№ 384
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101595 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *******,
гр. Б., ул. Г.В.В. №* , представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез юриконсулт
Д. З. против О. А. Б., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр.
Н., обш.Н., к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.** Ищецът претендира да се
признае за установено, че ответната страна дължи сумата от 352.20лева,
представляваща сбор от главница в размер на 285.30лева и лихва в размер на
66.90лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 03.05.2018г.
до 11.11.2019г., за което са били издадени фактури в периода 26.11.2018г. до
25.11.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Б. е клиент
на дружеството и страна по облигационно правоотношение с ищеца, с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ
се в гр. Н., обш.Н., к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.** с идентификатор
№ 51500.506.171.1.27. Заведена била партида с аб. № 744066. Ищецът счита,
че Б., като собственик на посочения апартамент, се явявал „потребител” на
предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи.
Съдържанието на облигационните правоотношения между страните се
подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били публично
известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на
ползваната от ответника вода ставало посредством водомер, разположен в
жилището на ответника. Отчитането в процесния период ставало посредством
мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил поставен до
водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта.
Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на отчитане, в
зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната – „видян”,
„служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти,
имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да
1
се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко
отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени съответните
реквизити. Конкретно за ответника в периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г. са
били издадени два броя фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на 285.30лева. Върху
сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане
в общ размер на 66.90лева за периода 27.12.2018г. до 26.11.2021г. – датата на
подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване
на решение, с което Б. да бъде осъдена да заплати посочените суми на
дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът О.
А. Б., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр. Н., обш.Н.,
к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.** депозира такъв чрез особения
представител адв. С. Ч., АК гр. Бургас, с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов”
№ 2, ет. 1. Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен.
Особеният представител възразява, че не били представени доказателства, от
които да става ясно, че ответницата е титуляр на право на собственост или
друго ограничено вещно право по отношение на посочения в исковата молба
имот, което да я прави потребител по смисъла на ОУ, Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВИК системи и ЗРВКУ. Представената справка по лице не давала
основание да счита, че ответницата е собственик или носител на друго вещно
право, относно имота, а от там и „потребител на ВиК услуги”. На следващо
място се възразява, че ищецът не е представил доказателства за наличие на
облигационно правоотношение между него и Б. – липсвал сключен договор
или други доказателства в тази насока. Не били представени и доказателства
за откриване или промяна на вече открита партида, което се доказвало със
заявление и съответните документи. Не се твърдяло и не се сочели
доказателства партидата да е разкрита служебно. Ищецът не сочел
доказателства, че е изпълнил задълженията си по доставка, отвеждане и
пречистване на вода до имота. Възразява се и срещу твърденията за
електронно отчитане на ползваната услуга – дружеството не представяло
доказателства за вида, номера , характеристиката и изправността на
електронното устройство , чрез което се извършвало измерването, а също
така, че ищецът разполага с технически средства и софтуер за електронно
отчитане показанията на водомера. Не било ясно и по какъв начин
дружеството е приело, че жилището е обект със сезонен характер на ползване.
Сочи се, че в периода 03.05.2018г. до 19.11.2018г. са начислени 49куб.м.
изразходена вода, като при претендираното от него сезонно ползване на
имота и на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. е следвало
ежемесечно да начислява служебно количество вода, определено въз основа
на средния месечен разход от редовно отчетените периоди на предходната
година. Не ставало ясно как и въз основа на какви данни е станало това
служебно записване. Не били представени доказателства за изпълнение на
задължението на ищеца по доставката на ВиК услугите, за които се търсело
плащането. Представените по делото фактури били частни свидетелстващи
документи, които удостоверявали изгодни само за дружеството факти. Такава
била и справката – извлечение за показанията на водомер № 1716/ 228.
Претендира се отхвърляне на иска.
2
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. С. Ч., АК гр.
Бургас, особен представител. Отговорът на исковата молба се поддържа.
Моли се за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В. и К.” ЕАД, ЕИК *******, гр. Бургас и О. А. Б.,
гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к.С.б., к-
с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.**са се намирали в облигационни
взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект
- апартамент, находящ се в гр. Н., обш.Н., к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*,
ап.** с идентификатор № 51500.506.171.1.27, с абонатен № 744066. По делото
е представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 12,
том VI, рег. № 4380, н. д. № 711/ 26.07.2016г., от който е видно, че О. А. Б. е
станала собственик на посочения недвижим имот. Справката изготвена чрез
отдалечен достъп до регистрите на Агенция по вписванията сочи, че към
датата на подаване на исковата молба собствеността не е била променена.
След придобиване на имота е подадено заявление за откриване на партида вх.
№ 3-6-278/49/17.05.2017г. В имота на ответника е бил поставен един водомер
за отчитане на потребената вода. От представените писмени доказателства се
вижда, че за процесния период, показанията на водомера са отчитани от
ищеца, за което е представена справка – извлечение. От нея се установява, че
водомерът е видян от инкасатора на имота в два от случаите, а веднъж
данните са служебно въведени. След отчитане на показанията на водомера са
издадени два броя фактури – фактура № 00375704445/ 26.11.2018г. за сумата
от 133.72лева и фактура № **********/ 25.11.2019г. за сумата от 167.66лева.
Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода 03.05.2018г.
до 11.11.2019г. Вписаните във фактурите показания на потребената вода
отговарят на записаните в справката – извлечение. По делото не са
представени доказателства посочените суми да са били заплатени, освен по
първата фактура, по която има частично плащане за 16.08лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че О. А. Б. е абонат на дружеството ищец - „В. и К.” ЕАД, ЕИК *******, гр.
Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, Б. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота. След придобиване собствеността на имота е било подадено и
заявление за откриване на партида при ищеца. Между страните няма сключен
изричен писмен договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на
дружеството, които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно
чл. 22 от ОУ, отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в
апартамента на ответника водомер. Следва да се отбележи, имотът е със
3
сезонно ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало
два пъти през 2018г. и веднъж през 2019г. Представен е протокол от
19.11.2018г. за неосигурен достъп до СТИ. Извода за сезонността на ползване
на имота може да се направи и от призоваването на ответната страна по
делото, доколкото в хода на същото Б. не беше установена на адреса, което
доведе и до назначаване на особен представител по делото. В случая се касае
за едно непостоянно ползване на имота, което възпрепятства отчитането на
ползваната услуга, което прави процедурата по записване на данни възможна
само при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ на дружеството. В тази връзка
следва да се отбележи, че от представените писмени доказателства може да се
направи извод за реално потребление на ползваната в имота услуга – в два от
случаите показанията са видени от инкасатора на имота, т.е. са отчетени
реални стойности на СТИ. Показанията вписани в справката – извлечение
кореспондират с тези фактурирани от дружеството. Първото количество е
служебно въведено, като за него е издадена фактура, която не е била оспорена
от Б. ( чл. 24, ал. 3 от ОУ и чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г.), дори
има частично плащане по нея. Т.е. сумата не е произволно изчислена и не
касае неползвана от ответницата услуга. След отчитане на потребената вода,
в изпълнение на задълженията си , дружеството е издало посочените по- горе
фактури за ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За Б. е било налице
задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок
задължението си, което е в размер на общо на 285.30лева. След отчитане на
ползваната услуга, са издадени посочените фактури. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е
посочено, че заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от
датата на фактуриране. По делото няма данни ответната страна да е
изпълнила задълженията си към дружеството, освен посоченото частично
плащане по първата фактура в размер на 16.08лева. Съгласно чл. 44 от ОУ,
поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 66.90лева, дължима за периода
27.12.2018г. до 26.11.2021г. – датата на предявяване на исковата молба.
Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. Б., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.**
на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В. и К.”
ЕАД, ЕИК *******, гр. Б., ул. Г.В.В. №*, сумата 285.30лева /двеста осемдесет
и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща стойността на доставена,
4
отведена и пречистена вода за периода 03.05.2018г. до 11.11.2019г., по
издадени фактури за периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г., сумата от
66.90лева /шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки /, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода 27.12.2018г.
до 26.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2021г. –
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА О. А. Б., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к.С.б., к-с К. **, сгр.*, вх.*, ет.*, ап.**
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *******,
гр. Б., ул. Г.В.В. №*, сумата от общо 360.00лева /триста и шестдесет лева/
представляваща деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна
такса, сумата от 160.00лева за заплатеното възнаграждение за особен
представител и сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5