№ 10037
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110120367 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** срещу И. Л. К., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 971.80 лева, представляваща неизпълнени задължения за предоставени мобилни
услуги, ведно със законната лихва за забава от 18.07.2023г. до окончателното изплащане.
Ищецът *** твърди, че с И. Л. К. е сключен Договор за мобилни услуги № *** на ***, с
който е предоставен номер **********. Към този мобилен номер се твърди, че е сключено
Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от ***, като на клиента било предоставено мобилно устройство „***“ при двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 11.49 лева или обща цена на лизинговата вещ от
264.27 лева с ДДС. Към този мобилен номер се посочва, че е сключено и Допълнително
споразумение № *** от *** към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което влиза
в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 59.99 лева с ДДС,
а за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
49.99 лева с ДДС.
Твърди, че с ответника е сключен Договор за мобилни услуги № *** на 26.04.2016г., с който
е предоставен номер ***, към който било сключено Допълнително споразумение № *** към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***, като на клиента било
предоставено мобилно устройство „***“ при двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 12.09 лева или обща цена на лизинговата вещ от 278.07 лева с ДДС. Към този
мобилен номер се посочва, че е сключено и Допълнително споразумение № *** от *** към
договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което влиза в сила нов абонаментен план
със стандартна месечна абонаментна такса от 41.99 лева с ДДС, а за срока на договора е
1
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 32.99 лева с ДДС.
Посочва, че ответникът не е изпълнил задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. април 2024г. – м. юли 2024г., представляващи начислени суми по предоставени
мобилни услуги в размер съответно на 107.94 лева по фактура № *** и 146.38 лева по
фактура № *** или общо 254.92 лева. Ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги, при
които са ползвани мобилни номера ********** и ***, са прекратени предсрочно по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, следствие на което е издадена фактура № ***,
по която е начислена сума от 316.02 лева, представляваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване, както и сума от 401.46 лева с ДДС, представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите мобилни
устройства.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК и в Софийски районен съд било образувано
ч.гр.д. № 40097/2023г., по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 22610/02.08.2023г. на И. Л. К. към *** за сумата от 971.80 лева,
представляваща главница за неизпълнени задължения за предоставени мобилни услуги по
горепосочените фактури, ведно със законната лихва за период от 18.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД относно
установяването на вземане по Заповед № 22610/02.08.2023г. за изпълнение на парично
задължение за сума в общ размер от 971.80 лева, ведно със законната лихва за забава от
18.07.2023г. Претендират се сторените по делото разноски, както и тези в заповедното
производство.
Ответникът И. Л. К. чрез особен представител адв. П. М. в срок подава отговор, с който
оспорва исковата молба по основание и по размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На *** между *** и И. Л. К. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** На *** е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер +***с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 44.99 лева за срок от 24 месеца. В същото е записано, че потребителят
получава устройство „***“. В Раздел IV се посочва, че при предсрочно прекратяване по вина
или инициатива на потребителя същият дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като минималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Дължи се и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана.
2
В същото споразумение е посочено, че при предоставено устройство за ползване на услуги
се дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при
предоставянето му. Между страните е сключен Договор за лизинг от *** за предоставяне на
устройство „***“, като в чл. 12 от приложените Общи условия към същия е уговорено, че
месечните вноски стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни/фиксирани услуги. А в чл. 11 от същите Общи условия е
договорено, че при разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължи
на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски.
С Допълнително споразумение от *** към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +***е уговорен между страните месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер от 49.99 лева, като в Раздел III от същото е
договорена идентична неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя.
На 26.04.2016г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***. На *** е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер +*** с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер от 27.99 лева за срок от 24 месеца. В същото споразумение е записано, че
потребителят получава устройство „***“. В Раздел IV има идентична уговорка за дължимост
на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя. Между страните е сключен Договор за лизинг от *** за предоставяне на
посоченото устройство, като в чл. 11 и чл. 12 от приложените Общи условия към същия се
съдържат идентични на гореописаните уговорки. С Допълнително споразумение от *** към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +*** е уговорен между
страните месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32.99 лева, като
в Раздел III от същото е договорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя.
Представени са Фактура № *** за отчетен период 20.03.2021г. – 19.04.2021г. и срок за
плащане до 05.05.2021г., издадена за сумата 113.64 лева, представляваща неплатена
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетени номера +***и +***; Фактура № ***
за отчетен период 20.04.2021г. – 19.05.2021г. и срок за плащане до 04.06.2021г., издадена за
сумата от 260.02 лева, представляваща неплатена абонаментна такса, използвани услуги и
лизингова вноска за предпочетени номера +***и +*** и включваща задълженията по
Фактура № ***; Фактура № *** за отчетен период 20.06.2021г. – 19.07.2021г. и срок за
плащане 04.08.2021г., издадена за сумата от 971.80 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и задължения по фактури
№ *** и № ***
От страна на ищеца е представена Последна покана за доброволно плащане от 20.06.2021г.,
отправена до ответника, с която се претендира заплащането на сума в размер от 254.32 лева
с ДДС, като го е предупредил, че при неплащане на задълженията договорът за
предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, а оставащите лизингови
3
вноски ще станат предсрочно изискуеми.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че описаните в
исковата молба фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на *** и по тях няма
извършени плащания. Незаплатените задължения за месечни абонаментни такси и други
услуги са общо в размер от 207.16 лева с ДДС, които включват месечни абонаментни такси
за мобилни номера +***и +***, както и други такси и услуги. Определен е общ размер на
неустойките от 316.02 лева, като в тях са включени 284.05 лева неустойка за услуга и 31.97
лева неустойка за устройство. Посочено е, че по Договор за лизинг от *** за мобилно
устройство „***“ са неплатени 20 лизингови вноски, а по Договор за лизинг от *** за
мобилно устройство „***“ са неплатени 18 лизингови вноски, като общият размер на
неплатените лизингови вноски е 448.62 лева. Не са извършени плащания по фактурите за
процесния период.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи:
Видно от представените договори за мобилни услуги с предпочетени номера и
допълнителните споразумения към тях, между страните са възникнали валидни
облигационни отношения, по силата на които ищецът-оператор е предоставил на ответника-
абонат мобилни номера при съответни месечни такси и срок на действие на договорите
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата. Общите условия към
договорите са приети с положения подпис на абоната. За възникналите задължения на
абоната са издадени гореописаните фактури, като от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установи, че плащания от страна на ответника не са извършвани за процесния
период. Съдът счита, че е достатъчно да бъде доказано валидно сключен договор за мобилни
услуги, предоставянето на тези услуги и забава на задължението за заплащането им, за да се
считат претендираните абонаментни такси за изискуеми, като е без значение дали
фактически абонатът е потребявал мобилните услуги. От страна на ищеца е изпълнено
задължението за предоставяне на уговорените услуги, тъй като преди процесния период
между страните са налице дългогодишни договорни отношения, следователно от страна на
абоната следва да са били извършвани плащания, с което той признава доставянето на
мобилните услуги. Видно от приложените фактури и заключението на вещото лице,
ответникът не е заплатил сума в размер от 207.16 лева с ДДС, която представлява месечни
абонаментни такси за мобилни номера +***и +***, както и други такси и услуги, за период
от 20.03.2021г. до 09.06.2021г. Предвид гореизложеното съдът счита, че претенцията за
незаплатени мобилни услуги е доказана по основание и размер и следва да се уважи, ведно
със законната лихва върху сумата.
Във връзка с претенциите за неустойка съдът трябва да изследва дали ищецът надлежно е
упражнил правото си на разваляне на договора за мобилни услуги, като в случая са
приложими правилата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото се касае за дължими неустойки при
предсрочно прекратяване на договора. От ищеца е представена адресирана до И. К. покана
за доброволно плащане, но по никакъв начин не може да се установи от събраните по делото
4
доказателства, че отправената покана е достигнала до своя адресат, липсват каквито и да е
данни относно това кога и от кого е получена. Така липсват убедителни доказателства за
надлежно упражнено от мобилния оператор право на разваляне на договора за мобилни
услуги, поради което претендираните неустойки в общ размер от 316.02 лева не са били
изискуеми и искането за присъждането им се явява неоснователно.
По отношение на лизинговите вноски за предоставените устройства, съдът намира
следното: между страните са сключени валидни договори за лизинг, с които ищецът-
лизингодател е предоставил на ответника-лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство „***“ /с Договор за лизинг от ***/ и устройство „***“ /с Договор за
лизинг от ***/. Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договорите за лизинг,
като е предало устройствата на ответника, тъй като съгласно чл. 4 от сключените договори
за лизинг, с подписването им лизингополучателят декларира, че ги получава във вид, годен
за употреба и изрядно функциониращи. Видно от представените фактури,
лизингополучателят е забавил дължими плащания по договорите за мобилни услуги, което
съгласно чл. 12 от Общите условия към договорите за лизинг е основание за предсрочна
изискуемост на задължението за заплащане на лизинговите вноски. Също така доколкото
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срокът за изплащане на устройствата
е изтекъл и няма данни устройствата да са върнати от страна на ответника, предявената
претенция за остатъка от лизинговите вноски в общ размер от 448.62 лева се явява
основателна.
По отношение на възражението, направено от страна на ответника, за изтекла тригодишна
погасителна давност относно процесните вземания, съдът намира, че вземанията за месечни
абонаментни такси и лизингови вноски в действителност представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, чийто давностен срок е тригодишен съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира се заплащане на следните суми по фактури: № *** за отчетен период
20.03.2021г. – 19.04.2021г.; № *** за отчетен период 20.04.2021г. – 19.05.2021г.; и № *** за
отчетен период 20.06.2021г. – 19.07.2021г. или процесният период е от 20.03.2021г. до
19.07.2021г. Тригодишният давностен срок за процесните вземания започва да тече от датата
на изискуемостта на вземанията, която настъпва петнадесет дни след изтичане на периода на
отчет, т.е. давността изтича към 03.08.2024г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е подадено на 18.07.2023г., като по аргумент от чл. 422,
ал. 1 ГПК от този момент следва да се счита, че е подадена и исковата молба – т.е. преди да е
изтекъл тригодишният давностен срок. Поради това възражението, че вземанията са
погасени по давност, е неоснователно.
По разноските.
При частична основателност на претенцията на ищцовото дружество се дължат разноски по
съразмерност съобразно представен списък на разноските: по настоящото производство се
претендират 375.00 лева за внесена държавна такса; 480.00 лева адвокатски хонорар; 350.00
5
лева депозит за особен представител. Иска се присъждане на сторените разноски в
заповедното производство, както следва: 25.00 лева за внесена държавна такса и 480.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, като както в настоящото, така и в заповедното
производство са представени договори за правна помощ и фактури за заплатено адвокатско
възнаграждение. Претендираните разноски в настоящото производство са в общ размер от
1 205.00 лева, като от тях по съразмерност съобразно уважената част от предявените искове
се дължат 813.15 лева. Претендираните разноски в заповедното производство са в общ
размер от 505.00 лева, като от тях по съразмерност се дължат 340.78 лева.
По особеното представителство на ответника на същия не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че И. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 207.16 /двеста и седем лева и 16
стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 18.07.2023г. до окончателното
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че И. Л. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумата от 448.62
/четиристотин четиридесет и осем и 62 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано
от 18.07.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕИК ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, срещу И. Л. К., ЕГН **********, да се признае за установено, че
ответникът ДЪЛЖИ сумата 316.02 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение № *** от *** към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и на Допълнително споразумение № *** от *** към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Л. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК ***, сумата 813.15 /осемстотин и тринадесет лева и 15 стотинки/ лева разноски в
настоящото производство и сумата 340.78 /триста и четиридесет лева и 78 стотинки/ лева
разноски в заповедното - и двете по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7