Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на девети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря Й. Петрова, като
разгледа т.д. № 647/2020
г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ твърди, че при
извършени проверки относно спазване на трудовото законодателство от страна на
ответника „Н.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Х. СД“ ЕООД) било установено
наличие на непогасени в цялост задължения за трудови възнаграждения, дължими за
периода юни – декември 2019 г. към повече от една трета от работниците на
търговеца. Въпреки приложените административни мерки ответникът не погасил
задълженията си, а това според молителя означавало, че търговецът е в обективно
и трайно състояние на неплатежоспособност. Ето защо молителят счита, че са
налице предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване на
неплатежоспособността на ответника и за откриване спрямо него на производство
по несъстоятелност и моли за постановяване на решение в този смисъл. Претендира
разноски.
Ответникът „Н.Б.“ ЕООД оспорва молбата,
като твърди, че е заплащал дължимите възнаграждения чрез система за пощенски
парични преводи, но в хода на извършваните от молителя проверки не могъл да
представи доказателства за плащането поради обективна невъзможност за връзка с
дружеството, на което бил възложил осъществяване на счетоводното си обслужване.
Сочи, че издадените в хода на проверките наказателни постановления не били
влезли в сила поради обжалването им. Не оспорва, че са налице финансови
затруднения, но счита, че същите са преодолими. Въз основа на изложеното
ответникът моли съда да отхвърли молбата. Не претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Съгласно чл. 625 ТЗ производство по
несъстоятелност може да се открие по молба на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, ако търговецът има изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко
една
трета от работниците/служителите си. При това е достатъчно задълженията
да не са изпълнени в цялост, а само частично - това следва както от духа
на уредбата, целяща запазване интересите на работниците на търговеца, така и от
разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Приемането на обратното освен това
би дало възможност на търговеца да препятства откриването на производство по
несъстоятелност чрез плащане само на минимална част от възнаграждението за
всеки работник, което, разбира се, би било заобикаляне на закона.
От събраните писмени доказателства се
установява, че в рамките на предоставените с чл. 399 КТ правомощия Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е извършила проверка относно спазване от
страна на ответника на трудовото законодателство и в частност – относно своевременното
и пълно заплащане на трудовите възнаграждения. В рамките на проверката е
съставен протокол от 28.11.2019 г., в който е удостоверено, че не са
представени платежни документи за заплащане на трудови възнаграждения, дължими за
периода май 2019 г. – октомври 2019 г., както и на обезщетения за неизползван
отпуск на лица, прекратили трудовите си правоотношения с ответника. Във връзка
с констатираните нарушения на ответника са дадени задължителни предписания за
изплащане на непогасените задължения. На 18.02.2020 г. е съставен нов протокол
за извършена проверка, в който е удостоверено неизпълнение на дадените
предписания, като същите резултати са отразени и в протокол от 19.03.2020 г.
От заключението на ССчЕ, изготвено след
проверка на ведомостите за заплата и разписките за извършени плащания чрез
системата “EasyPay”, се установява, че дружеството е
осъществявало икономическа дейност в периода май 2019 г. – декември 2019 г.,
като за този период са извършвани плащания към работници за трудови
възнаграждения в общ размер от 21 960 лв. От данните в таблица № 4 е
видно, че е налице непогасен остатък от дължимото трудово възнаграждение към
почти всички работници (за осем от тях сумата, платена чрез паричен превод,
надхвърля нетната сума съгласно ведомостта). Тъй като вещото лице е изготвило
заключението си на база изисканите документи за извършени парични преводи,
както и въз основа на данните, предоставени от третото лице, осъществявало
счетоводно обслужване на дружеството, съдът намира за недоказано възражението
на ответника, че дължимите възнаграждения са били погасявани поетапно, но
погасяването не могло да бъде установено пред контролиращия орган.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е изпълнено
изискването на чл. 625 ТЗ – налице са непогасени задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите за период,
по-голям от два месеца. Следователно молителят е активно легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност поради наличие на задължения по
чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Относно неплатежоспособността на ответника:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно
(арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Съгласно
презумпцията, установена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай е доказана презумптивната предпоставка: длъжникът е преустановил
плащанията не само към работниците, но и към държавата за погасяване на
публичните си задължения (съгласно служебно изисканата справка от НАП размерът
на установените и изискуеми публични задължения за главница и лихва, за които е
образувано изпълнително производство, възлиза на 14 162,09 лв.).
Презумпцията за неплатежоспособност не беше оборена
от ответника, а напротив – съществуването на презюмирания факт се доказва от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на ССчЕ. Според извършения от
вещото лице анализ коефициентите за ликвидност на дружеството са под
референтните стойности, като съгласно данните по счетоводни записвания
коефициентът за обща ликвидност, изразяващ най-добре състоянието на
платежоспособност, е 0,84 при референтна за отрасъла стойност 1,25.
Същевременно вещото лице е изготвило и коригиран баланс в два варианта –
без отчитане на касовата наличност, за чието реално съществуване не са събрани
доказателства (първи вариант), и без отчитане на краткосрочните вземания от
клиенти и чрез намаляване на задължението към персонала със сумите, за чието
плащане са представени разписки за парични преводи (втори вариант). В тези
коригирани варианти, които следва да се кредитират предвид събраните
доказателства относно коригираните данни, коефициентът на обща ликвидност спада
допълнително – съответно 0,54 и 0,08 към 31.12.2019 г. Изключително
нереферентен е и коефициентът на финансова автономност и на задлъжнялост.
От постъпилата счетоводна информация,
изискана по реда на чл. 192 ГПК, пък се установява, че считано от януари 2020
г. са подавани нулеви декларации по ЗДДС. Молителят не доказа да осъществява към
настоящия момент търговска дейност, която да е източник на доходи, като същевременно
няма активи, с които да възстанови осъществяването й - върху вземанията на
ответника по банкови сметки от „Райфайзенбанк“ АД е наложен запор по реда на
публичното изпълнение, а от служебно изисканите справки е видно, че дружеството
не притежава дълготрайни материални активи (в частност – вещни права върху
недвижими имоти и МПС).
При тези факти съдът приема, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност както като икономическо понятие,
така и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност
– влошеното
финансово състояние, установимо от коефициентите за ликвидност и автономност
и от спиране на плащанията към кредиторите, има траен характер.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Състоянието на неплатежоспособност се характеризира с три
елемента: наличие на непогасено изискуемо задължение от
посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ вид, финансова невъзможност за погасяването му,
трайност
и необратимост на това състояние. За установяване на това състояние съдът
трябва да изследва всички доказателства по делото, а въведените в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ презумпции за неплатежоспособност имат само спомагателен характер
и не могат да послужат за определяне на датата на неплатежоспособността, ако от
доказателствата за финансовото състояние някой от трите елемента на
неплатежоспособността не е наличен към презумтивната дата.
В настоящия случай се установява наличие на непогасени
парични задължения, падежирали през юни
2019 г. – съгласно заключението на ССчЕ са налице забавени плащания за
трудови възнаграждения, дължими за юни 2019 г. Към този момент са възникнали и
публични задължения за данък върху печалбата, ДДС, ДОД, задължения за социално
и здравно осигуряване.
Същевременно от данните по партидата на дружеството се
установява, че същото е учредено през април 2019 г., като от това може да се
заключи, че в първите месеци от съществуването си правният субект, макар и
преустановил частично погашенията на паричните си задължения, все
още не е бил необратимо неплатежоспособен, а по-скоро финансовата му
нестабилност е била израз на скорошното му навлизане в търговския оборот.
Ето защо независимо от данните за непогасени в цялост задължения за периода
юни-декември 2019 г., съдът намира, че датата на неплатежоспособността не
следва да се отнася към най-стария падежирал дълг, а следва да се отчетат
опитите на дружеството да погасява, макар и частично, задълженията си. Траен
характер състоянието на неплатежоспособност придобива с преустановяване на
търговската дейност, от който момент за дружеството вече не е налице
източник на доход, който да подобри финансовото му състояние.
Тъй като според счетоводните данни дружеството е подавало
нулеви декларации по ЗДДС, считано от януари 2020 г. (вж. молба от 14.01.2021
г. на „К.К.ЕООД), то следва да се приеме, че последният месец на осъществяване
на търговска дейност е месец декември 2019 г. Ето защо датата на
неплатежоспособността следва да се отнесе към 31.12.2019 г., към който момент
вещото лице е обобщило финансовото състояние на ответника и когато са извършени
и последните плащания към доставчиците.
Поради изложеното съдът счита, че датата на
неплатежоспособността на ответника е 31.12.2019 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Не се доказа съществуване на касова наличност. Установи
се, че длъжникът притежава парични средства по банкова сметка, ***дства за
покриване на разноските по несъстоятелността, тъй като съгласно чл. 193 ДОПК
запорираните по реда на ДОПК вземания могат да послужат за удовлетворение на
публичния взискател за период от шест месеца от откриване на производството по
несъстоятелност, т.е. не могат да бъдат използвани за покриване на началните
разноски.
Ето защо по реда на чл. 629б ТЗ съдът е указал на кредиторите
възможността да бъдат привнесени разноски за покриване на началните разходи по
производството. Това не е сторено в дадения срок (изтекъл на 26.04.2021 г.),
поради което съдът следва да постанови решение при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя разноски за
настоящото производство в размер от 700 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК*********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК*********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК*********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.Б.“ ЕООД, ЕИК*********.
СПИРА производството по т.д. № 647/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Н.Б.“ ЕООД,
ЕИК*********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 700 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен
съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: