Решение по дело №782/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.София, 18.01.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-11 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември     през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

при секретаря  СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА  

 

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т.д. № 782 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и  чл.108 от ЗС от Ц.В.М., в качеството му на постоянен  синдик на „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК******* срещу „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК******* и „Т.“ ЕООД ЕИК *******

 

ИЩЕЦЪТ твърди, че с Решение № 856 от 27.04.2018г.  по т.д.№2135/2015г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността  на първия ответник с начална дата 31.12.2016г. Началната дата е оспорена, за което е висящо съдебно дело пред САС. Твърди, че с нот.акт № 180,т.V,рег.№6130,д.№757 от 15.12.2014г. на нотариус К., район РС Панагюрище е прехвърлил притежаван от дружеството недвижим имот находящ се в сграда №1, с адм.адрес гр.Панагюрище, ул.*******ет.1,брой нива на обекта 6  с площ 952 кв.м., с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с индентификатор 55302.501.132.1.1 и граници подробно посочени в исковата молба.  Данъчната оценка на имота към момента на тази сделка е 561 825.50 лв. Недвижимия имот подробно описан в молбата за заличаване на ипотеката от 15.12.2014г. е масивна сграда – хотелски комплекс изграден на груб строеж, представляващ сграда с две подземни нива,два надземни етажа и два мансардни етажа с обща разгърната застроена площ от 1 120 кв.м.. С цел да се попълни масата на несъстоятелността и доколкото е налице значимост в несъответствието на насрещните престации синдикът  намира, че така извършената сделка е недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, като се иска нейното обявяване за такава на осн.чл.647,ал.1т.3 от ТЗ. В случай, че се обяви относителната недействителност моли на осн.чл.108 от ЗС ответникът Т. ЕООД да предаде владението на описания имот на синдика.

            С допълнителната искова молба предявява при условията на евентуалност и иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, който съдът изрично с определението за насрочване е отказал да приеме.

            ОТВЕТНИКЪТ М.  ЕООД / Н./ не взема становище по исковете.

            ОТВЕТНИКЪТ Т. ЕООД оспорва исковете изцяло. Твърди, че така предявените искове са неоснователни. Сделката е сключена повече от две години от датата на обявяване на неплатежоспособността, наред с това цената не е несъразмерна, тъй като Стойко Робов, като собственик на дворното место е правил и разходи по сградата във връзка с нейното изграждане преди покупката й, като е заплатил изготвянето на проекти за реализацията на хотелски комплекс, за доставка на асансьор и цената на правото на строеж и др. или общо платената от ответника цена за хотелския комплекс възлиза в размер на 590 970 лв. Намира, че искът при евентуалност с пр.осн.чл.135 от ЗЗД е недопустим, тъй като той може да се предяви само от кредитор. Моли исковете да се отхвърлят изцяло. 

            Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

            По делото не се спори относно откритото производство по несъстоятелност спрямо първия ответник и извършената между двамата ответника сделка. Тези факти се установяват и от представените по делото доказателства. С определение № 563 от 29.01.19г., по т.д.2135/2015г. , СГС , VІ-1 св. ищецът е назначен за постоянен синдик на първия ответник, несъстоятелното дружество  М. ЕООД, и съответно същият се явява легитимиран  да предяви искът с пр.осн.чл. 647, ал.2,т.3 от ТЗ. Производството по несъстоятелност е открито с Решение № 856 от 27.04.2018г. постановено по т.д.2135/2015г., като със същото е определена дата на неплатежоспособността на дружеството – 31.12.2016г.

            Видно от представения нот.акт № 180 ,нот.д.№757/2014г. от 15.12.2014г. на нотариус П. К., с район на действие РС Панагюрище, първия ответник е продал на втория ответник самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.132.1.1, по кадастралната карта и кадастрални регистри . Адреса на имота  е гр.Панагюрище, ул.*******ет.1, като самостоятелния имот се намира в сграда 1 на пет надземни етажа, построена в собствен на купувача поземлен имот с идентификатор 55302.501.132, с предназначение на самостоятелния обект – друг вид самостоятелен обект в сграда, с брой нива на обекта 6 с площ от 952 кв.м.. Цената на покупко-продажбата е 310 000 лв. без ДДС, като същата с ДДС възлиза в размер на 372 000 лв..

            Спорът е относно размера на цената и съответна ли е тя на насрещната престация т.е.  на имота предмет на продажбата . От приетата по делото съдебно –  оценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на имота е 292 000 лв. Същата е определена като средна  между възстановителната стойност - 313 700 лв. и сравнителна стойност 269 416 лв. В обясненията на вещото лице става ясно, че същото е оценявало единствено сградата, тъй като тя е била предмет на продажба и към този момент тя не е имала  акт 15, като вещото лице е установила, и че е била изпълнена с недостатъци . Не е оценявано дворното место и правото на строеж и те не са включени при определяне на пазарната цена, тъй като същите са били собственост на купувача. Вещото лице е категорично, че данъчната оценка е завишена.

 Факта, че собственика на дружеството купувач е собственик на дворното место не е спорен между страните, като същото се установява от представеното по делото споразумение  от 26.07.2013г.,, като от него се установява и обстоятелствата на други разходи направени от С.Р.във връзка с изгражданата в имота сграда. Предвид молбата за заличаване на ипотека върху имота се установява, че същия е бил с предназначение на хотел.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи :

За да е изпълнен  фактическия състав на чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ законът изисква в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството, а това в случая е 24.04.2019г. да е извършено разпореждане с имущество на несъстоятелното дружество, при което даденото значително да надхвърля полученото.  Другото изискване е атакуваната сделка да  не е преди датата на неплатежоспособността, която в конкретния случай е определена считано от 31.12.2016г., установена с решението на СГС за откриване производството по несъстоятелност и потвърдена с Решението на САС по пътя на въззивно обжалване. Сделката, която се атакува с исковата молба е извършена покупко – продажба на имот с нотариален акт №180 от 15.12.2014г. на нотариус П. К., с р-н на действие РС Панагюрище, като продадения имот на първия ответник, несъстоятелно дружество – М. ЕООД /н./   представлява хотелска сграда изградена на етап груб строеж. Предвид на това  не е налице една от предпоставките на фактическия състав на иска по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, а именно атактуваната  сделка да не е извършена преди началната дата на неплатежоспобността т.е. да е извършена след като дружеството вече е било неплатежоспособно. В конкретния случай сделката е извършена повече от две години преди датата на неплатежоспособността, съответно не би могло да се предполага целяно увреждане на кредиторите.

Наред с това съдът намира, че не се установява и друга предпоставка от фактическия състав на разпоредбата, а именно неравностойност на престациите :  В конкретния случай от приетата по делото експертиза се установи, че пазарната стойност на имота е  под стойността на цената на сделката  по нотариалния акт. От обясненията на вещото лице става ясно, че се касае за период, в който данъчните оценки са надхвърляли пазарната стойност на имотите. Наред с това е договорена покупката само на изградената сграда, като правото на строеж и земята са принадлежали на купувача и не влизат в цената на сделката. Предвид етапа на изграждане на сградата, имотът е бил с пазарна стойност значително по-ниска от пазарната му оценка, а покупната цена в случая е по-висока от дадената от вещото лице пазарна цена.

            При липса на две от предпоставките на фактическия състав от разпоредбата на чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ така предявения иск за прогласяване относителната недействителност на сделката се явява изцяло  неоснователен, и като такъв  следва да се отхвърли .

            Предявен е и иск за предаване за владението  на имота, касае се за иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Доколкото предаване на владението е обусловено от относителната недействителност на атакуваната сделка и съдът приема по-горе , че искът с пр.осн.чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е неоснователен, то искът с пр.осн.чл.108 от ЗС също е неоснователен. Ответникът е закупил с нотариален акт сградата изградена в неговия поземлен  имот, същия е неин собственик и го владее на годно правно основание, поради което искът с пр.осн.чл.108 от ЗС се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .  

            Несъстоятелната фирма следва да бъде осъдена да заплати на втория ответникът направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС  по договор за правна помощ към пълномощно стр.82 по делото. Несъстоятелната фирма следва да заплати направените по делото разноски за държавна такса на осн.чл.620,ал.7 ТЗ  по сметка на СГС в размер на 14 880 лева при цена на иска 372 000 лв. с ДДС.

 

Водим от горното съдът

 

                              Р       Е       Ш       И       :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ  и чл.108 от ЗС предявени от Ц.В.М. ЕГН **********, , в качеството му на постоянен синдик на „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, гр.София, ул.*********срещу „М.“ ЕООД /н/, ЕИК ******* гр.София, жк.*********и „Т.“ ЕООД *** за обявяване относителната недействителност на покупко – продажба извършена с нот.акт № 180,т.V,рег.№6130,д.№757 от 15.12.2014г. на нотариус К., район на действие РС Панагюрище, с която „М.“ ЕООД /н/, ЕИК ******* гр.София, жк.*********е прехвърлил на  „Т.“ ЕООД ***  притежаван от дружеството недвижим имот находящ се в сграда №1, с адм.адрес гр.Панагюрище, ул.*******ет.1, брой нива на обекта 6  с площ 952 кв.м., с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с индентификатор 55302.501.132.1.1, построена в поземлен имот с идентификатор   55302.501.132 , като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, гр.София, ул.*********да заплати на „Т.“ ЕООД *** сумата от 6 000 лева / шест хиляди / разноски на осн.чл.78 от ГПК

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, гр.София, ул.*********да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.Витоша № 2  държавна такса в размер на 14 880 лева / четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева  / .

 

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС .

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :