Решение по дело №800/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 38
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  38                                   09.04.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        граждански състав

На дванадесети март                                                                                 2020 година

В публично заседание в следния състав:   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 800 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединяване на искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД във вр. чл. 8, ал. 2 ЗАЗ.

         Производството е образувано по искова молба на М.Д.И., П.Г.К., Т.Г.И., М.Г.З., М.З.Г., Я.З.К., К.Д.И., Е.П.К.-М., Е.П.Д., Д.Д.А. и Д.Д.А. срещу М.П.П. и „Сателит ПМ“ ЕООД. Ищците твърдят, че с решение № 20/31.01.1996 г. на ПК-Гълъбово било възстановено на наследниците на Ж.Г.В.собствеността върху следните недвижими имоти:

1. Нива с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Чалъка”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 047006 – нива на В.П.Д.и др., имот № 047004 – нива на Б.И. Е., имот № 000129 – полски път на община Гълъбово;

2. Нива с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Асанката”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 039008 – нива на К.А. Н., имот № 039026 – нива на Р.Ж.Г., имот № 039059 – нива на Я.И. Р., имот № 039058 – нива на „Деликс-67” ЕООД, имот № 039006 – нива на В.Т.Г., имот № 000166 – полски път на община Гълъбово;

3. Нива с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Над Кунев кладенец”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 004031 – нива на Р.Ж.Г., имот № 004030 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000064 – полски път на община Гълъбово, имот № 004001 – нива на К.Й.А., имот № 004019 – нива на Р.Ж.Г.;

4. Нива с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Камъня”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 020061 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000086 – полски път на община Гълъбово, имот № 000101 – полски път на община Гълъбово, имот № 020010 – нива на И.Д.Т. и др.

Твърдят, че с решение № 2000/20.08.1996 г. на ПК-Гълъбово било възстановено на наследниците на Ж.Г.В.собствеността върху следния недвижим имот: Нива с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Меркески път”, представляваща имот № 031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000112 – полски път на община Гълъбово, имот № 031008 – нива на Д.К.К., имот № 000105 – пасище, мера на община Гълъбово, имот № 031006 – нива на Б.Т.Б.и др.

Твърдят, че всички ищци са наследници на Ж.Г.В.и притежават повече от половината от собствеността върху имотите. Твърдят, че по единодушно решение на всички съсобственици имотите, с изключение на имота № ***, от възстановяването им до стопанската година 2015-2016 били ползвани и обработвани от съсобственика Т.Г.И. като ЕТ „Т.И.“, ЕИК *********, за което били сключвани договори за наем, като последното годишно плащане на декар било равностойността на 120 кг зърно. Твърдят, че в края на 2016 г. Т.И. установил, че за същите земи бил налице договор за аренда за срок от 30 години, сключен между ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД, а след справка в Служба вписвания открил, че с договор за дарение от 22.04.2016 г. съсобственика Т.П. Т. дарила на М.П.П. своята идеална част от имотите. Твърдят, че непосредствено след сключване на договора за дарение М.П.П. сключил договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016 г. с арендатор „Сателит-ПМ“ ЕООД за срок от 30 години, при уговорено арендно плащане левова равностойност от 60 кг/дка пшеница. Твърдят, че на 13.07.2016 г. „Сателит-ПМ“ ЕООД сключил договор за наем на имотите с наемателя „Терамис 2007“ ЕООД, за срок от 1 година при наемна цена от 40лв./дка, която била многократно по-голяма от арендното плащане по договора за аренда от 31.05.2016 г. Твърдят, че на 20.09.2016 г. бил сключен от ищците договор за аренда на земеделските земи с Т.И. като ЕТ „Т.И.“, ЕИК *********, за ползването им от стопанската година 2016-2017, при арендно плащане от 100 кг/зърно на декар, но договорът не можел да започне да тече от възстановяване на владението върху имотите. Твърдят, че с влязло в законна сила решение № 17/05.04.2017 г. по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Гълъбово дарението от 22.04.2016 г., с което съсобственика Т. П. Т.дарила на М.П.П. своята идеална част от имотите, било обявено за нищожно като привидна сделка прикриваща покупко-продажба, било допуснато изкупуване от Т.И. на частта по реда на чл. 33 ЗС на продадените 1/16 ид.части, бил уважен иск по чл. 108 ЗС срещу наемателя „Терамис 2007“ ЕООД, но отхвърлен срещу настоящите двама ответници, тъй като не те упражнявали фактическа власт върху имотите. Твърдят, че съдът в мотивите на съдебното решение признал за нищожен договора за аренда от 31.05.2016 г. и съответно сключения въз основа на него договор за наем от 13.07.2016 г., за което уважил исковете. Твърдят, че след влизане в законна сила на решението съсобственикът Т.И. заплатил дължимата изкупна цена по чл. 33 ЗС и поискал изпълнителен лист да влезе във владение на имотите, за което било образувано изпълнително производство. Твърдят, че в хода на изпълнителното производство се установило, че „Сателит-ПМ“ ЕООД въз основа на договора за аренда от 31.05.2016 г. предоставило под наем имотите на М.П.П. с договор за наем от 25.07.2017 г., считано от 01.10.2018 г. Твърдят, че ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД поискали да се спре изпълнените по изпълнителното производство, но с определение № 2800/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-Стара Загора искането им било оставено без разглеждане поради недопустимост на молбата. Твърдят, че съдебният изпълнител отказал да насрочи нов въвод във владение, който бил потвърден с решение № 47 от 15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1042/2019 г. на ОС-Стара Загора, в което се посочвало, че настоящите ответници не фигурират в изпълнителния лист за въвод и срещу тях не може да се осъществи такъв, а новото владение било повод за завеждане на нов ревандикационен иск. Твърдят, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имотите, което било ясно заявено от тях пред съдебния изпълнител, РС-Стара Загора и ОС-Стара Загора, при защитата им срещу въвода във владение. Твърдят, че имотите били заявени за обработване от М.П.П. през ОС-Земеделие за 2018 г. на основание договор за наем от 25.07.2017 г. и договор за аренда от 31.05.2016 г. Поради това считат, че е налице правен интерес за обявяване на нищожността на договора за аренда от 31.05.2016 г., за да може да влезе в сила сключеният от тях договор за аренда от 20.09.2016 г. Твърдят, че сключеният договор за аренда от 31.05.2016 г. между ответниците е нищожен поради липса на съгласие, противоречие със закона и добрите нрави. Твърдят, че ответника М.П.П. бил син на управителя на „Сателит-ПМ“ ЕООД – П.М.П., като целта на сключваните договори била получаване на несъответстваща и несправедлива облага. Твърдят, че уговорената рента в договора за аренда от 31.05.2016 г. била почти два пъти по-малка от пазарната поземлена рента в противоречие със закона - чл. 8 от ЗАЗ. Твърдят, че евентуално при липсата на основания за обявяване нищожност на договора за аренда от 31.05.2016 г., то следва да се прогласи за нищожна клаузата за арендното плащане на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД и същата да се счита заместена от императивната норма на чл. 8, ал. 2 ЗАЗ – размерът на пазарната рента да се вземе от експертно решение. Твърдят, че ответникът М.П.П. е собственик само на 1/16 ид.части и неговите действия не могат да се противопоставят на ищците съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и чл. 32 ЗС. Поради това искат от съда да признае за нищожен сключеният договор за аренда от 31.05.2016 г. между ответниците поради противоречие с добрите нрави и със закона – чл. 8, ал. 3 ЗАЗ, а при условията на евентуалност нищожност на клаузата за арендно плащане, която да бъде заместена с пазарното арендно плащане съгласно чл. 8, ал. 2 ЗАЗ, както и да бъдат признати ищците за собственици на имотите и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имотите на ищците. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.П.П., чрез адв. Д., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че придобил 1/16 ид.части въз основа на сделка, но след допуснатото изкупване по реда на чл. 33 ЗС и заплащане на цената вече не бил собственик на тези идеални части от имотите. Твърди, че след придобиване на собствеността сключил законосъобразно договор за аренда, но след отстраняването му от съсобствеността по никакъв начин не оспорвал собствеността и владението на имотите, а и поради това не получил арендно плащане по договора за аренда. Твърди, че не ползва имотите, не упражнява фактическа власт върху тях и няма как да предаде владението им. Счита, че искът за нищожност е недопустим, тъй като вече такъв иск от един от ищците бил предявен, а съдът го бил обявил за нищожен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Сателит-ПМ“ ЕООД, чрез адв. Д., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорват собствеността върху имотите на ищците, като по договор за аренда били арендатори на имотите, като в последствие преотдали имотите под наем на друго дружество, а като страна по договора за аренда изпълнявали задълженията си и извършвали договорените плащания. Счита, че искът за нищожност е недопустим, тъй като вече такъв иск от един от ищците бил предявен, а съдът го бил обявил за нищожен. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Най-напред съдът намира, че следва да даде отговор на възраженията на ответниците за недопустимост на исковете за нищожност, което съдът намира за изцяло неоснователно по следните съображения. Действително, в посоченото предходно разглеждане на делото този въпрос е бил обуславящ крайния извод на съдебните инстанции, но той е бил разискван единствено в мотивите като преюдициален въпрос и върху който въпрос няма формирана сила на пресъдено нещо. Видно от съдебните решения по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Гълъбово и горните инстанции, не е налице диспозитив с произнасяне по валидността на договора за аренда от 31.05.2016 г., сключен между М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД. Налице е произнасяне от съда по иск за симулация на договора за дарение, на иска за изкупуване по чл. 33 ЗС, както и уважаване на иск по чл. 108 ЗС на ищеца Т.Г.И. срещу „Терамис 2007“ ЕООД и отхвърлянето му спрямо М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД. Силата на пресъдено нещо се формира върху диспозитива на съдебното решение /чл. 298 ГПК/. След като не е имало предявен иск за нищожност на договора за аренда от 31.05.2016 г., съответно няма диспозитив на съдебно решение по такъв иск, то този иск е напълно допустим за разглеждане в настоящото производство и не е налице забраната по чл. 299 ГПК.

За основателността на иска по чл. 108 ЗС следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл. 108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищците да са съсобственици при посочените квоти и на посочените основания на имотите, предмет на ревандикация, а ответниците да го владеят или държат без правно основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищците при условията на главно и пълно доказване.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства, а и не е спорно между страните /двамата ответника заявяват в отговорите, че не оспорват собствеността на ищците върху имотите/, че ищците са съсобственици на идеални части от процесните 5 недвижими имота въз основа на възстановяване правото им на собственост като наследници на Желязко Гочев Вълчанов.

Съдът обаче при проследяване на родословното дърво и при прилагане на правилата за наследяване по ЗН стигна до следните изводи за правото на собственост:

Видно от удостоверението за наследници /л.16-19 на делото на РС-Гълъбово/ Ж.Г.В.е оставил низходящи наследници в 4 реда /три дъщери и един син/. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне /каквито са процесните две решения на ПК-Гълъбово/ имат конститутивно действие съгласно т. 1 на ТР № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, поради което са валидни правилата на действащия понастоящем ЗН. Поради това във всеки от четирите кръга наследници попада по ¼ ид.части /равнозначно на 108/432 ид.части/ от процесните ниви.

Относно наследствената квота на сина Д.Ж.Г./под № 3 в удостоверението за наследници, починал на 26.09.1999 г./ следва да се посочи, че същият е имал съпруга Д.И.Г. /починала на 15.06.2017 г./ и син Р.Д.Г. /починал на 04.02.1984 г./. От рождената дата на сина им и предвид традициите по онова време може да се предположи с нужната достоверност, че същите са сключили гражданския брак най-късно през 1963 г., когато се е родил сина им. Поради това към датата на неговата смърт – 26.09.1999 г., наследници на Д.Ж.Г.е съпругата му Д.И.Г. /чл. 9, ал. 2 ЗН/ и неговите 3 сестри и по право на заместване техните низходящи до втора степен /чл. 10, ал. 2 ЗН/. По правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН преживялата съпруга при брак повече от 10 години наследява 2/3 части от наследството, а другата 1/3 част се наследява поравно от сестрите му и техните низходящи до втора степен. Поради това от неговата съсобствена част от процесните земи общо от 216/1296 ид.части /равняващи се на 2/3 от ¼ ид.части/ са придобити от преживялата съпруга Д.И.Г., чиято собственост не е предмет по делото и съдът няма да я изследва повече. Другата 1/3 част от ¼ ид.части /равняваща се на 108/1296 ид.части/ уголемява поравно другите три дяла на трите дъщери на Ж.Г. В.. По този начин всеки от другите три дяла включва освен наследената част пряко от Ж.Г.В.в размер на ¼ ид.части, равнозначни на 324/1296 ид.части, така и по още 36/1296 ид.части, или всеки от тези три дяла е уголемен до размер от 360/1296 ид.части.

По отношение на трите дяла от родословното дърво:

1. По отношение на дела на дъщерята М. Ж.И. /под № 2 в удостоверението за наследници/ се установява следното наследяване по веригата низходящи: Нейната част от 360/1296 ид.части, съответно наследената от тях част от починалия след нея съпруг, са наследени изцяло от техния син К.И.К.. Неговата наследствена част е наследена от съпругата му Р.И.К. /под № 2.2.1 в удостоверението за наследници/ в размер на 120/1296 ид.части, от сина му И.К.И. /под № 2.2.2 в удостоверението за наследници/ в размер на 120/1296 ид.части, както и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН по правно на заместване от неговите внуци Т.Г.И. /под № 2.2.3.2 в удостоверението за наследници/ и М.Г.З. /под № 2.2.3.3 в удостоверението за наследници/ по 60/1296 ид.части, тъй като синът му Г.И. К. е починал преди него.

П.Г.К. /под № 2.2.3.1 в удостоверението за наследници/, която е съпруга на починалия преди родителите си Г.И. К. /под № 2.2.3 в удостоверението за наследници, починал преди тях на 15.04.1997 г./, няма право на наследство по заместване, тъй като не е в кръга на призованите да наследяват лица съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което тя не е придобила собственост от имотите.

След смъртта на Р.И.К. /под № 2.2.1 в удостоверението за наследници/, починала на 22.01.2015 г., от нейните общо 120/1296 ид.части, отново по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН са уголемени дяловете на внуците й Т.Г.И. /под № 2.2.3.2 в удостоверението за наследници/ и М.Г.З. /под № 2.2.3.3 в удостоверението за наследници/ с по 30/1296 ид.части /представляващи по ¼ от нейния дял или общо ½ от нейния дял, тъй като другата ½ от дела ѝ се наследява по право на заместване от наследниците на другото ѝ дете И.К.И., което е лицето Д.Д.А./, като всеки от тях двамата е придобил по наследяване от дядо си К.И.К. и баба си Р. И.К. общо по 90/1296 ид.части от имотите.

От друга страна И.К.И. /под № 2.2.2 в удостоверението за наследници, починал на 12.02.2000 г./ е оставил своята наследствена част от 120/1296 ид.части на своите наследници след смъртта си като по 40/1296 ид.части са наследени от двете му дъщери Р. И. А./под № 2.2.2.2/ и К.И.К. /под № 2.2.2.3/ и от преживялата съпруга М.Д.И. /под № 2.2.2.1/. След смъртта на К.И.К. /под № 2.2.2.3/ като единствен неѝн наследник по закон съгласно чл. 6 ЗН частта ѝ е наследена от майка ѝ М.Д.И. /под № 2.2.2.1/, която общо е наследила 80/1296 ид.части. Съответно частта от 40/1296 ид.части на другата дъщеря Р. И. А./под № 2.2.2.2/ след смъртта ѝ е наследена поравно от сина ѝ Д.Д.А. и съпруга ѝ Д.Д.А., тоест по 20/1296 ид.части.

Съответно обаче по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН Д.Д.А. е получил пряко от наследството на починалата през 2015 г. своя прабаба Р.И.К. /под № 2.2.1 в удостоверението за наследници/ още 60/1296 ид.части, като неговият дял е станал общо 80/1296 ид.части.

2. По отношение на дела на дъщерята Т.Ж.Г. /под № 4 в удостоверението за наследници/, починала през 1978 г., който също е в размер на 360/1296 ид.части, тя е оставила трима низходящи и преживял съпруг З.Д.Г., починал в последствие през 1997 г., като общо от двамата частта е преминала поравно в тримата им низходящи деца: М.З.Г. /под № 4.2/, Д. З.Д./под № 4.3/ и Я.З.К. /под № 4.4/, за всеки част от по 120/1296 ид.части.

С договор за продажба от 08.05.2015 г. /л.21/ Д. З.Д./под № 4.3/ е продал на наследника Т.Г.И. общо 1/12 ид.части от процесните имоти, което се равнява на 108/1296 ид.части от общо наследените от него 120/1296 ид.части. Поради това към момента Д. З.Д./под № 4.3/ се легитимира все още като съсобственик с дял от 12/1296 ид.части от процесните ниви. Съответно пък към посочения по-горе наследствен дял на Т.Г.И. /под № 2.2.3.2 в удостоверението за наследници/ от 90/1296 ид.части са придобити чрез продажбата още 108/1296 ид.части и така неговият дял е станал в общ размер на 198/1296 ид.части от нивите.

3. По отношение на дела на дъщерята С.Ж.Т./под № 5 в удостоверението за наследници/, починала на 29.08.2001 г., който дял също е в размер на 360/1296 ид.части, тя е оставила като единствен законен наследник детето си П.Т.Д. /под № 5.1, починал на 17.01.2006 г./. Последният е оставил като законни наследници преживяла съпруга К.Д.И. /под № 5.1.1/ и трима низходящи дъщеря си Е.П.К.-М. /под № 5.1.2/, дъщеря си Т. П. Т./под № 5.1.3/ и сина си Е.П.Д. /под № 5.1.4/. Всеки от тях четиримата е получил в дял по 90/1296 ид.части.

С влязлото в законна сила решение по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Гълъбово е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване от Т.Г.И. /под № 2.2.3.2/ на 1/16 ид.части, които наследникът Т. П. Т./под № 5.1.3/ е дарила на М.П.П., като след платената цена от страна на съсобственика Т.Г.И., неговият дял се е уголемил и с тази част от 1/16 ид.части, които се равняват на 81/1296 ид.части. Така към вече наличните въз основа на наследяване и покупка 198/1296 ид.части от нивите, ищецът Т.Г.И. е прибавил още 81/1296 ид.части чрез изкупуване по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, като неговият дял е нараснал до 279/1296 ид.части от процесните ниви. Съответно Т. П. Т./под № 5.1.3/ след изкупуването на дела ѝ от 81/1296 ид.части, са останали в нейна собственост останалите 9/1296 ид.части от общия ѝ дял от 90/1296 ид.части.

Или обобщено посочено от общо 1296 дяла, към момента собствеността се установява да е в следните дялове по съсобственици:

1.     Ищцата М.Д.И. – 80/1296 ид.части;

2.     Ищцата П.Г.К. не притежава съсобствени права от процесните ниви;

3.     Ищецът Т.Г.И. – 279/1296 ид.части;

4.     Ищцата М.Г.З. – 90/1296 ид.части;

5.     Ищцата М.З.Г. – 120/1296 ид.части;

6.     Ищцата Я.З.К. – 120/1296 ид.части;

7.     Ищцата К.Д.И. – 90/1296 ид.части;

8.     Ищцата Е.П.К.-М. – 90/1296 ид.части;

9.     Ищецът Е.П.Д. – 90/1296 ид.части;

10.            Ищецът Д.Д.А. – 80/1296 ид.части;

11.            Ищецът Д.Д.А. – 20/1296 ид.части;

12.            Неучастващият в процеса Д. З.Д./под № 4.3/ - 12/1296 ид.части;

13.            Неучастващата в процеса Т. П. Т./под № 5.1.3/ - 9/1296 ид.части;

14.            Неучастващите в процеса наследници на Дичка И.Г. /под № 3.1/ - 216/1296 ид.части.

Това са установените по делото квоти в съсобствеността, поради което ще следва да се установи в каква част предявените искове за установяване на собствеността са основателни, съответно неоснователни.

Ищцата М.Д.И. претендира да се установи, че е съсобственик на 1/36 ид.части, което се равнява на 36/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 80/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата П.Г.К. за 1/24 ид.части е неоснователен, тъй като не се установи тя да притежава права в съсобствеността.

Искът на ищеца Т.Г.И. е за 9/48 ид.части, което се равнява на 243/1296 ид.части, а се установи той да е съсобственик на 279/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата М.Г.З. е за 1/24 ид.части, което се равнява на 54/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата М.З.Г. е за 1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 120/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата Я.З.К. е за 1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 120/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата К.Д.И. е за 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищцата Е.П.К.-М. е за 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищеца Е.П.Д. е за 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части, а се установи той да е съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищеца Д.Д.А. е за 1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части, а се установи той да е съсобственик на 80/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Искът на ищеца Д.Д.А. е за 1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части, а се установи той да е съсобственик на 20/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.

Или като заключение с оглед диспозитивното начало исковете за установяване на съсобствени права са изцяло основателни и ще се уважат, с изключение на ищцата П.Г.К., спрямо която ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – ответниците да владеят или държат без правно основание имотите, съдът намира следното:

Ответниците са се легитимирали като упражняващи фактическа власт, съответно държане на процесните ниви, през периода от 2016 г. до 01.10.2018 г. въз основа на договор за аренда от 31.05.2016 г., сключен между ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД /приет като писмено доказателство по настоящото дело и представен с обща молба на двамата ответници вх. № 8605 от 10.07.2018 г. по изпълнително дело № 20188650400343 по описа на ЧСИ М.Д., приложено към настоящото дело/, и сключени въз основа на него договори за наем от 13.07.2016 г. и от 25.07.2017 г. със срок на действие от по 1 година всеки /също представени по изпълнителното дело с посочената вече обща молба на ответниците/. На тази база са и защитите на ответниците срещу въвода във владение по изпълнително дело № 20188650400343 по описа на ЧСИ Маргарита Д., в това число в производствата по ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-Стара Загора и в.гр.д. № 1042/2019 г. на ОС-Стара Загора. Ответниците твърдят, че след изкупуването от ищеца Т.Г.И. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на придобитата част от М.П.П., последният вече не бил съсобственик и отпада действието на договора за аренда, а последващи договори за наем след 2018 г. не са налични, поради което той нито владее, нито държи имотите, в това число и втория ответник „Сателит-ПМ“ ЕООД.

Съответно е видно, че решението по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Гълъбово е влязло в законна сила на 15.05.2018 г., датата на която е постановено определение № 342/15.05.2018 г. по гр.д. № 4252/2017 г. на ВКС, 3 г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение по в.гр.д. № 1250/2017 г. на ОС-Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение. До 01.10.2018 г. ответниците са претендирали права върху имотите, за което са поискали спиране на въвода във владение чрез молба до съда - ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-Стара Загора.

Ищците посочват в исковата си молба, че може да се предположи, че от 01.10.2018 г. и до сега ответникът М.П.П. отдава под наем имотите. След дата 01.10.2018 г., изтичане на срока на втория договор за наем от 25.07.2017 г., няма данни по делото имотите да са отдавани под наем от страна на ответника М.П.П.. Няма данни да са заявявани от него или от наемател за ползване пред ОСЗ. Ищецът дори не е провел никакво доказване относно владението на имотите от края на 2018 г. до настоящия момент.

Независимо, че настоящият съдия-докладчик намира, че още при първото разглеждане на производството по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Гълъбово е следвало да се уважи иска по чл. 108 ЗС срещу ответника М.П.П., тъй като наличието на договор за аренда и преди изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС го е квалифицирало като заявен владелец на имотите, то към настоящия момент тези обстоятелства са отпаднали. Вече ответникът М.П.П. не е участник в съсобствеността, на която база е бил сключен договора за аренда. Исковата молба е предявена на 22.05.2019 г., към която дата няма никакви доказателства имотите да са владени или държани от някой от ответниците. Поради изложените обстоятелства съдът намира, че ищците не доказаха ответниците да осъществяват фактическа власт или държане на процесните имоти, поради което ще се отхвърли иска по чл. 108 ЗС в частта за предаване владението на имотите.

Досежно искът за обявяване на нищожност на договора за аренда:

Първо заявено основание за нищожност е противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.

Ищците имат правен интерес за обявяване на нищожността на договора за аренда, тъй като от момента на сключването му въз основа на този договор са възпрепятствани техните права за лично ползване на имотите. Освен това облигационният договор остава валиден, независимо от изкупуването по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, и всяка страна по него следва да изпълнява задълженията си. Не е пречка ответникът М.П.П. на база договора за аренда да сключи нов договор за наем със свързано лице, от което ще се накърнят пряко правата на ищците. От тук идва и правният интерес у ищците да искат прогласяване на неговата нищожност.

Договорът за аренда на земеделска земя от 31.05.2016 г. е приет като писмено доказателство по делото, е сключен между ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД. Не е спорно по делото, че ответникът М.П.П. е син на управителя на „Сателит-ПМ” ЕООД – П.М.П.. Това прави договора сключен между свързани лица. От друга страна, на ответника М.П.П. е било ясно, че „Сателит-ПМ” ЕООД не разполага със земеделска техника и не обработва фактически земеделска земя, т.е. договорът е сключен на практика за посредничество. Срокът, за който е сключен договора – 30 години, е неоправдано дълъг. В практиката обикновено се сключват арендни договори за такъв дълъг срок, само когато се предвижда насаждане на трайни насаждания на арендованите земи. Имайки предвид факта, че договорът за аренда представлява тежест върху имота, който остава да действа и след разпореждането с него, т.е. обвързва и следващите приобретатели, срокът от 30 години е твърде неизгоден за останалите съсобственици на процесните имоти. По отношение на арендното плащане – от заключението на СТЕ е видно, че средната пазарна цена за декар земеделска земя в землището на с. Р., община Гълъбово, съответстваща по категория и експлоатационни характеристики на процесните земи е 100 кг. на декар, при уговорено такова в договора в размер на 60 кг. на декар, което почти на половина от пазарното арендно плащане и обуславя извод за неизгодност на договора за аренда. За установяване на пазарната цена са приети по делото и множество договори за наем и аренда, което потвърждават заключението на вещото лице. Самият факт, че с договорите за наем и анексите към тях, сключвани с едноличния търговец на ищеца Т.Г.И., за същите земеделски земи е предвидено наемно плащане в размер на 100 кг. зърно на декар, а с договора за аренда е предвидено плащане в размер на 60 кг./дка пшеница, обуславя извода за неизгодност на договора за аренда. Със сключения договор за аренда на практика ответникът М.П.П. е искал да обогати за чужда сметка баща си като управител на „Сателит-ПМ” ЕООД, тъй като арендното плащане се дължи на всички съсобственици на процесните имоти, то е в нисък размер, в сравнение с това, което са получавали дотогава, от друга страна ответникът М.П.П. е знаел, че „Сателит-ПМ” ЕООД фактически няма да обработва земята, а ще я отдаде под наем на друго лице. По този начин и с последващият договор за наем, сключен между ответника „Сателит-ПМ” ЕООД и третото на процеса лице „Терамис-2007” ЕООД, на практика „Сателит-ПМ” ЕООД се обогатява с разликата между арендното плащане от 60 кг/дка пшеница до пазарната такава от 100 кг/дка, или с 40 кг/дка.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема предвид второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло. Нещо повече - съдът е задължен служебно да следи и контролира спазени ли са добрите нрави, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че сключеният между ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. противоречи на добрите нрави и като такъв е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Той не е произвел целените от страните правни последици. В този смисъл съдът напълно се солидаризира с правното становище на съдилищата при предходното преюдициално разглеждане на този въпрос. Поради това съдът намира, че следва да се уважи искът за обявяване на нищожността на договора за аренда.

Другите искове са сложени за разглеждане при условията на евентуалност при отхвърляне на иска за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради което не са налице вътрешните процесуални изисквания за разглеждането им.

По разноските:

При този изход на делото ответниците ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищците всички направени от тях разноски за водене на делото, съобразно уважената част от исковете. Общият размер на разноските, който следва да бъде заплатен от ответниците възлиза на 2043,96лв., като всеки от ответниците М.П.П. и „Сателит-ПМ“ ЕООД следва да заплати по равна част от тази сума или съответно по 1021,98лв.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците разноските по делото съобразно отхвърлената част от исковете – съответно сумата от 125 лв. на ответника М.П.П. и сумата от 25 лв. на ответника „Сателит – ПМ“ ЕООД.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, и „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление ***, че М.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, М.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Я.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.К.-М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, кв. Трите чучура № 106, вх. Б, ет. 2, ап. 35, Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Д.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.Д.А., с адрес ***, и Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, са собственици на следните недвижими имоти:

1. Нива с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Чалъка”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 047006 – нива на В.П.Д.и др., имот № 047004 – нива на Б. И. Е., имот № 000129 – полски път на община Гълъбово;

2. Нива с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Асанката”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 039008 – нива на К.А. Н., имот № 039026 – нива на Р.Ж.Г., имот № 039059 – нива на Я.И. Р., имот № 039058 – нива на „Деликс-67” ЕООД, имот № 039006 – нива на В.Т.Г., имот № 000166 – полски път на община Гълъбово;

3. Нива с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Над Кунев кладенец”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 004031 – нива на Р.Ж.Г., имот № 004030 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000064 – полски път на община Гълъбово, имот № 004001 – нива на К.Й.А., имот № 004019 – нива на Р.Ж.Г.;

4. Нива с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Камъня”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 020061 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000086 – полски път на община Гълъбово, имот № 000101 – полски път на община Гълъбово, имот № 020010 – нива на И.Д.Т.а и др.

5. Нива с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Меркески път”, представляваща имот № 031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000112 – полски път на община Гълъбово, имот № 031008 – нива на Д.К.К., имот № 000105 – пасище, мера на община Гълъбово, имот № 031006 – нива на Б.Т.Б.и др.,

при следните квоти в съсобствеността:

- М.Д.И. - 1/36 ид.части, което се равнява на 36/1296 ид.части;

- Т.Г.И. - 9/48 ид.части, което се равнява на 243/1296 ид.части;

- М.Г.З. - 1/24 ид.части, което се равнява на 54/1296 ид.части;

- М.З.Г. - 1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части;

- Я.З.К. - 1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части;

- К.Д.И. - 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части;

- Е.П.К.-М. - 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части;

- Е.П.Д. - 1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части;

- Д.Д.А. - 1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части, и

- Д.Д.А. - 1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, и „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление гр. Стара Загора, ***, да предадат владението на имотите на ищците.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, срещу М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, и „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление гр. Стара Загора, ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че е собственик на 1/24 ид.части и предаване на владението на следните недвижими имоти:

1. Нива с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Чалъка”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 047006 – нива на В.П.Д.и др., имот № 047004 – нива на Б.И. Е., имот № 000129 – полски път на община Гълъбово;

2. Нива с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Асанката”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 039008 – нива на К.А. Н., имот № 039026 – нива на Р.Ж.Г., имот № 039059 – нива на Я.И. Р., имот № 039058 – нива на „Деликс-67” ЕООД, имот № 039006 – нива на В.Т.Г., имот № 000166 – полски път на община Гълъбово;

3. Нива с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Над Кунев кладенец”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 004031 – нива на Р.Ж.Г., имот № 004030 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000064 – полски път на община Гълъбово, имот № 004001 – нива на К.Й.А., имот № 004019 – нива на Р.Ж.Г.;

4. Нива с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Камъня”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 020061 – нива на Р.Ж.Г., имот № 000086 – полски път на община Гълъбово, имот № 000101 – полски път на община Гълъбово, имот № 020010 – нива на И.Д.Т.а и др.

5. Нива с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Гълъбово, в местността „Меркески път”, представляваща имот № 031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000112 – полски път на община Гълъбово, имот № 031008 – нива на Д.К.К., имот № 000105 – пасище, мера на община Гълъбово, имот № 031006 – нива на Б.Т.Б.и др.

 ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на договор за аренда от 31.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Гълъбово с вх. рег. № 389, том I, акт № 105 от 01.06.2016 г., сключен между М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, и „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление гр. Стара Загора, ***, като противоречащ на добрите нрави.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищците М.Д.И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, М.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Я.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.К.-М., ЕГН **********, с адрес ****, Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Д.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.Д.А., с адрес ***, и Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1021,98 лв. /хиляда двадесет и един лева и 98 ст./, представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление ***, да заплати на ищците М.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, М.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Я.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.К.-М., ЕГН **********, с адрес ****, Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Д.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.Д.А., с адрес ***, и Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1021,98 лв. /хиляда двадесет и един лева и 98 ст./, представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, М.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Я.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.К.-М., ЕГН **********, с адрес **** Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Д.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.Д.А., с адрес ***, и Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на М.П.П., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, М.З.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Я.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.К.-М., ЕГН **********, с адрес ****, Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Д.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.Д.А., с адрес ***, и Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Сателит-ПМ“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, адрес на управление гр. Стара Загора, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски за производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: