№ 5391
гр. С, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ .Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110131893 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“ АД против С. Б. А., с ЕГН: **********, за
установяване съществуването право на вземания на ищеца от ответника за сумата от 10
280,57 лева (десет хиляди двеста и осемдесет лева и 57 стотинки), представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6,
ет.5, ап.86, клиентски №**********, за периода от 29.01.2015 г. до 26.12.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2
842,11 лева (двe хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 11 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.03.2015 г. до 26.12.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 14152/2022г. по
описа на СРС, 25 състав.
Ч.гр.д. № 14152/2022г. по описа на СРС, 25 състав е образувано по заявление на
„ф-ма“ АД от 17.03.2022г.
От подадения от С. Б. А. отговор се установява, че между същите страни е
налице съдебно производство по гр.д.№8920/2022г. по описа на СРС, 50 с-в,
образувано по искова молба, подадена на 21.02.2022г., с предмет, предявен от С. Б. А.
срещу „ф-ма“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо
дружеството, че С. Б. А. не дължи сумата от 5204,54лв. – цена на ВиК услуги за
клиентски №**********, за периода от 01.12.2014 г. до 29.11.2018г. за обект на адрес:
гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6, ет.5, ап.86. При служебна проверка в деловодна система на СРС
се установява изложеното, като е видно, че исковата молба, по която е образувано гр.д.
№8920/2022г. по описа на СРС, 50 с-в е с вх.№32866/21.02.2022г. и с твърдения
1
предмет на предявения иск. С решение №8984 от 08.08.2022г. е признато за
установено, че С. Б. А., с ЕГН: **********, не дължи на „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *****,
сумата 5204,54 лева за главница, представляваща цена за доставка на ВиК услуги за
имот гр. С, ж.к. „Д“, бл. 6, ап. 86, за периода от 01.12.2014 г. до 29.11.2018 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. „ф-ма“ ЕАД, е осъдена да заплати и разноските по
делото. С оглед издаване по делото на изпълнителен лист за присъдените разноски,
следва да се приеме, че решението е влязло в сила към настоящия момент.
Следователно към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК вече е имало
висящо производство, касаещо част от периода за който е подадено и заявление.
Съгласно чл.126, ал.1 ГПК „Когато в един и същ съд или в различни съди лища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда”.
Настоящето дело – гр.д.№31893/2022г. е по-късно заведеното измежду двете,
поради което и подлежи на прекратяване в частта по иска, предмет на предходното
дело.
Претенцията по ч.гр.д. № 14152/2022г. по описа на СРС, 25 състав, респективно
по гр.д.№31893/2022г. по описа на СРС, 25 с-в за периода от 29.01.2015 г. до
29.11.2018 г. се явява недопустима и производството в тази част e прекратено.
По делото е подадена молба от 04.10.2022г. от „ф-ма“ АД, с която уточняват, че
за периода от 25.01.2015 г. до 25.11.2018 г. размер на претенцията за главница е
4317,84лв., а за периода от 28.11.2018г. до 26.12.2021 г. е в размер на 5962,73лв.
Посочват, че претенцията за лихва за периода 29.01.2015г.-25.11.2018г. е в размер на
641,20лв., а за периода 28.11.2018г. до 26.12.2021 г. е в размер на 2200,91лв.
С оглед на направеното уточнение, производството по делото в частта по
претенциите за периода от 29.01.2015 г. до 29.11.2018 г. е прекратено, като на
разглеждане подлежат исковете за установяване съществуването право на вземания на
ищеца от ответника за сумата от 5962,73лв., представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6, ет.5, ап.86,
клиентски №**********, за периода от 29.11.2018 г. до 26.12.2021 г. , ведно със
законна лихва за период от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2200,91лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2018 г. до 26.12.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Б. А. е подал отговор, с който оспорва
предявените искове. Посочва, че от страна на „ф-ма“ АД не са представени никакви
доказателства, че С. Б. А. е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и
твърдението, че ответника притежава качеството „потребител“ е голословно. Твърди
се, че трети за спора лица отговарят за задълженията за ВиК услуги в имота. Сочи се,
че от представен информационен лист е видно, че имота е собственост на Столична
община. Посочено е, че от фактурите е видно, че за процесния имот се начислява
2
служебен разход за ВиК услуги за 3 бр. лица, но ищеца не е искал от ответника да
предоставя информация за това колко лица живеят в имота, поради което
начисляването е произволно. Твърди се липса на основания за начисляване на
служебен разход, доколкото от представени от ищеца доказателства се установява, че
водомерите в имота са подменени и пломбирани. Сочат и липса на забава. Прави се и
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед особеностите на отрицателните установителни искове, изцяло в тежест
на ответника беше да установи наличието на облигационни отношения с ответника,
качеството му на потребител, размера на потреблението за процесния период и
отговарящата на същото стойност.
От страна на „ф-ма“ АД по делото са представени документи, създадени именно
от ищеца, като не е представен нито един документ, носещ подписа на сочения
ответник С. Б. А.. Към исковата молба са представени няколко фактури, които не
касаят спора, доколкото са издадени за друг обект и потребител. Представени са и
няколко фактури, в които е посочен потребител С. Б. А., но същите не доказват
подлежащите на установяване обстоятелства.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Като с оглед
приетия ред за сключване на индивидуални договори, в срок след публикуване на
общите условия, само при изрично позоваване от потребителя и приетото определение
за „нов потребител“ става ясно, че е достатъчно имотът на потребителя да е
присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по отношение на
водоснабдяването на последния, с неговия собственик или ползвател е на лице валидно
сключено облигационно отношение по повод доставката на вода до имота. Съгласно
чл.2, ал.1 и ал.3 от Общи условия за предоставяне на Ви К услуги на потребителите от
„ф-ма“ АД, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които
се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, както и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
3
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка
на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен
срок.
От страна на С. Б. А. изрично се оспорва наличието на облигационно
правоотношение. При наличие на това оспорване, ищецът следваше при условията на
пълно и главно доказване да установи конкретното качество на ответника – на
собственик, ползвател или наемател на имот, находящ се в гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6, ет.5,
ап.86, което да го прави потребител на В и К услуги, съгласно ОУ.
При липса на доказателства, че С. Б. А. се явява потребител на В и К услуги в
имот, присъединен към водоснабдителната мрежа, предявените искове следва да се
отхвърлят.
С оглед отхвърляне на исковете С. Б. А. не дължи заплащане и на разноски по
ч.гр.д.№ 14152/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
От ответникът е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., заплатено по ч.гр.д.№ 14152/2022г. по описа на
СРС, 25 състав, като от Договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2022г.,
представен по заповедното дело е видно, че сумата е заплатена, поради което следва да
се присъди. Поискано е присъждане и на разноски в исковото производство – в размер
на 50лв. за заплатен депозит за работа на вещо лице по СТЕ, което следва да се уважи.
От адвокат Р. К. Р. е поискано на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да й бъде присъдено
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в исковата
фаза, включително и по отношение на прекратената част от исковете. Възнаграждение
следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размер
и на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението, публикувано в
бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото меродавен е момента на подаване на исковата
молба, а в случая и момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
като за защита срещу искове с обща цена от 13122,68лв. минималния размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 923,68лв. Посочената сума подлежи на
присъждане пряко на адвоката.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б П С” №1, сгр.2А против С. Б. А., с ЕГН: **********,
с адрес гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6, ет.5, ап.86, за признаване за установено, че С. Б. А. дължи
на "ф-ма" АД сумата от 5962,73лв., представляваща главница за потребена вода от
4
длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.6, ет.5, ап.86, клиентски
№**********, за периода от 29.11.2018 г. до 26.12.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2200,91лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2018 г. до 26.12.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д.№ 14152/2022г. по
описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ***** да заплати на С.
Б. А., с ЕГН: **********, разноски по ч.гр.д.№ 14152/2022г. по описа на СРС, 25
състав в размер на 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и разноски по
исковото производство в размер на 50лв. за заплатен депозит за работа на вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК
***** да заплати на адвокат Р. К. Р., с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.С, ж.к.“Л“
, бл.44, вх.Б, офис на партерен етаж, възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и процесуално представителство в размер на 923,68лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5