№ 6606
гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Лилия Н. Г.
СъдебниМиглена Ив. Колева Кърдалева
заседатели:Искра Цв. Петрова
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
и прокурора А. М. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20251100205913 по описа за 2025 годИ..
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, се явява
прокурор А..
ПОДСЪДИМИТЕ:
К. А. Д. – редовно уведомен, се явява лично.
Не се явява адвокат И. Л..
От същата е постъпила молба от 11.12.2025 годИ., от която сочи, че
поради внезапни и неотложни причини от личен характер не може да се яви в
днешното разпоредително заседание.
Поддържа подробно изложените в предходно съдебно заседание
съображения по въпросите по чл. 248 от НПК и сочи, че подзащитният й не
възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
В молбата е посочила и дати за свободни от заседания дни, с оглед
съобразяване на нейната служебна ангажираност при евентуално последващо
насрочване на делото за разглеждане.
Х. М. Д. – редовно уведомена, се явява лично и адвокат К. С. –
упълномощен защитник.
1
В. М. Т. – редовно уведомена, се явява лично.
За нея се явяват адвокат К. и адвокат Н. Б. – упълномощени
защитници.
К. С. Т. – редовно уведомен, явява се лично, и с адвокат Я. Р. –
упълномощен защитник.
Адв. М., не се явява.
ОЮЛ МИНИСТЕРСТВО НА ФИ.НСКИТЕ, като представляващо
държавата е редовно уведомено, не изпращат представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА в тази връзка молба от 04.12.2025 г., от Държавата,
представлявана от Министъра на фИ.нсите – Т.П..
Докладва се и Разпореждане на председателя на състава от 09.12.2025 г.,
както и обстоятелството, че за днешното заседание е призован Министъра на
труда и социалната политика.
Докладват се изявления от Министерство на Труда и социалната
политика, представлявано от М.Б.Г., чрез пълномощника Д.Д., ведно с
представено пълномощно, както и постъпила МОЛБА за предявяване на
граждански иск от Министерство на Труда и социалната политика срещу
четиримата подсъдими по настоящето НОХД.
Докладва се и приложеното към него пълномощно на И.Ц. И., издадено
в качеството на Министър на Труда и социалната политика с което
упълномощава Д.Д. – държавен експерт в отдел „Управление на качеството“,
Главна Дирекция Европейски фондове, международни програми и проекти в
Министерство на Труда и социалната политика.
Докладваните материали се ПРЕДОСТАВИХА на страните за
запознаване.
За Министерство на Труда и социалната политика се явява
пълномощника Д..
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
2
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм да се даде ход на разпоредително
заседание в отсъствие на моя упълномощен адвокат.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Не правя възражение за неспазения седмо
дневен срок.
СЪДЪТ след съвещание и като изслуша становището на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ изиска становище на страните във връзка с предявения
граждански иск:
ПЪЛНОМОЩНИК Д.: Поддържам гражданския иск. Моля да бъде
приет за разглеждане съвместно с наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка да се приеме за разглеждане на
гражданския иск.
АДВОКАТ К. С.: Гражданския иск е предявен своевременно, с оглед на
това, че отменихте хода на разглеждане на делото в разпоредителното
заседание, а гражданския иск трябва да бъде предявен преди започването на
разпоредително заседание, то няма пречка гражданския иск да бъде
разглеждан в наказателното производство.
АДВОКАТ Н. Б.: Считам, че гражданския иск принципно е предявен
своевременно, с оглед становището и на колегата, но имам своите
съображения, поради което моля същият да не бъде приеман. На първо място
гражданския иск е предявен от ощетено юридическо лице, което в случая не е
участвало в самото досъдебно производство. Едва сега се търси конституиране
е процеса. На следващо място аз считам, че приемането за съвместно
разглеждане в настоящето производство би затруднило изключително самото
наказателно производство, доколкото същото е тежко, с огромен брой
свидетели, огромен брой доказателствен материал и приемането му би
утежнило наказателния процес. На следващо място по отношение на самия
предявен граждански иск правя възражение за изтекла погасителна давност
предвид заявените претенции считано от датата на извършеното увреждане са
3
мИ.ли повече от пет години.
АДВОКАТ К.: Поддържам изцяло становището на колегите.
АДВОКАТ Я. Р.: Моля да не допускате гражданския иск за съвместно
разглеждане в наказателното дело, тъй като би станал причИ. за отлагане на
същото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Нямам възражение към предявения граждански
иск.
