръвонасядания, ожулвания и оток
на дясната подбедрица. Според експертното заключение
описаните увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и
добре отговарят да са получени за времето след 17.00 ч. на 22.05.2016 г. Според
вещото лице кръвонасяданията по лявата мишница могат
да се получат от хващане с ръка, както обяснява пострадалата, уврежданията на
дясната подбедрица могат да се получат от удар във
вратата на лекия автомобил при опит за бягство.
Видно от заключението на изготвения на
25.05.2016 г. протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, към момента на вземане на пробата
кръв подс.М. е бил в лека степен на алкохолно
повлияване.
В хода на ДП е била назначена и
изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата Т.П.. Видно
от нейното заключение, пострадалата П. не страда от психично заболяване. При
нея били единствено налице данни за вредна употреба на канабиноиди
/марихуана/.Физическото и психическото състояние й позволявало да възприема
факти, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни
показания за тях. При нея била налична психическа зрялост и стабилност на
нервната система в рамките на календарната възраст, които са й помогнали в
справяне със сложната и фрустрираща ситуация. Според
вещото лице случилото се е преживяно от Т.П. като значим стрес, при който тя е
имала активно и действено поведение, успяла е да бъде много наблюдателна и
последователна при предвиждането на всяка своя стъпка, която да я доведе до
желания край невредима. Според резултатите от психиатричното и психологично
освидетелстване тя е успяла да рационализира стресогенното
събитие и да се освободи от болестотворното му
въздействие. Вещото лице е категорично, че стресът не е прераствал в психотравма за нея.
Видно от заключението на назначената и изготвена
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс.Ю.М.
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. При него
били налице данни за личностово разстройство от смесен
тип. Нямало данни за зависимост към алкохол или наркотични вещества. Според
вещото лице алкохолната употреба най-вероятно е от типа на битовата
злоупотреба. Според вещото лице към момента на извършване на деянието на
22.05.2016 г. подс. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване . Вещото лице е категорично, че към момента на извършване на
деянието на 22.05.2016 г. и 14.06.2016 г. подсъдимият М. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото
и психичното състояние му позволявало да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. При него нямало установени психопатологични феномени, които да
променят качествено съзнанието му и да нарушат базисните му психични годности за участие в наказателния процес. Той можел да се
защитава сам в наказателното производство.
При извършеното разпознаване, обективирано в протокол от 16.06.2016 г. за разпознаване на
лица и предмети, св. Т.П. категорично е разпознала подс.
Ю.М., като автор на осъщественото спрямо нея, а по време на следствен
експеримент проведен на 15.06.2016 г. е посочила на полицейските служители местопроизшествието,
където се развило инкриминираното деяние.
От приетите по делото справки съдимост за подс.М. е видно, че същият е не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Подс. Ю.Е.М. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен,
безработен, притежава ЕГН **********. Към момента на
деянието той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства
по делото- самопризнанията на
подсъдимия Ю.М., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, от показанията на свидетелите Т.П.П., В.Х.Х., С.К.С., Л.Р., В.Р.Р., Б.Р.П., В.С.К., В.В.И., Т.Р.,
Т.Г.М., С.В.К., Д.Д.Д., Д.Ю.Б., З.М.С., Д.Д.С., М.К.Й., М.Т.А., С.Ж.И., дадени в хода на досъдебното производство,
съдебно-медицинската експертиза, двете комплексни съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи, компютърно-техническа експертиза, химическа
експертиза, съдебно-балистическа експертиза, протокол
за разпознаване, протоколи за
претърсване и изземване извършени на основание чл.161, ал.2 от НПК, протокол за
обиск и изземване, извършен на основание чл.164, ал.1, т.1 от НПК, ведно с
фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбуми към тях, протокол за следствен експеримент, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, разписки,
справка за съдимост, както и от другите писмени и
веществени материали по делото, инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не
налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия М., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира
показанията на Т.П.П.,
В.Х.Х., С.К.С., Л.Р., В.Р.Р.,
Б.Р.П., В.С.К., В.В.И., Т.Р., Т.Г.М., С.В.К.., Д.Д.Д., Д.Ю.Б., З.М.С., Д.Д.С., М.К.Й.,
М.Т.А., С.Ж.И., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
взаимно допълващи се.
Съдът приема заключението на изготвените в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза, двете
комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи назначени съответно на
подс.М. и на пострадалата П., компютърно-техническа
експертиза, химическа и съдебно-балистическа експертиза,
като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени и
веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното
следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият М. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на
направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебния акт ако
делото се разглежда по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г.
по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите по делото Т.П.П., В.Х.Х.,
С.К.С., Л.Р., В.Р.Р., Б.Р.П., В.С.К., В.В.И., Т.Р., Т.Г.М., С.В.К., Д.Д.Д.,
Д.Ю.Б., З.М.С., Д.Д.С., М.К.Й., М.Т.А., С.Ж.И.,
извършените разпознавания, следствен експеримент, претърсвания и изземвания на
основание чл.161, ал.2 от НПК, обиск и изземване, извършен на основание чл.164,
ал.1, т.1 от НПК , проведените огледи на веществени доказателства, взетите
образци за сравнително изследване, от приложенитe приемо-предавателни
протоколи и разписки, от заключението на съдебно-медицинската експертиза на
пострадалата Х., двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи
назначени съответно на подс.М. и на пострадалата П.,
компютърно-техническа експертиза, химическа експертиза и съдебно-балистическа
експертиза . Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и
първични, според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не
пораждат съмнения за достоверността им.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Ю.Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по:
- чл.152, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 22.05.2016 г. в землището на
с. Засмяно, обл. Варна, направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол - В.Х.Х., като го принуди към това
със сила, но деянието останало недовършено по независещи от дееца причини;
-
чл.150, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на
22.05.2016 г. в землището на с. Засмяно, обл. Варна,
направил опит да извърши действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление, чрез употреба на сила по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст -В.Х.Х., родена на *** г., като я хванал за
врата и натиснал главата й към половия си орган, но деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини,
- чл.150, ал. 1 от НК,
тъй като на 14.06.2016 г. на поляна, находяща се над
вилната зона на гр. Варна, в близост до с. Каменар, обл.
Варна, в лек автомобил Рено с per. № ТХ 0476 ХВ, чрез
употреба на заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст -Т.П.П., родена на *** г., като опипал и започнал да гали лявото
й бедро и хванал с ръка горната част на лявата й гърда.
По отношение на
престъплението по чл.152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1
от НК с пострадал В.Х.Х.
Престъпление
по чл. 152 от НК също е поместено
в глава ІІ „Престъпления против личността”, раздел VIII от НК-
„Разврат”. Родовият обект е същият като на престъплението по чл.150, ал.1 от НК.
Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи свободния избор
на сексуален партньор на лицата от женски пол, с оглед което пострадал може да
бъде само лице от женски пол. Наред с това, доколкото е невъзможно
осъществяването на полов контакт без физическо съприкосновение с жертвата, тези
престъпления са свързани и със засягане на личната свобода на пострадалата.
Изпълнителното
деяние на довършеното престъпление включва
съвкупление с пострадалата. Същественото в случая е осъществяването на
съвкуплението без съгласието на пострадалата. За съставомерността
на деянието не е необходимо пострадалата да се е съпротивлявала наистина,
достатъчно е да е изразила несъгласието си с половия акт, целен от извършителя.
Не е необходимо съпротивата й да е била продължителна, нито пък жертвата да е
изчерпала всички възможности да се защити. За преодоляването на това несъгласие
деецът използва сила или заплашване.Също както при блудството по чл. 150 НК,
принудата (физическа или психическа) е средство, начин за сломяване и
преодоляване съпротивата и несъгласието на пострадалата. Ето защо, в съдебната
практика се приема, че, за да е налице престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК,
насилието или заплашването трябва да са насочени към извършване на съвкупление.
От обективна страна престъплението е осъществено
от подс. М. чрез употреба на сила над св. Х.. Подс.
съборил св. Х. на предна лява седалка и легнал върху нея, като започнал да я
опипва. В това време св. Х. изразила изричното си несъгласие с действията на
подсъдимия – тя се съпротивлявала, заплакала , молела подс.
да я остави. Въпреки това подс. М. продължил да я
опипва и същевременно правел опити се да свали дънките
й, като й говорел, че „неоправена" няма да си тръгне, а свидетелката от
своя страна се съпротивлявала като държала дънките си
с двете си ръце, за да не може подсъдимия да ги свали.
Принципно изнасилването
е сложно съставно престъпление, характеризиращо се с престъпно
съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на
жертвата и едновременно с това използване на сила с цел сломяване на несъгласието
и съпротивата. Престъпното съвкупление е резултатно престъпление, което засяга
половата неприкосновеност и личността на жертвата и поради това, от наказателноправна гледна точка, не е необходимо
половият акт да бъде физиологически завършен. Престъпното полово сношение се
счита за завършено, при проникването
на фалоса във влагалището, тъй като в този
момент се нарушава половата неприкосновеност на лицето от женски пол.
В случая
всички обективни действия на подсъдимия са били насочени към осъществяване на
полов контакт с Х., против волята на последната. За целта подс.
е употребил сила, като съборил жертвата си на седалката на автомобила, започнал
да я опипва по тялото, дърпал дънките й в опит да ги
събуе, за да осъществи намерението си за полов акт с нея, същевременно и
казвал, че „неоправена“ няма да си тръгне. Пострадалата изразила изричното си
несъгласие с половия акт, съпротивлявала се, плакала и молела подсъдимия да я
остави , дърпала с две ръце дънките си, за да не може
той да ги събуе, като единствено поради оказаната от нея активна съпротива, той
не можал да реализира намеренията си докрай- като не осъществил полов контакт с
нея. Тъй
като изнасилването е двуактно престъпление, в случая е налице недовършен опит
по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, защото подсъдимият е осъществил принудата
спрямо жертвата с цел съвкупление. Тук следва да се посочи,
че в практиката се приема, че когато е започната принудата с цел съвкупление и
последното не е могло да бъде довършено, не може да се приеме, че се отнася за блудствени действия по смисъла на чл. 150 НК / в този
смисъл Р 82-79-II/.
Ето защо съдът не споделя виждането на защитата, че не е налице опит за
изнасилване, а действията на подсъдимия попадали попадали
под състава на блудството по чл.150 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и съзнателно ги целял, и искал
настъпването на тези последици. На първо място, съдът отчита, че подсъдимият е планирал
действията си. Той е съзнавал, че пострадалата не е от гр.Варна, отвел я на
безлюдно място – на язовира в с.Засмяно, обл.Варна,
като преди това я уверил, че ще я отведе при работодател, при който ще започне
работа. Докато били на явозира неколкократно
и отправял предложение за секс, заявил й че „неоправена“ няма да си тръгне от
там . Всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимият е планирал нападението и
извършването на изнасилване, като
възползвайки се от безлюдното място, възрастта на жертвата /на двадесет години/
е посегнал на половата неприкосновенност на момичето.
Като единствено съпротивата на последната е довело до недовършване на
намеренията му за престъпно съвкупление с нея.
Горепосочените действия и цялостно поведение на подсъдимия говорят за
категоричен пряк умисъл у него за извършеното престъпно посегателство срещу половата
неприкосновеност на пострадалата, представляващо недовършен опит за изнасилване
по смисъла на чл.152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.152, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
Като
причини и мотиви за извършените деяния съдът отчете ниската правна култура на
подсъдимия, незачитане половата неприкосновеност на личността и правото за
свободен избор на сексуален партньор.
По отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1, вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадал В.Х.Х.
Престъпление по чл.150,
ал.1 от НК е поместено в глава ІІ „Престъпления против личността”,
раздел VIII от НК- „Разврат”.
Родов обект на престъпленията в този раздел са обществените отношения, свързани
с половата неприкосновеност на личността, със свободния избор на сексуален
партньор, с осигуряване на половия морал, като индиректно се засяга и
представата за лична чест и достойнство. Непосредствен обект на престъплението
по чл.150, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със свободата на
избор на полов партньор и сексуално поведение.
Субект на престъплението по чл. 150,
ал. 1 НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, като в случая се касае
за пълнолетно, вменяемо, физическо лице.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.150, ал.1 от НК
може да се осъществи единствено чрез действие, физически контакт между дееца и
пострадалия, който по своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание,
но без съвкупление. Проявните форми са различни –
въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и др.
подобни. Пострадал е лице, навършило 14 години, т.е. непълнолетно, и с оглед
относително по-голямата възраст законодателят е придал правно значение на
съгласието на жертвата. Деянието ще бъде съставомерно
по чл. 150 от НК, само ако е осъществено чрез употреба на сила или заплашване,
чрез използване или привеждане на пострадалия в безпомощно състояние или чрез използване
на положение на зависимост или надзор. В първия случай – когато блудството е
извършено посредством употреба на сила както е квалифицирано в настоящия случай,
се касае за съставно престъпление, включващо в себе си блудство и принуда
/в този смисъл
Решение № 505-73-II н. о. на ВС/. Под употреба на сила следва да се разбира
физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на телесната му
неприкосновеност, без непременно то да се е изразило в причиняване на телесна
повреда. Необходимо
е силата да предшества или да съпътства блудствените
действия, защото също както и при грабежа, са средство за сломяване съпротивата
на пострадалия. Деянието по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде
осъществено единствено с пряк умисъл. От субективна страна деецът
трябва да съзнава още, че използва физическа или психическа принуда, както и че
тя е средство, метод, начин за сломяване съпротива на жертвата.
Необходимо е
наличието и на специална цел – да възбуди или удовлетвори полово желание. Двете
цели съществуват в условията на алтернативност, но е
възможно деецът да е действал при кумулативното им наличие.
За съставомерността на деянието не е необходимо целта да е постигната
реално. Достатъчно е тя да съществува и действията да са насочени към
постигането й /в този смисъл Решение № 230-2009-III н.о на ВКС/.
От
обективна страна подс. М. на 22.05.2016., в с Засмяно, обл. Варна, е
направил опит да извърши действие с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /орален акт/ по
отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст – пострадалата В.Х., род. на ***
г., като употребил за това сила- хванал я
врата и натиснал главата й към половия си орган. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие-физически контакт между пострадалата и подсъдимия,
изразяващо се в хващане и натискане на главата на пострадалата към половия
орган на подсъдимия с намерение за осъществяване на орален контакт. Безспорно
след като е отблъснала опитите на подсъдимия да осъществи полов контакт с нея,
той е предприел действия с цел удовлетворяване на полово желание без
съвкупление, събул бельото си, хванал момичето за врата и се опитал да наклони
главата й към половия си орган. Така възприетата фактология,
установена от събраните по делото доказателства и призната от подсъдимия като
част от фактите, изложени в обвинителния акт, сочи на категоричния извод, че по
отношение на свидетелката Х. е упражнена физическа принуда от подсъдимия М., за
да бъде осъществено блудствено действие с нея.
Безспорно е налице опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК към престъпление по
чл.150, ал.1 от НК, тъй като деецът е упражнил насилие насочено към такава цел-
реализиране на блудствени действия с пострадалата Х.
/ в този смисъл е и съдебната практика – Р №505/11.07.1973г. по н.д.
№465/1972г., ІІ н.о./.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и съзнателно са целял, и искал настъпването на тези последици. Нелице
е и специалната користна цел- да възбуди и удовлетвори полово желание. Съдът извлича този извод въз основа конкретно обективираното поведение на подсъдимия. На първо място,
съдът отчита, че подсъдимият е нападнал отново пострадалата след като тя е
успяла да го отблъсне и да преустанови действията му по реализиране на
намерение за осъществяване на насилствен полов акт с нея. На следващо място следва
отново да се посочи обстановката, в която е била поставена пострадалата на
безлюдно място, в автомобила на подсъдимия. Всички тези обстоятелства сочат, че
подсъдимият е планирал нападението и извършването на блудствени
действия с пострадалата с горепосочената цел-да възбуди и удовлетвори половото
си желание т.е. воден от желанието да удовлетвори нагона си, посягайки на
половата неприкосновенност на жертвата си, като
единствено поради съпротивата на жертвата деянието е останало недовършено .
Горепосочените
действия и цялостно поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл
у него за извършеното престъпно посегателство срещу личността на пострадалата,
представляващо опит за блудство по смисъла на чл. 150, ал. 1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
По
отношение на възражението на защитата, че подс.
следва да носи отговорност само за едно престъпление- опит за изнасилване или опит
за блудство, следва да се отбележи, че ВКС последователно е поддържал в
практиката си, че когато деецът осъществи изнасилването и след това с други
действия извърши и блудство / в случая опит към такова престъпление/, следва да
носи отговорност за две деяния, тъй като се отнася за реална съвкупност и
по-тежкото престъпление не поглъща по-лекото. Поглъщане ще има, ако с едни и
същи действия са осъществени съставите на блудството и изнасилването / в този
смисъл Р. 360-98-II,
Р. 510-97-II,
Р. 93-92-ВК/. В случая доказателствата по делото безспорно сочат, че умисълът
на подсъдимия за изнасилване поради невъзможност за реализирането му е преминал
в умисъл за блудство чрез употреба на сила. Затова е налице реална съвкупност
от двете престъпления и подс.М. следва да понесе отговорност
както по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК,
така и по чл. 150, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК / в
този смисъл Р.127-88-ВК/
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен и по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК вр.чл.18,
ал.1 от НК.
По
отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК с пострадал Т.П.П.
От обективна страна подс.
М. на 14.06.2016., отвел пострадалата П. на безлюдна поляна находяща се
над вилната зона на гр. Варна, в близост до с. Каменар, обл. Варна. Показал й газовия си пистолет марка „Ekol“,
модел „ Volga“
cal. 9 mm,, като я излъгал, че той е боен. Дал й да
стреля с него. После започнал разговор с нея на сексуална тематика. Предложил
на св. П. да се съблече, за да прегледа гърдите й, след това да събуе бельото
си, за провери дали не е болна от венерически болести, но тя не се съгласила. М.
предложил на св. П. да правят секс и макар, че тя категорично му отказала, подс. продължил да настоява, а междувременно се пипал в
областта на половия орган. През цялото време подс.
държал пистолета си на видно място, под волана в ляво, за да може св.П., да го
вижда. Всички тези действия на подс. притеснили св.П.,
като тя потърсила помощ от приятеля си, пишейки му съобщение по телефона. Без
да вземе под внимание несъгласието на св. П., подс. М.
започнал с дясната си ръка да я гали по лявото бедро. Тя отблъснала ръката му и
заявила, че не желае да я пипа. Въпреки това и без смущение подс.
М. протегнал ръката си, пъхнал я под блузата на свидетелката и хванал лявата й
гърда. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-физически контакт
между пострадалата и подсъдимия, изразяващ се в галене по бедрото и хващане на
лявата гърда. Тези действия са предприето от подс. с
цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, видно от обективните
действия на подсъдимия- преди да започне да гали и пипа свидетелката, той
започнал с нея разговор на сексуална тематика, предложил и да правят секс, като
се пипал по половия орган. Тук съпротивата на жертвата е сломена чрез формата
на принуда – заплашване. Легална дефиниция на заплашване е дадена в чл. 198,
ал. 2 НК – застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или друго някое
присъстващо лице. Независимо, че се отнася до грабежа, цитираното определение намира
приложение и при дефиниране на заплахата при блудството. Заплашването може да
бъде словесно, но може да бъде и само с действия. В случая заплашването е
проявено чрез изваждането на оръжие, за което подс.М.
е съобщил на пострадалата, че е бойно и поставянето му на видно място в
автомобила, така щото тя да може да го вижда докато той осъществява действията
си по галене и пипане на нейното тяло. За съставомерността
на деянието е достатъчно психическата принуда да е с такъв интензитет, че да
възбуди основателен страх в пострадалата, не е нужно съзнанието й и психиката й
да са парализирани. В случая упражнената психическа принуда- излагането на
пистолета на показ, изречената лъжа, че той
боен, като в действителност е газов/, съчетана с обстановката , в която
са се намирали М. и пострадалата / в автомобил , в безлюдна местност/,
възрастта на пострадалата П. – 18г., макари и не пряка принуда е достатъчна по
интензитет, за да възбуди основателен страх у пострадалата. Така възприетата фактология, призната от подсъдимия като част от фактите,
изложени в обвинителния акт, сочи на извод, че по отношение на свидетелката П.
е упражнена психическа принуда от подсъдимия М., за да бъде осъществено блудствено действие с нея. Безспорно е налице блудство по
смисъла на чл.150, ал.1 от НК, тъй като деецът е упражнил психическо насилие и
е реализирал блудствени действия с пострадалата П..
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и съзнателно е целял, и искал
настъпването на тези последици. Нелице е и специалната користна цел- да възбуди
и удовлетвори полово желание. Съдът извлича този извод въз основа конкретно обективираното поведение на подсъдимия. Обстановката, в
която е била поставена пострадалата на безлюдно място, в автомобила на
подсъдимия, отправените й сексуални предложения, действията на подсъдимия по
опипване на половия му орган, всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимият е
планирал нападението и извършването на блудствени
действия с пострадалата с горепосочената цел-да възбуди и удовлетвори половото
си желание т.е. воден от желанието да удовлетвори нагона си, посягайки на
половата неприкосновенност на момичето.
Тези действия
и цялостно поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл у него за
извършеното престъпно посегателство срещу личността на пострадалата П.,
представляващо блудство по смисъла на чл. 150, ал. 1 от НК.
По
вида и размера на наложените наказания
При
определяне вида и размера на наложените наказания, съдът изходи от общите
разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, особената разпоредба на чл.58а,
ал.1 от НК, предвид процедурата по която се провежда делото, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно предвидените
в специалната разпоредба на закона по вид и размер наказания за трите
престъпления.
Съдът взе предвид, че за престъплението по
чл.150, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем
години, а за престъплението по чл.152,
ал. 1, т. 2 от НК - наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Съдът съобрази и че в случаите на опит по чл.18, ал.1 от НК, на основание
чл.18, ал.2 от НК деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
По правило степента на обществена опасност
и на трите деяния е висока. Засегнат е по-широк кръг обществени
отношения, които осигуряват свободата на избор на сексуален партньор,
осигуряват половия морал и половата неприкосновеност на личността.
Личната обществена опасност на дееца, съдът
прецени с оглед съдимостта на подсъдимия и данните от извършеното комплексно психолого-психиатрично изследване.
Приложената справка за съдимост на подс. М., сочи, че същият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност. Извършеното
от подсъдимия не е изолиран акт в
неговото поведение. Престъпната деятелност на подсъдимия в конкретния случай
обхваща три отделни деяния, осъществяващи признаците на три престъпления, като две
от деянията са против личността на един и същ пострадал. В този смисъл е явна
тенденцията за незачитане половата неприкосновеност на личността.Тези престъпления са извършени в реална съвкупност,
две от тях на едно и също място, при
една и съща обстановка и след предварително планиране. Третото деяние по
отношение на пострадалата П., също е извършено след предварително планиране и
при еднородна фактическа обстановка като първите две, по-малко от месец след деянията
с пострадал Х.. Тази престъпна упоритост на подс.М.,
не би могла да се приеме за изолиран акт в поведението му. От
изготвената по делото комплексна психолого-психиатрична
експертиза е видно, че при подс.М. било налице личностово разстройство от смесен тип. В резултата на тези
особености при него била нарушена социалната адаптация, от което страдал той
самия, както и обществото. С оглед
на всичко изложено по-горе, съставът намира, че подс.М.
разкрива завишена степен на обществена опасност.
При определяне на наказанията за трите
престъпления съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства следните:
чистото съдебно минало, неговата напреднала възраст, тежкото му здравословно
състояние, обстоятелството, че само
няколко месеца преди деянията той е изгубил роден син, който е починал.
Самопризнанието, предвид процедурата, по която протече съдебното производство,
не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
това би било в разрез със задължителната
съдебна практика по приложение
на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от
Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно
цитираната точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Доказателства за такова цялостно процесуално поведение, спомогнало за
разкриване на обективната истина, в кориците на делото не са налице. Напротив,
разкриването на престъпленията и техния автор се дължи изцяло на процесуалната
дейност на разследващите органи. Поради това съдът намира, че формално
декларираните самопризнания от подсъдимия в с.з., които са необходими условие
за приложението на диференцираната процедура по гл.ХХVІІ не могат да бъдат
отчетени като смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство и изминалия продължителен период от
време от извършване на престъплението до осъществяване на наказателната
репресия. По отношение на последното обстоятелство, съдът отчете и критериите
за неразумна продължителност на досъдебното производство по смисъла на чл.6 от
ЕКПЧ. На първо място следва да се отбележи, че деянията са извършени през на
22.05.2016г. и на 14.06.2016г. т.е. три
години и половина преди внасяне на ОА
отговарящ на изискванията на закона в съда. Подсъдимият е бил известен на
органите на досъдебното производство още на 23.05.2016г., като за първи път е бил привлечен в
качеството на обвиняем още на 16.06.2016г., т.е. от този момент авторството на
деянията е било очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, като
в тази посока следва да се посочи, че на ДП макар да са разпитани множество
свидетели, по-голямата част от тях нямат отношение към трите деяния, за които подс. е предаден на съд, приобщени са писмени материали,
назначени са и са изготвени пет
експертизи. Въпреки това досъдебната фаза е продължила близо три години и
половина след момента на привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем, а
делото е внесено в съда на 15.11.2019г.. През този период подсъдимият е търпял
ограниченията, произтичащи от това процесуално качество, без в същото време
процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да е
ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната преценка
на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите,
залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното
производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок
може и трябва да бъде компенсирано при налагане на наказанието чрез третирането
му като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
са – планирането и създаването на подходящи условия за осъществяване на
престъпната цел, престъпната упоритост, с която е преследвал целта си.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл.152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр.
чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия М. за това престъпление
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
години. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, с отчитане на обстоятелството, че деянието е останало във фазата
на опита, че интензитета на принудата упражнена спрямо пострадалата Х. не е бил значителен. Поради това съдът
намира, че наказание именно в този размер /малко над минималния/ би
постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция и би
било съответно на извършеното и на личността на извършителя. Това наказание
според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната
превенция на наказателната отговорност. Наложеното наказание ще отнеме възможността да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително
и върху останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към
подобно престъпно поведение. Предвид горното, след като определи наказание на
подсъдимия Ю.М.- „Лишаване от свобода” за срок от четири години, на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и
осем месеца.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл.150, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия М.
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, с отчитане на обстоятелството, че деянието е останало във фазата
на опита, както и че интензитета на
принудата упражнена спрямо пострадалата Х.
и при това деяние не е бил значителен, изразил се единствено в хващане на
главата й и натискането й към половия орган на подс.
без осъществяване на контакт между главата и половия орган. Поради което съдът намира, че наказание именно
в този размер /малко над минималния/ би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното
и на личността на извършителя. Предвид горното, след като определи наказание на
подсъдимия Ю.М.- „Лишаване от свобода” за срок от три години, на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
При определяне на наказанието за престъплението по чл.150, ал.1 от НК, с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК.
Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат
ако на подсъдимия М. бъде определено наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години и шест медеца. Наказанието е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, с интензитета на принудата упражнена
спрямо пострадалата П.- психическа
такава без пряко заплашване, а опосредено от
поставяне на пистолет на видно място, без каквато и да било пряка заплаха срещу
пострадалата. Отчете и характера на блудствените
действия- изразило се единствено в галене по крака и стискане на гърдата. Поради
което съдът намира, че наказание именно в този размер /малко над
минималния/ би постигнало целите както на специалната, така и на генералната
превенция и би било съответно на извършеното и на личността на извършителя.
Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия Ю.М.- „Лишаване от
свобода” за срок от три години и шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца.
Като отчете размера на наложените
наказания за всяко от трите престъпления, от една страна и от друга данните за
личността на подсъдимия /неосъждан/, на преклонна възраст /на 57 години/ , с
малолетно дете за което следва да полага грижи, както и момента в който се
осъществява наказателната репресия /повече от три години и половина след
инкриминираните деяния/, обстоятелството и че след деянията не са регистрирани
каквито и да било прояви за същия, съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо така наложените
му наказания да бъдат изтърпяни ефективно, поради
което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на всяко
едно от наказанията, като определи на подсъдимия максималния изпитателен срок
от пет години за всяко от деянията. Съдът намира, че изолирането на конкретния
деец в пенитенциарно заведение, каквото бе искането
на държавното обвинение, не би оправдало обществените очаквания за справедливо
наказание в конкретния случай и при конкретните данни за дееца и деянията му.
Тъй като трите престъпления, предмет на
настоящото производство, са извършени от подсъдимия Ю.М. в условията на реална
съвкупност, на основание разпоредбата на
чл.23, ал.1 от НК, след като му определи наказание за всяко престъпление
поотделно, съдът му наложи най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода
за срок от две години и осем месеца, като на чл. 66 от НК отложи изтърпяването
на определеното общо наказание с максимален изпитателен срок от пет години по
причините посочени по-горе.
Отчитайки размерът на наложеното общо наказание,
съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като счете, за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо определеното общо наказание да
бъде завишавано.
Съдът
отне в полза на Държавата 1 /един/ бр.
газов пистолет марка „Ekol“, модел „ Volga“ cal.
9 mm, Сериен № 13120153, с пълнител с два броя боеприпаси за газово оръжие
/патрони/ 9 mm, като намери, че са налице основанията на осн.
чл.53, ал.1, б.„а“ от НК и газовото оръжие е послужило за извършване на
умишлено престъпление. С
присъдата съдът се произнесе и по останалите веществени доказателства.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски за експертизи и фотоалбуми в размер на 904,18 лв., като постанови
същите да бъдат заплатени в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :