Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260073 / 10.9.2020г. 10.09.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесет и първи август Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №08401 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С исковата молба, както и след изменение на
исковете в с.з. на ПРС от 31.08.2020г. са предявени обективно съединени искове
от А.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Техремонт“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шести септември“,
1, ет.2, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр.
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 523,34лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г., сумата
от 147,41лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 28.02.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр.
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 253,21лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г.,
сумата от 88,29лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 31.03.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр.
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 523,34лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017г.,
сумата от 138,54лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 30.04.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр.
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 232,91лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2017г.,
сумата от 59,65лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата
-с правно основание чл.224 КТ, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 247,05лв., представляваща нетния размер на обезщетението
за неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2016г. и 2017г., сумата от 63,27лв.,
представляваща обезщетение за забава, считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г.,
както и законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата
-с правно основание чл.222, ал.1 КТ, вр.чл.86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за в размер на 671,00лв., представляваща нетния
размер на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за едномесечния период за оставане без
работа от 15.04.2017г- 15.05.2017г., сумата от 149,80лв., представляваща
обезщетение за забава, считано от 30.06.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.40, ал.1, вр.ал.5 КСО за
заплащане на сумата от 70,47лв., представляваща обезщетение за първите три дни
от ползване на отпуск поради временна неработоспособност за сметка на
работодателя, както и законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата
В законоустановения срок ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***” в производствена база в гр.П., считано от 03.09.2015г. до 15.04.2017г., като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №***. на Управителя на ответното дружество.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.В., неоспорено от страните, ответното дружество не е осигурило достъп до счетоводната си документация за изготвяне на заключението, поради което и вещото лице е получило информация от подадените от ответното дружество данни в НАП. Видно от подадените от ответното дружество данни нетното трудово възнаграждение за процесния период е както следва: сумата от 523,34лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г., сумата от 253,21лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г., сумата от 523,34лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец март 2017г., сумата от 232,91лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2017г. Съдът е указал на ответника, че същият следва да докаже евентуално извършено плащане, но по делото няма такива доказателства, поради което и исковете за неплатени нетни трудови възнаграждения следва да бъдат уважени като основателни.
Съгласно чл.4 от трудовия договор трудовото възнаграждение се изплаща до последно число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждение. Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.В., размерът на обезщетенията за забава неплатеното трудово възнаграждение е както следва: сумата от 147,41лв., представляваща обезщетение за забава възнаграждението за месец януари 2017г., считано от 28.02.2017г. до 22.12.2019г., сумата от 88,29лв., представляваща обезщетение за забава възнаграждението за месец февруари 2017г., считано от 31.03.2017г. до 22.12.2019г., сумата от 138,54лв., представляваща обезщетение за забава възнаграждението за месец март 2017г., считано от 30.04.2017г. до 22.12.2019г., сумата от 59,65лв., представляваща обезщетение за забава възнаграждението за месец април 2017г., считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г. Съдът е указал на ответника, че същият следва да докаже евентуално извършено плащане, но по делото няма такива доказателства, поради което и исковете за неплатени нетни трудови възнаграждения следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД върху неплатените възнаграждения се дължи и законната лихва считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.В. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск в размер на девет дни. Начисленият и неплатен от ответника нетен размер на обезщетението е в размер на 247,05лв., поради което и същата сума следва да бъде присъдена на ищеца.
На основание чл.228, ал.3 КТ обезщетенията, дължими по този раздел се изплащат не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД не е уговорено друго. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Предвид гореизложеното съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 63,27лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г.
На основание чл.86 ЗЗД върху неплатеното обезщетение се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от копието на трудовото книжка на ищеца ищецът е останал без работа за периода 15.04.2017г- 15.05.2017г. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ се дължи обезщетение на работника в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, то и съдът намира, че предвид заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.В., искът на ищеца за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 671,00лв., представляваща нетния размер на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за едномесечния период за оставане без работа от 15.04.2017г- 15.05.2017г., е основателен и следва да бъде уважен. По изложено по- горе съображения следва да бъде присъдена и сумата от 149,80лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 30.06.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.В. за месец февруари 2017г. ищецът има 10 дни отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, вр.ал.5 КСО ищецът има право на обезщетение за първите три дни от ползване на отпуск поради временна неработоспособност за сметка на работодателя. Видно от същата експертиза дължимото се обезщетение е в размер на 70,47лв., поради което и този иск също следва да бъде уважен като основателен. Съдът намира, че следва да присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 124,05лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е доказал разноски в размер на 450,00лв. за адвокатско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Техремонт“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шести септември“, 1, ет.2, да заплати на А.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, следните суми:
-сумата от 523,34лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г., сумата от 147,41лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 28.02.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 253,21лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г., сумата от 88,29лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 31.03.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 523,34лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017г., сумата от 138,54лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 30.04.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 232,91лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2017г., сумата от 59,65лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 247,05лв., представляваща нетния размер на обезщетението по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2016г. и 2017г., сумата от 63,27лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 31.05.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 671,00лв., представляваща нетния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за едномесечния период за оставане без работа от 15.04.2017г- 15.05.2017г., сумата от 149,80лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 30.06.2017г. до 22.12.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 70,47лв., представляваща обезщетение за първите три дни от ползване на отпуск поради временна неработоспособност през февруари 2017г. за сметка на работодателя, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Техремонт“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шести септември“, 1, ет.2, да заплати на А.Т.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 450,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Техремонт“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шести септември“, 1, ет.2, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 124,05лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство и сумата от 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: