РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Малко Търново, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20252140100251 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. Д. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. М. Т., ул. "Кл. О." № *, чрез пълномощник
адв. Е. К., АК - Бургас, съдебен адрес: гр. Б., ул. "В. Л." № **, ет. *, оф. ***,
против Х. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. М. Т., ж. к. "М. В." бл.
*, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение за присъждане
на родителските права върху децата М. Х. М., ЕГН: **********, и Д. Х. М.,
ЕГН: **********, да бъдат предоставени на ищцата, както и да се определи
местоживеенето на децата да е при ищцата, а на бащата Х. Н. М., ЕГН:
**********, се определи режим на лични контакти, както следва: два пъти
месечно (всяка първа и трета събота и неделя с приспиване). Иска се също да
бъде осъден ответникът Х. Н. М., ЕГН: **********, да заплаща на
малолетните си деца М. Х. М., ЕГН: **********, и Д. Х. М., ЕГН: **********,
чрез тяхната майка и законен представителя, месечна издръжка в размер на по
290 лв. (двесто и деветздесет лева) за всяко едно от децата, считано от датата
на подаване на исковата молба, и платима до 5 число на съответния месец, за
който се отнася, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, ведно
със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Моли да й бъдат
присъдени направените по делото Разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено са и
доказателствени искания.
1
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Молбата е с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески
начала, като от съвместното им съжителство имат родени две деца: М. Х. М.,
ЕГН: **********, родена на **.**.**** г., видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № ****/**.**.**** на общ. Б., и Д. Х.
М., ЕГН: **********, родена на **.**.**** г., видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/**.**.**** г. на общ.
Б..
С. твърди, че още в началото на съвместното им съжителство,
установила много странности в характера на ответника, като на моменти той
проявявал изключително грубо и агресивно отношение, сцени на ревност.
Сочи също, че и за дребни въпроси от ежедневието нямали еднакво виждане и
между тях се зародили конфликти. Бащата на децата й се оказал неподготвен
за съвместен живот, избухвал без причина, употребявал алкохол и често тя
била обект на обиди, грубо отношение, подигравки и ревност,Не се
съобразявал пред кого и къде я нагрубява, както и дали децата са с тях или не.
Въпреки грубото отношение, което имал към нея, обидите и психическия
тормоз, който й налагал, тя не предприемала действия, защото считала, че
децата трябва да живеят с двама родители, като многократно давала шансове
за поправяне. Притеснявал я и факта, че живеят в малък град и какво ще е
хорското мнение, тъй като не желаела да бъде обект на одумване и
подмятания. Не искала да притеснява и роднините си. Х. М. употребявал
алкохол и често избухвал в сцени на ревност, като проявявал и крайно обидно
отношение към нея, с много пошли и обидни думи. Въпреки многобройните
шансове обаче, ситуацията се повтаряла отново и отново. Тъй като не можела
да издържа повече подобно грубо и унизително положение, както и
постоянните обиди, грубости и унижение, взела решение да се разделят.
Децата и ищцата живеели на ул. „Кл. О.“ № *, а ответникът - в ж. к. „М. В.“
бл. * в гр. М. Т.. След раздялата им, той не спирал да й изпраща заплашителни
съобщения, както и да ходи в дома им многократно, за да се разправя с нея.
Проявявал изключително агресивни сцени на ревност и поведение,
демонстриращо собственическото му отношение спрямо личността на С.. Не
спирал да я заплашва и с убийство, дори и пред децата. На 7.10.2025 г. й се
обадил по телефона, като отново се държал грубо и търсел сметка защо е била
с друг мъж. Заявил й директно, че ще я убие, децата ще останат сираци, той
ще бъде в затвора, а тя в гроба. С. се изплашила изключително много, тъй като
телефонът й бил на високоговорител и децата също чули това, като голямата
дъщеря се стреснала много. По същото време на другия телефон ищцата
водела разговор с нейна приятелка, която чула всичко. На следващия ден,
08.10.2025 г. Х. М. отишъл на работното й място в *** М. Т. и отново разиграл
сцена на ревност, като настоявал да вземе телефона й и да го прегледа. В този
ден отново й направил жест, че ще я убие. За случката ищцата подадла жалба
в полицията. Непостоянното поведение на ответника към ищцата и децата им,
2
я оставяло в несигурност. От раждането на децата им до настоящият момент,
тя била родителят, който полага приоритетно грижи за децата. След раздялата
им, децата живеели с нея, като при отглеждането и възпитанието им разчитала
и получавала помощта на майка си. Бащата Х. М. рядко проявявал
загриженост и желание да прекарва време с тях. Според нея бащата не
притежава необходимия родителски капацитет. Счита, че като майка има
всички родителски качества, родителски капацитет и възможност да отглежда,
възпитава и полага грижи за децата си. От наблюденията й по време на
съжителството им с ответника, стигнала до извода, че той не би могъл да
гарантира израстването и възпитанието на децата им в спокойна среда и да
формира у тях правилна ценностна система. Ищцата С. сочи, че към
настоящият момент е трудово заета, работи в *** М. Т., живее в къща с много
добри битови условия, и може да осигури на децата спокойно детство. Децата
били изключително привързани към нея. С. счита, че притежава необходимите
възпитателски качества, както и възможности да им осигури нормален и
спокоен живот.
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР/Д-А-Ц/19-
001/05.12.2025 г., по описа на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Царево,
се установява, че децата живеят с майката в жилище - втори етаж от
двуетажна къща, която е в добро състояние, обзаведено с необходимите вещи
за бита и електроуреди за домакинството. Поддържат се добри битови и
хигиенни условия за живот. Ищцата работи по трудово правоотношение като
н. о. „***“ в *** М. Т.. Ответникът работи по трудово правоотношение като
*** в *** в гр. М. Т..
СЪДЪТ относно небрачните исковете за упражняването на родителските
права, местоживеенето на децата и режимът на лични контакти с другия
родител, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, и въз основа на установеното,
като съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
С оглед възрастта на децата, съдът счита, че те имат нужда да
контактуват и с двама родители, като е необходимо те да развиват у тях
чувството на уважение към самите тях. Родителите трябва да контактуват и
комуникират и помежду си относно цялостното развитие на децата, и да се
съобразяват с техните индивидуални потребности. По делото е установено, че
децата живеят при майката на адрес: гр. М. Т., ул. „Кл. О.“ № *, и от
раждането им грижи за тяхното отглаждане, възпитание и израстване полага
предимно тя, подпомагана от нейната майка. Същевременно не се установи
поведение на бащата, което да се отразява негативно върху живота и здравето
на децата. Св. Георгиева заявява, че ответникът М. взима децата за по час-два.
Видно от приетият по делото социален доклад изх. № ПР/Д-А-Ц/19-
001/05.12.2025 г., по описа на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Царево,
се установява, че децата живеят с майката в жилище, което е в добро
състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно
3
домакинство. Хигиенно-битовите условия за живот са добри.
При тези факти съдът намира, че между баща и децата има установена
емоционална връзка и е налице основание за определяне на режим на лични
контакти на ответника с децата, което се поддържа от ищцовата страна. С
оглед изложеното, следва местоживеенето на М. Х. М. и Д. Х. М. да бъде при
майката на адрес: гр. М. Т., ул. „Кл. О.“ № *, както и да бъде предоставено
упражняването на родителските права на майката, като бащата Х. Н. М., ЕГН:
**********, има право да осъществява режим на лични отношения с децата
два пъти месечно - всяка първа и трета събота и неделя с приспиване.
Относно искът за издръжка, с правно основание чл. 143 СК.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява
размерът на получаваните от ответника доходи, но бащата е в трудоспособна
възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности. Нуждите на децата, съобразно твърденията в
исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи.
Детето М. е на осем години, а детето Д. - на четири години. За да определи
размера на месечната издръжка за децата, съдът прецени потребностите
съобразно тяхната възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни
пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за
правилното им отглеждане и възпитание.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Законът е
поставил изискване месечният размер на даваната издръжка да бъде в размер
на ¼ от МРЗ. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл.
142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за
страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.,
считано от 01.01.2025 г. размерът на минималната работа заплата за страната е
1 077 лв., т. е. минималният размер на издръжката е 269,25 лв. месечно. По
делото не се спори, че грижата за децата М. и Д. Х. М. се полагат само от
майката, при която те живеят.
Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само
от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира
с увеличен размер на издръжката. Затова следва да се уважи така предявения
иск и ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на ищцата в размер на
по 290 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Относно дължимата държавна такса по иска за издръжка.
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд - Малко Търново държавната такса върху
4
уважения размер на издръжката, която се равнява на сумата 418 лв.
(четиристотин и осемнадесет лева) - чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща държавна
такса 2 на сто върху тригодишните платежи, както и сумата от 5,00 лв. (пет
лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист - чл. 11 от
Тарифата.
Относно разноските.
По сметка на Районен съд - Малко Търново не е внесена държавна такса
за образуване на дело от граждански характер. При този изход на делото на
осн. чл. 5, ал. ж от Закона за държавните такси вр. чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложено да плати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Малко Търново държавна такса в
размер на 40 лв. (четиридесет лева).
По делото се претендират плащане на разноските от ищцата, което
искане съдът намира за основателно, като ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 7, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М. Х. М., ЕГН: **********, и
Д. Х. М., ЕГН: **********, да бъде при майката С. Д. С., ЕГН: **********, на
адрес: гр. М. Т., ул. "Кл. О." № *.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на децата М.
Х. М., ЕГН: **********, и Д. Х. М., ЕГН: **********, на майката С. Д. С.,
ЕГН: **********, като бащата Х. Н. М., ЕГН: **********, има право да
осъществява режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с приспиване.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. М. Т., ж. к.
"М. В." бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплаща в полза на малолетнити деца М. Х.
М., ЕГН: **********, и Д. Х. М., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и
законен представител майката С. Д. С., ЕГН: **********, месечна издръжка
в размер на по 290 лв. (двеста и деветдесет лева) за всяко едно от децата,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. М. Т., ж. к.
"М. В." бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати в полза на Районен съд - Малко
Търново сума в размер на 418 лв. (четиристотин и осемнадесет лева), на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса 2 на сто върху
5
тригодишните платежи, сумата от 40 лв. (четиридесет лева) д. т. за образуване
на делото, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист - чл. 11 от Тарифата.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. М. Т., ж. к.
"М. В." бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на С. Д. С., ЕГН: **********, адрес:
гр. Малко Търново, ул. „Кл. О.“ № *, сумата в размер на 500 лв. (петстотин
лева) разноски за адвокатско възнагражнение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 7, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Малко Търново:_______________________
6