№ 3
гр. Плевен, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20254430201936 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление гр. ****, представлявано от **** И. Г. Г., против наказателно
постановление №15-2500165/09.09.2025г. на **** на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414,
ал.3 от КТ на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от И. Г. Г. в
качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна изцяло на Наказателното постановление
наложеното наказание №15-2500165/09.09.2025г. на **** на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Плевен, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при неговото издаване, като алтернативно, се моли
да бъде намалено на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН наложената на
дружеството санкция до минималния предвиден в закона размер – 1500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ч. Д. от ПАК. В предоставения от съда срок,
пълномощникът на жалбоподателя, адв. Д. не представя писмени бележки. В
хода по същество процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, като счита че издаденото наказателно постановление страда от
1
посочените в нея пороци, поради което моли да бъде отменено, респективно
да бъде изменено същото в минималния предвиден в закона размер. Моли да
бъдат присъдени на представляваното дружество направените в настоящото
съдебно производство разноски.
Административнонаказващият орган **** на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. З.Е..
Процесуалния представител на административнонаказващият орган пледира,
че депозираната жалба е недоказана и да бъде потвърдено атакуваното
наказателно постановление в цялост, включително и имуществената санкция в
посочения размер. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева. В предоставения от
съда срок, процесуалния представител не представя писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното:
При извършване на проверка на дата 28.07.2025 г., на място около 11.57
часа, **** П. М. Т., в обект: Заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в
гр. ***, стопанисвано от „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, с управляващ и представляващ дружеството И. Г. Г. –
**** с ЕГН:********** и при извършена документална проверка в периода от
30.07.2025г. до 01.08.2025г. в офиса на Дирекция “Инспекция по труда“ със
седалище гр. Плевен, в присъствието на свидетеля П. Х. Т., констатирали
нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на
трудовите правоотношения, като „****“ ЕООД в качеството си на работодател
на 28.07.2025г. около 11.57 часа е приел на работа в горецитирания обект
лицето Б.Б.К., с ЕГН:********** да изпълнява трудови функции, а именно
„***“ без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма. От
направената справка в Национална агенция за приходите – Регистър на
заетостта – Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ е установено, че не са
открити данни за трудов договор към 28.07.2025г.
Нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. В резултат на
констатираното нарушение на основание чл.416, ал.1 от КТ бил съставен
АУАН № 15-2500165/01.08.2025г.
С обжалваното наказателно постановление № 15-2500165/09.09.2025г.
на **** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, издадено въз основа
на АУАН № 15-2500165/01.08.2025г., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за извършено нарушение
на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това че при извършена проверка на място
на дата 28.07.2025 г., около 11.57 часа, в обект: Заведение за бързо хранене
„***“, намиращо се в гр. ***, стопанисвано от „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, с управляващ и представляващ
2
дружеството И. Г. Г. – **** с ЕГН:********** и при извършена документална
проверка в периода от 30.07.2025г. до 01.08.2025г. в офиса на Дирекция
“Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, се констатира нарушаване
разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите
правоотношения, а именно: „****“ ЕООД в качеството си на работодател на
28.07.2025г. около 11.57 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето
Б.Б.К., с ЕГН:********** да изпълнява трудови функции, а именно „***“ без
да има със същия сключен трудов договор в писмена форма. От направената
справка в Национална агенция за приходите – Регистър на заетостта – Справка
за актуално състояние на ЕЕТЗ е установено, че не са открити данни за трудов
договор към 28.07.2025г.
При извършената проверка на място в обекта на 28.07.2025г. около 11:57
часа е установено лицето Б.Б.К. да престира работна сила като „***“. Лицето
декларира, че работи от 21.07.2025г. на длъжност „***“ в заведение за бързо
хранене „***“ в гр. Плевен, като в приложената към делото декларация е
отразено, че има сключен трудов договор.
Описаното нарушение в АУАН и НП се потвърди и от събраните
писмени доказателства по делото, а именно: заверено копие на Декларация от
Б.Б.К., дадена на 28.07.2025г.; АУАН № 15-2300165/01.08.2025г.; заверено
копие на Заповед №3-0693/15.08.2022г.; заверено копие на Длъжностна
характеристика за длъжност „**** Дирекция „ИТ“ гр. Плевен; заверено копие
на Длъжностна характеристика за длъжността **** ДИТ – Плевен; заверено
копие на Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ от 28.07.2025г., 13:28:18
часа; заверено копие от Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ от
28:07:2025г., 13:31:09 часа; заверено копие от Обяснение от И. Г. Г. от
01.08.2025г.; заверено копие от одобрена молба за отпуск на П. М. Т. – *** при
Д „ИТ“ със седалище Плевен; заверен препис на Трудов договор №****г.;
Протокол изх. №30Е003358525/01.08.2025г. на Офис на НАП-Плевен за
вписани електронни трудови записи на работодателя „****“ ЕООД.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите П. М. Т.
/актосъставител/ и П. Х. Т. /свидетел при констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН/.
От показанията на свидетелката П. М. Т., се установява, че на
процесната дата 28.07.2025г. съвместно с колежката си П. Х. Т. извършили
проверка в обект Заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. ***.
При посещението в обекта, установили лице без сключен трудов договор.
Предоставили декларация, която лицето попълнило, от която се установило,
че лицето е непълнолетно. На 01.08.2025г.при приключване на проверката,
****т е декларирал, че в този ден лицето е отишло да помага. В своите
показания Т. твърди, че лицето е работело в обекта като „***ка“, а и в
декларацията си лицето собственоръчно е написала, че работи от 21.07.2025г.,
като извършената проверка е на 28.07.2025г. За установеното нарушение е
съставен АУАН от страна на свидетелката Т.. От показанията на свидетелката
3
Т. и от приложените писмени доказателства по делото се установява, че
същата е била пет дни в отпуск считано от 21.07.2025г. Видно от приложените
доказателства по делото е, че в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Плевен е постъпило искане с вх. №25110181/22.07.2025г., относно
разрешение/отказ за издаване на разрешение за приемане на работа на лица,
ненавършили *** възраст. Свидетелката Т. твърди, че в този период е била
отпуск и при отиване на работа сутринта е видяла лицето да работи там.
Издадено е разрешение за непълнолетно лице на 01.08.2025г.
Показанията на свидетеля П. Т. припокриват дадените показания от
страна на актосъставителя – свидетелката П. Т..
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. Т. и П. Т., тъй като
същите са точни, последователни и логични и се подкрепят от събраните и
присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ - „Работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.“
Наложеното наказание на жалбоподателя е за нарушение на чл.62, ал. 1
от КТ – Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Както и по чл.1, ал.2 от КТ - Отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ - "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател.
Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени
доказателства присъединени на основание чл. 238 от НПК по делото.
Съдът съобрази и установеното от служителите на Д „ИТ“, като
показанията на тези свидетели са пълни, последователни и без съществени
противоречия. Служителите в Д „ИТ“ са категорични, че при извършване на
проверката са възприели работен процес от страна на лицето Б.Б.К..
От доказателствата по делото безспорно се установява, че Б.Б.К. е
предоставяла работна сила за жалбоподателя, с оглед на което е налице
трудовоправно отношение. Предоставянето на работна сила се потвърждава
4
изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл.402 от КТ, а
представеният трудов договор е съставен след извършване на проверката от
служителите на Дирекция „ИТ“. Установява се, че работодателят на
22.07.2025г. е подал искане за издаване на разрешение за приемане на работа
на лица, ненавършили *** възраст, което е било разпределено на свидетелката
П. Т., но в този период същата е била в отпуск и го е видяла в първия си
работен ден, а именно – 28.07.2025г.
При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и
посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните
доказателства. Актът е съставен от П. М. Т. - ****, която с оглед заеманата
длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, като контролен орган има
право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото
законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните си
задължения е установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на
дружеството жалбоподател и е съставил АУАН съгласно изискванията за това.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от **** на "Инспекция
по труда" Плевен, в изпълнение правомощията му произтичащи от
разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ. С оглед изложеното съдът намира, че
съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия произтичащи от КТ.
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че към 28.07.2025г. Б.Б.К. е полагала труд, без
със същата да е сключен трудов договор. В случая отношенията между
дружеството и Б.К. се явяват трудови правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от
КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор.
Обстоятелството, че Б.К. е престирала труд в обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател се потвърждава и от показанията на служителите
на Дирекция „ИТ“ Плевен, които лично са възприели Б.К. да изпълнява
трудови функции, а именно „***“. Описаните по-горе условия на труд, които
се установяват от показанията на свидетелите, естеството и организацията на
възложената работа показват, че в процесният ден лицето е престирало
работна сила. При анализа на събраните по делото доказателства настоящият
състав на съда намира, че възникналото между страните правоотношение е
трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна
сила, тъй като Б.К. е извършвала конкретна дейност в обекта и предварително
договорено възнаграждение за положения труд, както и работно време.
Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на
НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът
не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при
издаването му. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
5
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението.
По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което
той е упражнил с подаването на жалба до първоинстанционната инстанция.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в
от КТ или по чл. 28 от ЗАНН. Налице е забраната на чл.415в, ал.2 от КТ /нова/,
ДВ бр. 7/2012 г., в сила от 24.01.2012 г. - не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
„маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Що се отнася до наложеното с обжалваното наказателно постановление
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, настоящият състав
намира, че в конкретния случай наложената санкция не е съобразена с
тежестта на нарушението. Не са налице доказателства за наличието на
отегчаващи административно наказателната отговорност обстоятелства, а
същевременно като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат фактът,
че липсват данни дружеството да е било санкционирано по административен
ред с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения във връзка
с дейността си, както и че е подадено искане за издаване на разрешение за
приемане на работа на лица, ненавършили *** възраст, след даденото
разрешение от контролните органи е бил сключен трудов договор с работника.
Постъпилото искане с вх. №25110181/22.07.2025г., за разрешение/отказ за
издаване на разрешение за приемане на работа на лица, ненавършили ***
възраст, показва в голяма степен намерението на работодателя да изпълни
законовото изискване. Обстоятелството, че е нарушен закона се дължи на
факта, че свидетелят Т. се е намирала в платен годишен отпуск, когато е било
депозирано искането, поради което не е било дадено в срок съгласието. Във
времево отношение се касае за период от 6 календарни дни, през които е било
извършвано нарушението. Предвид горното, след извършената преценка в
тази насока и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, настоящият
състав намира, че наказателното постановление следва да се измени и
определяне на санкцията в размер, равен на законовия минимум, който е
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
6
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, следва на административно-
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, на което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ч. Д. от ПАК е
отправил искане за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт, с който е изменил
атакувания пред него такъв, в резултат на което издаденото от **** на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен.
По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
В случая жалбоподателят е бил представляван в съдебно производство
от адвокат, който прави искане за присъждане на деловодни разноски в
настоящото съдебно производство, за което е представен списък съгласно
чл.80 от ГПК.
При това положение, доколкото искането за присъждане на разноските е
направено своевременно на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на „****“ ЕООД, ЕИК ****, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, като същото следва да се възложи в
тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София.
За разликата до 500 лв. съдът отхвърля искането като
незаконосъобразно - съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, тъй като по административни дела с материален
интерес възнаграждението е в размер от 130 до 450 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-2500165/09.09.2025г. на
**** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл.
416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от **** И. Г. Г., в
качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от И. Г. Г., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София
сумата в размер на 80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 1936/2025г. по описа на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София да заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано от И. Г. Г.,
сумата в размер на 200.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 1936/2025г. по описа на Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8