Определение по дело №2579/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Г. Г., понастоящем в Затвора Пловдив, против Решение № 6612/23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIII състав, постановено в производство по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

С Решение № 6612/23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав, съдът:

„ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Ц. Г. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], местност „Падината“, вилна зона, сумата от общо 1477.00 (хиляда четиристотин седемдесет и седем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода: от 22.08.2020 г. до 16.01.2024 г. вкл. 1 477.00 /хиляда четиристотин седемдесет и седем/ лева, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 211 дни в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 200 000.00 (двеста хиляди) лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и тази за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането до датата на неговото прекратяване, като неоснователни и недоказани“. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

Настоящият съдебен състав в срока за произнасяне по касационната жалба намира, че не би могъл да се произнесе по съществото на спора, предвид установеното несъответствие на съдържанието на решението с изискванията по чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК, като съображенията за това са следните.

На първо място се констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София за присъждане на сумата в размер общо на 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, като в този смисъл е и молба с вх. № 2016/02.02.2024 г. по описа на съда, депозирана от пълномощника на ищеца – адв. М., с която се уточнява исковата молба (л. 43 от адм. дело № 109/2024 г. на ПАС). По този начин и делото е докладвано в първото открито съдебно заседание на 03.04.2024 г. и в дадения ход по същество пълномощникът на ищеца претендира присъждане както на неимуществени, така и на имуществени вреди, като съображения за това доразвива в представена по делото писмена защита.

Същевременно обаче с оспорваното тук решение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба за присъждане на сумата от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като е осъдил ГДИН да заплати на Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив и е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 200 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Т.е. липсва произнасяне по предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, както по неговата допустимост, така и по неговата основателност. Поради това и на основание чл. 176 от АПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд и на още едно основание, а именно отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки и тълкуване, поради неяснота на диспозитива на обжалваното решение.

С цитираното по-горе решение съдът е осъдил ГДИН да заплати на ищеца „...сумата от общо 1477.00 (хиляда четиристотин седемдесет и седем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода: от 22.08.2020 г. до 16.01.2024 г. вкл. 1 477.00 /хиляда четиристотин седемдесет и седем/ лева...“. Същевременно обаче в мотивите си решаващият съд е приел, че обезщетението, което е най-справедливо да се присъди за определения период от 22.08.2020 г. до 16.01.2024 г., е в общо в размер на 1 477 лева.

При тези данни, не става ясно какъв е присъденият на Г. размер – 1 477 лева или два пъти по 1 477 лева.

На следващо място, видно от съдебното решение по адм. дело № 109/2024 г. на л. 192-гръб от делото, решаващият съд е изложил мотиви, че за периода от 06.12.2021 г. до 19.03.2023 г. ищецът Г. не е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, поради което и в тази част искът е недоказан, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена. Съответно на л. 192-гръб от същото дело в решението е посочено, че за периода от 22.08.2020 г. до 31.12.2020 г., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените периоди, които са общо 132 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Като такива съдът е приел и периодите от 19.01.2021 г. до 04.02.2021 г. вкл. (17 дни), от 19.02.2021 г. до 28.03.2021 г. вкл. (38 дни) и от 11.06.2021 г. до 29.06.2021 г. вкл. (19 дни) – общо 74 дни, както и дните 29.03.2023 г. и 30.03.2023 г. вкл. (2 дни), а така също и от 04.04.2023 г. до 06.04.2023 г. вкл. (3 дни) – общо 5 дни. Въпреки така формираната воля на съда в мотивите, в диспозитива е посочено, че се осъжда ГДИН за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.08.2020 г. до 16.01.2024 г. вкл., който период съвпада с целия исков период и същевременно се отхвърля исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 200 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Казано по друг начин, от диспозитива на решението не става ясно за кой период искът е отхвърлен и за кой период е уважен.

Очевидна фактическа грешка се констатира и по отношение на присъдените лихви, доколкото съдът е приел, че се претендират такива от датата на завеждане на исковата молба, а именно 16.01.2024 г., като в мотивите е приел, че претендираната законна лихва следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба, а именно 16.01.2024 г., каквато е и присъдена в диспозитива, но същевременно съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането до датата на неговото прекратяване, каквато претенция в случая не се констатира да е била предявявана от ищеца.

Горното съставлява от една страна писмена грешка и/или очевидна неточност, която подлежи на изправяне по реда на чл. 175 от АПК, от друга – непроизнасяне по цялото искане, с което е бил сезиран съдът, което подлежи на изправяне по реда на чл. 176 от АПК и от трета, с оглед влязлото в сила решение в необжалваната част, неяснота на диспозитива на обжалваното решение, отстранима по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК.

Ето защо и ще следва да се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество и същото ще следва да се изпрати на Административен съд – Пловдив, XIII състав за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 6612/23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав, произнасяне по цялото искане, с което е бил сезиран съдът и тълкуване на съдебното решение в посочената по-горе част, при което първоинстанционният съд да разясни смисъла на осъдителния си диспозитив.

Предвид изложеното, Административен съд – Пловдив, ХIХ състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.01.2025 г., постановено по КАД № 2579/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIХ състав.

ИЗПРАЩА адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 6612/23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав, за произнасяне по цялото искане, с което е бил сезиран съдът и тълкуване на съдебното решение в посочената в мотивите на настоящото определение част.

След изпълнение на процедурите по чл. 175, чл. 176 от АПК и чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав да се изпрати за прилагане по КАД № 2579/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIХ състав за произнасяне по постъпилата касационна жалба.

Определението е окончателно.