ПОДСЪДИМАТА Д.: Нямам възражение, да бъде приет.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам казаното от адвокатите ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становището на страните намира
следното:
На първо място, предявен е граждански иск срещу четиримата
подсъдими от страна Министъра на Труда и социалната политика с искане
същият да бъде конституиран като страна по делото – граждански ищец и
съответно гр. иск да бъде приет и разгледан в настоящето НОХД дело за
обезщетяване на причинените имуществени вреди от престъпленията, които
институцията представляваща Република България е претърпяла.
СЪДЪТ намира, че гражданският иск е предявен своевременно,
доколкото молбата е депозирана пред съда преди даване ход на
разпоредително заседание. Съдът намира, че този
граждански иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в
производството, доколкото същият би станал причИ. за отлагане на делото.
Същността на настоящето производство са повдигнатите и предявени
обвинения от страна на Европейската прокуратура, а гражданската претенция
при всички положения би довела до събиране на допълнителни доказателства
и би утежнила несъмнено производството, респективно и би довела до
отлагането на същото. Предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК,
гражданският иск не следва да бъде приеман на съвместно разглеждане по
НОХД № 5913/2025 годИ., по описа на Софийски градски съд, НО, 36-ти
състав, респективно Министъра на Труда и социалната политика не следва да
бъде конституиран като допълнителна страна – граждански ищец. Правата на
същият не са ограничени, доколкото могат да бъдат реализирани пред
гражданския съд.
Имайки предвид на горното, и на основание чл. 88, ал. 2 от НПК,
4
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за конституиране на Министъра на
Труда и социалната политика като граждански ищец по делото.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
по делото молба за предявяване на граждански иск от Министъра на ТСП – Б.
Гуцанов.
Освобождава от участие в производството процесуалният представител
на Министъра на ТСП – пълномощник Д..
Същият напусна съдебната зала.
Снема самоличността на подсъдимите:
К. А. Д. – роден **** г. в гр. Шумен, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, работи като изпълнителен директор
на хотел „Космополитен“ АД - гр. Русе, с постоянен адрес: гр. **** и с
настоящ адрес: гр. ****, с ЕГН: **********.
Х. М. Д. – родена на **** г. в гр.Плевен, българин, български
гражданин, омъжена, неосъждана, с висше образование, работи като
управител в хотел „Космополитен“ – гр. Русе, с постоянен адрес: гр. **** и
настоящ адрес: гр. ****, ЕГН: **********.
ВЕЛИСЛАЛАВА М. Т. – родена на **** г. в гр. Русе, омъжена,
българин, български гражданин, неосъждана, с висше образование, работи
като управител човешки ресурси на „АСОП-ЩИТ“ ЕООД - гр. Русе, с
постоянен адрес: гр. ****, с ЕГН: **********
К. С. Т. – роден на **** г. в с.Копривец, Област Русе, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи на
длъжност икономически директор в „АСОП – ЩИТ“ ЕООД – гр. Русе, с
постоянен адрес: гр. ****, с ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в настоящето производство
по НПК, включително и правото имна отводи.
ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи. Получил съм обвинителния акт и разпореждането за насрочване на
делото преди повече от седем дни.
5
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ разяснява на страните въпросите, които следва да се разгледат
и обсъдят в разпоредително заседание по реда на чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК,
както и обстоятелството, че всяка една от тях следва да вземе отношение по
тях, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 намирам, че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемите, пострадалите или техните наследници.
По т. 4, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По т. 5 намирам, че не се налага разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
По т. 6, не са налице основания за промяна или отмяна на взетите към
6
момента мерки за неотклонение.
По т. 7, нямам доказателствени искания.
По т. 8, моля да насрочите делото за разглеждане.
АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели, ние
един път вече изразихме становище по реда на чл. 248 от НПК, поради което и
обстоятелство с колегата Л. изразяваме същото становище, което няма
промяна, а именно, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 ние сме изразили подробно становище защо считаме, че са
допуснати съществени нарушения отстраними на процесуалните правила в
хода на досъдебното производство, поради което считаме, че делото следва да
бъде прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на тези
процесуални нарушения.
По т. 4, не виждам основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По т. 5, няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По т. 6, няма основание за промяна на мерките за процесуална принуда.
По т. 7 за сега нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМАТА Х. Д.: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам
какво да допълня.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от адв. Л. в предходното
съдебно заседание и нямам какво да добавя.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател и съдебни заседатели, и аз по
същият начин бих препрати към изразеното становище в предходно съдебно
заседание, което бе отменено с определение. Аргументите ни са развити по
отношение на т. 3. Всичко, което беше изразено и от колегите преди мен, ние
го поддържаме.
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 намирам, че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, считаме, че делото следва да бъде прекратено и съответно
отстранено допуснатото отстранимо процесуално нарушение на
7
процесуалните правила.
По т. 4, няма основания към настоящият момент за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
По т. 5, няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По т. 6, няма основание за промяна на мерките за процесуална принуда,
същите са адекватни.
По т. 7, нямаме към настоящият момент искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ. К.: Г-жо Съдия, Уважаеми съдебни заседатели, аз също поддържам
изразеното от мен становище в съдебно заседание, проведено на 14.10.2025
годИ..
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 намирам, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, поддържам направеното от мен искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила довели до
ограничаване процесуалните права на моята подзащитна. Подробни
съображения съм изложила и ги поддържам изцяло.
По т. 4, не правя искане за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
По т. 5, няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По т. 6, няма основание за промяна на мерките за неотклонение.
По т. 7 нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8, моля да бъде прекратено съдебното производство.
ПОДСЪДИМАТА В. Т.: Поддържам казаното от защитниците ми.
4 АДВ. Р.: Уважаеми госпожо Председател и съдебни заседатели, изцяло
препращам към становището, което взех в предходното съдебно заседание по
всички въпроси на чл. 248, ал. 1 от НПК.
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на сезирания съд.
По т. 2, че няма основание за прекратяване или спиране на
8
наказателното производство.
По т. 3 изложих в предходното съдебно заседание подробни съображения
относно твърдението, че на досъдебното производство са допуснати
множество отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване процесуалните права на моя подзащитен и са
основания за прекратяване на съдебното производство.
По т. 4, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По т. 5, няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По т. 6, няма основание за промяна относно действащите мерки за
процесуална принуда.
По т. 7 нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 моля да прекратите съдебното производство и върнете делото на
прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Т.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдебното заседание продължава в
същия съдебен състав, секретар и страни в процеса.
Съдът обяви определението си в разпоредително заседание, публично в
присъствието на страните.
СЪДЪТ след съвещание и след като изслуша становището на страните,
намира следното:
В проведеното разпоредително заседание днес страните взеха
отношение по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 от НПК. Основно се
правят възражения от страна на защитата по въпросите касаещи т. 3 от
посочената разпоредба и се поддържа становище за прекратяване на
съдебното производство, респективно за връщането на делото на ЕП и
отстраняване на съществените процесуални нарушения от последната.
Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна
досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, които бяха разгледани в
днешното разпоредително заседание, а именно относно:
1. подсъдно ли е делото на Съда:
Съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, като
това следва от разпоредбите на чл. 35, ал.5 от НПК.
9
Фактът, че на подсъдимите лица са повдигнати и предявени обвинения
срещу лицата: К. С. Т. за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр.
чл. 20 ал. вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 3
вр. ал. 1 от НК, В. М. Т. за престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, К. А. Д. за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал.
2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и Х. М. Д. за
престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, от
компетентност на ЕП, определя подсъдността на делото.
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
спиране на наказателно производство. Това е така предвид текста на чл. 251,
ал. 1 от НПК, който императивно посочва кога може да бъде спряно
наказателното производство, а именно в случаите на чл.25,ал.1, т.1-3, ал.2 и
чл.26 от НПК. Към момента нито една от визираните хипотези не е налице и
съответно не са налице основания за спиране на наказателно производство.
Липсват основания и за прекратяване на наказателно производство
предвид текста на нормата на чл. 250, ал. 1 и ал.2 от НПК, в която
императивно са изброени случаите, при които това може да бъде сторено и с
оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10 и ал.5 от НПК.
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото е отстранимо и са
нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, а
именно: по отношение на обвиняемия - да научи в какво престъпление е
привлечен в това му качество, да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език, когато не владее
български език; по отношение на пострадалия или неговите наследници – да
бъде уведомен за образуването на ДП, за правата и участието си в
производството, да получи писмен превод на постановлението за
прекратяване и спиране на наказателното производство, ако не владее
български език.
От страна на защитата се правят възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, които са подробно обективирани в протокол от
проведено разпоредително заседание от 14.11.2025 год., отменено с
протоколно определение от същата дата, но се сочи, че същите се поддържат в
пълнота. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като се иска прекратяване на съдебното производство и връщането
на делото на ЕП за отстраняването им. Основните нарушения, върху които се
акцентира от процесуалните представители на подсъдимите са свързани с
липсата на описание на фактите касаещи обвиненията от обективната и
10
субективна страна, противоречия между обстоятелствена част и диспозитив,
липса на описание на конкретни действия за всеки от подсъдимите, липса на
факти относно общността на умисъла, смесване и объркване на длъжностните
качества на подсъдимите, объркване на понятията за бенефициент и
бенефициер, противоречие в правната квалификация. Сочи се, че допуснатите
пороци на обвинителния акт са довели до нарушаване на правото на защитата,
доколкото същите не са били в състояние да разберат обвиненията и да
организират защитата си.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото материали,
възраженията на защитата, обективирани в протокола от проведеното
разпоредително заседание се приемат за частично основателни.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са да били допуснати
съществени процесуални нарушения, които касаят действия на прокурора след
приключването на разследването по делото, а именно при изготвянето на
обвинителния акт. Те, представляват отстраними съществени нарушения на
процесуални правила от групата на абсолютните такива, тъй като са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите във връзка с правото
им на защита. Констатираните нарушения представляват самостоятелно
основание за прекратяването на съдебното производство и връщането на
делото на прокуратурата за изправянето им, доколкото същите не могат да
бъдат отстранени в производството пред настоящата инстанция.
От обвинителния акт е видно, че на подсъдимите са предявени
обвинения както следва: на К. С. Т. за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и по чл.
313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, на В. М. Т. за престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал.
2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на К. А. Д. за престъпления по чл. 248а, ал. 5
вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от
НК и на Х. М. Д. за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Съгласно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002г. на ВКС, само в случай, че в
обвинителния акт е налице пълно изложение на фактите, осъществяващи
съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие
между тях и словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият може да осъществи свое основно право в
наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, а прокурора от своя страна да осъществи
процесуалната си функция по повдигане и поддържане пред съда на
обвинение за престъпление от общ характер.
Според разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се поставят рамките на процеса и съгласно така
очертаните фактически положения, съдът разглежда делото, а подсъдимия
респ. организира защитата си съобразно тези посочени в обстоятелствената
част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил
съответните престъпления от общ характер.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
11
се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци
на престъплението. Доколкото главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита, то този акт следва да съдържа всички
признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Липсата на изложени факти, тяхното фрагментно маркиране или
противоречието им с диспозитива на обвинителния акт, съгласно цитираното
по - горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на
страните в съдебното производство.
В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва разбираемо
изложение относно съставомерните признаци от обективна и субективна
страна на описаната престъпна деятелност.
В изготвения обвинителен акт не се съдържат ясни и недвусмислени
твърдения относно механизма на осъществяване на всяко едно от деянията,
включени в инкриминираната престъпна дейност. Не са описани фактическите
действия, които са осъществени поотделно от страна на всеки от подсъдимите
и които са обусловили направените изводи от прокурора във връзка с
изготвения от него диспозитив. Не е ясна ролята на подсъдимите в
инкриминираната престъпна деятелност, в т.ч. и във връзка с твърдяното
опосредено извършителство от страна на лицето М.К.. Отделно от това се
констатират и редица противоречия, които от своя страна водят до
противоречия на обстоятелствената част с диспозитива на обвинителния акт,
не само във връзка с квалифициращите обстоятелства, но и досежно
инкриминираните формите на съучастие.
На първо място в обвинителния акт са използвани термините
„бенефициент“ и „бенефициер“ за едно и също лице, при положение, че тези
понятия имат различно значение според утвърдената съдебна практика и
касаят различни качества на лицата. Термините имат латински произход и
според доктрИ.та „бенефициент“ е лицето, институцията , която предоставя
фИ.нсовите средства, а „бенефициер“ е получаващия ги. В този смисъл на
множество места в обвинителния акт дружествата „Хотел Космополитън“ АД
и „АСОП – ЩИТ“ ЕООД веднъж се сочат за „бенефициент“, а на други места
като „бенефициер“, т.е. налице е смесване на използваната терминология,
което несъмнено води до неяснота.
На следващо място, в обвинителния акт липсва подробно описание на
факти касаещи посредственото извършителство от страна на лицето М.К., а
именно какви точно действия същата е осъществила, по чие разпореждане или
искане, какви точно документи е подала и от името на кое лице - ФЛ или ЮЛ.
От обвинителния акт не става ясно дали всички подсъдими са имали
правомощия в тази насока, доколкото в обстоятелствената част е използвано
множествено число за Д. и Д. и за Т. и Т., респективно Д. и Т. имали ли са
пълномощия да представляват ЮЛ, управлявани и представлявани от
12
съпрузите им, какви са конкретните действия на едните и на другите.
Допуснатата неяснота е от значение, доколкото за Д. се сочи изрично, че е
извършила само едно действие като представител на „Хотел Космополитън“
АД, а именно при подписването на договора – АДБФП, когато е действала
като пълномощник. От друга страна се сочи, че само Д. е бил заявител като
управител на посоченото дружество и само той е имал достъп до профила в
ИСУН. На следващо място, в обвинителния акт се твърди, че Д. не е
извършил действия по уведомяване на служителите за обучението, като това
задължение е било вменено на подсъдимата Д., без да е посочено дали
действително същата е имала такива задължения и от къде се извеждат
същите, при положение че в обвинителния акт не се твърди последната да е
представител на ЮЛ, а е отбелязано, че е била директор на хотел
„Космополитън“, гр. Русе. От обвинителния акт не става ясно, защо след като
АДБФП е бил сключен от „Хотел Космополитън“ АД (за който на стр.16 е
отбелязано, че е сключен от обвиняемия Т.), се твърди че двамата обвиняеми
Д. и Д. са имали задължения заедно по изпълнението му и от друга страна,
последната имала ли е действително такива задължения и респективно
пълномощия. Противоречие се констатира и при описанието на фактите
досежно съставянето на инкриминираните документи. На стр. 17 се е
записано, че тя е съставяла списъците на обучаемите лица, а преди това се
твърди, че Д. лично не възложил извършване на действия по организиране на
дейностите по проекта. На стр. 18, пък се твърди, че Д. и Д., заедно са
пристъпили към подготовка на отчетните документи, както и че двамата
заедно са представили на свидетелката К. данните на тези лица и данните за
обученията. На стр. 19 се сочи, че Д. е действала със знанието и съгласието на
Д. при изготвянето на присъствените месечни форми, а впоследствие двамата
заедно пък са се сдобили с Удостоверения за професионално обучение за
професия „техник – озеленител“. Противоречивото описание на фактите,
касаещи действията на всеки от подсъдимите води до неяснота на
обвинението, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото не е
ясна и общността на умисъла, за който се сочи от страна на ЕП, че е налице и
от кои факти се извежда същият. Възраженията на защитата, че е налице
смесване на субектите – физическо лице и ЮЛ се явява основателно,
доколкото е налице твърдение, че сключеният договор – АДБФП е единствено
с „Хотел Космополитън“ АД, а не с физическото лице К. Д..
По идентичен начин в обвинителния акт са допуснати противоречия и
при описанието на фактите касателно инкриминираната престъпна деятелност
на подсъдимите Т. и Т.. За Т. се сочи, че е заемала длъжността технически
сътрудник в дружеството управлявано и представлявано от К. Т. - „АСОП –
ЩИТ“ ЕООД. Не става ясно дали Т. е имала пълномощия, управленски или
разпоредителни функции, имала ли е отношение към съставянето и
подписването на документи във връзка с кандидатстването по процесния
проект. На стр. 2 от обвинителния акт се твърди, че Т. и Т. заедно решили да
кандидатстват, и след това пак заедно представили попълнени документи на
К., които пък само Т. подписвал. Същевременно се сочи, че К. по указание на
двамата обвиняеми използвала свой потребителски профил в ИСУН 2020, а ги
13
подавала от името на „АСОП – ЩИТ“ ЕООД. Подобни противоречия са
допуснати и при описване на фактическите действия и във връзка с
последващите документи, които са били изготвяни - на стр. 3, 4 и 6 от ОА,
като са изложени твърдения, че списъците и документите за доказване на
извършените дейности по договора са били изготвени от Т. и Т., а на стр. 7 е
посочено, че изискуемите списъци са съставени от Т. – сама и чрез други
служители, неясно кои; на стр. 8 е записано, че последната е действала със
знанието и съгласието на К. Т., като същевременно се и твърди, че двамата
заедно са съставили, попълнили и подписали всички документи. В този
смисъл не е ясно кой какви действия всъщност е осъществил, а отделно и е
налице противоречие с диспозитива на обвинителния акт доколкото се твърди,
че всеки от тях сам е представил неверните сведения за да бъдат получени
средствата от ЕС. Впрочем, това важи и за обвиненията на Д.и.
Основателно е и възражението на адв. Р. касателно несъответствието на
посочените суми – средства от ЕФ, доколкото същото се установява от прости
аритметични действия, за които не са изискуеми специални знания и са в
противоречие на изложените факти касателно определената сума за всяко от
обучаемите лица и броя на същите.
Отделно от горното, съдът намира че в обвинителния акт липсва
фактология и относно условията и предпоставките за кандидатстване по
процедурата, предложена от свидетеля К., какви точно документи и кога са
били подадени от последната в системата ИСУН.
С така установените недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Те водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите в
съдебното производство – да научи в какво конкретно престъпление е
привлечен в това качество и да сочи и представя доказателства в своя защита.
Нарушенията са отстраними, поради което са налице основания
образуваното по обвинителния акт на ЕП съдебно производство да бъде
прекратено, а делото – да бъде върнато на вносителя му за отстраняване на
допуснатите и описани по-горе процесуални нарушения.
Що се касае до останалите сочени от защитата нарушения касателно
формите на съучастие, как същите следва да се квалифицират; дали
извършените действия от Д. и Т., инкриминирани с деянието по чл.253 от НК
представляват фИ.нсови операции; дали се касае за престъпление по чл.253 от
НК, което следва да се квалифицира във вр. с чл.26 от НК по отношение на Т.,
съдът намира, че същите не могат да се третират като съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като същите касаят съществото на делото от
една страна, а от друга те са относими към правомощията на ЕП, която
единствена има суверенното право да прецени на кой и за какво престъпление
да повдигне обвинение за престъпление от общ характер и подлежат на
доказване в хода на съдебното следствие.
Касателно възражението на защитата, че на Д. е предявено обвинение
по ал. 3 на чл.248а от НК и не е посочено каква е нейната заемана длъжност,
то следва да се отбележи, че подобно обвинение с внесения обвинителен акт
14
не е повдигнато обвинение по посочената разпоредба. Отделно, са налице
факти каква длъжност е заемала Д. и е направено разграничение между
хотела, чийто директор е Д. и ЮЛ, което се представлява от съпруга й.
Неоснователно е възражението и касателно твърдяното в обвинителния акт
автоматично погасяване на овърдрафт, доколкото това би могло да бъде
установено като механизъм в хода на съдебното следствие. Неоснователно е и
възражението касателно непризоваването в досъдебно производство на ОЮЛ,
доколкото подобно изискване има единствено досежно пострадалия от
престъплението, а отделно от това и впоследствие ОЮЛ бе призовано за
разпоредително заседание и бе предоставена възможност за запознаване с
материалите по делото и да предяви ГИ.
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждането на делото по особените правила и делото следва да бъде
разгледано по общия ред.
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация:
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Не са налице основания за привличането на резервен съдия,
назначаване на защитник - резервен или служебен защитник на подсъдимия.
Не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или тълковник
и извършване на съдебни следствени действия по делегация дотолкова.
6. взетите мерки за процесуална принуда:
Предвид липсата на нови обстоятелства, не са налице основания за
изменение на взетите мерки за неотклонение по отношение на подсъдимите
лица. Същите имат постоянна адресна установеност, известна е
самоличността им и липсват доказателства, че ще се укрият или имат
намерение да осуетят провеждането на наказателното производство. В този
смисъл, настоящият състав намира, че изпълняваните мерки за неотклонение
по отношение на подсъдимите, "Гаранция в пари" (внесени) изпълват целите
визирани в чл.57 от НПК и се явява най – адекватни с оглед обществената
опасност на инкриминираните деяния и дейците.
7. Не се допуска събирането на нови доказателства към момента по
реда на чл.248,ал.1,т.7 от НПК, доколкото такива искания не са направени,
като следва да се отбележи, че страните разполагат с такава възможност до
приключването на съдебното следствие пред настоящата инстанция.
С оглед горните произнасяния и становище на Съда от т. 1 до т. 7 на чл.
248, ал. 1 от НПК, намира че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели.
15
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Софийски градски съд.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по НОХД № 5913/2025 г. по описа на Софийски
градски съд, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по делото на
основание чл. 249, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5, т. 1 от НПК
и ВРЪЩА делото на ЕП за отстраняване на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимите.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА мeрките за неотклонение "Гаранция в пари"
(внесени), взети по отношение на подсъдимите К. С. Т., В. М. Т., К. А. Д. и
Х. М. Д..
НЕ ДОПУСКА събиране на нови доказателства към настоящия
момент.
Определението, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.3 (допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила) и т.6 от
НПК (относно мярката за неотклонение), може да бъде обжалвано и
протестирано по реда на Глава 22 НПК пред САС.
В останалата част определението е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 15:32 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16
17