Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон. Ищцовата страна – „У. Б.”-, гр. С., - излага в исковата си молба, че на 18.03.2009 година с първия ответник сключили договор за банков револвиращ кредит, по силата на който на последния е предоставена сума от 205 000 лв. за оборотни средства. Договорът е анексиран пет пъти по отношение на лихвените вземания и уговорената предсрочна изискуемост - при неплащане на кое да е парично задължение по кредита банката преобразува кредита в предсрочно изискуем за всички дължими суми. Поради неизпълнение от страна на заемателя и на втория ответник, солидарен съдлъжник, банката отправила нотариални покани, с които ги уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Дала им седемдневен срок да погасят задълженията си в пълен размер, но това не било сторено. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответниците солидарно й дължат сумата от 228 697,97 лв., главница, сумата от 91 726,99 лв. лихви за времето от 20.10.2011 година до 27.03.2014 година, включваща и наказателна лихва върху просрочената главница, и сумата от 2 603,07 лв., дължими такси по тарифа на банката. Претендира се присъждане на разноски. Ответниците А. Т. А., едноличен търговец с фирма на предприятието "Л. Т.", гр. Г. О. и Л. В. А. признават кредитното отношение по исковата молба с посочените в него параметри, но оспорват исковете за лихви с доводи за недоказаността им, както и за факта на изменение на лихвения процент след сключване на договора. Банката-ищец следвало да ги уведомява за промяната в базисния лихвен процент преди сключването на анексите и за изменението на пазарния лихвен индекс след това. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения договор за банков кредит с пет на брой анекса към него, че на ответницата, в качеството й на заемател, банката е предоставила сумата от 205 000 лв. за оборотни средства, че вторият ответник е гарантирал изпълнение на задължението поемайки солидарна отговорност с едноличния търговец, че сумата по кредита е усвоена и на стойност главницата по исковата молба не е платена. Банката е уведомила ответниците, че преобразува кредита в предсрочно изискуем - приложените нотариални покани във връзка с липсата на спор, че ответниците са ги получили. Лихвите и таксите по тарифа на банката равнят на исковите суми - приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за банков ревовиращ кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ с предмет главницата по исковата молба, след петкратното анексиране на вземанията по договора, и насрещно задължение за лихви. В качеството си на банка, ищецът е предоставил исковата сума на ответника-едноличен търговец. Усвояването й от последния сочи, че ищецът точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството си на заемател, първият ответник е приел сумата, но като не е заплащал в срок вноските по кредита е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ по причина за която отговоря. Вторият ответник, ангажирал се солидарно с първия за изпълнение на договорното задължение, също не е сторил потребното за своевременно погашение на падежиралите вноски. Възникнали са предпоставките по чл. 432 от ТЗ, ал. 1 от ТЗ: ответниците са изгубили привилегията на срока и дължат исковите суми, така както са посочени в исковата молба. В този смисъл исковете са доказани по основание, а чрез цитираната по-горе експертиза - и основателни в търсения размер. Следва да се уважат според заявеното. Доводите на ответниците са неоснователни. Базисният лихвен процент не само са узнали от банката, но заедно с нея са го договорили в приложените по делото анекси. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 13 489,60 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че А. Т. А., ЕГН: *, едноличен търговец с фирма на предприятието "Л. Т.", гр. Г. О., ЕИК: ..., и Л. В. А. , ЕГН: *, двамата от гр. Г. О., ул. "С." № 27 с о л и д а р н о дължат на „У. Б.”-, гр. С., ЕИК: ..., сумата от 228 697,97 /двеста двадесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., главница по договор за кредит от 18.03.2009 година и анексите към него, сумата от 91 726,99 /деветдесет и една хиляди седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/лв. лихви за времето от 20.10.2011 година до 27.03.2014 година, включваща и наказателна лихва върху просрочената главница, и сумата от 2 603,07 /две хиляди шестстотин и три лева и седем стотинки/лв., дължими такси по тарифа на банката, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 и 432 от Търговския закон. Осъжда А. Т. А., ЕГН: *, едноличен търговец с фирма на предприятието "Л. Т.", гр. Г. О., ЕИК: ..., и Л. В. А. , ЕГН: *, двамата от гр. Г. О., ул. "С." № 27 с о л и д а р н о да заплатят на „У. Б.”-, гр. С., ЕИК: ..., сумата от 13 489,60 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |